От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It
Спомня ли си за баща ми, той винаги седи в кухнята до прозореца, както през онзи следобед. И пие червено вино.

– Ще ходиш ли в кафето? – попита го мама. – По това време обикновено си тръгнал.

– Ще ходя – отговори с безразличие той и неочаквано добави: – Може и вие да дойдете.

„Вие“ означаваше аз и мама. Татко работеше в едно кафене на Графа. Позабърсваше масите, пренасяше каси с безалкохолно и бира. Друго не съм го виждал да прави. Беше там обикновено следобед и късно вечер. През останалото време седеше в кухнята до прозореца. Пиеше червено вино и недоволстваше от живота. Беше дипломиран инженер, а се налагаше да се мотае в някакво кафене.

– Какво чакаш, обличай се! – обади се татко.

– Значи най-накрая реши да ни изведеш – въздъхна заядливо мама. – Не сме излизали заедно не знам откога.

– Да ни изведеш – присмя се той и отново надигна чашата. – Отиваме в Макдоналд.


Small Ad GF 1

Това беше най-хубавото, което можеше да ми се случи по онова време. Спечелеше ли повече пари, татко ни водеше в Макдоналд. Винаги го поправях, че е със „с“ накрая. Но той си знаеше своето – Макдоналд. Сега не се обадих, толкова бях радостна. Основната атракция беше играчката в картонената кутия на детското меню. Мама обикновено пиеше само кола, а той зяпаше настрани или четеше безплатния вестник.

– Само да взема един душ и съм готова – каза мама и го погледна въпросително. – Или тръгваме веднага.

– И аз ще взема душ – обадих се след нея.

– Нека и детето вземе душ – съгласи се татко и веднага добави: – Пък после ще плащаме сметките. И за вода, и за ток. Добре поне, че парното спряхме.

– Да се къпя или да не се къпя? – попита мама.

– Аз например няма да се къпя. За себе си ти решавай.

Обикновено татко изпиваше бутилка и половина. После купуваше още две бутилки и отново изпиваше бутилка и половина. Сега си наливаше от три изпити до половината бутилки. Беше ги строил до балконската врата, да са му подръка, а и защото хладилника отдавна не работеше.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

– Искам със зелената рокля – обявих аз.

– Ти луда ли си? – попита възмутена мама, която вече беше по комбинезон. – С лятна рокля през ноември.

– Добре де, с каквото искаш ще се облека.

Вече се страхувах, че на татко бързо ще му писне от вечните разправии, преди излизане. Друго беше когато бяхме само двете. Тогава можехме да се разправяме колкото си поискаме. Понякога дори беше приятно. Мама винаги искаше да облека каквото не исках. Обратното също беше вярно: аз винаги исках да облека каквото тя не искаше. Сега бях готова да облека и нещо съвсем отвратително, например вълнената рокля с големите копчета на яката, само да отидем в Макдоналдс.

– С маршутката ли ще пътуваме? – попита татко, когато застанахме пред асансьора.

– С маршутката, разбира се – побързах да се обадя.

– Нека не се правим на такива каквито не сме – рече мама.

– Какво искаш да кажеш? – попита татко.

– Ще похарчим още три лева.

Татко само вдигна рамена, пък и асансьорът вече беше дошъл. Имахме Жигули със спукани гуми. Стоеше пред блока. Това го казвам като допълнение към спора с какво ще пътуваме. Двамата въобще не обърнаха внимание на жигулата. Само аз я погледнах. Има хора, които си карат жигулите.

– Ти напи ли се? – попита мама след няколко крачки.

– Да ти отговоря ли? – изрече със смях татко. – Или само питаш.

– Ще взема да се върна – каза тя. – Вие с дъщеря ти ходете, където искате.

Често ги предупреждавах: не се карайте като малки деца. Тогава те се засмиваха и преставаха да се карат. Не ми обръщаха внимание, ако вече бяха започнали да крещят. Продължаваха докато накрая млъкнеха и двамата. Понякога за цяла седмица. Тогава, докато вървяхме към автобусната спирка, внимавах как ще се развият събитията, за да се намеся навреме.

Рейс номер единайсет дойде почти веднага. Но на спирката бяха се събрали толкова много хора, че едва успяхме да се качим. Вътре също беше претъпкано. Едва дишах. Татко съвсем на място процеди:

– Мамка му!

Хвана се за висящата кожена дръжка и отпусна глава към едното си рамо. На седалката срещу него беше се разположила пищна дебелана. Гледаше го с подозрение. Другите двама пътници от двойната седалка също го оглеждаха. Татко, за мое удоволствие, направо увисна на ръката си, и не им обръщаше внимание. Мама намери свободно място и ме извика. Лицето й беше запазило намусеното си изражение. Сякаш не ме викаше, а продължаваше да се разправя с татко. Отидох при нея. Беше ми тъжно, че татко стои с отпусната глава. Сам е. И всички наоколо го оглеждат. Точно тогава той направи едва забележимо движение с рамената. Повече с онова рамо, което беше увиснало. И звучно повърна. Никога преди не беше го правил. Пиеше всеки ден червено вино. Но повърна само тогава.

Не бяхме ходили в Макдоналдс от половин година. Сега така преценявам. Тогава просто ми се струваше, че е минало непоносимо дълго време. Отдавна не знаех какви са играчките. Друго беше, когато татко имаше стабилна работа. Беше инженер. А не обикновен прислужник-управител в кафене на свой приятел от детинството. Там, както веднъж сподели, основно се продаваше дрога.

Татко повърна и върху тримата. Дебеланата нададе вой. Но той отново повърна, този път само върху нея, и тя млъкна с разперени ръце.

После татко си обърса устата с ръкава на якето. Изглеждаше някак задъхан. Бях готова да се разплача. Но рейсът спираше и татко махна с ръка. Тръгна към изхода, без да се обръща. Слязохме след него. И ние без да се обръщаме. Бях сигурна, че целият рейс ни гледа. Не беше чак толкова страшно. Скоро просто си вървяхме по тротоара. Чудех се, дали както вървим ще стигнем до Макдоналдс. Или сме объркали посоката. Тогава татко започна да се смее.

– Ама на какво ги направих – каза той и добави: – На какво само ги направих.

Мама обидено мълчеше. Изглежда смяташе, че той повърна специално заради нея, за да я злепостави.

– Как само ме погледнаха пуйките.

– Кои пуйки? – попитах аз.

Не ми отговори. Продължи да се смее, доста по-тихо. Скоро и аз се успокоих. Посоката беше правилна. Пътят вече ми беше познат. Мама изглежда вече не смяташе, че татко повърна специално заради нея, и го хвана под ръка.

– Виното в едната бутилка беше кисело.

– Не е само от виното.

– От какво друго? – попита тя.

– От всичко! – отговори татко и добави: – От абсолютно всичко.

Вече се виждаше голямото М-ъ на Макдоналдс. И както ми се стори, не само аз, тримата едновременно ускорихме крачки. М-ъто бавно се въртеше. Точно така: въртеше се. Никога по-рано не съм го забелязвала. Затворих очи, после пак ги отворих: продължаваше да се върти. И ако някой ме беше запитал защо се усмихвам, щях да му отговоря, че само за това.

Палми Ранчев е български поет и писател. Бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Автор е на стихосбирките: "Шапката на скитника", "Манхатън, почти събитие", "Парцаливо знаме", "Хотелска стая", "Среднощен човек: биографии" и "Любовник на самотни улици и запустели къщи". Носител е на няколко второстепенни литературни награди. Негови разкази и стихове са превеждани на английски, френски, полски, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици.

Pin It

Прочетете още...

Май

Александър Шпатов 18 Апр, 2012 Hits: 9489
Големите разпродажби ще бъдат…

Проглеждане

Жозе Сарамаго 30 Дек, 2013 Hits: 5614
Лошо време за гласуване, оплака се…

Първо умиране

Нели Лишковска 28 Май, 2012 Hits: 9694
Ясно си спомням първото си умиране. Би могло…

Зелена любов

Атанас Стойчев 29 Май, 2013 Hits: 6316
Любов… Няма такива работи. Макар че,…