1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Съседът беше вдовец, но видът му ни най-малко не беше занемарен. Представата на Мария за вдовец идваше от чичо й, който след смъртта на жена си брадяса, изнесе си кухненската маса на терасата, и девет месеца в годината по залез слънце пиеше по една ракия с лице към комините на хлебозавода. През останалото време общо взето валеше сняг.

Съседът не беше такъв. Носеше светли костюми и на Мария й беше приятно да се разминава с него по стълбището, заради следата от чистота и дискретен одеколон, която се носеше след енергичните му стъпки. Понякога Мария се опитваше да определи възрастта му и стигаше до предположението, че е около 45-годишен, защото тялото му изглеждаше като на 30-годишен, а късата му коса беше бяла като на 60.

Веднъж, на връщане от градинката, хванала кльощавата длан на сина в едната ръка и мрежа с продукти в другата, Мария зърна съседа с ъгъла на окото си да излиза от черен форд. Каза някакви думи за довиждане, хлопна здраво вратата, наведе се и помаха през сваленото стъкло. Зад кормилото седеше дългокоса жена, която махна в отговор и потегли. На Мария й се стори, че отново чува шумоленето на папките от бракоразводното си дело, което уж трябваше да разкрие новите й потенциални възможности, а всъщност стабилизира всичките й възможности като потенциални. Стисна ръката на малкия за подкрепа и той изстена възмутено.

Оттогава тя започна да обръща по-специално внимание на съседа. Душеше миризмата пред вратата му и се опитваше се да отгатне дали сам си готви или ходи на ресторант, какво работи, какво обича да прави. Заслушваше се на площадката. Понякога от апартамента му долитаха новини на различни европейски езици, друг път – симфонична музика. Една вечер с изненада дочу, че отвътре гърми някакъв уестърн. Реши, че или е заспал пред телевизора, или го е забравил включен и е излязъл навън. Вече го познаваше достатъчно добре, за да заключи, че това не беше много типично за него. Всяка сутрин той изхвърляше боклука си в чисти, добре завързани найлонови торби и потегляше на работа с бялото си пежо. От портиерката на блока Мария научи, че бил инженер.

Не беше от крайно разговорливите инженери обаче и след няколко месеца разминаване по стълбището Мария загуби надежда, че общуването им може да стигне по-далеч от „Как сте?“ или „Пак дъжд!“. Само че една вечер, когато Мария се опита да включи нощната си лампа и от контакта излезе синя светкавица, решението дойде от само себе си. На другия ден тя избърса праха, прибра играчките на сина си в кашон под леглото и слезе по чехли на долния етаж.

Позвъни му. Известно време не се чуваше нищо. После отвътре се приближиха стъпки и шпионката почерня от око. Вратата се открехна и съседът й се усмихна. В лявата си ръка държеше вестник. Когато го помоли да й смени контакта, той само каза: „момент“. Затършува в някакъв шкаф зад вратата и с отвертка в ръка последва Мария нагоре по стълбите. Тя му отключи апартамента си да влезе и той пристъпи с предпазливо любопитство. Погледът му обходи саксиите с цветя по прозорците, паянтовата масичка и кашонът с играчки, който синът й междувременно си беше върнал в средата на стаята. Самият той седеше на пода с ухо, долепено до стената.

– Здрасти – наведе се съседът към него. – Как се казваш?

Детето не отговори. Съседът въпросително погледна към майката.

– Кажи на чичото как се казваш.

Детето наведе поглед без да отдалечава ухото си от стената.

– Стефан – отговори Мария вместо сина си и намери за нужно да добави извинително – Той казва, че чува музика в стените.

– Каква музика? – попита съседът. – От радио ли?

– Не – каза Стефан, като вдигна отново очи – от стената.

– Всички стени ли свирят музика? – направи се на заинтригуван съседът.

– Не – каза Стефан. – Твоята не свири.

– А какво прави моята? – вдигна вежди съседът.

– Крещи с женски глас. „Не, моля те, недей, моля те, моля те!“ Все така.

Съседът изгледа малкия втренчено, каза „Деца!“ към Мария и пожела приятен ден, без да смени контакта. Отвертката му остана на масичката и лежа там три дена, докато Мария не се сети, че може да му я върне и чрез портиерката.

Pin It
Кристин Димитрова
Кристин Димитрова е българска поетеса, писателка и журналистка. Автор е на множество стихосбирки, разкази и романа Сабазий (2007). Носител е на многобройни литературни награди. Нейни стихове са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Германия, Ирландия, Исландия, Канада, Литва, Македония, Полша, САЩ, Сърбия, Унгария, Холандия, Хърватска и Швеция.
Други статии от този автор

Посетители

46

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Павел Павлов писа Още
    Според... преди 14 часа
  • Златко писа Още
    Мда. Остава само да ни... преди 23 часа
  • Павел Павлов писа Още
    Възможно е все пак... преди 1 ден
  • Знаещ българския ези... писа Още
    И... Един по Божия воля... преди 2 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Аз - изостанал? Ти да... преди 2 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Ами Ели като живее в... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    По-горе "напъните",
    Гост писа:
    ...
    преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Какъвто Volk-ът, такъв... преди 3 дни
  • Сухиванов писа Още
    Най-сетне  честна... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Интересно наблюдение... преди 5 дни
  • Светослав Живков писа Още
    Дискусиите са хубав... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Ами да напише друга... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Погледът не е на... преди 2 седмици
  • Боян писа Още
    Поредната... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Присвивам се всеки... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Но не съм съвсем прав:... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Доживях и такава... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    В Евангелието Иисус... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Християнинът е човек,... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    "Налагането на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Другарю проф., Рейгън... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    Споделям много от... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Златк писа:
    Ако искаш, след това...
    преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аааа, така кажи бе,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Значи да не се мъча да... преди 2 седмици