1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Съседът беше вдовец, но видът му ни най-малко не беше занемарен. Представата на Мария за вдовец идваше от чичо й, който след смъртта на жена си брадяса, изнесе си кухненската маса на терасата, и девет месеца в годината по залез слънце пиеше по една ракия с лице към комините на хлебозавода. През останалото време общо взето валеше сняг.

Съседът не беше такъв. Носеше светли костюми и на Мария й беше приятно да се разминава с него по стълбището, заради следата от чистота и дискретен одеколон, която се носеше след енергичните му стъпки. Понякога Мария се опитваше да определи възрастта му и стигаше до предположението, че е около 45-годишен, защото тялото му изглеждаше като на 30-годишен, а късата му коса беше бяла като на 60.

Веднъж, на връщане от градинката, хванала кльощавата длан на сина в едната ръка и мрежа с продукти в другата, Мария зърна съседа с ъгъла на окото си да излиза от черен форд. Каза някакви думи за довиждане, хлопна здраво вратата, наведе се и помаха през сваленото стъкло. Зад кормилото седеше дългокоса жена, която махна в отговор и потегли. На Мария й се стори, че отново чува шумоленето на папките от бракоразводното си дело, което уж трябваше да разкрие новите й потенциални възможности, а всъщност стабилизира всичките й възможности като потенциални. Стисна ръката на малкия за подкрепа и той изстена възмутено.

Оттогава тя започна да обръща по-специално внимание на съседа. Душеше миризмата пред вратата му и се опитваше се да отгатне дали сам си готви или ходи на ресторант, какво работи, какво обича да прави. Заслушваше се на площадката. Понякога от апартамента му долитаха новини на различни европейски езици, друг път – симфонична музика. Една вечер с изненада дочу, че отвътре гърми някакъв уестърн. Реши, че или е заспал пред телевизора, или го е забравил включен и е излязъл навън. Вече го познаваше достатъчно добре, за да заключи, че това не беше много типично за него. Всяка сутрин той изхвърляше боклука си в чисти, добре завързани найлонови торби и потегляше на работа с бялото си пежо. От портиерката на блока Мария научи, че бил инженер.

Не беше от крайно разговорливите инженери обаче и след няколко месеца разминаване по стълбището Мария загуби надежда, че общуването им може да стигне по-далеч от „Как сте?“ или „Пак дъжд!“. Само че една вечер, когато Мария се опита да включи нощната си лампа и от контакта излезе синя светкавица, решението дойде от само себе си. На другия ден тя избърса праха, прибра играчките на сина си в кашон под леглото и слезе по чехли на долния етаж.

Позвъни му. Известно време не се чуваше нищо. После отвътре се приближиха стъпки и шпионката почерня от око. Вратата се открехна и съседът й се усмихна. В лявата си ръка държеше вестник. Когато го помоли да й смени контакта, той само каза: „момент“. Затършува в някакъв шкаф зад вратата и с отвертка в ръка последва Мария нагоре по стълбите. Тя му отключи апартамента си да влезе и той пристъпи с предпазливо любопитство. Погледът му обходи саксиите с цветя по прозорците, паянтовата масичка и кашонът с играчки, който синът й междувременно си беше върнал в средата на стаята. Самият той седеше на пода с ухо, долепено до стената.

– Здрасти – наведе се съседът към него. – Как се казваш?

Детето не отговори. Съседът въпросително погледна към майката.

– Кажи на чичото как се казваш.

Детето наведе поглед без да отдалечава ухото си от стената.

– Стефан – отговори Мария вместо сина си и намери за нужно да добави извинително – Той казва, че чува музика в стените.

– Каква музика? – попита съседът. – От радио ли?

– Не – каза Стефан, като вдигна отново очи – от стената.

– Всички стени ли свирят музика? – направи се на заинтригуван съседът.

– Не – каза Стефан. – Твоята не свири.

– А какво прави моята? – вдигна вежди съседът.

– Крещи с женски глас. „Не, моля те, недей, моля те, моля те!“ Все така.

Съседът изгледа малкия втренчено, каза „Деца!“ към Мария и пожела приятен ден, без да смени контакта. Отвертката му остана на масичката и лежа там три дена, докато Мария не се сети, че може да му я върне и чрез портиерката.

Pin It
Кристин Димитрова
Кристин Димитрова е българска поетеса, писателка и журналистка. Автор е на множество стихосбирки, разкази и романа Сабазий (2007). Носител е на многобройни литературни награди. Нейни стихове са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Германия, Ирландия, Исландия, Канада, Литва, Македония, Полша, САЩ, Сърбия, Унгария, Холандия, Хърватска и Швеция.
Други статии от този автор

Посетители

72

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Предвид многото... преди 1 ден
  • Славена Трифонова писа Още
    Страхотна статия!... преди 3 дни
  • Стефан писа Още
    Отличен коментар!
    преди 3 дни
  • Мая писа Още
    Поправено е и... преди 4 дни
  • Даниел писа Още
    Първо, с цялото ми... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Към всички... преди 4 дни
  • Николай ВЪЛКАНОВ писа Още
    За мен споделеното... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Интересна гледна... преди 4 дни
  • Даниел писа Още
    Дали не е по добре... преди 4 дни
  • Даниел писа Още
    "За да си ппизная, че... преди 4 дни
  • ВидялИпатил писа Още
    Наистина малко... преди 5 дни
  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 5 дни
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 6 дни
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 1 седмица
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 1 седмица
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 1 седмица
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 1 седмица
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 1 седмица
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 1 седмица
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 1 седмица