Алексей А. Венедиктов, главен редактор на „Московско ехо“
Нана Хайтман за The New York Times
В четвъртък стълбовете на независимите руски радио- и телевизионни медии рухнаха под натиска на държавата. „Московско ехо“, свободната радиостанция, основана от съветски дисиденти през 1990 г. и символизираща новите свободи в Русия, беше „ликвидирана“ от управителния си съвет. „Дождь“, независимата младежка телевизионна станция, която нарича себе си „оптимистичен канал“, заяви, че ще преустанови дейността си за неопределено време.
А Дмитрий Муратов, журналистът, който миналата година получи Нобелова награда за мир, заяви, че неговият вестник „Новая газета“, който преживя убийствата на шестима свои журналисти, също може да е на път да прекрати работа.
„Всичко, което не е пропаганда, се унищожава“, каза Муратов.
В петък руският парламент планира да приеме закон, според който считаните за „фалшиви“ новини за войната на Русия в Украйна ще се наказват с дългогодишен затвор. Руските власти вече дадоха ясно да се разбере, че самото наричане на войната „война“ – Кремъл предпочита термина „специална военна операция“ – се счита за дезинформация.
„Ще наказваме тези, които разпространяват паника с помощта на фалшификати, с до 15 години“, заяви в четвъртък Шолбан Кара-оул, високопоставен законодател. По време на Втората световна война, каза той, такива хора „са били разстрелвани на място“.
Репресиите срещу независими журналисти – много от които напуснаха страната тази седмица, опасявайки се, че предстоят още по-тежки времена – засилиха усещането за криза в Русия. Икономиката продължава да изпитва затруднения от западните санкции, тъй като авиокомпаниите отменят все повече международни полети и все повече компании преустановяват дейността си – включително шведската компания за търговия на дребно с мебели „Икеа“, която е символ на средната класа в Русия и работодател на около 15 000 руснаци.
Путин изглеждаше непоколебим пред лицето на кризата и западния фурор. В телефонен разговор той заяви на президента на Франция Еманюел Макрон, че целта му да осигури „демилитаризация и неутрален статут на Украйна“ ще бъде „постигната независимо от всичко“, според Кремъл. Вторият кръг от мирните преговори в Беларус не доведе до пробив, въпреки че Украйна заяви, че Русия се е съгласила на „хуманитарни коридори“, които да позволят на цивилното население да напусне районите на интензивни сражения.
„За съжаление резултатите, от които се нуждае Украйна, все още не са постигнати“, заяви Михайло Подоляк, един от украинските представители.
В четвъртък вечерта, в изказване по националната телевизия, Путин за първи път лично призна руските жертви в боевете и похвали руските войски като герои, които се борят с „фашистите“, подобни на армията на Хитлер, която нахлува в страната.
Според Путин украинската съпротива е само доказателство, че мозъците на населението са промити от западната пропаганда и от неонацистите.
„Никога няма да се откажа от убеждението си, че руснаците и украинците са един народ“, каза той. „И това е така, дори въпреки факта, че някои от жителите на Украйна са били сплашени, а мнозина са били заблудени от неонацистка, националистическа пропаганда.“
Много руснаци обаче не са повярвали на този разказ. В четвъртък „Лукойл“, вторият по големина производител на петрол в Русия, стана най-голямата руска компания, която публично се дистанцира от войната, публикувайки изявление на борда на директорите си, в което призовава за нейното „най-скорошно прекратяване“.
И досега руските независими медии, водени от „Московско ехо“, телевизия „Дождь“ и „Новая газета“, даваха гласност на тези руснаци.
„В Русия има много широко антивоенно настроение – бих казал, че то е генетично“, каза в интервю в четвъртък Алексей А. Венедиктов, дългогодишен главен редактор на „Московско ехо“, като имаше предвид трайните белези от Втората световна война. „Войната не е победа. Войната е ужас, тя е трагедия, тя е загуба във всяко семейство.“
В резултат на това, твърди Венедиктов, Кремъл възнамерява да контролира разказа за своята „специална военна операция“ в Украйна още по-силно, отколкото иначе контролира новинарските медии.
„Московско ехо“ е собственост на държавния енергиен гигант „Газпром“, но често излъчва остри критики към Кремъл. Анализаторите смятат, че радиостанцията е оцеляла благодарение на личните връзки на Венедиктов с управляващия елит и на желанието на Путин да запази фалшивия плурализъм на фона на пълзящия си авторитаризъм. Така например тя дава гласност на поддръжниците на лишения от свобода опозиционен лидер Алексей А. Навални и отразява вълната от протести, които той вдъхнови в цяла Русия в началото на миналата година.
По време на войната в Украйна „Московско ехо“ публикува интервюта с украински журналисти, които описваха ужасите на руската инвазия – решение, което изглежда премина границата. Във вторник властите спряха „Московско ехо“ от ефир за първи път след опита за съветски преврат през 1991 г., а в четвъртък съветът на директорите реши да закрие изцяло станцията.
„Попаднахме под ударите на военната цензура“, казва Венедиктов.
Телевизия „Дождь“ е основана през 2010 г. от медийната предприемачка Наталия Синдеева и телевизионната директорка Вера Кричевска. Тя бързо се превърна в символ на свободомислещата журналистика и в място, където младите журналисти могат да започнат кариерата си.
Въпреки че Кремъл създаваше предизвикателства за канала, той винаги намираше начин да устои. През 2014 г. кабелните мрежи премахнаха телевизия „Дожд“ от пакетите си, което струваше на канала около 80% от аудиторията му. След това каналът премина към абонаментен модел.
В четвъртък телевизионната станция „Дождь“ излъчи пълен новинарски репортаж в YouTube, след което Синдеева обяви, че каналът спира работа, поне засега.
„Имаме нужда от време, за да подишаме и да помислим как да продължим“, каза Синдеева. Руският телекомуникационен регулатор Роскомнадзор блокира канала във вторник, обвинявайки го в подстрекаване към екстремизъм, злоупотреба с руски граждани, масово нарушаване на общественото спокойствие и сигурност, както и насърчаване на протести.
„Не искам да плача, защото сме преживели толкова много в този живот, справили сме се с толкова много трудности и никога не сме се предавали“, каза Синдеева. „Много се надяваме, че ще се върнем на някоя платформа, защото работата ни е толкова важна за нашата публика“.
След последното предаване на телевизия „Дождь“ различни служители – някои от тях току-що избягали от страната – се появиха на живо в канала на компанията в YouTube. Те се събраха в студиото заедно със Синдеева чрез Zoom, докато повече от 110 000 зрители се присъединяваха. В силно емоционални речи и понякога изпълнени със сълзи речи, те разказаха за работата си, за състоянието на руските новинарски медии и за постиженията на канала, а също предложиха думи на подкрепа за всички гледащи.
Тихон Дзядко, главният редактор на „Дождь“, потвърди в сряда, че е напуснал Русия поради опасения за безопасността си. „Трябва да отговаряме пред себе си, че сме от правилната страна на историята“, каза Дзядко.
В края на живото хората, участващи онлайн, се сбогуваха, а всички останали излязоха от студиото. „Не на войната“, каза Синдеева, когато светлините угаснаха.
За няколко секунди се дочу „Лебедово езеро“ на Чайковски. По време на опита за сваляне на съветския премиер Михаил С. Горбачов през 1991 г. съветската държавна телевизия беше излъчвала „Лебедово езеро“ в непрестанен затворен цикъл. Тогава медиите правеха същото, докато страната чакаше партийното ръководство да избере наследници на съветските премиери Леонид Брежнев, Константин Черненко и Юрий Андропов. Това беше не особено фин намек: дори и Путин не е вечен.
Муратов от „Новая газета“ заяви, че разбира решението на Синдеева и че тя „взема отговорно решение от гледна точка на защитата на безопасността на своите журналисти“.
Подобно на колегите си, Муратов е усетил натиска на приближаващото се правителство. През последните няколко дни той заяви, че ръководеният от него вестник е получил глоби на обща стойност 1 300 000 рубли, или около 12 000 долара.
В офиса на „Московско ехо“ в четвъртък Венедиктов заяви, че в една „нормална страна“ станция като „Московско ехо“ би била смятана за банална. „Ние сме се придържали към старомодната, традиционна журналистика, в която трябва да се споделят всички гледни точки и в която могат да се обсъждат забранени теми – политически и не само“, каза Венедиктов.
Но „Московско ехо“ отказва да се придържа към официалните теми за триумфа и прогреса, а вместо това задълбава в темите за проблемите и виновниците. Украински експерти и политици бяха поканени да говорят в ефир.
„Тъй като всички – от президента до лидерите на опозицията – ни слушат, ние сме влиятелни“, каза Венедиктов. „Властите виждат в нас заплаха.“
Спорният момент е как да се нарича войната в Украйна.
„Те искат да създадат у населението впечатлението, че това е кратка, ефективна, операция без много жертви“, каза Андрей Колесников, старши сътрудник в мозъчния тръст „Карнеги-Московски център“. „Режимът обръща голямо внимание на думите или на липсата на думи.“ Той даде пример с Навални, опозиционер в Русия, когото Путин не споменава по име.
„Това не е въпрос на медии, това е въпрос на свобода на словото в публичната сфера“, каза Венедиктов. „Не можеш да говориш за или против нещо. Това е престъпление.“
