Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 07 Plenkovic

 

След като хърватската управляваща коалиция се разцепи през април 2017, нещата изглеждаха така, сякаш в страната би могла да се повтори политическата криза от миналото лято, при която тогавашният премиер-министър Тихомир Орешкович беше отстранен чрез вот на недоверие. Но Хърватска преодоля тази криза през юни, когато премиер-министърът Андрей Пленкович формира ново парламентарно мнозинство, с което предотврати възникването на нестабилност в най-новия член на ЕС. Това спасение от политически хаос в последната минута остана до голяма степен незабелязано, но стабилността в Хърватска, или липсата на такава, е от важно значение както за Съединените щати, така и за Европа. Тя може да наклони баланса в един разклатен Европейски съюз и да окаже влияние върху влошаващата се ситуация на Балканите, маркирана от икономически трудности, политическа корупция и засилващ се национализъм. Което е най-важно, умереното хърватско правителство е в момента най-силният западен съюзник в борбата срещу засилващото се руско влияние в региона.

Хърватската поредица от успехи

Само допреди година изглеждаше, че Хърватска може би се насочва към същия вид политическа ненормалност, която направи балканските ѝ съседи толкова податливи на руско влияние. В една статия публикувана през юни 2016, The Economist я нарече „икономически и политически труп“ [basket-case], изразявайки съмнение, че страната, с некомпетентните ѝ политици, обвиняващи се взаимно във фашизъм и комунизъм, би могла да намери пътя към успеха.

Но на изборите от последния септември хърватите гласуваха за замяна на водещите политици от основните десни и леви партии – съответно Хърватския демократичен съюз (HDZ) и Социалдемократическата партия на Хърватска. Освен това те дадоха 13 места в парламента на новата центристка партия МОСТ, която влезе в коалиция с HDZ. При наличието на законодателно мнозинство, гарантирано от МОСТ, HDZ, под ръководството на Пленкович, успя да се отдалечи от собствената си националистическа, ултраконсервативна база, смекчи реториката си и се фокусира върху икономическото възстановяване и по-малко агресивна външна политика към балканските си съседи. Например, от изборите насам Хърватска смекчи напреженията със Сърбия, като престана да блокира кандидатурата ѝ за членство в ЕС. Освен това правителството на Пленкович възприе политика на ненамеса що се отнася до босненските хървати, с които хърватските националисти бяха създавали връзки в миналото. В допълнение, Хърватска е сред водещите гласове, настояващи за единство в ЕС, въпреки териториалните ѝ спорове със Словения по въпроса за залива Пиран.

Но един трус в управлението от месец май изглежда отново постави този прогресивен път под въпрос. След спорното финансово спасяване на Агрокор, държавната хранителна фирма, министрите от МОСТ скъсаха с управляващата коалиция, указвайки възможност за извънредни избори, които биха могли да подкопаят позицията на умерените сред ръководството на HDZ. За да избегне това, Пленкович формира изненадваща, дори още по-центристка коалиция с либералната Хърватска народна партия.

Макар че Пленкович устоя на предизвикателството срещу водачеството си, нито собствената му позиция, нито посоката на партията му са ясни. Основната заплаха идва от партийната десница. Консервативните членове на HDZ напуснаха в протест, за да основат нова партия, а вътре в партията бившият външен министър Давор Иво Штир сигнализира намерението си да постави под въпрос водачеството на Пленкович по време на вътрешнопартийните избори тази есен. Тези развития повдигат въпроса дали умерените среди в Хърватска могат да надделеят и да удържат страната по прогресивния ѝ курс. Засега премиер-министърът е в силна позиция, но ще трябва да надиграе няколко опоненти, за да остане начело.


Small Ad GF 1

Необходимост от умереност

Що се отнася до останала Европа, голяма част от нея залага на стабилност при хърватското правителство. Под ръководството на Пленкович Хърватска отхвърли вида национализъм, който се мъти по източните граници на ЕС, особено в Унгария и Полша. Правителството на Пленкович запазва спокойствие и се застъпва за по-силно европейско единство, пред лицето на френските и германски предложения за „Европа на различни скорости“ – идеята за степенувано участие, която се появи отчасти като реакция срещу икономическата криза в ЕС, но също и поради напреженията с Унгария и Полша относно миграционната политика. Тази опасна траектория на раздалечаване вътре в ЕС, заедно с предизвикателствата, поднесени от Брекзита, тероризма и заплахата от Русия, означава, че Европа се нуждае от повече импулси, идещи от умерени, търсещи единство правителства, за да може да оцелее.

По-важна от нейното про-ЕС влияние е обаче ролята на политически умерена Хърватска при стабилизирането на Балканите. Упадъкът на демокрацията в други бивши югославски републики като Сърбия и Македония направи региона възприемчив към руска намеса. Руският президент Владимир Путин се възползва решително от местните национални разцепления и социоикономически слабости, за да възстанови традиционната балканска сфера на влияние на страната си. Основната цел на Кремъл в региона е да държи балканските нации вън от западните институции, а именно НАТО и ЕС. Следващата му цел е да контролира енергийните източници на региона, за да направи балканските страни напълно зависими от Русия.

Балканите са особено важни, като се имат предвид опитите на източна Европа да се постигне енергийна независимост. Докато Полша и Украйна изграждат свой собствен регионален газопровод, Путин отговаря с изграждане на газопровод, който минава през териториите на бившите югославски републики. През 2016 Русия завърши секция от газопровода, минаваща през Македония, на стойност 75 милиона долара, покривайки изцяло разходите. А в Босна Русия планира да подмине централното правителство и да изгради газопровод в автономната, със сръбско мнозинство, Република Српска.

Путин използва тактиката на „разделяй и владей“, за да постига целите си. В Македония и Черна гора Русия разпалва етническо насилие, като води и двете страни към ръба на гражданска война. През юни The Guardian писа, че руски агенти „са били включени в опит за разпространяване на пропаганда и провокиране на разкол в Македония, продължил почти цяло десетилетие“, отчасти чрез подкрепа за политики в мафиотски стил, а също и чрез окуражаване на правителствено-подкрепяно насилие срещу албанското малцинство в страната. В Черна гора разделенията между черногорци и етнически сърби също са направили страната уязвима за руски намеси. През октомври 2016 двама руски агенти са направили опит за убийство на черногорския президент Мило Джуканович, като част от планиран преврат, който би дал повече власт на про-руската, етнически сръбска опозиция и би попречил на Черна гора да се присъедини към НАТО. Джуканович оцеля, а Черна гора се присъедини към НАТО през този юни, но страната си остава разединена. Дебатите около участието на Русия в опита за преврат само задълбочиха общественото недоверие към черногорските институции и още по-силно разединиха страната според етнически линии. А в Босна финансовата подкрепа на Путин за Република Српска окуражи тамошния президент Милорад Додик да настоява за отделяне. Това би създало опасен прецедент за преначертаване картата на югоизточна Европа, като заедно с това съживи балканските конфликти от 1990-те.

Удържайки крепостта

Хърватска, с нейната икономическа и културна тежест, днес е водачът в югоизточна Европа – и нейната политика има голямо въздействие върху регионалната динамика. Отношението на Загреб има значение особено в съседна Босна, където, реагирайки срещу исканията на босненските сърби, тамошните хървати настояват за своя собствена автономна единица. Макар че босненските хървати търсят подкрепа от Загреб, сегашното правителство на Пленкович не им я предлага. От своя страна хърватската политика на ненамеса държи и сърбите настрана. Но ако политиката на страната отново бъде поляризирана, твърдолинейните консерватори биха могли да съживят подкрепата на Хърватска за босненските хървати – които по закон имат право да гласуват при хърватските избори и по правило поддържат националистите.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

По същия начин и новата хърватска анти-руска външна политика отдалечава региона от Кремъл. По-рано през тази година Хърватска създаде Адриатическата тристранна инициатива (заедно с Албания и Черна гора) – регионална асоциация, чиято цел е за засили сътрудничеството между трите страни. Говорейки на конференцията на Атлантическия съюз във Вашингтон тази пролет, външните министри на трите страни заявиха, че главните им приоритети са сигурността в региона и предотвратяването на руско нахлуване [incursion], както и подпомагане на кандидатурите за европейско членство на Албания и Черна гора.

По отношение на по-широката глобална игра на Русия, Хърватска заема дори още по-ясна позиция. През 2016 правителството организира обща работна група с Украйна, с цел споделяне на опита, който е натрупала в Краина – краткосрочна отцепническа сръбска република, формирана през 1990-те – за да помогне на украинците евентуално да реинтегрират Крим, Донецк и Луханск. В допълнение, Хърватска започна дискусии с Украйна за изграждане на газопровод, свързващ Хърватска, Унгария и Украйна.

Енергийните доставки на Хърватска, както и основните ѝ икономически сектори се намират в последно време под внимателно наблюдение от страна на държавно-поддържани руски компании, тъй като Москва търси начини да изгради газопровод в хърватския регион Славония и да изкупи Агрокор, както и енергийния гигант INA. Но макар че някои средноевропейски страни като Словения се поддадоха на руските бизнес-предложения и възприеха про-руска външна политика, новото правителство на Хърватска си остава твърд съюзник в кампанията на Запада за оказване на съпротива срещу руската експанзия на Балканите. Например, Пленкович се съпротивява на руското влияние като изгражда плаващ терминал за втечнен природен газ в северно Адриатическо море, с цел да предотврати енергийната зависимост на ЕС от Русия, а също така отхвърли предложението на някои руски банки да се замени дълга на Агрокор – от който те държат около една трета – със собственост върху част от компанията. Хърватският лидер разбира добре, че отдаването на контрол на руснаците, върху най-голямата му фирма, би поставило в опасност регионалната сигурност

Силата на разпределената власт

Способността на Хърватска да държи в шах руските регионални амбиции ще зависи до голяма степен от стабилността на сегашното правителство и резултатите от вътрешнопартийните избори на HDZ през тази есен. Евентуалната загуба на власт за умерените без съмнение ще бъде нещо лошо за региона и Запада. Но ако Пленкович успее да остане на власт в собствената си партия, умерените имат добър шанс да направляват страната напред.

Все пак е важно да се помни, че дългосрочният прогрес на Хърватска не може да бъде осигурен от само едно правителство, колкото и умерено да е то, а трябва да възниква като резултат от динамична и многополюсна система. За разлика от балканските си съседи, където политическата власт се опира по правило на една личност, в днешна Хърватска властта е разделена между Пленкович, консервативните членове на HDZ, президента и парламентарната опозиция. Иронично, но хаосът, който доведе до възхода на новите политици, доведе и до по-добро споделяне на властта. Това от своя страна създаде по-умерени политици и намали уязвимостта на страната за руско въздействие. Хърватска показва ясно, че подкрепата за стабилни политически системи, а не толкова за отделни личности, е най-добрата гаранция на Запада за стабилност на Балканите.

Източник

Дагмар Скрпец е политическа анализаторка, специализираща в областта на югоизточна Европа и западните Балкани. Живее и работи във Вашингтон.


Pin It

Прочетете още...