От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Певицата Емине:

„Бела сам, бела сам, юначе
Цела сам, света йогрела

Цела сам света йогрела, адин бе.

Карлак останал“[1]

Прeдставяне на книгата на Таня Мангалакова

„Нашите в Гърция“

10 ноември 2011 (четвъртък),
18 часа,
Столична библиотека
Мраморна зала
(София, пл. „Славейков“ 4)

2011_11_nashite_w_gyrcija

Ксанти, последната джума (петък, бел. ред.) на юли 2011. Броени дни преди постите на Рамазана най-сетне се срещам на живо с Емине Буруджи, 30-годишна певица на родопски песни от Гърция, която познавам от интернет. Тя е майка на три деца, „една моминка и две момчета“. Щеше да е типична нашенка, със своите сини очи, руса коса и млечнобяла кожа, ако носеше и чембер. Емине обаче е модерна жена, може да се каже, дори феминистка. Преди пет години престанала да се забражда, загърбвайки патриархалните канони на своята мюсюлманска общност, в която все още жената е изцяло подчинена на мъжа.

Оженила се съвсем малка, на 13 години, защото я откраднали от родното й Димарио (Демерджик), високопланинско село в гръцките Родопи. „Яце (много, бел. авт.) бех малка. Окраде ме. Нашино село е нависоко яце, надалече, нагоре. В Димарио говорят на турско, помацко, гръцко, сякак. Яс говорех само помацко.“

Едва преди няколко години решила да завърши образованието си, записала се на училище и научила гръцки и турски. Планира да научи и немски език, защото съпругът й е на гурбет в Германия „Я га снех чембере 2006 г., не знаеше ни гръцко, ни турско, а само помацко думаше, мучко си бях. Я яце искаше на мечит (мюсюлманско училище, тук в смисъл на училище, бел. авт.) да варва да са учам. Мой маж еще откакто се бехме ожениле, иска да снемем чемберене. Млого проблем с майчене, с мойне ватрешни, с неговине... Ей толкоз бех, че реках: „Добре, га искаш да сам без чембере, я ша го снемам, ша варва на мечит.“ Научиф се гръцкото и турското и ся мачем да се учим и германски, оти е мой чуляк в Германия. Работи там. Искам да отидам на Германия с детисана, оти ейтувана нема ни пара, ни работа, нема нищо.“

Емине започнала да записва песни на майчиния си език случайно. Работела в едно кафене на нашенци в Ксанти, където я открил Никос Кокас, местен грък, фен на културата на гръцките помаци. Една вечер, докато се чудела как да изгони пийнали клиенти нашенци, от мъка запяла родопска песен. „Нашине, помаци, га дохадат да пиет, не знаат да пиет. Пиет, пиет, пиет, докла да патладисат, докла да пукнат. Не искаш да ги видеваш, ама викаш, то е мющерия, не мойш да сториш. Яце ми бе бално. Я га имам бално, пеам.“


Small Ad GF 1

Никос идвал няколко пъти в заведението и я записал как пее на майчиния си език. Един ден й предложил да издадат записи на нейните песни. Издали няколко диска, в момента подготвят диск с 13 нови песни в съпровод с гайда, кавал, акордеон и тъпан.

Емине научила родопските песни от своята майка, „лелка и старките“. Питам я защо помаците в Гърция не пеят вече своите песни. Как е станало така, че са ги забравили? Според нея това се дължи на турцизацията. „Не са ги заборавили, не искат да ги пеат. Оти от турците им са вкарали в акъланоме, в сарцана, оти, ако се казваш помак, не е хубаво. Прават те турчин. На сватбите отнапреш пеаха, сега не пеат. От 8 години. Кога до падне аскереята (1995, когато Ксантийско престава да е гранична зона с ограничен достъп, бел. ред.), адно не знаеше ни гръцко, ни турско. Пет-шест проводеше децата на Турция да пеат (учат, бел. авт.), тиа знаеше турското. Имам познати, та ми викат: „Не е добре да идиш на Туркия от мучки години, оти ти очистават врит акъла, зам те прават фанатик. Немаш файдъ за тебе си, немаш файдъ ни за другоно.“

Зор е, оти искат от турската страна да викаме да сме турци. От гръцката страна знаеш какво са сторили за нам, оти млого седеше аскерията и джандармите, за да одиш от Димарио на Ксанти трябва да имаш кинига от джандармите и полицаите. От 1995 г. откакто се отмахна джандармерията. Каквото щя да е, еще си е страх, не могат да рекат, че са добре. Не е колай, хич не е колай... Младите викат ние сме „елинес политес“, гърците викат, че сме турци, не викат, че сме помаци. Турците викат оти сме муслимани, трябва да се викаме турци. Не е добре работите, оти викат врит да сме турци.“

Турците упражняват голям натиск на 6 май, когато помаците празнуват Едрелес, на мейданлъка в Лъджата, Ксантийско, да се пее само на турски. Преди на Едрелес на Лъджата помаците са пеели песните си и са правели люлки, но сега не го правят заради натиска на турците. Емине свидетелства за манипулациите на турци, които ходели из помашките села в Ксантийско и не дават на „нашите“ да празнуват Едрелес. „От четири години напреш дойсега не оставят ги да правят. Турците одат от село по село по джамиана, викат: „Дето ходи по Едрелес да прави, то е гръцко, то е урумин, то е гяурин. Дето го не прави, то е муслиманин, турчин.“

Оти муслимани от нашите помаци трябва се казват турци? Да то рече то е помак, зафатат да го не искат, може да го изфарлат и от селона. Не оставят ги да пеят песните. Оти викат да са турци.“

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Сещам се за посещението на гръцкия премиер Папандреу на 19 февруари 2011 г. в граничното село Димарио (Демерджик), родното село на Емине. Министър-председателят на Гърция искаше да се убеди, че планираният път ще помогне за развитието на този периферен район в Гърция, който е един от най-слабо развитите. Гръцките медии писаха как местните младежи са се оплакали на премиера, че в селото няма интернет и не се ловят всички телевизионни канали. Българска медия, която вероятно цитира турски източници, написа, че Папандреу е заявил в Димарио че има възможност устният изпит за шофьори да бъде на турски език. Сега и Емине ми потвърждава, че в нейното село Димарио няма турци, а помаци. На сайта на Помакохориа са публикувани текстове на приказки на диалекта, който се говори в това село и той е български. Селото се нарича Демерджик и местните мюсюлмани имат различни имена от помашките. Всички фамилни имена тук са Гунчо, Ральо, Гърдьо, останали са от от старовремско не са гръцки, нито помашки.

Емине е председател на организация за съхраняване на културата на помаците, в която има още шест активни членове от селата Кетенлик, Шахин, Исьорен. В сдружението има и други жени, но те не искат да излизат на светло, „оти жуват по селана и не им е колайно“. Феминизмът още не е стигнал до нашенки, които живеят в планинските села на Ксантийско. „По нам по селата няма модерно“, обяснява Емине. Начинът на живот е патриархален с консервативни нрави, жената е в подчинено положение на мъжа, семейството определя дали тя да учи. Общността разполага с ефикасни механизми на контрол върху поведението на жената, включително и върху облеклото. Всички жени носят чембер и мантия. „По селата момите се не учат. Учет се да варат пенджурена, да знаат да метат и мажем да гледат... По нам по селата е какото рече бабата, какото рече чуляка. Чуляка ша си има любовницана и женана ша си е у къщана. Чуляка ша работи по Германия, че искарва парине, че ги проводи 600 евро, или 1000 евро, или 3000 евро, за женама са млого. Га дойде Байрям, ша си сберат нови модерни дрипи. Я сам одела на Пашевик (Пахни), га имат волтана (стъргало), гледам две по две моминки варват, ша са чифт. Женини по селана работат по градине, патато ша искарват, компир, хайвани ша гледат, ша се сберат приятелки и ша думат за другине, ша плетат чембере или хавлие... Нашите га видат адна жена, че е снела чембере, викат ша снеме и друго нещо. Ако живее по Ксанти, Атина, по друго мемлеке може без мантила.“

Емине са самоопределя като гръцка помакиня, каквито са нейните родители, „оти сам учина от майка и бубайко оти сме ние помаци.. Я знаем ние сме по-чисти от гърците. Ние сме били от най най-най-старо време. Знаеме старките, дядовите, врит ейтука са радали, ейтука са седели.“

Емине е мюсюлманка, смята, че молитвите, постите по време на Рамадана са нещо интимно. „Я га искам да са кланям, няма да са кланям да ме видат, се кланям, оти си е за мене. Ако искам да си гова по Рамазана, ша си гова за мене. Лони, дето се помина година, 20 деневе изговях,, оти пушех. Драго ми е да си говя, ама не знам ша мога ли да го беджердисам, ша мога ли да го сторя. Аллах, ако ми помогне, ша го сторя. Ако искаш да сториш, ако ти е вотре, ша го сториш.“

Емине е активна жена, „млого работи“. Докато пътува като туристически гид в Турция и България, нейните приятелки гледат трите й деца. „Я имам яце (много) добри приятелки. Кога хода да работя, ги вика приятелкана и ги чува като нейни деца.“

В края на нашата среща моля певицата да ми попее на майчиния език. Намираме се в голямото кафене в центъра на Ксанти, а тя се страхува: „Ша ми сдерат дрипите (дрехите, бел. авт.), ша сберат каменет да ме очукат. Не искам да рекат нящо. Ша идеме на нашено.“ Шмугваме се в близко малко кафене, което още не е отворило, и Емине ми запява песен от своя нов албум, която „нашите“ пеят в три села в Ксантийско – родното й Демерджик, Гьокче бунар и Пашевик.

„Пита ли тенки мамо ти
Дава ли тебе на меня
Не я сам Георгье питала
Я не сам слоще слушела
Да имам до три дащере
Ни една Георгье не давам
Той пие бяла ракия
Играе пъстра комара
Момана се разболяла
И вий рюкайте майка й
И вий рюкайте докторе
Доктора пее, казова
Дай сазе мома льокнема
Кара севда я фатила
Майка й седна да плаче
Да плаче майка, нарича
Зайсайле майка кутила
Кутила майка, хранила“

Дали в края на моето пътешествие сред „нашите“ в Гърция не съм попаднала на нашенка, която да ми изпее от начало до край песента „Бела сам, бела, юначе“? Уви, и Емине не я знае наизуст цялата и запя само началото. Това отключи спомен от нейно пътуване в България, когато чула как българите се веселят с гръцки песни и тя спонтанно започнала да пее на своя майчин език. „На Булгария бяхме отишли на адно място и пяха, я знаем и яце аресана. Седиме там и ядеме на вечера сме, и тия пеат гръцко, я искам да изпеем „Бела сам, бела, юначе, цела сам света йогряла“. И тия зафатиха да пеат, и я пях. Чуа ме и викат да пеа. Я изпях адна песен „Загалиха се мома и копел“.

„Нашите“ знаят песните, но младите „моминки“ не ги пеят, не им остава време да ги научат. Децата на Емине освен, че говорят гръцки, турски и английски, лафат и „помацки“ и знаят песните на майчиния език. „Мойта моминка харесова. Каквоно пеа я, знаат го и тия. Я напреш, те после ме следят.“ 

Из книгата „Нашите в Гърция“ (публикация със съгласието на авторката).

2011_11_reklama2izlozhba


[1] Певицата Емине Буружди, Ксанти, последната джума на юли 2011

 
Таня Мангалакова е журналист. Родена е през 1966 г. в Стара Загора, завършила е журналистика в СУ „Кл. Охридски“ през 1989 г. Има много статии, анализи, репортажи за български и европейски медии. В момента работи като кореспондент на „Осерваторио суи Балкани“ за България и координатор във фондация „Балкански политически клуб“.

Pin It

Прочетете още...