1 1 1 1 1 Оценка 5.00 (1 гласуване)

 

2017 02 Zennstrom NordicModel

 

Разговор с Никлас Зенстрьом – основател на Skype и един от най-известните млади новатори-предприемачи в днешна Швеция

Роден в Ярфала, Швеция, Никлас Зенстрьом е учил бизнес-мениджмънт, физика и компютърни науки в шведския университет Упсала, а по-късно в Мичиганския университет, САЩ. В средата на 1990-те, докато работи като ръководител на датския отдел на шведската телекомуникационна фирма Tele2, той наема Янус Фрийс за ръководител на отдела за техническа поддръжка. Двамата скоро започват да работят в тясно сътрудничество, а малко след това започват собствен бизнес. През 2000 г. основават Интернет-портала за споделяне на файлове Kazaa, а през 2003 – телефонната компания Skype. През 2006 Зенстрьом основава Atomico – фирма, която инвестира в новаторски технологически компании по целия свят. А през 2007, заедно със съпругата си Катерина основава фондацията Zennstrom Philanthropies, която се фокусира в областите на човешките права и околната среда. Настоящото интервю е дадено за списание Foreign affairs през ноември 2016.

Foreign Affairs: Кои са най-важните качества, които трябва да притежава успешният предприемач?

Никлас Зенстрьом: Кураж – защото като предприемач вие се опитвате да направите нещо, което не е правил никой преди това – и много хора ще се опитват да ви обезкуражат. Ще трябва да имате доста кураж, за да направите първата крачка и да запазите посоката сред множеството предизвикателства. Това е много, много важно. Друго важно нещо е любопитството – да бъдете любопитни за това как функционират нещата, да се опитвате да гледате зад ъглите, да разбирате как би могъл да изглежда светът в бъдещето. Както и способност да подлагате на въпрос статуквото, да питате защо нещата да не могат да се правят по друг начин?

Но много хора, дори и с тези качества, не преуспяват. Има ли някои предсказуеми черти, които разделят печелещите от губещите, освен късмета и подходящия момент?

Също като в спортовете, примерно баскетбол или футбол, понякога ви е нужен малко късмет, за да спечелите. Но усещането за момента, таймингът, е от огромно значение. Предприемачите, които предлагат идеите си в подходящия момент, имат много по-големи шансове за успех от онези, които го правят малко по-рано или по-късно. Но отказът да се предадете – това е изключително важно. А също и да имате визия, яснота и фокус върху онова, което искате да постигнете. Това е нещо, което различава успешните от онези, които се провалят.

Занимавали сте се с различни компании, някои от които в края на краищата са се превърнали в гигантски хитове. Знаехте ли още от началото, когато те са били компании-ембриони, че това ще бъдат истинските попадения, или успехът им ви изненада?

Когато през 2000 г. стартирахме Kazaa, вече бяхме видели Napster и вярвахме, че те са открили страхотен модел за обмяна на музика директно от компютър на компютър [peer-to-peer]. Вдъхновихме се от онова, което правеха те и видяхме, че се сблъскват с определена съпротива от страна на музикалната индустрия. Мислехме си просто, ха, това е интересно – ние можем да направим пълна peer-to-peer технология, но много по-ефективна, само че няма да я правим в областта на музиката. Ще я направим за всеки възможен медиен продукт – всичките ви видеоклипове, снимки или софтуер.

Мислехме, че таймингът ни е страхотен. А се оказа, че той не е бил добър, защото, след като Napster беше прекратен, хората започнаха да използват за обмен на музика Kazaa. И така, докато ставахме все по-масивно-популярни и успешни сред потребителите си, ние не успяхме да изградим някакъв здрав бизнес-модел, тъй като музикалната и кино-индустрията бяха твърдо решени да унищожават всички [Интернет]-места за обмен на файлове.

Няколко години по-късно Apple предложи iTunes, а след това се появи и YouTube. Те също се намираха на косъм от това да бъдат унищожени от медийната индустрия, но изглежда по онова време нейните водачи вече бяха започнали да разбират, че Интернет не е нещо, което може да се забрани, и че самите те трябва да измислят нови бизнес-модели, чрез които да взаимодействат с тези нови играчи. Така че в този случай YouTube имаше фантастичен тайминг, а Kazaa – слаб. Но никога не се отказах, защото разбирах, че дори и ако не можем да използваме мрежата за директен обмен на файлове, то все още можем да използваме тази изключително мощна технология по други начини.

Така че продължихме и в края на краищата стигнахме до идеята, че Интернет може да се използва за подкопаване [disrupting] на телефонния сектор. Когато започнахме да търсим възможности със Skype, си мислехме, нали разбирате? – Може би този път таймингът е перфектен, поради възхода на новия, широко-честотен Интернет [broadband]. През 2002 хората започнаха да преминават от модеми към широко-честотни връзки, започна да се използва и WiFi. Появиха се и първите устройства, които днес се наричат смартфони (по онова време те все още се наричаха Персонални дигитални асистенти [PDAs]). А също и други технологии, които направиха възможна новата услуга на дигитална телефония [Voice over IP service]. Ето защо имахме усещането, че таймингът ни със Skype беше истински добър.

А след това, когато го стартирахме, се възползвахме и от други нови технологически тенденции. Например, с изключение на Макинтошите, тогавашните лаптопи се правеха без микрофони. Но малко по-късно всички персонални компютри и лаптопи започнаха да се правят с вградени микрофони. А годината, в която стартирахме видео-компонента на Skype, производителите на лаптопи започнаха да инсталират видеокамери в компютрите си. Така че може да се каже, че сме имали късмет с други технологии, които направиха бизнеса ни възможен. Просто по онова време се оказахме на гребена на вълната и това ни позволи да постигнем мрежов ефект и критична маса. Дали става дума за късмет? Или за умение? То просто е тайминг. Не можехме да предвидим всичко, но когато започвахме си мислехме, че имаме силен попътен вятър, който ще ни помогне.

Дали Kazaa е била предшественик на „икономиката на споделянето“, за която се говори толкова много тези дни – с фирми като Uber, Airbnb и т. н.?

Да, така беше, но истинският новатор в това отношение беше Napster. Те го направиха първи – един хибриден модел на peer-to-peer, при който хората можеха да обменят музикалните си библиотеки. Ние доведохме нещата до следващото ниво. Това със сигурност беше част от икономиката на споделянето. Проблемът с този модел беше, че се споделяха неща, за които хората не винаги разполагаха със съответното право.

Какво е отношението между предприемачеството и новаторството?

Те със сигурност имат връзка. Почти всички успешни предприемачи в технологическата област извършват някакъв вид иновация. Други области, например финансите или недвижимото имущество, може и да не са толкова обвързани с новаторството. Но в технологиите то винаги присъства. Понякога е по-дълбоко, друг път не толкова. При днешните Интернет-бизнеси новаторството вече е по-силно обвързано с продукта и бизнес-модела, [отколкото с подлежащата технология].

[Джоузеф] Шумпетер е смятал, че предприемачеството е от ключово значение не само за отделните хора, но и за икономиката като цяло – че предприемачите са онези велики мъже и жени, придвижващи обществото и икономиката напред. Съгласен ли сте с това?

Абсолютно. Мисля, че то е мощен двигател за икономиката, защото в процеса на остаряване на отделните икономически сектори се получават утвърдени компании, които правят подобрения единствено по периферията. Може и да растат тук или там, да стават малко по-ефективни, да предлагат различни варианти на продуктите, които продават. Но онова, което правят предприемачите, е да започнат с чист лист хартия и да се запитат „Как можем да направим това по друг начин? Как да решим този проблем? Ние не сме титуляри; ако започвахме отначало, ако не разполагахме с всичката тази утвърдена инфраструктура и технология, бихме ли могли да го направим по много по-ефективен начин?“ След което могат да обновят нещата и да измислят бизнес модел или продукт, който струва една десета от настоящия, или е десет пъти по-ефективен. При икономиката на споделянето например става дума за вид новаторство, който увеличава използваемостта на ресурси, които в момента се използват прекалено малко. Това е страхотно, то придвижва напред икономическата ефективност.

Как мислите, дали видът разрушаване [на стари технологии], които вашите компании винаги се стремят да осъществят, е като цяло нещо добро за икономиката и обществото?

Като цяло разрушаващото новаторство е много положително. В една изолирана среда нещата се вършат по традиционни начини. Но след това идват новаторите-предприемачи и казват, „Хей, това може да се извърши с много по-голяма ефективност, за нищожна част от досегашната цена и с една десета от досегашните служители“. За клиентите това е нещо фантастично. Но има и хора, които губят работа, което не е добре за тях и е потенциално бреме за обществото. В дългосрочен план обаче, ако нямате разрушаващо новаторство, ще се превърнете в страна или пазар, пълен с уседнали играчи и евентуално ще бъдете разрушени от някои други, което ще е много зле за вас. Така че, да, като цяло разрушителното новаторство е нещо добро.

Много хора считат технологическото новаторство и предприемачество за американска и преди всичко идеща от Силициевата долина специалност. Вие сте пример за глобалното разпространение на техническото предприемачество. Дали сте изключението или по-скоро новото правило?

Това е нещо, което наистина ме вълнува. Една от причините, поради които преди осем години стартирах Atomico беше да докажа, че Skype не е бил само изключение, при което глобална технологическа компания е била създадена извън Силициевата долина.

Силициевата долина е първата в света технологическа екосистема. Съществува вече от около 50 години и е най-плодовитото обкръжение за създаване на успешни технологически бизнеси. Но ние направихме някои изследвания и разгледахме последните десет години в развитието на Интернет и софтуерния сектор, за да видим откъде идват най-много компании на стойност поне един милиард долара. И онова, което установихме беше, че 40 процента от тези компании идват откъм Силициевата долина, докато 60 процента идват от други места. Собственото ми предвиждане е, че в хода на следващите десет години Силициевата долина ще има по-малък от 40 процентов дял.

За да може една технологическа екосистема да процъфтява, има нужда от хора, които да я подкрепят и окуражават. Трябва да имате капитал. А също и хора, които са готови да дойдат тук и да работят за тези предприемачи. Това започва да се случва по все повече и повече места. На второ място в света очевидно е Китай с [технологическата екосистема] Пекин. Но Швеция вече е на трето място по създаване на милиардно-тежки интернетски и софтуерни компании в хода на последните десет години.

По тези други места [извън Силициевата долина] не липсват таланти, а технологическото образование е много добро на всички нива. Преди десет или петнадесет години, ако бихте искали да бъдете интернетски новатор или предприемач, си хващахте багажа и си купувахте еднопосочен билет За Силициевата долина. Днес вече няма нужда да го правите. Можете да бъдете също толкова успешен/успешна на много други места по света. И това е необратима тенденция. Мисля, че ще се появяват все повече големи предприемачи и страхотни технологии, създавани по други места.

По-лесно ли е да бъдете предприемач в определени страни, в противоположност на други, и могат ли правителствата да направят нещо, за да увеличат мащаба и качеството на предприемачеството в собствените си страни?

Една от причините за успеха на Силициевата долина е в наличието на култура, подкрепяща предприемачите. Някои страни издигат по-големи трудности по пътя на предприемачите – например в големи части от Европа или Япония предприемачеството не се окуражава – а от човек се очаква да търси неща като кариера и сигурност в професията. Но всичко това се променя. Виждаме го например в Обединеното кралство, в Лондон. В Стокхолм. В Берлин. Китай има силно предприемаческа култура. А напоследък тя започва да се открива все по-често и в Токио.

Правителствата, разбира се, имат определена роля при окуражаването на предприемачите – те трябва да хвърлят върху тях повече светлина и да подпомагат създаването на ролеви модели. Но в края на краищата най-голямото предизвикателство идва при изграждането на екосистема, при която някой успешен предприемач на свой ред започва да инвестира в следващото поколение. Хората, които са работили за предприемача от първото поколение, започват да създават свои собствени компании. А след това студентите-инженери започват да работят за някой стартъп [малка новаторска частна компания, бел. пр.], вместо за голяма корпорация или банка, и постепенно се виждат успехи. Правителствата могат да облекчат всичко това. В Обединеното кралство например правителството е положило големи усилия, за да направи от страната отлично място за предприемачите, а това от своя страна е направило от Лондон страхотен технологически център. Не бих казал, че правителството го е създало, но при всички случаи е помогнало много.

Например, едно от големите технологически предизвикателства когато се стартира нова компания е наемането на възможно най-добрите хора, с подходящи таланти. А правителството на Обединеното кралство е направило лесно наемането на хора от  други страни. Друго голямо предизвикателство за предприемачите е намирането на финансиране още преди бизнесите им да са се доказали. (След като са се доказали това вече не е проблем, тъй като се появяват много инвеститори). И така, онова, което могат да направят правителствата, е не да инвестират сами, а да направят по-лесен процеса на инвестиране от страна на частни инвеститори – като например намалят данъците върху капиталовите печалби при малките стартъп-компании. А една стартъп-компания не разполага с много пари, така че на служителите обикновено се плаща с участие в разпределението на акциите; правителствата могат да направят така, че тези акционерски участия да не са прекалено скъпи за обслужване и да се облагат колкото е възможно по-малко. Освен това те могат да направят по-лесен бизнеса през граница.

Множество американски предприемачи и хора от технологическия сектор виждат в лицето на пазара и правителството врагове, вкопчени в някакъв вид борба с нулев окончателен резултат [zero-sum death match]. Скандинавският модел изглежда успява да избегне това. Дали това, че от Швеция идват толкова много предприемачи, е доказателство, че е възможно да има голям, щедър държавен сектор, но заедно с него и предприемачески успех?

Швеция винаги е имала голям брой успешни предприемачи, още преди един век. Компании като Alfa Laval или Electrolux, които са се превърнали в глобални успехи, съществуват и до днес. Допреди няколко поколения важни изглеждаха компании като Tetra Pak, Ikea и H&M. А днес се наблюдава истинска вълна от технологически предприемачи. Мисля, че това е свързано с факта, че ние сме малък пазар и хората започват отрано да говорят чужди езици. И понеже имаме толкова суров климат, сме склонни много да пътуваме в чужбина. Така че за шведските предприемачи е лесно да мислят как да преуспеят на световния, вместо да се фокусират върху вътрешния пазар.

В хода на последното десетилетие данъчните реформи в Швеция бяха много насърчителни за предприемачите и техните инвеститори. Няма данък върху печалбите от капитала когато се инвестира в частни компании; няма данък върху богатството; няма данък върху наследството. Не знам дали има връзка между всичко това и факта, че толкова много успешни предприемачи идват от Швеция, но може би това е причината, поради която те не напускат страната, а си остават тук.

Изследванията на Atomico подсказват, че някои сектори са били по-силно подкопавани от други – например софтуерът за управление на фирми, електронната търговия и социалните комуникации – докато други сфери, като здравеопазването, образованието и недвижимите имоти все още не са засегнати до такава степен от разрушителното новаторство. Има ли нещо особено в тези първи сектори, което ги прави естествени цели за разрушаване или това е просто въпрос на време и трябва да очакваме същото и в други сектори?

Убеждението ми е, че в хода на времето – може да бъде и много дълго време – всички сектори от икономиката ще бъдат по някакъв начин подкопани. Някои сектори са по-лесни за подкопаване. Щом само се появи високочестотният Интернет, стана много лесно да се пренасят [в дигитална форма] различни медийни съдържания и медийната индустрия беше веднага подкопана. След това стана много лесно пренасянето на вестници и други подобни, под формата на текст и изображения, така че те също станаха лесни за подкопаване. Подкопаването на телекомуникациите стана много лесно щом само хората започнаха да използват високочестотен Интернет, лаптопи и смартфони.

Здравеопазването е по-трудно за подкопаване, но и там вече започват да се забелязват много нововъведения. Надявам се, че то също ще бъде подкопано, защото този пазар е много неефективен. Софтуерът и биохимията са интересни, а в областите на различни науки ще се появят много интересни и подкопаващи неща.

Същото е и в областта на образованието: то вече започва да се подкопава. Имаме например неща като MOOCs [масивни курсове за образование онлайн], които правят възможно за всеки човек със смартфон да достигне най-добрите преподаватели по света. Имате компании като Knewton (в която самите ние сме инвестирали), които използват алгоритми, за да предоставят специално пригодено към изискванията ви преподаване. Това означава, че материалите от учебния курс се променят в реално време, за да се пригодят към собствения ви модел на учене, тоест с много по-голяма ефективност. Засега всичко това не подкопава сектора особено силно. Но това със сигурност са неща, които ще наблюдаваме през следващото десетилетие.

Оптимистично настроен ли сте относно бъдещето на технологическото новаторство?

Мисля, че сега е най-доброто време да бъдеш човек на технологиите и да си в този сектор. А вероятно ще казвам същото и след десет години. Мисля, че усиленото проникване на технологиите в различните им комбинации предоставя все повече възможности за повишаване на ефективността. Ако сте бизнес лидер и започнете да говорите, че не може да има повече новаторство, то най-вероятно ви е време да се пенсионирате, защото ще бъдете подкопан/а.

Тревожите ли се, че в тази нова епоха на предприемачество ще има все по-голямо неравенство, тъй като възнагражденията от новите рискови начинания отиват в ръцете на все по-малко хора, най-вече на върха?

Някои компании могат да стигнат много бързо от нищо до изключително високи цени и да направят много богати малцина умни, с правилен тайминг и късмет хора. А това се случва в същото време, в което много хора в обществото ни живеят в бедност. Но самите технологии не създават бедност. Ако изобщо, то технологиите правят нещата по-евтини и позволяват на хора, живеещи при трудни условия, да получат достъп до повече шансове.

Скоро ще има също толкова мобилни телефони, колкото и хора на планетата. Дори и много хора с минимални доходи имат мобилни телефони, защото те стават толкова евтини. А ако имате в ръката си смартфон и сте безработен/безработна, можете да участвате в безплатен образователен курс онлайн. Можете да научите нещо като програмиране на софтуер. За това няма нужда да ходите в университет, можете да го направите от телефона си, ако имате свободно време и желание. Мисля, че Интернет и технологиите всъщност правят нещата по-равни. Те помагат на хората да имат повече контрол над животите си. Нямате нужда от правилните родители или правилното училище, защото можете да получите най-доброто образование и подготовка онлайн. Така че аз съм оптимист по отношение на мрежата.

Един от основните фокуси на Zennstrom Philanthropies е промяната на климата. Мислите ли, че технологиите могат да предоставят отговора на този въпрос или той ще изисква държавна намеса и международни споразумения (в който случай вероятно всички сме изправени пред големи трудности)?

Такава е надеждата ми. От много години насам знаем, че има належаща нужда да се намалят парниковите газове, но правителствата не правят нужното, за да се постигне това намаляване. Така че в краткосрочен план светът за нещастие ще се влошава. Но убеждението ми е, че в дългосрочен план новаторството и предприемачите са решението на този въпрос, тъй като те ще направят обновимите енергии по-евтини от изкопаемите. А когато се стигне до тази повратна точка, хората ще започнат да купуват обновима енергия.

Освен това мисля, че ще има и промяна в поведението на потребителите, насърчавана от Интернет, докато светът става все по-прозрачен. След десет или двадесет години за никоя компания няма да бъде приемливо да предлага продукти или услуги, които не се произвеждат по екологично чисти начини. Същото важи и за енергията. По-младите потребители – не вие и аз, а следващото поколение – ще имат по-различни ценности, защото са израснали в свят с реална прозрачност. Такава е надеждата ми. Не знам дали е вярно, но като предприемач понякога придобивате усещането, надеждата, че новаторството ще променя нещата към по-добро.

Източник

Никлас Зенстрьом
Роден в Ярфала, Швеция, Никлас Зенстрьом е учил бизнес-мениджмънт, физика и компютърни науки в шведския университет Упсала, а по-късно в Мичиганския университет, САЩ. В средата на 1990-те, докато работи като ръководител на датския отдел на шведската телекомуникационна фирма Tele2, той наема Янус Фрийс за ръководител на отдела за техническа поддръжка. Двамата скоро започват да работят в тясно сътрудничество, а малко след това започват собствен бизнес. През 2000 г. основават Интернет-портала за споделяне на файлове Kazaa, а през 2003 – телефонната компания Skype. През 2006 Зенстрьом основава Atomico – фирма, която инвестира в новаторски технологически компании по целия свят. А през 2007, заедно със съпругата си Катерина основава фондацията Zennstrom Philanthropies, която се фокусира в областите на човешките права и околната среда.
Посетители: 37

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Vivian писа Още
    Сигурно имате предвид... преди 10 часа
  • Л. Стефанов писа Още
    Две знакови гледки в... преди 2 дни
  • Иван Митев писа Още
    Ситуацията в Република... преди 3 дни
  • Иван Младенов писа Още
    Здравейте,
    всъщност,... преди 6 дни
  • деду Въсу писа Още
    поздравления... шапка... преди 1 седмица
  • patanasl@yahoo.com писа Още
    Може в Източна Европа да... преди 1 седмица
  • patanasl@yahoo.com писа Още
    Въпроса с истината за... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    "Кръчмарски... преди 1 седмица
  • Севда Маринова писа Още
    Религията създава... преди 1 седмица
  • Валентина Минчева, журналист, писа Още
    Безпощадно, талантливо,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Разбира се, никой не ми е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Напудрен глупак, който... преди 2 седмици
  • Димитър Венков писа Още
    Я да видим познанията на... преди 2 седмици
  • Митко Генов писа Още
    Блестящ познавач,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Бих искал да попитам кой... преди 2 седмици
  • Славимир Генчев писа Още
    Много от т. нар. десни... преди 2 седмици
  • Дора Апостолова писа Още
    Типични разсъждения на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Благодаря на Златко за... преди 2 седмици
  • Дамян Цоневски писа Още
    Силно тенденциозна... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Човек трябва да е сляп,... преди 2 седмици
  • Йордан Нихризов писа Още
    Един кратък анализ на... преди 2 седмици
  • Тодор писа Още
    Хубава статия. Няма... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Набързо откъм фейсбук...... преди 2 седмици
  • галка писа Още
    Хората са жестоки със... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Четох внимателно текста,... преди 3 седмици