Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 01 Trump Putin

 

Преди седем месеца един уважаван бивш британски шпионин на име Кристофър Стийли спечелва договор за съставяне на тайно досие относно връзките на Доналд Тръмп с Русия. Миналата седмица експлозивните подробности – непотвърдени сведения за развлечения с проститутки, сделки с недвижимо имущество, предлагани като подкуп, както и координация с руските тайни служби с цел да се шпионират демократите – бяха обобщени и поднесени на г-н Тръмп в приложение към строго секретен доклад на разузнавателните служби.

Последствията от това са непредвидими и ще играят роля дълго след встъпването на Тръмп на длъжност. Слухове за резюмето, което е било предоставено също на президента Обама и водачите на Конгреса, бяха предадени на CNN във вторник, след което последваха сензационни репортажи и на останалите медии.

Г-н Тръмп опроверга недоказаните твърдения в сряда като измислица и клевета в нацистки стил, съчинена от „болни хора“. Тя подкопа още повече отношенията му с разузнавателните служби и хвърли сянка върху новата администрация.

Късно в сряда през нощта, след като е разговарял с г-н Тръмп, Джеймс Р. Клапър мл., директорът на националното разузнаване, направи изложение, в което осъди ранното публично представяне на случая и каза, че разузнавателните служби „не са направили никаква оценка относно това дали информацията от този документ е надеждна“. Г-н Клапър отбеляза, че служителите от разузнаването са го представили [на споменатите по-горе страни], за да дадат на политиците „възможно най-ясна картина за които и да било въпроси, свързани с националната сигурност“.

 

2017 01 Trump intelligence

 

Части от историята си остават недосегаеми – и преди всичко базисният въпрос до каква степен, ако изобщо, информацията от досието е вярна. Но все пак е възможно да се състави един частичен разказ за това как се е стигнало до настоящата криза, включително и продължаващите въпроси за връзките между г-н Тръмп и неговия екип с Русия. Освен това епизодът предлага възможност да се надникне към скритите страни на президентските кампании, включително и такива, свързани с частни детективи, търсещи да открият най-лошото, което може да се узнае за следващия американски лидер.


Small Ad GF 1

Историята започва през септември 2015, когато един богат американски дарител, силно противопоставящ се на г-н Тръмп, предлага нужните пари, за да се наеме вашингтонската фирма за разследвания Fusion GPS, управляваната от бивши журналисти, с цел съставяне на досие за миналите скандали и слабости на строителния магнат, според мнението на човек, запознат с нещата. Източникът описва това разследване при условие за запазване на анонимността му, позовавайки се на неясното естество на историята и вероятността за бъдещи юридически диспути. Личността на дарителя е неясна.

Fusion GPS, ръководена от бившия журналист от Wall Street Journal Глен Симпсън, работи най-често за бизнес-клиенти. Но в случаите с президентски избори фирмата понякога е наемана от кандидати, партийни организации или дарители, за да върши политическа „опо“-работа (съкращение за „разследване на опозицията“).

Това е рутинна работа и обикновено тя включва създаване на големи бази данни от публично достъпна информация: минали новинарски репортажи, документи от съдебни дела и други подходящи данни. В продължение на месеци Fusion GPS събира такива документи и съставя различни досиета от миналото на г-н Тръмп в областите на бизнеса и развлеченията.

След като през пролетта става ясно, че Тръмп се оформя като най-вероятен кандидат, републиканският интерес към финансирането на операцията изчезва. Но демократите-привърженици на Хилари Клинтън са силно заинтересувани и Fusion GPS продължава същите дълбоки разследвания, този път за нови клиенти.

Но през юни тонът на разследването внезапно се променя. Washington Post съобщава, че Демократичният национален комитет е бил пробит от хакери, най-вероятно руски държавни агенти, малко след което мистериозна фигура, използваща псевдонима „Guccifer 2.0“ започва да публикува онлайн откраднатите документи.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Тук Симпсън наема г-н Стийли, бивш британски разузнавателен офицер, с когото е работил по-рано. Стийли, в началото на 50-те си години, е работил като таен агент в Москва през ранните 1990 и по-късно се е утвърдил като един от водещите експерти по Русия в лондонския генерален щаб на британското външно разузнаване MI6. Когато напуска службата през 2009 той създава собствена частна разузнавателна агенция на име Orbis Business Intelligence.

Бившият журналист и бившият шпионин, според хора, които ги познават добре, имат еднакво мрачни виждания за руския президент Владимир Путин, бивш офицер на КГБ, както и разнообразните тактики, които той и неговите разузнавачески кадри използват, за да очернят, изнудват или подкупват обектите си.

Като бивш агехт, който е провеждал шпионаж в Русия, Стийли не може да пътува повече до Москва, за да разследва връзките на Тръмп от първа ръка. Вместо това той наема няколко руснаци, които да се обърнат към информатори вътре в Русия и освен това се свързва със собствените си тайни контакти в страната.

Стийли записва откритията си в поредица от доклади, всеки от по няколко страници, които започва да изпраща до Fusion GPS през юни и продължава поне до декември. По това време изборите вече са минали и нито Симпсън, нито Стийли са заплащани от някакви клиенти, но те не прекратяват разследването, тъй като го смятат за прекалено важно.

Докладите описват две различни руски операции. Първата е дългогодишен опит да се намери начин за оказване на влияние върху Доналд Тръмп, може би защото той има стари контакти с руски олигарси, които Путин би искал да държи под око. Според докладите на Стийли, при това са били използвани разнообразни, добре познати тактики: събиране на „компромати“ като например записи на Тръмп с проститутки в един московски хотел и предложения за сделки, изгодни за Тръмп.

Целта вероятно никога не е била да се направи от Тръмп съзнателен агент за Русия, а да се направи от него източник, който да предоставя информация за руските си контакти. Но ако Путин и агентите му са желаели да обвържат Тръмп чрез сделки, те не са го направили особено успешно. Тръмп подчертава, че няма никакви големи собствености там, макар и един от синовете му да е казал по време на пресконференция от 2008, че „много пари“ се „изливат от Русия“.

Втората руска операция, описана в досието, е по-скорошна: тя се състои от серия от контакти с представители на Тръмп по време на кампанията, отчасти с цел да се разговаря за електронното шпиониране [hacking] на Демократичния национален комитет и шефа на кампанията на Хилари Клинтън, Джон Д. Подеста. Според източниците на Стийли то е включвало между другото и една среща през късното лято в Прага между Майкъл Коен, адвокат, който работи за Тръмп, и Олег Солодухин, руски служител, който работи за Россотрудничество – организация, която се грижи за насърчаването на руските интереси зад граница.

Според всички сведения Стийли има отлична репутация сред американските и британските си колеги от разузнавателните служби и преди това е работил за ФБР във връзка с разследването на аферите с подкупи във ФИФА, световната футболна асоциация. Колегите му казват, че той ясно е осъзнавал опасността да му бъде подавана руска дезинформация. Руските служби са организирали сложна операция за нанасяне вреда на Хилари Клинтън и е изглеждало възможно подобна операция да се води и срещу Тръмп.

Голяма част от нещата, които са му били казани и предадени на Fusion GPS, са много трудни за проверка. А някои от твърденията му, които все пак могат да бъдат проверени, изглеждат проблематични. Майкъл Коен например заяви във вторник по Туитър, че никога не е бил в Прага; от своя страна Олег Солодухин отказа в телефонно интервю да се е срещал с Коен или който и да е друг сътрудник на Тръмп. Новоизбраният президент цитира в сряда новинарски репортажи, според които един друг Майкъл Коен, без връзки с Тръмп, може и да е пътувал до Прага и двамата да са били объркани един с друг в докладите на Стийли.

Но слуховете за досието започват да се разпространяват все повече сред политическите кръгове. Рик Уилсън, служител в републиканската партия, който е работил за кампанията по финансиране кандидатурата на Марко Рубио във Флорида, каза, че е чул за него още през юли, когато разследващ журналист, работещ за една от големите медии, му се обадил, за да го попита какво знае за досието.

Към ранната есен някои от докладите на Стийли са били предадени на ФБР, която вече е разследвала самостоятелно руските връзки на Тръмп, а също и на отделни журналисти. Служител на MI6, чиято работа не позволява да бъде цитиран поименно, потвърждава, че в късното лято или ранната есен докладите на Стийли са били предадени и на британските тайни служби. Стийли е бил загрижен от нещата, които е чувал за Тръмп и е смятал, че тази информация не трябва да се намира единствено в ръцете на хора, опитващи се да спечелят една политическа надпревара.

След изборите докладите, все още съпровождани от по-нататъшни разследвания, стават една от най-зле опазваните тайни във Вашингтон. По това време все повече репортери – включително и такива от The New York Times – полагат усилия, за да ги докажат или опровергаят.

Слуховете достигат и до Капитолийския хълм. Сенатор Джон Маккейн, републиканец от Аризона, разбира за досието и през декември получава копие от Дейвид Дж. Крамър, бивш висш служител на Държавния департамент, който работи за института Маккейн в Държавния университет, Аризона. Маккейн предава информацията на Джеймс Б. Коми, директорът на ФБР.

Забележително за Вашингтон, но много репортери от конкуриращи се новинарски организации са имали достъп до пикантните и осъдителни доклади, но никой не ги е публикувал, защото съдържанието им не е можело да бъде потвърдено. Това положение се промени едва тази седмица, след като шефовете на ЦРУ, ФБР и Националната агенция за сигурност прибавиха резюме на докладите, заедно с информация, събрана от други разузнавателни източници, към доклада си за руските кибер-атаки по време на изборите.

Днес, след тези най-оспорвани избори, американците са разделени и объркани за това на какво да вярват, когато става дума за идещия президент. И няма изгледи за скорошно пълно изясняване на истинността на твърденията, направени по негов адрес.

„Това е забележителен исторически момент“, казва Рик Уилсън, политическият служител от Флорида. „В какъв свят съм се пробудил?“

Източник

Скот Шейн е репортер от вашингтонското бюро на The New York Times, където се занимава с въпроси на националната сигурност. Писал е статии, свързани с набирането на доброволци за Ислямска държава, дебатите около дроните и целевите убийства, Националната агенция за сигурност и документите на Едуард Сноудън, Уикилийкс и тайните телеграми на Държавния департамент, както и много други.


Pin It

Прочетете още...