Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Току що завършилите парламентарни избори в Русия чертаят нови контури на политическото и бъдеще – още неясни, но със сигурност различни или различаващи се от досегашните. Отвъд очевидното – Единна Русия губи близо 15 процента от гласовете – анализите се разминават. Едни вещаят начало на „зимата на руското недоволство“, други чертаят още по-смели планове за проблеми пред преизбирането на Путин за президент, трети не виждат нищо опасно за вертикала на властта и съзират „положителни“ за тандема Путин-Медведев последствия от тези избори. По стара руска традиция, противоположните обяснения са едновременно верни. Не само защото страната от толкова голяма, че може да побере противоречащи си истини, но и защото това което е вярно в Северен Кавказ, не е вярно за големите градове или Далечния изток – там където имаше най-големи признаци за недоволство.

Колкото и да търсим доказателства за дълбоки цепнатини в Путиновият модел на „управляемата демокрация“ е все още твърде рано за окончателни изводи, поне що се отнася до властта и мястото на Държавната дума в нея. Има пропуквания, някои от носят непосредствена опасност, но запасът от стабилност на сегашното управление далеч не е изчерпан. В този смисъл бързите аналогии с „арабската пролети“ могат да подведат както наблюдателите, така и опозиционерите , които могат лесно да приемат желаното за действително. Но в Русия се случи нещо много важно – по израза на известния литературен герой – лед тронулся.

На първо място, дори майстор на политическия инжинеринг като Владимир Сурков не можа да измисли вариант да неутрализира влиянието на новите мрежи и медии, базирани в Интернет. Колкото по-динамични, интересни и привлекателни са социалните мрежи и информационните сайтове, които ползва опозицията, толкова по-скучни, сиви и слабополезни в политически битки се оказват официалните ТВ и радиоканали и печатни издания. Строгият политически контрол и цензура ги правят все по-слабо полезни като източници на информация и особено като инструмент за моделиране на поведение и нагласи в руското общество. Да, интернетът едва ли играе огромно влияние в по-малките руски градове и села, но той е критично опасен противник, когато става дума за удържане на монополни висоти на влияние от над 70-80%. Основното оръжие, което „младата гвардия“ на Путин – нашистите, използва срещу опозиционните блогъри и сайтове – хакерските атаки – се обърна срещу своите автори. Всеки телефон е камера, микрофон, предавател, който може за секунди да разбие готвени с часове и дни, силови сценарий, ПР или медийни компромати, както показаха атаките срещу организацията „Голос“.

Второ, всички плюсове и минуси от тези избори отиват за сметка на Владимир Путин – Медведев вече няма самостойно значение. Техни приближени анализатори предпочитат да гледат позитивно на получените резултати, като ги представят като предварително планиран ход – елемент от по-дългосрочна стратегия, която трябва да представят загубата на гласове като доказателство за жизнеността на руската суверенна демокрация и легитимността на претенциите на нейния лидер преди президентските избори през месец март. Според тази теза, тандемът Путин-Медведем не губи нищо, защото новата Дума ще бъде не по-малко управляема от старата – все пак повече то 80% от гласовете ще бъде подконтролни на руския президент, което може да се използва всеки момент за промяна на конституцията. Можете да си представите вариантите за промяна, които могат да се представят на Запад и вътре в страната, ако главната опозиция в Парламента е Комунистическата партия на Генадий Зюганов. Следователно европейските и американските партньори нямат по-добър вариант за партньор в Русия – теза който не е нито нова, нито оригинална. Дори да приемем, че загубата на места в Думата крие някакъв несподелен и дълбок стратегически замисъл, свръхреакцията на силовите структури и масовите арести в Москва говорят за друго. Последното нещо с което можем да характеризираме днес Москва е спокойствие. Идеята, че 12 години по-късно силовиците на Путин внезапно са усетили желание да губят контролирано позиции е меко казано състоятелна. По-скоро сме свидетели на умора от властта, изчерпване на въображение, липса на свежи идеи и атрофиран усет към промените, което е типично заболяване на пребиваващите дълго на власт. В същност Путин никога не се е борил, както Елцин например, за да спечели избори. Той беше назначен и до сега си остава назначен, а не избран в открита конкурентна битка с политическите си противници. С времето той губи рефлекс да печели умовете и сърцата, а все повече се окопава в статуквото, като предпочита силовите прийоми и централизация на повече власт.

Трето, Както при всеки авторитарен режим , запасът от устойчивост и гъвкавост не е безграничен. И той намалява все повече при открита конфронтация с неговите противници. Свиването на пазарни дялове и присъствие на външните пазари на флагмана на руската дипломация – руските енергийни фирми – изчерпват възможностите за външно финансиране на стабилността на управлението на Путин. Тихомълком, но системно и последователно, Газпром започна да компенсира загуби на външни пазари с увеличение на вътрешните цени на природния газ. Въпреки статута си на енергийна свръхдържава Русия изпитва хронични трудности с осигуряването на висококачествени и евтини нефтени продукти, на електрическа енергия вътре в самата страна.


Small Ad GF 1

Четвърто, Стратосферните проценти, с които се печелят изборите не дават никаква гаранция за оставане на власт, както научиха на свой гръб „вечни“ ръководители на тоталитарните режими, които се сгромолясват миг след като спечелят с над 90% поредните манипулирани избори. Моделът на наследяване на властта е обречен. Медведев беше използван и е много вероятно в прегрупирането по целесъобразност преди и след президентските избори да загуби своите позиции. Путин има нужда от нов човек, който да олицетворява стремеж и ресурс за модернизация на страната и да му спечели вътрешна подкрепа. Медведен доказа, че не е този човек. Междувременно е логично да се предполага, че по върховете на партията Единна Русия ще бъдат направени промени, включително и в Държавната дума.

Пето, Путин успя в задачата, с която беше изпратен в Кремъл от силовиците – да спре процеса на разпад на Русия. Но под повърхността в републиките и регионите тлее едно дълго сдържано недоволство, което може да избухне всеки момент. Отмяната на изборността и назначаването на губернатори и ръководители на републики от Кремъл действително укрепи властта, но заедно с това демонстрира ограниченията на назначения пред избрания ръководител. За укрепване на властовия вертикал през годините Путин постоянно намираше външен или вътрешен враг. Не е изключено в идващите месеци, в опитите да намери нова база за консолидация на своето влияние и власт в Русия, да бъдат потърсени нови измерения на руския национализъм, като бъдат намерени подходящи външни врагове и да се използва класиката „Родината в опасност“. Много вероятно е до президентските избори през март да бъдем свидетели на втвърдяване на тона във външно-политическите изказвания, на демонстративни критики на САЩ и съюзници от НАТО, на военна подкрепа за Сирия (бойни кораби вече бяха изпратени в Тартус), на още по-агресивно противопоставяне на плановете на ЕС и САЩ да подпомогнат усилията на страните от Каспийския регион да намерят път на своите енергоресурси към Европейския пазар. Не случайно от Москва прозвучаха заплахи за използване на грузински сценарий за укротяване на опърничавите ръководители на Туркменистан и Азърбайджан. По ирония на съдбата една от витрините на руските външнополитически успехи – Южна Осетия се самопотопи в дълбока политическа криза благодарение и на тромава намеса от Москва. Тази силова реторика със сигурност ще ограничи простора на действие на опозицията и може да спечели време и пространство, достатъчни за спечелването на президентските избори по начин, който може да бъде интерпретиран като доверие към Путин в началото на новия му мандат. Много е вероятно до март месец да бъдем свидетели на политически манипулации, силови акции и ПР хореографии без прецедент в най-новата история на страната. При този укрепен вертикал и равнището на консолидация Владимир Путин е заложник на собствения си модел. В пространството около него трудно може да израсне лидер, който да едновременно да бъде негов приемник и да остане различен до степен да предложи алтернатива. Руският „Берлускони“ остава все по-сам и изолиран на върха на своята еднолична власт – показателен е фактът, че за пръв път гласува без своята съпруга.

Основите на властта на Путин, макар и да са добре ресурсно обезпечени (по различни оценки той разполага с около 300 милиарда долара буфер за овладяване на социални недоволства), са разклатени. Твърде малка част от подкрепата, която идва от бюрократичната върхушка и от бизнеса, е устойчива или надеждна. Доходите от нефт и газ, макар и на високи равнища, все по трудно могат да купят лоялността на чиновници, бюрократи и бизнес. Преди 10 години бюджетът можеше да бъде балансиран и при 30 долара на барел. Днес изпитва трудности и при 90 долара на барел. В трудното „утре“ на 2012, при бушуваща криза на капиталовите пазари и трудни отношения със западните инвеститори, ще се окаже, че за стабилността трябват цени над 120 долара на барел – при това долар, който не е загубил покупателната си способност – за да се внасят технологии, лекарства, продоволствия и стоки на високия жизнен стандарт. Трудно, дори и невъзможно е да задоволиш растящия апетит на управленския апарат в центъра и по места, при ширещата се корупция и злоупотреби с бюджетни средства. Лоялността и подкрепата ще бъде загубена при първите признаци на слабост в режима. Още по-трудно е да се удържи подкрепата на бизнеса, в това число и на придворния, който изнася капиталите си зад граница в очакване на вътрешни трусове. Рекордните близо 70 милиарда долара за последната година се напуснали страната. Технологичната гордост на Русия – летателният апарат Фобос – увисна непотребен в околоземна орбита вместо да се отправи към марсианската си мисия. Това, което при други условия можеше да мине под графата „технологичен риск“ при усвояването на Космоса, днес доказва системна грешка – неспособността на Путин да модернизира страната и да генерира национална гордост. На практика все повече пари постигат все по-малко успехи и генерират все по-малко вътрешна сигурност.

Каквито и лабораторни „новинки“ да измислят политическите технолози в Кремъл, те трудно могат да опровергаят факта, че 12 години след като стъпи на върха в руската политическа йерархия, модернизацията на Русия остава далечна и неосъществима цел. В очите на много руснаци и техните западни партньори Путин трябваше да бъде Столипин и да модернизира Русия – с цената на личната си саможертва. Той все повече прилича на Брежнев в стремежа си да остане на власт да края.

Опозицията

Всички наблюдатели се надпреварват да отгатнат откъде ще дойде алтернативата на Путин. Едно е сигурно, това няма да стане от Държавната дума, в която по-голямата част от партиите са патерици на неговото управление. Единствената реална опозиция – Комунистическата партия – вероятно може да получи още популярност и влияние, но тя едва ли ще може да извади страната от състоянието на застой. Кремъл маргинализира либералните и демократични политически партии – което обяснява защо основните движещи сили на промяната идват от несистемните, извънпарламентарните партии и движения. Главният враг – Ходорковски – е много по-опасен от затвора, но неговата харизма и потребност за демократичния процес са пряко следствие от дълбочината на кризата в Русия. При плавен преход либералните и демократични движения трудно могат да развият своята алтернативност. Тъй като опозицията няма свои представители в официалните институции и законодателните органи, тя няма друг път освен през уличен протест и натиск. На този етап изглежда, че силата на нейния протест ще стигне само за да наклони везните в полза на сравнително по-либералните и демократични представители от обкръжението на сегашния президент. Но винаги има време и място да се появи нов „немислим“ Елцин – и нов антисистемен играч.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В този смисъл в Русия предстои поредната „голяма“ промяна, която трудно може да се удържи в рамките на съществуващите модели и технологии на властта от началото на управлението на президента Путин. Въпрос на време е да се види дали и какви трусове ще наблюдаваме до президентските избори или след това. Не трябва обаче да се избързва с оценките за обреченост или слабости в режима на Путин. Защото, както и самата Русия, руският лидер не е нито толкова силен, нито толкова слаб, колкото изглежда.

Източник

Илиян Василев е български дипломат и бизнесмен, посланик в Русия от 2000 до 2006 г.

Pin It

Прочетете още...

Краят на Фидел

Алма Гилермоприето 01 Дек, 2016 Hits: 8384
Той беше на деветдесет. Управлявал беше цяла…

Сатаната в Судан

Илия Троянов 21 Ян, 2009 Hits: 21837
Откак Дарфур се превърна в символ на злото,…