Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 12 should we worry

 

Технологиите променят начина ни на живот толкова бързо и радикално, че това изглежда плашещо. Няколко експерти в тази област оценяват доколко реални са заплахите, идещи от неща като самоуправляващи се автомобили, неконтролируеми пускове на бойни ракети, злонамерен изкуствен интелект и др.

Ще ме блъсне ли самоуправляваща се кола?

Спокойно. Можете да поразпуснете хватката върху кормилото. В градовете, където самоуправляващи се автомобили вече се изпитват на обществени пътища – Сан Франсиско, Бостън или Тампе, Аризона – винаги присъства специално подготвен инженер, който да внимава, за да на започне младата технология да „събира“ катерички (или пешеходци). „Задачата на този човек е да внимава какво прави автомобилът“, обяснява Надхи Карла, един от директорите на RAND-центъра за вземане на решения в условия на несигурност. Напълно независимите коли по обществени пътища са все още на разстояние поне три години от днес, според най-оптимистичните преценки на експертите. Разбира се, тази технология никога няма да бъде непогрешима; хора все още ще умират в автомобилни злополуки. Но в края на краищата самоуправляващите се коли най-вероятно ще спасяват животи, казва Марк Роузкайнд, мениджър във фирмата за роботизирани таксита Zoox и бивш директор на Националната служба за сигурност по магистралите: 94 процента от катастрофите се дължат на човешки грешки.

Ариан Маршал

Ще проникнат ли хакери в електронната ми поща?

Да се получи достъп до Имейла ви не е толкова трудно. Фишърите[1] стават все по-изкусни, както се вижда от все по-увеличаващия се брой на атаките, свързани с изискване на откуп [за да се освободи блокирана компютърна система]. „Един умно направен имейл, който казва ‚Здравейте, аз съм от техническата поддръжка и ми трябва паролата ви‘, все още функционира в изненадващо голям брой случаи“, казва Сет Шоен, старши технолог към Electronic Frontier Foundation. Но не бързайте да подлудявате: когато стане дума за публично разпространяване на тези имейли, заплахата към някакво частно лице е минимална. И макар че атаки като DNC leaks, Panama Papers, и Macron campaign hack може би повишават усещането за параноя (освен ако човек е Кардашян или Тръмп), личната ви кореспонденция най-вероятно не представлява интерес за кибер-крадците.

Хенри Гендро

Готови ли сме за кибер-война?

В книгата си от 2010 Cyberwar, бившият шеф на американската контра-терористична служба Ричард Кларк направи класация за подготвеността на различни страни за дигитален конфликт. Според неговата формула САЩ се намират на чисто последно място. А кой е на върха? Северна Корея.

САЩ и Русия може и да имат най-добрите нападателни хакерски възможности, счита Кларк, но Северна Корея разполага с още по-голямо предимство: липса на зависимост от дигиталните технологии. Хакерите от затвореното царство могат да започнат масивна кибер-война без да поставят в опасност голяма част от домашния фронт, тъй като жителите на страната си остават така далеч от световната мрежа. САЩ, напротив, са далеч по-зависими от Интернет в сравнение със съперниците си. Ето защо Кларк смята, че Америка е уникално-уязвима за онова, което той нарича „следващата заплаха за националната сигурност“.


Small Ad GF 1

Седем години по-късно е вече време да престанем да се страхуваме, че е настъпила епохата на кибер-войната. Трябва да приемем факта, че унищожителните дигитални атаки срещу инфраструктурата са неизбежни – и вместо това да започнем да мислим как най-добре ще се възстановяваме след тях. Това означава да намаляваме зависимостта си от дигитални системи. Не на севернокорейско ниво, разбира се. Но все пак можем да поддържаме по-добре старомодните си аналогови системи, така че да се осланяме на тях, ако се случи дигитална катастрофа.

През 2015, когато екип от хакери блокира работата на десетки електроцентрали в Украйна (виж статията „Без осветление“), тамошните обслужващи компании изпратиха техници, които да ги включат ръчно, в течение само на шест часа). Те бяха подготвени, тъй като украинската енергийна мрежа е от съветско време и доста неустойчива дори в нормални условия. Американските модерни, високо автоматизирани мрежи, не се провалят толкова често; американските институции трябва да разработят готовност в украински стил, за в случай на дигитална атака.

Няма нужда да се отказваме от хипер-свързаната дигитална инфраструктура на бъдещето, но трябва да приемем епохата на ръчното превключване. Защото, когато хакерите блокират асансьора във високоетажната ви сграда, сигурно ще се радвате, ако в нея все още има стълбища.

Анди Грийнбърг

Ще могат ли хакерите да пускат в ход атомни оръжия?

Въпреки екшън-филмите, представящи именно този сценарий, той е „силно невероятен“, казва Брус Бенет, старши изследовател към RAND, който се специализира в тази област. „Атомните оръжия не са свързани с Интернет, което прави трудно хакването им“. Тези оръжия се контролират от самостоятелни компютри и кодови ключове, които се предават от живи куриери. Системата е създадена и поддържана именно с цел да се осигури надеждност, казва Джон Шилинг, инженер и анализатор за 38 North, анализаторска група, специализирана върху Корея. Може би е възможно да се саботира някоя атомна бомба, като се хакнат вторичните и третични системи за управлението ѝ – тактика, която САЩ може би вече са използвали срещу ракетите на Северна Корея, според него – но шансът агенти да пуснат в ход атомни ракети е минимален.

Лили Хей Нюман

Ще се обърне ли срещу мен някой Изкуствен интелект (ИИ)

Изкуственият интелект вероятно ще бъде способен да провежда самостоятелно научни експерименти, да изпълнява строителни проекти и дори (Ох!) да създава други ИИ – всичко това бе з човешка намеса, казва Пол Кристиано, изследовател към некомерсиалната група ­OpenAI. Но той и колегите му не се тревожат от мисълта, че можем да бъдем нападнати от зли роботи. (Такъв случай не се изключва напълно, поради което инженери от Гугъл от оксфордския Институт за бъдещето на човечеството си сътрудничат, за да разберат които видове ИИ-системи представляват потенциална заплаха, за да могат те да бъдат изключвани своевременно). По-голямата им грижа е, че в хода на развитието си ИИ задминава човешката способност да бъдат разбирани начините, по които той функционира, а това означава, че поведението на тези технологии може да се различава от целите, които сме си поставили чрез тяхното създаване[2]. Задача на учените е да изградят обща база за развитието на Изкуствения интелект, чието ядро да се състои от човешки ценности. Голяма част от тази работа днес се съсредоточава върху усъвършенстването на тренировъчна система, наречена „подсилване на обучението“, която програмира роботите да търсят ръководство от хората, когато има нужда от вземане на нови решения. В края а краищата ИИ е само толкова добър, колкото е данните, с които го зареждаме. Пък и хората са добри по природа… не е ли така?

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Лекси Пандел

Не ме ли шпионират собствените ми устройства, снабдени с микрофони?

Това със сигурност е възможно. Кибер-престъпници, развойни учени от трети фирми, понякога и самите компании, които произвеждат интелигентни устройства, могат да разполагат със средства за достъп до вашия аудио-поток. „Ние сме постоянно съпровождани от висококачествени микрофони“, казва Мордехай Гури, шеф на Изследователския център за кибер-сигурност към университета Бен Гурион в Израел. „Вашият смартфон или смарт-телевизор може да бъде превърнат в подслушващо устройство за рекламни цели“. Същото важи и за интелигентните домашни устройства като Амазон Ехо или Гугъл Хоум, чиито микрофони са постоянно включени. Все по-често дори и телефонните апликации искат достъп до микрофона на устройството, за да ви изпращат специализирани реклами. Малко вероятно е да ви подслушва реален човек, казва Джей Стенли – старши анализатор към Американския съюз за граждански свободи, „но все по-вероятно е да го прави някаква форма на ИИ“. Един от начините да се ограничи изложеността ви? Проверете личните си настройки, за да видите кои програми имат достъп до микрофона на телефона ви.

Лили Хей Нюман


Източник

 

[1] С думата Phisher се обозначава хакерският трик, чрез който паролата ви се получава, след като сте последвали някакво имейл-съобщение, което ви подканя да я въведете на уж-официален сайт, където вече сте член (обикновено банков или друг финансов сайт). Бел. пр.

[2] Класически сценарий, разработен още от Артър Кларк и Стенли Кубрик във филма „2001 – една космическа одисея“. Бел. пр.

Pin It

Прочетете още...