От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It
Как да мислим Македония?

Настоящият текст е част от една дискусия, която бихме искали да ви представим тук под обобщаващото заглавие „Как да мислим Македония?“ Поводът беше публикуваният на страниците на вестник „Култура“ в март 2009 откъс от антропологическото изследване на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски Македония на кръстопът, както и последвалите го разнообразни коментари, които ви предлагаме тук без съкращения.

1. „ Македония на кръстопът“ от Петър Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски

2. „Как се прави спешна антропология“ от Чавдар Маринов.

3. „Не цапайте вестника!“ от Петър-Емил Митев

4. „Как да говорим за днешна Македония?“ от Антоний Тодоров

5. Как се прави PR критика на една недочетена книга“ от Бойко Василев

6. „За македонските спорове“ от Петър Добрев

7. „Македония, сянка в метафизиката на идентичността“ от Стефан Попов

8. „Към Македония с необременен поглед“ от Тодор Абазов

9. По отношение на Македония българите още са махмурлии“ от Раймонд Детрез

10.
Кой казва кой е експерт? от Лиляна Деянова

11. „Македония – мръсна приказка. Разговор с Иван Кръстев“ от в. „Култура“

12. „,Каква ни е Македония?‘ през погледа на един македонски журналист“ от Виктор Канзуров

13. „Записки на махмурлията“ от Веселин Кандимиров

В хода на теренната работа (15–20 май 2008 г.) бяха използвани антропологически беседи, свободни разговори с четири фокус групи чрез авторизирана система от въпроси за набиране на дълбочинна информация, включено наблюдение и постоянен контент-анализ на всекидневната и седмичната преса, както и на предавания от ранните сутрешни и късните нощни блокове на различни ТВ-канали.

Екипът трябваше да потвърди или отхвърли работни хипотези за вариантите на мултиетническо или сегрегирано съществуване на общностите в Македония.

По време на теренното проучване бяха интервюирани 55 души – македонци, албанци, торбеши, българи и роми, принадлежащи към различни социални групи и с различно образование (от висшисти и доктори на науките до неграмотни) – политици, журналисти, търговци, хотелиери, учени, работници, селяни. Респондентите бяха на възраст от 18 до 80 години. Дискусиите в четирите фокус групи бяха основно с интелектуалци и експерти. Изследването се проведе в Куманово, Скопие, Велес, Прилеп, Тетово, Гостивар, Охрид, Дебър, няколко торбешки села, манастир „Св. Йоан Кръстител Бигорски“, Битоля, Кавадарци.

* * *

В македонското общество преобладава мнението, че управляващото мнозинство не е виновно за провала в Букурещ, където през април на своята среща на върха НАТО не покани Македония за свой член, както се очакваше. Оставката на правителството е изиграла положителен ефект, а твърдата позиция се приема като проява на патриотизъм. Разбира се, не липсват и критици, които смятат, че изборите са били излишни, че няма готовност – политическа, икономическа или обществена, чрез новите избори да се променят радикално нещата в страната към по-добро. Но рейтингът на ВМРО-ДПМНЕ не само не е спаднал поради гръцкото вето, а дори се е повишил, подействал е лечебно.

За много хора промяната на името на държавата ще бъде болезнена, най-вече защото е станало част от тяхната идентичност, от националното и личното им достойнство. Медиите обсъждат в детайли как след вето заради името ще последва вето на България за спиране на европейската интеграция на Македония във връзка с македонския език.[1] Заключенията са, че така или иначе външните исторически врагове ще пречат и злодействат, по-добре е да се пази честта и достойнството на нацията. Видим е процес на втвърдяване, на изграждане на някаква обща воля, на психологическа готовност да се изтърпи лошото, но да не се отстъпи. Всичко това усилва позициите на ВМРО.

Подобни нагласи усложняват вземането на решения от настоящото и бъдещото македонско правителство. Патриотично до патриотарски настроената част от обществото, пред дилемата името или НАТО, би избрала да запази достойнството си, т.е. името, знамето, езика. Авторитетен македонски журналист смята, че не е задължително Македония да влезе в НАТО: Ако вие му трябвате на НАТО, ще влезете, ако не му трябвате, никога няма да бъдете приети. И да не влезем в НАТО, какво? България, Гърция, Албания са в НАТО. Няма кой да ни напада – няма да им позволят, че да ни е необходима защита. Министърът на финансите Трайко Славески повтаря официалната позиция, че всички условия, необходими за влизане на страната в НАТО, са били изпълнени; с една дума, вината е извън македонския политически и обществен живот.


Small Ad GF 1

Много от респондентите са настроени да отхвърлят външните претенции и да подкрепят правителство, което няма да прави компромиси. Те възхитено дават за пример сърбите: „Душиха ги, мачкаха ги, бомбардираха ги, но те са жилави – пазят си достойнството и държавата.“

Албанците пък като цяло са силни поддръжници на бързото приемане на страната в НАТО и в ЕС дори с цената на всякакви компромиси. Не се притесняват от промяна на името на държавата, нито имат претенции в новото име да се включва някакъв албански компонент: Това е без значение за нас, ето, Косово носи българско, славянско име, а си стана наша албанска земя, името е празна работа… важно е за комплексарите. Разбира се, разговорите с албански респонденти по тази тема винаги се отклоняват към обичайните историко-лингвистични разсъждения, че македонците са сърбизирани българи, че турците са албанци-предатели, които са се турцизирали, и, разбира се, по тези места е имало в древността само траки-българи и илири-албанци, което рано или късно ще доведе до справедливо разпределение на териториите. Следва разгъване на карти и мечтателно разделяне на територията на Македония между българите и албанците. А Охрид?, питаме ние. И през ум не ни минава да искаме Охрид – все пак това си е стара българска столица, е обичайният отговор. Ами и Дебър е бил люлка на българската възрожденска просвета и култура, репликираме в центъра на Дебър, точно срещу внушителен паметник на Скендербег. Отговорът е страшен: Е, стига, не ставайте лакоми, че ще вземем да размислим и за Охрид… Допреди няколко години все още имаше десетина-двайсет семейства българи в Дебър, но не издържаха и се преселиха в Скопие…

Най-неуютно в Дебър се чувстват торбешите[2] – славяноговорещи мюсюлмани. Те с удоволствие изслушват нашите разкази за помаците в Родопите, които им представяме в прекрасна светлина. Толкова се вълнува нашият респондент, че вика и маха на минаващи по улицата, за да дойдат и чуят какво разказваме за Родопите и за техните братя. Шепнешком предупреждават, че албанците ни лъжат с данните. Като своя перспектива виждат емиграцията – някои имат вече визи за САЩ, където са роднините им. Предполагат, че мнозина от мюсюлманската общност ще емигрират, ако не се почувстват равнопоставени сред другите общности. Много се интересуват от възможностите децата им да учат в България. Границата около техните села се преминава свободно и те са подложени на непрекъснати набези от съседни албански села откъм Албания. Торбешите, които определено антропологически са досущ като българите мюсюлмани в Родопите и като гораните в Косово и Албания – красиви, белокожи и руси, имат своя партия, която се явява самостоятелно на изборите: ПЕБ – Партия за европейско бъдеще, с лидер Фиат Цаноски. Очакваха добре да се представят, макар и вън от всякаква коалиция – според нашия респондент могат да получат до три депутатски места. В досегашния парламент са имали един депутат, участвали са в коалиция, но са разочаровани, убедени са вече, че трябва сами да се грижат за себе си, защото всички ги подценяват и маргинализират. (В крайна сметка партията успя да влезе и в новия парламент, макар и отново само с един депутат.)

Сред българите в Македония съществуват различни мнения за проблема с името. Част от тях изтъкват, че исторически борбата за името на Македония е била българска, затова не трябва да се отказват така лесно от името. Ръководството на движение РАДКО[3] е на мнение, че по-важен е въпросът не за името, а за спазването на човешките права и демократизацията на държавата, както и за активна и агресивна политика на България към Македония. И едните, и другите обаче симпатизират – поради исторически романтизъм, но и заради заслугите към българите на Любчо Георгиевски – на ВМРО: Всички го обвиняваха, че е корумпиран и се обогатява, но той заделяше средства за разкопки, за музеи, направи много за историческата памет…

В различни среди на македонското общество могат да се чуят следните предположения за промяна на името: Нова Македония, Северна Македония, Горна Македония, Република Скопие, които всъщност са предложени от международните посредници. Коалицията около ВМРО обяви, че промяната на името на държавата може да стане само чрез референдум. Според анкетираните резултатът от подобен референдум е предварително ясен, т.е. мнозинството няма да приеме промяна на името. Една промяна ще бъде тежък удар върху самочувствието и националната идентичност. Респонденти възмутено репликират: Как Нова Македония, като сме древна цивилизация… Това е коварство, за да ни натякват след това, че сме млада държава и нация. Респондент, оттеглил се македонски политик, прогнозира: Ако шест месеца след сформирането на новото правителство Република Македония не влезе в НАТО, в Македония е възможно да започнат нови процеси – автономия на албанците, федерация или направо отцепване. Не само той, а и голяма част от албанските политици заявяват с твърд тон, че ако не се случи незабавно приемане на Македония в НАТО и ЕС поради „тъпия инатлък“ на македонците, те по един или друг начин, освен де факто, ще постигнат и де юре кантонизация на Македония. Някои от по-радикалните казват заплашително: Ние искаме да сме в НАТО, а Албания вече я приеха. Ще се интегрираме към евроатлантическите структури чрез тях – след федерализация, разбира се. В Дебър директно и мрачно казаха: Това, Македония, не е държава – дори не е ясно защо търпим. Ще правим Велика Албания – треперете! Респондент, политик от Дебър, казва: Истината е, че ако ни нямаше нас, албанците, Македония вече нямаше да съществува! Бяха много ядосани – трайно безработни. Около 16 хиляди души от 22-хилядния град живеят преобладаващо в Ню Йорк и малко – в някои страни от Европа. Безработицата е над 70% по думи на респонденти: Не ни питайте колко души са заминали в емиграция, а питайте колко сме останали тук, защото в Ню Йорк имаме един цял многохиляден Дебър.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Драмата на македонската идентичност

През последните сто години и особено интензивно след Втората световна война в Македония се формира нова балканска нация, която активно търси аргументи и престижни идентификационни маркери за утвърждаване. В този контекст важно място имат историческите аргументи. Особено популярна е тезата за античния произход на македонците и пряката им връзка с най-великия завоевател – Александър Македонски. Изтъква се, че най-древната писменост (все още неразчетена) е македонската. Могат да се чуят също мнения, че „Македония е библейска страна“, че „има най-много археологически паметници“, че „македонците са най-старият народ на Балканите“. Фиксирано около тези или подобни аргументи, голяма част от македонското общество живее в една ирационална среда на прекомерно високи самооценки и претенции, на чувство за обида от всеобщо подценяване и посегателство. От друга страна, ниският жизнен стандарт, ограничените възможности за пътуване, политическата нестабилност и липсата на ясни перспективи за развитие водят до силна фрустрация, която често се проявява чрез засилване на ксенофобията, насочена най-често срещу албанците и българите. Според мнението на един от анкетираните, македонската нация не е етнически, а психологически феномен. Респондент българин-“татарин“[4] през смях разказва за дебатите си с македонци, негови приятели, които са увлечени по новата теория, че македонците са дали началото на бялата раса, както и за първата македонска писменост от преди седем хилядолетия. Питам ги, защо тогава мразите албанците и българите – те са от бялата раса, вие сте им родоначалници… или значи се отказвате от светите Кирил и Методий, защото се оказва, че македонската азбука е много по-стара… Луди хора. Респондент експерт разказва за училищни шествия, на които учениците са облечени в брони, досущ като воините на Александър Македонски, а на китките им са вързани мартеници – забравен, но възстановен древен символ на македонците. На нашата реплика, че всички тези измислици не е възможно да въздействат върху хората, поне не масово, научаваме, че общият процент на неграмотните и хората с ниско образование в Македония надхвърля 56%, че македонците с висше образование са само 6% и не е чудно, че голяма част от новите маркери за идентичност се приемат като истина.[5]

Поставена в сложна политическа, геополитическа и социална среда, македонската идентичност се намира в динамично състояние и търпи силни - както вътрешни, така и външни влияния. Има различни полета на изграждане на идентичността. На първо място това е историческият дебат, чрез който се конструира собствена историческа памет, гарантираща уникалността на македонския народ. Друго поле на въздействие е политическата пропаганда, която демонизира най-близките съседи (българите и гърците са кръвожадни вълци, които късат парчета от Македония). Тежката икономическа стагнация в страната, липсата на политическа стабилност и перспективи за развитие на новата държава влияят негативно за укрепването на македонското национално съзнание. Към това трябва да се добавят и много силните исторически аргументи, които идват от България чрез публикуването на книги и сборници, които доказват българския, до началото на ХХ век, етнокултурен характер на населението във Вардарска Македония. В крайна сметка, македонското национално съзнание е в процес не само на формиране и укрепване, но и на колебание и промяна, за която, освен обективни, има и много лични мотиви.

Тежката меланхолия на македонците от края на ХХ век и първите години на новото хилядолетие са отстъпили на видимо окопитване, опит да се излезе от депресията и да се търси форма на национално оцеляване. Това най-ясно се вижда в градовете и по-малките селища, които са почти етнически чисти, населени само с православни македонци и някакъв процент православни роми. Там се чувства силно оживление, независимо от безработицата, висок дух, но най-вече се виждат спокойни хора, вдигнали глава след отчаянието и решени да се борят. Крилатата фраза на прилепчани е: В Прилеп маймун не игра!, което демонстрира решимостта им да отстояват своето. В Прилеп ни довериха, че има негласно решение на общинския съвет да не се продават земя и други недвижимости на хора, които не са православни и славяни. Това решение е сведено и до гражданите, които, въпреки свободата да изповядват частни сделки, отказват да търгуват с хора от друг етнос и религия.

Хипотезата е, че и македонците ще потърсят, като предпочитан, варианта на федерализация или на кантонизация с етнически чисто население, за да организират самостоятелно живота си. Определено се усеща нагласата – дълбоко осмислена и изстрадана, без да се афишира конкретно с думи, че предпочитат да загубят територии, но в останалите да живеят сами, без албанците. Предстои много ясно етническо обособяване, включително и за малцинствата, а също и за онези, които знаят за своя български произход. Едва ли върху хода на този процес, който се развива и осмисля като реалност и като философия от края на 90-те години, могат да повлияят външните фактори.

Като цяло македонското общество е силно неудовлетворено от своето настояще, терзае го тежка югоносталгия, затворено в тесните рамки на една етнически поделена територия и държава, чието име, самостоятелна църква, език и национална идентичност се оспорват от съседите й, както и от малцинствата. Македонците живеят в постоянен страх, че, притисната от намиращите се в демографска и икономическа експанзия албанци, „утре“ държавата им може да се разпадне. За да се измъкнат от този кошмар и да подхранят самочувствието си, голяма част от македонците са фиксирани в исторически представи за величието на антична Македония.

Самите албанци са спокойни и съвсем наясно с идентичността си. Сред тях също са разпространени доста исторически митове, които гравитират около най-стария балкански етнос, илирите, най-силния и героичен народ, който знае как да отстоява своето. Проучват най-важната за съизмерване нация на Балканите – българите, с които предстои да съжителстват, да делят територии и да управляват. И в най-затънтените селища албанците четат или разказват българската история, защото определено тя е избрана като модел за следване: национално възраждане, обединение и изграждане на държавност. А също и като потенциален съперник, респонденти албанци ни задаваха в няколко различни градове един и същ въпрос: Колко останахте българите, защото чуваме, че демографски намалявате? Ние сме решили, че ще се успокоим, когато станем колкото вас и повече. Ама вече май сме ви достигнали, като се имат предвид и нашите хора от диаспората по света… май отива към осем милиона.

Македонските геополитически страсти към съседите

За македонците най-важните партньори на Балканите са: 1. Сърбия и другите бивши югорепублики; 2. Гърция; 3. Турция; 4. България, чиято важност е нараснала след приемането ни в ЕС. Албания се изключва, Косово – също, защото те са част от мрачната тема за албанците. В известен смисъл тази подредба има и оценъчен смисъл, отразявайки по-високия престиж на Гърция и Сърбия спрямо България и пълното отхвърляне от страна на македонците на Албания - не само като непрестижна държава, но и като потенциално враждебна спрямо Македония. Прави впечатление, че в тази схема Косово изобщо липсва, нито един от респондентите не пожела да обсъжда темата Косово не поради страх, а, според нас, защото все още са потресени, че международната общност им изработи по най-перфиден начин бъдеще с още един албански съсед, и, разбира се, защото съчувстват на най-близките си – сърбите. Македонците изпитват най-топли чувства към бившите югорепублики. Те са страните, които, първо, не са въвели визи и са отворили границите свободно за работна ръка от Македония и, второ, техните телевизии излъчват по една, две или три програми, които са много гледани от македонците – както информационни и политически, така и културни и музикални. Единствено от тях македонците не очакват „нож в гърба“, а само подкрепа – икономическа, културна и интеграционна.

На другия полюс са албанците. Те развиват най-активни отношения с Албания и Косово.

Един от важните въпроси за македонците е свързан с уточняването на границата с Косово. На второ място стои проблемът за признаването на Косово. Съществуват различни мнения и оценки за независимо Косово. Според оттеглил се от политиката респондент: С независимо Косово нищо не е решено. Това е само още една фаза на Балканската криза. И да се признае Косово, и да не се признае, и да се подели, крайната сметка ще плати Македония. Бившият политик прогнозира, че в Македония може да се стигне до протекторат подобно на Босна. Ако погледнете на картата, Босна и Херцеговина е една държава, но реалността е друга. Ако решим да дефинираме Македония в перспектива – то това е Ливан.

Турското малцинство в Македония е спокойно за своята идентичност, има ясната подкрепа на Турция, включително турски ТВ-канали, вестници, право за обучение на турски език, турска езикова гимназия от веригата, представена на целите Балкани, и т.н. Турците са видимо дистанцирани и избягват досег с албанците по простата причина, че с тях не могат да имат диалог, тъй като албанците не ги приемат за турци, а за турцизирани албанци. Затова, макар да имат свои политически и неправителствени сдружения, турците търсят коалиции, а и предпочитат засега да бъдат представлявани при възможност от общонационалните партии.

Според анкетираните българи в Македония: Албанците са народ в експанзия, който изживява възрожденски романтизъм, какъвто ние сме изживели преди 100 години. Албанците са готови на всичко, федерацията е неизбежна. Може би единственият проблем, който те усещат в тази ситуация, е: За нашата част от федерацията всичко е ясно – тя е православна и славянска, но какво ще стане с албанската част? Собственост на американците? Предлагаме на респондентите една хипотеза. Американците се нуждаят не само от военни бази на Балканите, но повече от жизнен човешки ресурс за своите мисии по света, защото американските граждани вече се бунтуват срещу това да дават децата си за пушечно месо. И този ресурс са албанците от всички територии на Балканите. Оказва се, че респондентите споделят тези разсъждения и са убедени, че далечната перспектива е: Западна Македония заедно с Косово и Албания да се превърнат в американски дългосрочен протекторат и постоянен източник на войници – Правили са го по време на Османската империя, не виждам нищо различно, защо да не стане и сега…

Изводите: членството на Македония в НАТО и интеграцията й в ЕС засега изглеждат твърде проблематични. От една страна, липсва обществен консенсус за държавно устройство на Македония – мултиетническа или федерална държава. Македония има също нерешени спорове с повечето от своите съседи: със Сърбия – за узаконяване на Македонската патриаршия, с Гърция – за името на държавата, с България – за етнокултурния характер на македонския народ и език. Всяка от тези държави, особено Гърция и България, които са членове на НАТО и ЕС, могат да поставят ултимативно тези въпроси и да блокират европейската интеграция на Македония.

Албанското възраждане в Македония и междуетническите отношения

През последните няколко десетилетия на Балканите се създаде своеобразен албански синдром. Бурният демографски растеж на албанците, съчетан с географската и икономическата им експанзия, се определя от някои респонденти като „природно бедствие, което помита и унищожава всичко“. Към това се добавя и обидно демонстративната за македонците, необяснима и ирационална подкрепа на американците и някои европейски държави към албанската кауза на Балканите.

По повод на албанската експанзия се разказва следният виц: „Един албанец поискал да купи от косовски сърбин къща и земя. Попитал го колко иска да му плати. Сърбинът отговорил: 100 хиляди евро и 3 кг злато. С тези пари сърбинът планирал да отиде да живее в Белград и да си купи апартамент, да изучи и задоми децата си. Албанецът след време се върнал и му донесъл 200 хиляди евро и 6 кг злато. На изумлението на сърбина от тази щедрост обяснил: Да не вършим нещата два пъти. Купи си, моля те, с тези пари апартамент направо във Виена, за да не се налага да се преместваш два пъти!“ Македонците със смях разказват и актуализирана вулгаризирана версия, защото предишната била отпреди 1999 г. В сегашната македонецът искал 100 хиляди, а албанецът му казвал: „Че за какво ми е да ти плащам, когато на мен ще ми дадат толкова, за да те убия и пак да ти взема къщата…“

Драган Латас, а и други респонденти македонци, се опитват да размишляват в далечна перспектива, с логика почти в областта на точните науки: Не може албанците вечно да бъдат в експанзия. Ще се компресира обществото, докато може, после ще има декомпресия. Ще се стигне до естествено равновесие и експанзията ще спре. В посока на намаляване на натиска влияят основно два фактора. Първият е свързан с насочването на голяма част от албанците към Западна Европа и САЩ. Ограничените стопански възможности в Македония са причина все повече албанци да заминават на работа на Запад. През последните десет години е налице нова тенденция – изселват се целите семейства. Според неофициални оценки около 20% от македонските албанци вече живеят в чужбина. Вторият фактор е свързан с процеса на намаляване на раждаемостта. Всички анкетирани потвърждават, че това е устойчива тенденция, свързана с модернизацията на албанското общество и еманципацията на жените.

Новост в албанския политически живот е лансирането на все повече жени в политиката.

По отношение на НАТО и ЕС албанците са изключителни оптимисти. Според повечето анкетирани до пет години Македония ще влезе в ЕС. Ако македонците не искат да бъдат приети в НАТО заради името, ние, албанците, ще влезем в НАТО без тях… – това е най-честият отговор на албанските респонденти.

Според македонските българи албанците имат ясна стратегия. Те искат, ако не държавно обединение, то духовно обединение на всички албанци, тесни икономически и социални връзки. Тук няма компромиси дали в една или в три държави – ще бъдат заедно.

Екипът ни беше потресен от факта, че всички пътни табели в Западна Македония бяха частично повредени – надписите на македонски език, на кирилица и на латиница, бяха изчегъртани, заличени с черни спрейове или частично изрязани – просто липсва част от табелата. Министърът на финансите каза, че не знае за какво става дума. Респонденти, младо семейство селяни, които продават мед и други продукти между Струга и Охрид, ни разказаха, че „това е от два-три месеца, след признаването на Косово, заличиха всички табели, искат да са на албански…“ Всъщност заличените табели много ясно очертават една бъдеща хипотетична граница на федерацията, в това число - някои вътрешни албански анклави.

Особено силен е натискът на албанците за самостоятелна образователна система. Ученици протестират в градовете, в които сегрегацията все още не е регламентирана практика. Звучи абсурдно, защото по света се хвърлят средства и усилия за десегрегация, а в Македония става обратното. Дори в Дебър, където гимназията е една, учениците са разделени на смени: сутрин учат албанците, а следобед – македонците, торбешите, българите, ромите, турците. Предложили на турците да се отдели образование на турски език в някаква междинна смяна за тях. Те отхвърлили: „Благодарим, но предпочитаме, както е било винаги, да се учат децата ни заедно с македонците и с торбешите.“

На албанците не им пречи съжителството с другите етноси, защото те просто не ги забелязват и не се съобразяват с тях. Не правят никакви опити да демонстрират уважение към другите, какъвто е например моделът за съвместимост и несъвместимост в българските селища със смесено население, а впрочем, което се опитват да правят и македонците в контактните зони.

Македонците, турците, торбешите и ромите в смесените селища се чувстват притеснени, унизително шептят, когато говорят, озъртат се, живеят в сериозен дискомфорт: Ние никога не ходим в техните кръчми и кафенета, а те идват в нашите най-спокойно…

Патилата на българите-татари в Македония

В този параграф говорят самите наши братя „татари“:

„В началото на 90-те години българите в Македония мислехме, че ще се възстанови българщината в Македония. Но нещата не станаха, както ги мислехме. Ние тук имаме нужда България да застане зад нас във всичко: морално, финансово, политически. Ако утре ние бъдем преследвани, ЕС да застане заради европейския си партньор България и да ни защити. Иначе ние тук сме оставени като самотни стрелци във вражеска територия.“

„България ни разочарова с това, че позволява на популистки политици и псевдоучени да правят кариера на наш гръб. Колко хора от политическия и научния елит преживяха живота си, като се занимават по най-безобразен начин с неща, които деформират, изкривяват, манипулират, а това засяга нашия реален живот тук – в Македония.“

„Цялата история на антибългаризма е пълна с насилие. Няма къща, от която да не е убит някой от сърбите. Подбирано е най-качественото, убивани са не терористи, убивани са доктори на науките и професори, писатели, завършили образованието си в чужбина. Без да обидя някой, днес ние сме продукт на утайката. Има масови гробища. Тук в Охрид има един бунар, пълен с убити интелигенти. Тогава не е имало медии. Убийствата са ставали нощем или рано сутрин. Вторият етап са затворите. Третият етап е насилието – пряко и косвено, чрез невъзможност да работиш, да се образоваш. Това е резултатът. Не можем да оцелеем. Аз два пъти съм нападан и бит на улицата след публикувани статии в медиите. Прилага се под различна форма насилие и омраза.“

За лидерите на движението РАДКО македонизмът е един вид раково образование.

По въпроса дали България да бъде по-твърда спрямо Македония, има различни мнения. За част от анкетираните „втвърдяването на позициите на България само ще провокира по-силни антибългарски страсти и България ще бъде обвинявана за всичко. България е по-добре да държи една хладнокръвност. Непотребно е паленето на огън.“

Отчита се, че в последно време отношението към българите е променено.

„Увеличава се делът на хората, които гледат със симпатия на България. Но трябва да се знае, че те се намират в позицията на евреи във фашистка държава. В къщи говорят едно, а навън – друго. Повечето хора по линията на най-малката съпротива не смеят да изявяват своите предпочитания.

Онова, което трябва да се разбере в България, е, че основният слой от гражданите днес се чувстват македонци. Дори са убедени, че потеклото им е от античните македонци. България трябва да се насочи към изграждане на културна политика и защита, та тази по-малка част от гражданите, които имат симпатии към България, да не бъдат малтретирани и публично заклеймявани. Една силова българска позиция ще бъде контрапродуктивна. Сърбите, гърците и албанците да направят сто удара по Македония, а България да направи един удар, ще бъде сто пъти по-силно пропагандиран за омраза от всички други.“

За лидерите на движението РАДКО проблемът е, че тук никой не ти позволява да бъдеш българин. Как да се изявяваме като българи, като сме поставени извън закона.

Това обаче се оспорва от други интелектуалци българи, които отхвърлят варианта да се борят за статут на малцинство: Това ще бъде отстъпление от всичко, за което сме се борили досега – трябва ясно да се знае, че ние не сме малцинство, ние сме неразделна част от цялото. Българите в Македония не бива да бъдат определяни и от България като малцинство, защото това ще затвори пътя за приобщаване на десетки хиляди.

Според анкетираните, около 10 000 македонски граждани имат български паспорти. Около половината от тези, които взимат български паспорти, го правят по икономически причини, а другите – от симпатия и желание. Поне 80% от студентите, които завършват в България, остават да работят и живеят там. Това е една нова комуникация, която 50 години е била прекъсната. Смятам, че контактите трябва да стават спонтанно, без някакво насилване.

Нашите респонденти българи направиха препоръки, които представяме обобщено така, както им обещахме:

1. Визите са основен проблем, който се поставя от всички анкетирани. Формално облекченият режим, който е въвела България, не решава в достатъчна степен въпроса. В зависимост от техническия и организационния капацитет е необходимо е да се потърсят варианти за по-бързо издаване на визи или да се премине към издаване на дългосрочни визи. Да се предвиди възможност за живеещите далече от двете консулства да подават молби по електронен път или по пощата, което ще спести време и разходи.

2. Българските паспорти са другият основен начин за осигуряване на лесен достъп не само до България, но и до другите страни от ЕС. Дългата процедура, налагаща многократни пътувания до консулствата или до Агенцията за българите в чужбина, както и намесата на агенции (посредници) оскъпяват в значителна степен тази услуга. Това е причина много от по-възрастните хора с българско самосъзнание или симпатии към България да не подават молби за българско гражданство. От психологическа гледна точка трудното получаване на паспорт създава впечатление, че България не желае да припознае като българи живеещите в Македония. Най-често за български паспорт кандидатстват млади хора, за които определящи са икономическите мотиви и в по-малка степен българските чувства. Не случайно в разговорите се използва фразата „български паспорт“, а не „българско гражданство“. Възпираща причина за кандидатстването за паспорти е също силният обществен натиск в Македония, който заклеймява притежателите на български паспорти като предатели. Основен проблем за много от македонските граждани с български паспорт е намирането на работа. Честа практика е отказ за назначаване на работа с обяснението, че „за македонците няма достатъчно работа, та да назначаваме „татари или бугараши“.

3. По-активна и твърда политика на България за спазване на човешките права на македонските граждани с българско самосъзнание.

4. Отваряне на български образователни и културни институции в Македония, които да провеждат активна политика.

5. Предполага се, че даването на зелени карти за работа в България – бързо и масово, ще окаже силно влияние не само върху работещия, но и върху цялото му семейство.

Общо е мнението, че България трябва да води политика на широко стопанско и културно отваряне към Македония. От изключително значение е преодоляването на всички формални бариери. Българската политика да се ориентира към по-широко навлизане на български фирми; масирано присъствие на български медии. Всичко това ще осигури нова динамика на движение на хора и стоки и лесен достъп до информация. Широко разпространено е мнението, че модерните принципи на развитие изискват по-висока пропускливост на границите и фактическото им премахване. Подновените гранични пунктове означават само едно: че в средносрочен план България има намерение не да премахне, а да засили граничния контрол, т.е. обективно да се ограничи придвижването от двете страни на границата.

Изводи и препоръки

1. Македония е фактически сегрегирана във всички сфери на обществения живот – селищна и градска инфраструктура, политически живот, образователни и културни институции, икономически активности и търговия, медии, всекидневие. Все по-разгърнато настъпва идеята за ползите от формалната кантонизация или федерализация, за да бъдат регламентирани – чрез закони или промени в конституцията и категорични правила – пространствата на македонците и пространствата на албанците. Предполага се, че това ще отвори възможности за завръщане на македонци от диаспората и вкарване на инвестиции в икономиката.

В края на 90-те години и началото на ХХІ век тези възможности и реалности се изживяваха като кошмар за македонците и другите малцинства в Македония, но като желана и възможна перспектива за албанците. Към края на първата декада на този век конюнктурата е изместила перспективата така, че мнозина македонци вече желаят федерализацията като начин за национално оцеляване, а албанците са разширили своите апетити и прогнозират по-широки възможности и пълномощия за себе си, както и доминираща позиция върху по-значителни дялове от територията на Македония. Връзките им с албанците от съседните страни не се поставят под съмнение, защото са факт – границите на Македония със съседните земи, населени с албанци, са практически номинални.

2. Македонците, турците, торбешите, ромите и другите малцинства – от една страна, и албанците – от друга, не могат и не искат да живеят заедно, защото съществуването им в съвместни пространства е комплицирано и дискомфортно за първите и предизвикващо раздразнение и високомерна нетърпимост у другите. Поради спецификите на племенно-кланово-патриархалната култура, която е още неизживяна при албанците, те разбират и практикуват двойнствен/шизофренен морал във всекидневието – простъпки, които са недопустими по отношение на своите, често не се дефинират като такива и не се порицават по отношение на „другите“, на „чуждите“.

3. Опитите на международната общност, на европейските институции да насърчават мултиетническа Македония и да разчитат, че, някога интегрирана в ЕС, тя ще се стабилизира като държава на македонците и албанците, са безпочвено измамни, несъстоятелни и ще се провалят в дългосрочна перспектива.

4. Интересите на България са да изработи и поддържа трайно изключително енергична и последователна политика към Македония, която да не бъде агресивна, а мека, ненатрапчива и въздействаща. Да се изработи ясна и твърда концепция за подкрепа на хората, които се афишират като българи – финансово, юридически, културно, без те да бъдат дефинирани като „българско малцинство“, да им се предоставят възможности, икономически и културни ниши и други, за да се чувстват напълно интегрирани като част от българската нация. За останалите македонци – без вето, без нараняване на самочувствието, без натякване, че са някакво мнозинство от криптобългари – политика на зелени карти, свободни възможности за участие на трудовия пазар, на безвизов режим и всякакви улеснения за образование в българските университети и гимназии.


Източник



[1] През май македонците споделяха опасенията си от гръцко или българско вето за евроинтеграцията на страната. През ноември тези страхове бяха опровергани по особен начин – не се стигна изобщо до предложение за преговори на ЕС с Македония. Пролича до каква степен Македония спира сама себе си.

[2] Използваме думата „торбеши“, защото е утвърдена в научната литература като название за помаците в Македония, но местните мюсюлмани намират думата за крайно обидна. Препоръчваме да не се използва пред тях като название от колеги, журналисти и политици.

[3] „Радко“ е псевдоним на Иван (Ванче) Михайлов (1896-1990), деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на ВМРО.

[4] В Македония около 1000 семейства открито отстояват българската си етническа принадлежност. Те са наричани „татари“, както неофициално са наричани българите изобщо. Българите-“татари“ в Македония трудно намират работа, следени са от службите за сигурност и живеят сред ред други неудобства във всекидневието. Според тях хората, които знаят, че са с български произход, но се боят или не желаят да се афишират, са около 100 000. Всички останали, дори онези, което имат множество роднини в България, отказват да приемат тази историческа истина и се самоопределят като македонци, много от които – дори като македонски националисти.

[5] Процентите са цитирани по думите на респондента. Според преброяването от 2002 г. сред населението на 15 и повече години без основно образование са 18.2%, с основно образование – 35.0%, със средно образование – 36.8%, с полувисше – 3.1%, с висше – 6.8%.

Петър-Емил Митев е български политолог и социолог, професор по политология в СУ „Климент Охридски“

Pin It

Прочетете още...