Изгледи - Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)

 

2019 07 Mitsotakis Cabinet
Гръцкият премиер Кирякос Мицотакис и неговият кабинет в Атина, юли 2019 г.
Снимка: Costas Baltas / Reuters

 

Защо Атина вече не е черната овца на Европа

Последното десетилетие беше доста грубо за Гърция. След глобалната финансова криза от 2008–2009 г. страната загуби една четвърт от своя БВП и се превърна в черната овца на Европа за това, че почти доведе [ситуацията на ЕС] до имплозия на еврозоната. Но преди около четири години страната започна спокойно възстановяване. При премиера Алексис Ципрас и неговата партия Сириза икономиката се върна към положителния растеж, популистките движения загубиха импулса си, а отношенията на Гърция със съюзниците и много от съседите ѝ се подобриха. Но успехите на Ципрас, особено във външната политика, не се трансформираха в популярност вътре в страната. И така на 8 юли гърците се събудиха с новината, че лидерът на опозицията Кирякос Мицотакис и неговата дясноцентристка партия Нова демокрация са победили Ципрас с огромна преднина.

Макар и да е далеч от някакъв коренен поврат, победата на Мицотакис дава на гърците по-добри основания да гледат оптимистично към бъдещето. Въпреки че Ципрас спомогна за възстановяването на Гърция, широкият изборен мандат на Мицотакис и впечатляващият му технократски кабинет подсказват, че той е в по-добра позиция от предшественика си да ускори положителния импулс на страната. За реформиране на икономиката и връщане на чуждестранните инвеститори трябва да се работи още много, но новото ръководство на Гърция е готово да затвори страницата на едно десетилетие, което повечето гърци сигурно предпочитат да забравят.

Постоянно подобрение

Икономическата криза в Гърция достигна върха си през 2015 г. През онази година нивото на бедност сред пенсионерите достигна 45% (и правителството почти изчерпа парите за пенсии), докато младежката безработица достигна 50%. След това премиерът Ципрас заплаши да отхвърли мерките за строги икономии, които високо задлъжнелите гръцки правителства бяха приели от 2010 г. насам, в замяна на спешно финансиране от Международния валутен фонд и Европейската централна банка. Но в крайна сметка той отстъпи, приемайки условията на кредиторите през лятото на 2015 г., с което проправи пътя към постепенното възстановяване на страната.

Днес съкращенията на правителствените заплати и другите публични разходи най-накрая започват да се изплащат. Гърция започва да се справя с огромния си държавен дълг – първичният му излишък, т. е. разликата между държавните приходи и разходи, сега възлиза на около три процента, в сравнение с отрицателните девет процента през 2013 г. Очаква се през тази година гръцката икономика да нарасне с два процента – едно от най-високите нива в Европа. А безработицата, която беше достигнала 25% през 2015 г., е спаднала до 18%.

Инвеститорите вече са взели това под внимание. Понастоящем се реализират големи строителни проекти в Атинската ривиера, досега пренебрегваната крайбрежна ивица на града. В центъра на Атина китайски посетители разграбват евтини недвижими имоти по силата на специална визова програма, която предоставя разрешения за пребиваване на чуждестранни инвеститори. В Северна Гърция енергийните и инфраструктурните проекти, сред тях изграждането на Трансадриатическия газопровод – един проект от 4,5 милиарда евро, чрез който ще се транспортира газ от Централна Азия до Западна Европа – създават работни места, като същевременно подобряват регионалното положение на Гърция. Възвръщаемостта на десетгодишните държавни облигации е на рекордно ниски нива, което подсказва завръщане на доверието към пазара в страната, а общият индекс на Атинската фондова борса се е повишил с около 40% от началото на годината.

Ципрас заслужава признание за поставянето в ход на това икономическо възстановяване. Най-важното наследство на заминаващия си министър-председател обаче е в областта на външната политика. Миналата година той председателстваше уреждането на 27-годишния спор на Гърция със северната ѝ съседка, която се съгласи, като част от сделката с Атина, да промени името си от Македония на Северна Македония. Споразумението от Преспа проправи пътя за присъединяването на Северна Македония към НАТО. По този начин то помогна за стабилизирането на Балканите (а Ципрас и неговият северномакедонски колега дори бяха номинирани за Нобелова награда за мир). Освен това то утвърди Гърция като доверен събеседник за Съединените щати на Балканите и Източното Средиземноморие.

Но дипломатическият успех на Ципрас беше постигнат на определена цена. Сега с името „Македония“ се обозначава както съвременен регион в Северна Гърция, така и древната родина на Александър Велики, един гръцки национален герой. Много гръцки избиратели, включително такива от консервативната десница и крайната левица, не само изпитват усещане за историческа собственост над името, но и се страхуват от бъдещи териториални посегателства от страна на Северна Македония. Тези избиратели се чувстват предадени от споразумението от Преспа, което тълкуват като знак за слабост от страна на Ципрас. Това усещане за предателство, съчетано с общото разочарование от бавния темп на икономическо възстановяване и травматичния спомен за неуспехите на Ципрас в преговорите с кредиторите през първите шест месеца на 2015 г., доведоха до загуба на изборите за Сириза.

Мицотакис, един образован в САЩ реформатор, вече представи амбициозна програма за дигитализиране на правителството, привличане на чуждестранни инвестиции и реформиране на трудовите отношения и образованието, наред с други приоритети. За разлика от предишното правителство, неговият кабинет включва много технократи със значителен опит в частния сектор и в чужбина. И за разлика от Сириза, която трябваше да си партнира с малка дясна партия, за да сформира правителство, Нова демокрация разполага с абсолютно мнозинство, което ѝ дава по-голяма свобода да продължава с реформите. Освен това Нова Демокрация успя да изтласка в политическата периферия крайно дясната групировка „Златна зора“, която не получи парламентарно представителство при тези избори.

Задачата на Мицотакис

От Мицотакис зависи как в момента да се използват максимално тези положителни тенденции. Основните му приоритети са да разхлаби скованата гръцка бюрокрация и да засили икономиката. Гърция си остава една от най-лошите за бизнес страни в Европа, а заплашителните нива на данъчно облагане държат вън от страната както инвестициите, така и талантите. Първият лакмусов тест за новото правителство ще бъде дали то ще може да се опълчи срещу специалните групови интереси, например утвърдените олигарси и професионалните съюзи, за да либерализира пазара на труда, да увеличи чуждестранните инвестиции и да се бори с корупцията. Освен това Мицотакис ще трябва да подобри обществената инфраструктура и да реформира съдебната и образователната система на Гърция.

В международен план Мицотакис трябва да използва споразумението от Преспа, за да подобри още повече глобалната репутация на Гърция. Бизнесмените от Северна Гърция желаят по-добър достъп до пазарите на Балканите, а Атина има възможност да затвърди репутацията си на сила, подпомагаща стабилността в Южна Европа. Американските дипломати например все повече се обръщат към Гърция като алтернатива на Турция, за да осигуряват мир и стабилност в Източното Средиземноморие. Сенатът на САЩ обмисля Законопроект за сигурност и енергийно партньорство в Източното Средиземноморие, който ще засили подкрепата на САЩ за тристранното партньорство между Гърция, Кипър и Израел в областите на отбраната и енергетиката. След като през 2018 г. излезе от последната фаза на спасителната програма на ЕС, Гърция вече има шанс да докаже, че може да и да решава, а не само причинява, проблеми на международната сцена.

За да постигне това, Мицотакис ще трябва да държи под контрол националистическите елементи в партията си. През последните години Нова Демокрация се отклони надясно, за да може да се конкурира с крайно десните партии като Златна зора и проруската „Гръцко решение“. Нова демокрация традиционно е скептично настроена към многообразието, миграцията и правата на ЛГБТ, а отделни нейни фракции се заиграват с идеи като национализъм, ксенофобия и расизъм. В миналото Мицотакис имаше трудности със задържането на тези десни елементи, но сега вече демонстрира определени успехи. В упрек към националистическото крило на партията си той обеща да следва споразумението от Преспа, когато дойде на власт, и успя да задържи екстремистките кандидати вън от листите на Нова демокрация по време на майските избори за Европейски парламент.

Отваряне на нова страница

Европа също трябва да направи свой принос за възстановяването на Гърция. Берлин и Брюксел трябва да следват примера на Вашингтон и да признаят, че Атина вече не е проблемно дете. По ирония на съдбата, въпреки всички приказки за криза в трансатлантическите отношения, администрацията на Тръмп е ангажирала Гърция по-ефективно, отколкото европейците.

Всъщност Гърция трябва да бъде представена като история на определен успех за ЕС. През тази есен Брюксел е изправен пред потенциален сблъсък с Рим заради италианския бюджет, в който Гърция може да предостави положителен контрапункт: една държава-членка на ЕС, която подобрява позицията си на континента, като си сътрудничи с Брюксел по въпросите на еврозоната и миграционната криза и, докато прави това, успява да се наложи над различни популистки и екстремистки политически сили. Сега Брюксел трябва да разчита на Атина да играе положителна роля в Западните Балкани, където лидерите на ЕС предупреждават срещу все по-нарастващо китайско и руско влияние. А проучванията на евентуални находища на нефт и газ близо до бреговете на Гърция могат да предоставят възможности за подобряване на енергийната независимост на Европа.

Всички тези въпроси трябва да стоят на централно място при следващата среща между лидерите на ЕС и Гърция. Промяната на ръководството – както в Гърция, така и на европейско равнище – дава възможност за ново начало. Урсула фон дер Лайен, евентуалната заместничка на Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия, трябва да се опита да изгради положителни връзки с Мицотакис. Един от начините за това е да направи от Атина една от първите си спирки след встъпването в длъжност.

Изборът на Мицотакис е положителен знак не само за гърците. Това е повод за оптимизъм за ЕС като цяло – едно събитие, което подсказва, че разумните дясноцентристки сили могат да отблъснат популистите както отдясно, така и отляво. И все пак, колкото и окуражаващи да бяха тези избори, Гърция не може да се възстанови сама. През последното десетилетие партньорите на страната в Европа и останалия Запад разглеждаха Гърция като безнадежден случай. Време е те да признаят напредъка на страната и да започнат да създават нови отношения.

 

Artemis SeafordАртемис Сийфорд е докторантка по политически науки в Станфордския университет и стипендиантка към Атлантическия съвет. Изследванията ѝ са съсредоточени върху пресечната точка между политическата теория и имиграционното право.


Източник

 

Бенджамин Хадад
Бенджамин Хадад е директор на инициативата „Бъдеща Европа“ към Атлантическия съвет във Вашингтон.

Посетители

18
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 2 дни
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 4 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 4 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 5 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 3 седмици