Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

2015 03 Parthenon-EurozoneГръцката криза – междувременно в шестата си година – доведе до усещане за голямо безсилие не само вътре в страната, но и извън нея. И това не само защото – за разлика от ситуацията с другите европейски кризисни страни – тук все още няма и искрица надежда. Също толкова дразни и начина, по който голямото мнозинство от гръцкото население възприема кризата – като следствие от така наречените „меморандуми“, тоест споразуменията, сключени с Европейската централна банка (ЕЦБ), Комисията на ЕС и Международния валутен фонд (МВФ): институциите, които осигуряват кредити на Гърция, в замяна на които пък страната се задължава да прокарва мерки за спестовност и реформи. Натрупаните в течение на десетилетия бюджетни дефицити и структурни проблеми на гръцката държава и икономика, но също и обстоятелството, че много от договорените реформи са били подмолно осуетявани от части от тукашния управленчески апарат, откъдето и липсата на ефект – всичко това си остава премълчано. Също толкова малко желание има и да се припомня обстоятелството, че единствената алтернатива през 2010 беше обявяването на държавен фалит.

ЕС като империя

За политиката, свързана с меморандумите, тук основната отговорност се търси в Германия. Още през 2012 година 81 процента от участващите в едно допитване гърци са били на мнение, че Германия иска да властва над Европа чрез икономически средства. Никос Коциас, сегашният гръцки външен министър, публикува през 2013 книга, представяща това разбиране по недвусмислен начин: „Дълговата колония Гърция. Европейската империя и германското господство“. Според Коциас Европейският съюз се превръща в империя, облягаща се на финансовите пазари, брюкселската еврокрация и Германия. Новото, съставено от леви и десни гръцки популисти правителство, желаеше отначало да бъде разглеждано като представител на един общ съпротивителен фронт на южноевропейските страни срещу Империята. Но нещата се развиха другояче: вместо това, гръцкият финансов министър Варуфакис се видя изправен срещу фронт, съставен от 18 колеги-министри от Евро-групата – сред тях и южноевропейците. Това обаче само даде повод на още повече гърци да виждат окончателно доказателство за абсолютната власт на Германия, тъй като тя била в състояние да двоеде до своята линия всички останали страни, а освен това да направлява и поведението на ЕЦБ.

Дали всичко това трябва да се разбира като демонстрация на враждебност срещу Германия, чиито причини идват от Втората световна война? В края на краищата, още от самото начало на кризата стават все по-шумни исканията за немски военни репарации и обратното изплащане на един принудителен държавен заем, който окупираната по онова време Гърция е била принудена да плати. А междувременно въпросите, свързани с немската окупация на Гърция между 1941 и 1944, бяха поставени за дискусия още от началото на деветдесетте години, без доскоро да утежняват немско-гръцките отношения.

Много по-вероятно е, че в приписването вина на Германия се отразява едно специфично разбиране за света и историята. Тук по принцип обяснения за несполуките на собствената нация (като например малоазийската военна катастрофа от 1922, военната диктатура от 1967 до 1974, турската инвазия в Кипър от 1974 или сегашната криза), се търсят най-вече в машинациите на чужди сили. Усещането, че от столетия насам тукашните хора се намират под произвола на директно или индиректно чуждо владичество, е широко разпространено. Именно в него се коренят представи като онези за „Четвъртия райх“, както и възприемането на контрола от страна на Тройката като нова окупация на страната, срещу която трябва да се оказва съпротива – както някога срещу турците или срещу окупацията от силите на Оста по време на Втората световна война.

„Чуждият фактор“ в историята на новогръцката държава не е пълна фикция, разбира се, но той се преувеличава безмерно от гърците. Великобритания, Франция и Русия, които, чрез военната си намеса през 1827 допринасят решително за постигането на гръцката независимост, действително след това са упражнявали голямо влияние върху младата държава. Но дори и в самото начало това влияние не е било безгранично до такава степен, че да доминира и управлява изцяло гръцкото развитие. Често пъти трите Велики сили са се блокирали взаимно, когато интересите им са се разминавали.


Small Ad GF 1

Единствена от трите страни, Великобритания  е била в състояние да упражнява влияние, основно върху външната политика на Гърция, преди да бъде заместена в това от САЩ след Втората световна война. В началото Съединените щати са били разглеждани с доста голяма симпатия, но това се променя, когато те отказват да подкрепят гръцката позиция по време на Кипърската криза. Най-късно от времето на падането на гръцката диктатура насам, те поемат традиционната тукашна роля на дежурен злодей. Но откак избухна дълговата криза образът на Вашингтон се подобри значително. Вместо това в центъра на гръцкото недоволство все по-ясно започва да се позиционира Германия, като икономически доминираща страна на Еврозоната. Ако Франция би била най-голямата икономическа сила на ЕС, то ролята на злодей сигурно би се паднала на нея.

А между другото на Германия – по онова време заедно със САЩ – още по времето на Югославските войни, когато Гърция симпатизираше на Сърбия, вече бяха приписвани тъмни планове относно държавното преустройство на Балканите. Казано обобщено, в Гърция, където националната държава все още е мярата на всички неща, има значителни проблеми при разбирането на едно над-национално образувание като ЕС, с неговите сложни процеси и затруднени вземания на решения. Като следствие от това тук всичко се възприема като резултат от властовите амбиции на най-силната държава-членка.

В края на краищата, в тукашното възприятие на кризата и нейните причини се демонстрира едно определено етноцентрично разбиране за света, което се възпроизвежда отново и отново (с помощта на медиите, чийто начин на отразяване на събитията е изключително концентриран върху собствената страна). Това се отнася особено силно до телевизията, която тук доминира медийната употреба в много по-голяма степен, отколкото това е обичайно в Западна Европа.

Фиксацията върху собствената страна

Всичко това беше демонстрирано по образцов начин през последните дни, преди едно от най-важните заседания на Евро-групата през февруари, когато във вечерните новини на първо място се представяха митингите от Атина и други гръцки градове, с абсолютна подкрепа за безкомпромисния курс на правителството на Ципрас. Малко след това беше съобщено за митинги на солидарност от други европейски страни, без да се спомене нито дума за това, че там в никакъв случай не са се събирали маси от хора и че при тези манифестации освен това е ставало дума за събрания на гърци, живеещи в чужбина. По принцип от гръцките медии за чужбина се говори малко и при това рядко за нещо съществено. Вместо да се полагат усилия за трезв анализ, тук с помощта на много фантазия се конструират схеми на „чуждите интереси“.

Фиксацията върху собствената страна и собствената култура не се променя и от това, че множество гърци завършват висше образование в чужбина, тъй като там те се движат предимно сред сънародници. Тази концентрация върху самите себе си се отразява и в действията на сегашното правителство, особено когато то се оказва неспособно да оцени реалистично интересите и очакваните реакции на други страни. В такива случаи те веднага мутират в злодеи, след като малко преди това в тяхно лице са били търсени съюзници. Това беше демонстрирано по особено комичен начин в обвиненията в заговор, които министър-председателят Ципрас отправи към испанското и португалско правителства. И, докато собственото достойнство се вижда като силно накърнено поради многогодишния надзор от страна на Тройката, то по отношение на други държави се демонстрира значителна арогантност. Така например във вестник „Авги“, партийният орган на Сириза, беше изказано мнението, че по-бедните страни от ЕС в Източна Европа и Балтийския регион трябвало, разбира се, да бъдат солидарни с Гърция. В края на краищата Гърция също е била солидарна към тях: та нали тя е гласувала ЗА тяхното присъединяване към ЕС?

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Източник

Екехард Крафт е немски историк, журналист и преподавател, специалист по история на югоизточна Европа и Русия.

Pin It

Прочетете още...