1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Съмнението

Всичко започва от един диалог между Ева и Змията. Всичко започва от това, че Райската градина е прекрасно място, без болести, без смърт, без грижи или казано по друг начин: Едем не е истинският живот, защото там липсва нещо. Липсва усилието.

За мен лично тази глава от Сътворението може да се тълкува по два начина: Или приемаме, че животът е даден, за да се изживее безметежно и дебилно, или, че пълноценното съществуване е свързано със страданието.

Но да продължим със змията.

Целта й е да съблазни Ева, защото при Адам не се е получило. Като вторичен обект, Ева трябва да е по-податлива на грешки. Змията доказва на Ева, че забраненият плод не причинява физическа смърт и дори е вкусен.

Така, за първи път в литературата се появява любопитството.

След като нещо не е смъртоносно и е вкусно, защо е забранено? Появява се съмнението.

Любопитството подтиква Ева да опита. Опитала веднъж, тя иска да сподели току що натрупания житейски опит и убеждава Адам също да опита плода. Появява се познанието, което е плод на любопитство и съмнения.

Това се казва в тази глава от Сътворението.

Целта на тази рубрика обаче не е да преразказва Библията.

Нека пренесем прочетеното няколко хилядолетия по-късно.

Едем на практика е една затворена система, в която са осигурени всички нужни за съществуването условия без едно – познанието. То е забранено, но съществува (в случая под формата на дърво).

Да видим колко пъти човекът се опитва да създаде затворена система?

Още в най-древните общества стремежът към такава система са нарича утопия. Провали имат и Платон, и Талес Милетски, и Зенон, Аристотел, Перикъл и да не изброяваме. Защо провали? Защото тези велики умове допускат познанието в затворените си системи и по този начин ги рушат.

В Китайската империя се строят също такива модели и там познанието се допуска в много ограничени среди. По тази причина успехът на начинанието е по-голям, но също нетраен. Средновековието също има своите опити за създаване на затворена – абсолютна система.

И последният опит в тази посока беше социализмът. Нямам представа дали поради болестта, разяждаща мозъка на Ленин или по друга причина, но познанието не се допуска в системата и това я превръща в относително вечна. Относително, защото не е отчетен вторичният обект (Ева от Сътворението).

Социализмът би бил вечен, ако нямаше смяна на поколенията. Строят създаде едно добро количество Адам(овци) и разчиташе на тяхната изпълнителност. Строят не отчете, че следващите поколения ще проявят любопитство и съмнения. Изводът е, че всяка абсолютна система се руши от познанието.

Какво става сега?

Сега вече сме свидетели на сътворяването на нов Едем. Този път грешките се отчитат и коригират още в самото начало.

Първо се унищожават любопитството и съмненията на вторичните обекти. Глобализацията има за цел да произведе безкрайно количество несъмняващи се хора, у които любопитството да е генетично премахнато. Плодовете на познанието се продават по телевизията във времето за реклами. Познанието е внимателно дозирано и насочено в точно определена посока – консумацията. След това се създава интернет, където информацията е в такова количество, че на практика е неизползваема. Тя е и противоречива. Постепенно се пристъпва към създаване на „идеалния“ свят, наречен не Едем, а демокрация. „Съвременната демокрация е диктатура на парите“ – казва Милтън Фридмън (икономист и съветник на Рейгън). В този тип демокрация всичко е безметежно. Ако случайно някому мине през ум да отхапе от друго познание, освен предлаганото, то веднага се получава икономическа криза, равностойна на изгонването от рая. Животът става ад и всички вкупом искат да се върнат обратно към вариант 1.

Това е направил и Бог с Адам и Ева – създал им е икономическа криза, от която те и до днес не могат да излязат.

Това е идеята на тази поредица. Обичам да търся произхода на нещата и обикновено го намирам. Понякога не успявам, но искрено се надявам, че търсенето може да се превърне в общо дело и да даде резултат.

Затова предлагам тези текстове. Докато чакаме Змията, можем да помислим върху произхода на случващото се около нас.
Pin It
Мария Станкова
Мария Станкова е българска писателка, поетеса и сценаристка. Понастоящем тя е главен редактор на списание „Книгите Днес” и списание „Мъжът”, както и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави” по TV7.
Други статии от този автор

Посетители

119

support

Библиотека

Коментари

  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... преди 2 дни
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 3 дни
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 1 седмица
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020