От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

2013 04 Krasi Play

Преди две седмици по моя покана, направена през декември миналата година, в Културна Асоциация АРТХОСТАЛ в Барселона, която имам честта да ръководя, гостува небезизвестния писател, сценарист, участник в  популярното телевизионно Шоу на Слави Трифонов и от днес бивш мой приятел Иван Кулеков.  Нареждайки името си до такива  като на Деян Енев, Румен Леонидов, Палми Ранчев, Георги Борисов, Емил Андреев и др. български интелектуалци, оставили своя ползотворен принос към българо-каталонските отношения, очаквах, че г. Кулеков също ще продължи традицията на  културен обмен и създаване на атмосфера на доверие към българското изкуство в местната българска диаспора и сред испанските приятели на асоциацията.

2013 04 Krasi GERBПодслушване, навсякъде подслушване!За съжаление, след като гледах излъчения на 24.03.2013 от 10,30 часа по БТВ филм в началото на шоуто на Слави, останах изумен от начина по който Кулеков, автор и водещ, е интерпретирал и манипулирал казаното от мен по време на кратката ни разхока по Барселона. Не можех и да допусна, че думите, жестовете и искреното ми желание да го запозная с града на Гауди и Дали, ще станат прецедент за такава необуздана предизборна реклама на Партия Герб. А когато след заминаването му открих в невинния стрък кромид лук, който в разсеяността си размахвах през цялото време пред камерата му, специално откъснат за него от личната ми леха в малката квартална градинка, миниатюрен гласов модулатор, (вид подслушвателно-възпроизвеждащо устройство, побългарен модел на базата на микрочип за домашни любимци), поставен с цел да преиначава смисъла на казаното от мен, възмущението ми нямаше предел!

Когато не е на режим подслушване, модулаторът е така настроен, че да реагира на всяко произнасяне на словосъчетанието  „тройна коалиция” или с фрази като „управлението на герб” и „Бойко Борисов” с  дължина приблизителна на произнесеното,за да не се почувства разликата по устните,  или да заменя „Барселона” с „Люлин” и обратно. Запазвайки гласа ми на дигиталния запис на камерата, смисълът обаче  е винаги преиначен в полза на въпросната политическа формация, управлявала страната в продължение на близо четири години.

Като се има предвид отрицателното ми отношение към това управление на бивши агенти на държавна сигурност и милиционери, както и факта, че еднакво ненавиждам и предишното, пряк наследник на партията довела страната до необходимостта от „агенти” „промени” и „преходен” период, отново аспирант за властта, искам да се разгранича от открито хвалебствения текст на репортажа. А фактът, че красивия град в който живея от десет години е приравнен в жалкия телевизионен пасквил на Кулеков с един от най-занемарените квартали на София, забравени от бога и властта, като езикът на Веласкес и Гоя е наричан „люлински”, може само да бъде повод за обяснение, което той и господарите на най-гледания канал в страната без друго ще трябва да дадат на Испания.

Долу ръцете от Барселона! Боже спаси България!

От АРТХОСТАЛ БАРСЕЛОНА:


Small Ad GF 1

Красимир Дамянов

Красимир Дамянов е роден на 25 март 1948 година в София. Първата си книга – сборника разкази „Защо няма бог“ – публикува през 1981 г. Работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга „Дяволски нокът“ (1985) става член на Съюза на българските писатели. От 1990 живее и пише в Барселона, собственик и уредник на културната асоциация Артхостал. (www.arthostal.com). „Дневникът на една пеперуда“, 2008, е първата му публикувана книга след двадесетгодишно мълчание. През 2013 излезе и продължението на „ Дневника на една пеперуда“, „Студентът по хармония“, посветена на дружбата и литературното си приятелство с вече покойния голям български писател Виктор Пасков.

Pin It

Прочетете още...