От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It
Не мога да се отърва от усещането, че най-здравите вериги ние сами си ги поставяме. Ей така, между другото. Докато пием кафе, разговаряме с приятели и се мъчим да бъдем добри хора. Особено това последното желание, дето ни кара да танцуваме какви ли не танци, само и само да бъдем приети като нормална част от групата, много ми се вижда подозрително. Ами да, помислете само – до вчера беше забранено добра дума за Америка да се казва, днес пък вече е забранено да се казва добра дума за вчера. Опитай се само да кажеш, че едно време нещо си било по-добре от сега, па било то и панталонките от чортова кожа, дето си ги скъсал от носене още преди четирийсет години. Тозчас хората започват да те гледат с подозрение и, ако си малко по-кутсузлия, току-виж те изкарали комунист. Сакън, братя! По погрешка го казах, честен кръст! Недейте така, хора сме! И аз съм същият като вас, не може така да ме захвърляте! Чакайте бе, не ме изоставяйте!

Мигаш, клепаш с уши и ресници, свиваш се като настъпена жаба, мъчиш се да върнеш казаното назад, но – не! Казана дума – хвърлен камък. Влакът вече е заминал и ти с учудване осъзнаваш, че комай си единственият останал тука на девета глуха и шансовете ти да бъдеш приет обратно май-май към нула клонят.

Е, не мога да го приема това нещо като нормално, и това си е! Майка ми, да е жива и здрава, е жена с много силен характер, но инак не особено учена, та в момента е станала най-върлата антикомунистка, ако и преди двайсет години да ми опяваше, че трябвало да стана член на партията, защото инак кариера нямало да направя. Ама на – криво дупе в прави гащи намъква ли се? Не рачих аз тогава комунист да ставам, днес пък не ща да ставам антикомунист. И тъй ядосвам милата си майчица, не дай боже, някой ден и с отворени очи може да си отиде, да не чува дяволът.

Та да си дойда пак на приказката. Ще речете – широко му е на него около врата там в Германията, затова се бара либерал. Ама я да дойде тука да го видим колко време ще изтрае и дали и той няма да започне да псува на майка като види червено. Сигурно сте прави, братя, ама то и не се знае съвсем точно кое яйце и кое – кокошка, тоест дали съм либерал защото съм в Германия или съм в Германия защото съм либерал. Кой как ще – тъй да си го тълкува, аз вече казах веднъж: седя тук надалеко и си пея песничката, пък който не му харесва, да не ме слуша.

Добродетелта, казва Ницше, има особени привилегии: например, да прибави последното снопче дърва към кладата на осъдения. Ей богу, не мога да се накарам да стана добродетелен, пък ако ще и като последния лицемер да изглеждам! Сърце ли не ми дава или ми е малко слаб ангелът, не знам, но все ме тегли настрана и все гледам да се дърпам от агитката, че нещо „мурашки на спине“ ми излизат като почувствам груповото опиянение и не му ща ни кефа от всеобщото пиянство, нито махмурлука, който го следва.

Такива значи работи. Повече ако говоря, най-много съвсем да се оплета, та затова ми се ще тук накрая само да ви разкажа един от ония кисели руски вицове, дето човек като ги прочете и му се скоминясва устата.


Small Ad GF 1

„Пред съда палачът се защищаваше.

– Нас така ни учиха!

– Нас всички ни учиха – отвърна съдията. – Но защо точно вие, господине, се изхитрихте да станете отличник?“

Хайде със здраве!


Искрено ваш,

Златко Енев

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...