Дискусии

08 Юли, 2020 335

Ставането на българщината – част 1

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Жанет Сампимон
Българското Възраждане е широко изучено от български учени.…

Изкуство

29 Юни, 2020 206

Огледалото

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Камелия Кучер
Струва ми се, че житейският път се измерва не с…
  • 08 Юни, 2020 381 1

    „Безмълвие“ от Неда Антонова

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ваня Майсторска
    В самия край на празничния ден затварям последната страница на една книга, която преднамерено бях…
  • 08 Юни, 2020 714 2

    Болестта като път

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    За тази книга се пише трудно. Защото е жестока. Ако не познава автора и не знае семейната му драма,…
  • 21 Апр, 2020 1012 1

    Имунизацията на Камю срещу омразата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Лора Марис
    „Чумата“ не се е удала лесно на Камю. Той е написал романа в Оран, по време на Втората световна…
  • 24 Мар, 2020 1044 1

    Нужно ли е всичко да е чак толкова недвусмислено?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Аристотел твърди, че литературата е по-мъдра и по-философска от историята, защото, за разлика от…
  • 29 Фев, 2020 889

    В една умираща страна разказвачът на Гарт Грийнуел се…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Колъм Тойбин
    Първият роман на Гарт Грийнуел, Каквото ти принадлежи (2016), е изграден в хипнотични каданси.…
  • 18 Фев, 2020 1726

    Десетте най-добри книги за 2019 според „Ню Йорк Таймс“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Редакция на „Ню Йорк Таймс“
    Редакторите на The Times Book Review избират най-добрите заглавия в областта на художествената…
  • 12 Фев, 2020 932 1

    Феноменът Ани Илков

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Четенето на поезия не е задължително. Писането на поезия е най-егоцентричният начин да се изразиш в…
  • 06 Фев, 2020 1344 3

    Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Любен Дилов
    В сказката си „Германия и германците“, произнесена в САЩ през 1945 год., Томас Ман се удивлява на…
  • 01 Фев, 2020 1611 8

    Брад Пит и капанът на красотата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Манола Даргис
    Критиците може и да са били недоброжелателни (признавам си), но когато лошите филми започнаха да…
  • 15 Ян, 2020 865

    „Хотелът на спомените“ на Златко Ангелов – расова семейна…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Антония Апостолова
    Респектираща е задачата на Златко Ангелов да разкаже семейната сага на няколко поколения през…

Изгледи

08 Юли, 2020 424

Васил Левски и неговите сподвижници…

Отдел: Изгледи - България Автор(и): колектив под ръководството на професор Александър Бурмов
„Либерален преглед“ започва да публикува в продължения една…

Драскулки

28 Юни, 2020 867 6

Самопризнанието на един пълен задник

Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем…
  • 24 Юни, 2020 515 4

    Просто един вик, откъм ямата…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Безумно трудно е да се каже нещо срещу сегашната истерия, защото основанията за нея изглеждат…
  • 12 Юни, 2020 809 5

    За страха – и страха от него

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Роден съм, за добро или зло, с инстинкти, различни от онези на „хората“. Инстинктите човешки, така…
  • 11 Юни, 2020 282

    На гърба на ламята

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Ламята отвори очи и разтърси люспите си, за да ги освободи от нощната роса. Беше кипра ламя, ако и…
  • 08 Юни, 2020 986 4

    Как купихме Ленин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мирослав Пенков
    Като разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално писмо: „Прогнила…
  • 22 Май, 2020 814 2

    Дали да сравняваме народите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Наталия Бояджиева
    Не са само корейците, които бягат към топли и евтини страни. Линда, моя американска приятелка, с…
  • 16 Май, 2020 581 4

    В наказателната колония

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Франц Кафка
    – Това е особен апарат – каза офицерът на пътешественика-изследовател и хвърли почти възхитен…
  • 16 Май, 2020 744

    За една епидемия от (не)човешко ослепяване

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Жозе Сарамаго
    За една епидемия от (не)човешко ослепяване Заради страховитото и почти пророческо звучене от днешна…
  • 06 Май, 2020 770 3

    Жената в мен

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мия Коту
    Онази нощ часовете ме пробягваха, безсънни стрелки. Исках само да се забравя. Излегнат така, не…
  • 02 Май, 2020 369

    Дневник на чумата – част 5

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Гонсало М. Тавареш
    Света Богородица Прозорица, да. Всички в очакване пустотата да стане още по-пуста. Опразнена от…
  • 01 Май, 2020 553 1

    На вересия

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Варлам Шаламов
    Играеха на карти при забойния колар Наумов. Дежурните надзиратели никога не се отбиваха в бараката…

Видрица

20 Януари, 2020 1857

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 1946 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 1851

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 5629 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 5434 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 5854

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 7278 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 9562

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 9380 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 8036

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 9568

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

През август 1993, списанието Elle предложи на корицата си летен тест със заглавие: „Курва ли сте?“ Истински шок – не толкова поради директността на въпроса, колкото поради ентусиазма на отговорите. Нямаше нито една писателка или журналистка от известния ежеседмичник, която да не е отговорила положително, гордеейки се с факта, че е кучка, мръсница, на която няма равна. Накратко, думата „курва“ беше се превърнала в титла, обсипваща носителя си със слава – един вид предпоставка в играта на любовта. Превръщането на една обида във въпрос на гордост е достатъчно доказателство за това, че нашият свят се е променил. В миналото тема-табу, сега сексът трябваше да се показва. Беше се появил един нов снобизъм на сластолюбивото удоволствие – и никой не искаше да бъде видян като човек, комуто липсва необходимото savoir faire. Тридесет години, прекарани в разгръщане на една определена категория списания, са като откриване на един вид странен катехизис на разврата – един катехизис, който е не по-малко нормативен от катехизисите на отминалите времена: опитайте содомия, тройки, бисексуалност, бичуване, лесна ли сте, правите ли любов в понеделник? Докато смъртта си остава нещо непристойно, мръсните малки тайни се представят открито, на публичната арена, и всичко живо се натиска да разказва историите си по телевизията, радиото и мрежата.


Еманципацията на социалните нрави е изиграла странен трик на мъжете и жените. Бидейки далеч от това да е дала свобода на жизнерадостния кипеж на инстинктите, тя само е заменила една догма с друга. Обуздавана или забранявана в миналото, похотта днес е нещо задължително. Разпадането на табутата и правото на жените да разполагат с телата си бива обвързано с предписанието за сладострастие за всички. Изключването на сдържаността бива подсилвано от все по-нарастващи изисквания – трябва да си „на ниво“, както се казва – или да рискуваш да бъдеш изхвърлен.

Неуверена поквара

Сексуалността беше превъзнесена в 20-ти век като средство за промяна на света, от което се очакваше да доведе човечеството до състояние на почти-перфектност. Аналогично на изказванията от икономическата сфера, беше създадено понятието „сексуален недоимък“, предполагащо някаква степен на либидно благосъстояние. Следователно тук също трябваше да има богати и бедни, търсачи на удоволствия и оцеляващи; ония, които прославят тялото по величествен начин и други, сведени до стриктния минимум. Днес никой не иска да принадлежи към сексуалните „бедняци“ – всеки развява гордо един забележителен запис от постижения, дори и в най-скучния брак. Подобно на професията, заплатата или външния вид, сексът също се е превърнал в признак на богатство, който хората добавят към социалните си принадлежности. Появил се е нов човешки вид – онзи на хедонистичните аскети, които влагат голямо количество енергия, за да възбуждат сетивата си и да достигат състояние на блаженство. Те работят здраво над удоволствията си и са истински измъчени души – да издържаш несигурността е обратната страна на монетата в тяхното безкрайно търсене на удоволствие. Като например младата терапевтка, която никога не е преживявала оргазъм (в канадския филм Shortbus, 2006) и прекарва времето си в безумна мастурбация, търсейки „големия О“ като всеки друг – големият Оргазъм, който не е разврат, а благоволение свише, свещен Граал, път към изкуплението на човечеството.

Налице е обаче океан от разлика между онова, което обществото говори за самото себе си и живота, който то в действителност води. В течение на последния половин век, всички изследвания на сексуалния живот на французи, американци, германци или испанци показват, че те са жертва на едни и същи фиксации, на едни и същи трудности: мъжки ерекционни смущения и трудни или невъзможни оргазми при жените. Докладът Кинси, направен в годините около войната от 1948[1], хвърля светлина върху сексуалните практики сред американците, които не са в съгласие с тогавашните морални стандарти. Днешните изследвания показват, че ние сме по-умни, отколкото си мислим сами. В миналото сме били считани за неморални, днес гледат на нас като на самохвалковци. Родителите ни са лъжели за моралността, ние лъжем за неморалността си. И в двата случая има несъответствие между онова, което казваме и онова, което правим. Но за разлика от времето на Фройд, културната болест вече произлиза не от потискането на инстинктите чрез моралния порядък – днес тя идва от самото им освобождение. Във време, в което идеалът за себеосъществяването царува триумфиращо навсякъде, всеки сравнява себе си с нормата и се опитва да живее на нейната висота. Това означава край на вината и раждане на страха. И все пак сексуалността все още се счита за нещо, което трябва да си остане неразкрито. Но хората или се хвалят прекалено много, за да изглеждат заслужаващи уважение, или крият нещата, от страх да не изглеждат нетактични във време, в което частният живот се е превърнал в надпревара на суетността.

Гражданските войни на либидото

Окуражаващо е да се види, че един нов хедонизъм разперва крила в западния свят и облекчава кръговрата на телата. Но би било наивно да не се свързва това движение с пазарните тенденции, които се изправят срещу моралния порядък, в името на разбирането на личните нужди. Ситуационисткият[2] лозунг „Да живеем без мъртво време и да се наслаждаваме без ограничения“, беше консумеристки идеал. Той претендираше да бъде либертариански, но всъщност беше само реклама. Само в сферата на комерсиалните галерии, на живописната канава и екрана животът върви без празно време, 24/7; той е място, където мога да си купя всички продукти, да се прехвърлям от една верига магазини на друга, да купувам и комуникирам с цялата планета. Нашите любовни животи и импулси предполагат закъснения, прекъсвания и взривове, но нищо от вечната глазура, която ни представя светът на днешния супермаркет. Едва ли е критика да се отбележи до каква степен хедонизмът – „въстанието на живота“ според Раул Ванегем[3], с какъвто и сос да бъде сервиран: епикурейски, анархистки или подривен – днес се е превърнал в новия конформизъм, размахващ знамето на прегрешението, за да възпява нещата такива, каквито са. Сексът направи възможно помиряването на екстаза и несъгласието. Днес той е най-надеждният продукт на меркантилното общество.

През последния половин век еротичната сфера беше структурирана като сектантско поле. С маркиз дьо Сад сексуалността напълно навлезе в областта на подривната дейност, защото той се превърна в машина за водене на война срещу феодализма и религията. Единственото, което имаше значение, беше да се следва природата във всичките й ексцеси, както и да се слага ръка върху обекта на желанието, независимо от това дали сме деца или възрастни – толкова по-добре, за да се охулва Бог, аристокрацията и институциите. Сред всички велики реформатори, доставчиците на наслажденията на плътта бяха далеч не най-малко свирепите: те бяха инквизитори-под-кръста, те държаха ключа към вашето спасение и те биха предпочели да ви видят по-скоро да умрете, отколкото да не ги приемете. Евангелисти на ексцентричното, дисиденти-феминисти, поли-амористи, възпитаници на латекса и бича, сексуални атлети, агресивни моногамисти, хомофоби и хетерофоби, свещеници на оргазма – толкова много нови клики, обожествяващи сексуалните предпочитания чрез обиждането им.

„Фанатиците на желанието“ (Les forcenés du désir от Кристоф Бурсейé[4]) са роби на класификацията, която ги заключва в гетото на тяхната особеност, за да изстрелват червени гюллета по останалата част от човечеството. Всички ония, които проклинат фалшивите разделения, наложени от природата, мъжкия шовинизъм, църквата и буржоазията, сами са впримчени в нарцисизма на дребните различия и не се уморяват да злословят срещу всекиго, който не е на тяхното мнение. Отхвърлянето на всички категории се превръща в нов вид категоризация – транссексуални, например – която възпроизвежда обозначаването, което е трябвало да бъде отхвърлено. Зловредността на социалните конфликти бива трансформирана в кризи на сексуалната природа, отнасящи се до идентичността. Например, някои вече искат да бъдат наричани „Fem“, а не „femme“ (жена), за да не бъдат свеждани до пола си чрез съществуващия ред! Тази революция използва различен правопис. Цяло едно поколение изразходва енергията си в тези патетични и престорени маниеризми. Хората развяват личния си живот публично и шумно чрез групи за оказване на влияние, чрез „гордости“; те претендират да бъдат активисти на собствените си желания, за да могат да принизяват по-добре желанията на другите. Колкото по-подобни едни на други ставаме, толкова повече се мразим, и опозицията срещу другите е единственото, което ни позволява да съществуваме. Ако е наложен в името на една идеология на истината, дори един „аутинг“ вече не е много по-различен от полицейско преследване. Той е нещо като неотразима призовка, премахваща всякаква нерешителност. Човек трябва да каже какъв е – и толкова по-зле за ония, които не знаят, или които не се интересуват от това в коя кутия ще бъдат поставени.

Това е странният край на едно освобождение, завършващо в агресия – от небето валят укази и те ни повалят! През 1960-те хората казваха „правете любов, а не война“. Да се прави любов днес означава да се започне война на всички срещу всички. Идеята, че удоволствието може да се постигне чрез докосването на кожи е изчезнала. Сексът вече не е дейност; той е тояга, използвана за поваляне в безсъзнание на всички останали.
 


[1] Вероятно се има пред вид Арабско-израелската война, чрез която Израел извоюва независимостта си. Бел. пр.
[2] Ситуационизъм: теория, според която човешкото поведение се определя от околната среда, а не от личните качества. Бел. пр.
[3] Раул Ванегем (род. 1934): белгийски писател и философ. Бел. пр.
[4] Кристоф Бурсейé (род. 1957): френски писател, журналист и актьор. Бел. пр.

 

Pin It
Паскал Брукнер
Паскал Брукнер (род. 1948) се счита за един от най-известните френски „nouveaux philosophes“. Следвал е философия в Сорбоната при Ролан Барт. произведенията му включват:Изкушението на невинността - живот във времето на Просвещението, Сълзите на белия човек: състраданието като презрение, Божестеното дете: роман за един пред-родилен бунт и Зли ангели.
Други статии от този автор

Посетители

87

support

Последните най...


Коментари

  • Вла Дунев писа Още
    Хаха, готин отговор,... преди 5 часа
  • Златко писа Още
    Хей, Влади, радвам се... преди 8 часа
  • Вла Дунев писа Още
    Златко, свалям ти... преди 8 часа
  • Златко писа Още
  • Гост писа Още
    Кой е илюстраторът? преди 20 часа
  • Златко писа Още
    Сладур! преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 2 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Прекрасен,... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Михал е съсем прав.... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Става дума за данни от... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 5 дни
  • михал бохемов писа Още
    Е и? Какво ни засяга... преди 6 дни
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 6 дни
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 1 седмица
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 1 седмица
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 1 седмица
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 2 седмици
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    ... преди 2 седмици