Дискусии

26 Юли, 2021 127

Време за ново освобождение?

Отдел: Дискусии - Европа Автор(и): Тимъти Гартън Аш
Грешката на Запада след 1989 г. не беше в това, че…

Изкуство

15 Юли, 2021 347

Франчайзът Scream

Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Administrator
Франчайзът Scream Между 1893 и 1910 г. норвежкият художник…

Изгледи

20 Юли, 2021 212

Могат ли технологиите да ни помогнат да…

Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Тимоти Ву
Могат ли технологиите да ни помогнат да направим съзнанието…

Драскулки

13 Юли, 2021 368 1

Умът като страст

Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Сюзън Зонтаг
Протестът на Канети срещу историческото разглеждане на…
  • 27 Юни, 2021 291

    Пътуване из Испания

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Труман Капоти
    Влакът със сигурност беше стар. Седалките бяха увиснали като бузите на булдог; стъклата на…
  • 11 Май, 2021 518 1

    Среща с Трилет

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Надежда Станилова
    След края на телефонния разговор, в ушите на София все още звучеше бащината фамилия, с която я…
  • 27 Мар, 2021 929

    Амок

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Стефан Цвайг
    През март 1912 година в Неаполското пристанище при разтоварване на голям презокеански параход стана…
  • 21 Мар, 2021 813

    Рад Парпулов и гостилница „Средна гора“

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Радомир Парпулов
    Това е бащата на баща ми. Аз не го познавам. Починал е внезапно на 15 април 1919 г., както са се…
  • 19 Мар, 2021 864 1

    Кольо Николов – разкази от сборника „Котаракът на Рей…

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Кольо Николов
    В магазина нямаше нито една камера – по време, когато и най-последната дупка в Холивуд беше…
  • 25 Фев, 2021 1268 2

    Човек без глава

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Етгар Керет
    В храстите зад баскетболната площадка в училище намериха човек без глава. Викам „намериха“, все…
  • 23 Фев, 2021 1084 1

    Магда

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Христо Карастоянов
    Магда! Появи се, хвана ме за ръка и ме поведе из огромния парк! Езерца, мостчета, павилиони с…
  • 10 Фев, 2021 1008

    Малки престъпления

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Атанас Стойчев
    Когато баща му почина, Нико не се разстрои особено. Той беше уредил всички подробности с…
  • 22 Ян, 2021 889

    Цветовете на здрача

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Бисерка Рачева
    Не си ли сложа очилата, и себе си не мога да прочета напоследък. Мнозина на моите години вероятно…
  • 08 Ян, 2021 1892 4

    Розови панелки и орли

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Розови панелки и орли „Миманджес“ или иначе казано „здравей“, Албания! Пътят се вие като змия по…

Видрица

03 Юли, 2021 520 2

„Либерален преглед“: 4000

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Заглавието казва всичко: това е 4000-ят текст, който се…
  • 22 Юни, 2021 508 1

    За преживяванията от детството

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Травматичните преживявания от детството са нещо като белези от рани, които – дори и ако…
  • 16 Май, 2021 596

    За реалността на мечтите, или „Енев гамбит“

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Страстта към шахмата дойде сравнително късно в живота ми, някъде към 15-годишна възраст.…
  • 24 Дек, 2020 1139

    Равносметка на една чумава година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен основната поука беше да не…
  • 20 Ян, 2020 3482

    Селският гений: Удивителни снимки от съветския живот,…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
    През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно…
  • 22 Юли, 2019 3767 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 3393

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 6959 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 7361 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 7197

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 8817 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

Нобелова лекция
10 декември 1949

Смятам, че тази награда се дава не на мен, а на моя труд – трудът на цял един живот, извършван в агонията и потта на човешкия дух, не за слава и най-малко от всичко за печалба, а за да се създаде от материала на духа нещо, което не е съществувало преди това. Ето защо тази награда ми се дава на доверие. За паричната й част няма да бъде трудно да се намери предназначение, съизмеримо с нейната цел и значение. Но аз бих искал да сторя същото и с аплодисментите, използвайки този момент като връх, от който мога да бъда чут от младите мъже и жени, посветили себе си на същото страдание и труд, сред които вече се намира онзи, който някой ден ще стои там, където сега стоя аз.

Трагедията на нашето време се състои в чувството за всеобхватен, физически страх, поддържан в продължение на толкова дълго време, че ние даже сме се научили да го понасяме. Вече няма проблеми на духа. Съществува само един въпрос: Кога ще бъдем взривени? Именно затова младият мъж или жена, пишещи днес, са забравили проблемите на човешкото сърце, намиращо се в конфликт със самото себе си – които са единственото нещо, пораждащо добра литература, защото само те са, за които си струва да се пише, които си струват агонията и потта.

Той трябва да ги научи отново. Той трябва да разбере, че страхът е най-низкото от всички неща и, учейки се на това, да го забрави завинаги, да изхвърли от работилницата си всичко освен старите идеали и истини на човешкото сърце, старите универсални истини – любовта и честта, жалостта и гордостта, състраданието и жертвоготовността, без които всяка история е ефимерна и осъдена. Докато не направи това, той ще работи под знака на едно проклятие. Той ще пише не за любов, а за страст, ще пише за смърт, в която никой не губи нещо значимо, за победи без надежда и – което е най-страшното – без жалост и състрадание. Неговите страдания няма да докосват всеобщата плът, няма да оставят белези. Той ще пише не от сърцето, а от жлезите си.

Докато не научи тия неща отново, той ще пише така, сякаш стои и наблюдава края на човека. Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще издържи на всичко, че когато последният звук на страшния съд е прозвучал и затихнал от последната ненужна канара, висяща неподвижно в последната червена и умираща вечер, че дори и тогава ще прозвучи още един звук: звукът на неговия жилав, неизтощим глас, все още говорещ. Отказвам да приема това. Аз вярвам, че човекът не само ще оцелее – той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред съществата притежава неизтощим глас, а защото притежава душа, дух, способен на състрадание, саможертва и издръжливост. И поетът, писателят, е длъжен да пише за тия неща. Негова е привилегията да помогне на човека да издържи като възвишава сърцето му, като му напомня за смелостта, честта, надеждата, гордостта, състраданието, жалостта и жертвоготовността, които са били славата на неговото минало. Гласът на поета трябва да бъде не просто летопис на човека, той може да бъде една от опорите, от стълбовете, които ще му помогнат да издържи и надделее.

Превод: Златко Енев 

Pin It
Уилям Фокнър
Уилям Фокнър (1897-1962) е американски писател и поет, чиито произведения обрисуват родния му щат Мисисипи. Той се смята за един от най-големите писатели на двайсетия век и е носител на Нобелова награда (1949).
Други статии от този автор

Посетители

89

support

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Е това вече си е... преди 4 дни
  • Апостол от Анталия писа Още
    Благодаря за статията преди 6 дни
  • Апостол от Хасково писа Още
    Благодаря за статията... преди 6 дни
  • grainis писа Още
    Боя се, че книгата на... преди 1 седмица
  • grainis писа Още
    Единствената опция за... преди 1 седмица
  • щастлив писа Още
    Суетата е наказание... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Както мислим ние, така... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Георги Димитров като... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    А ще се запитате ли... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Англосаксонската... преди 2 седмици
  • Ясен писа Още
    Статията е отпреди... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Същата работа и със... преди 2 седмици
  • Теодора писа Още
    Правата на човека са... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Да се пише за такъв... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    „Поробителите“,... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Чудя се дали ваши... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Найстина ли Оджи-кри,... преди 3 седмици
  • АННА писа Още
    О, моя  Родино,... преди 3 седмици
  • В.И. писа Още
    Дали използваните... преди 3 седмици
  • Дясното е криптофаши... писа Още
    Либерализмът вкарва... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Преди много години... преди 3 седмици
  • Мария Пипева писа Още
    Наздраве, г-н Енев! Да... преди 3 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Българските турци са... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Севрвирай на селянина... преди 3 седмици
  • Н П писа Още
    Досадно политизиране,... преди 3 седмици