Дискусии

10 Август, 2022 165

Защо войната не е решение

Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Лорънс Фрийдман
Човек трябва да бъде внимателен, когато извлича големи…

Изкуство

11 Август, 2022 219

Пясъчният човек: как един „нефилмируем“…

Отдел: Изкуство - Телевизия Автор(и): Стивън Кели
Публикуван за пръв път от DC Comics през 1989 г., Пясъчният…

Изгледи

03 Август, 2022 662

Германия и краят на глобализацията

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): екип на сп. „Шпигел“
Икономисти от университета в Тюбинген са изчислили какво би…
  • 18 Юли, 2022 297

    Можем ли да създадем по-добри от природните листа

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Елизабет Колберт
    Може ли да се предотврати световната продоволствена криза чрез подобряване на…
  • 13 Юли, 2022 1054

    Няма империя без край

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Игор Торбаков
    През последните 30 години основната стратегическа цел на Русия беше да запази…
  • 07 Юли, 2022 1263 9

    Четейки Украйна

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Мааря Кангро
    Беше ми любопитно да разбера какво мислят украинците за статията на Оксана Забужко,…
  • 29 Юни, 2022 368

    CRISPR, 10 години по-късно: Учим се да пренаписваме кода на…

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Карл Зимър
    Само за едно десетилетие CRISPR се превърна в едно от най-известните изобретения в…
  • 27 Юни, 2022 469

    Босна на ръба

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Джошуа Хамър
    Едно поколение след Босненската война, в която от 1992 до 1995 г. загинаха близо 100 000…
  • 17 Юни, 2022 451

    Платон – първият авторитарист?

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Тае-Йеун Ким
    С настъпването на Студената война „Отвореното общество и неговите врагове“ започва все…
  • 13 Юни, 2022 771

    Защо Студената война проработи

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Тони Джуд
    Достъпът до архивите затваря редица възможности за интерпретация, които оставаха упорито…
  • 07 Юни, 2022 1513 8

    Какво ще стане, ако Украйна спечели?

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж
    Едно пълномащабно военно поражение на Русия, включително връщането на Крим, граничи с…
  • 03 Юни, 2022 685 1

    Руски журналист ще продаде на търг Нобеловия медал в полза…

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“
    След като спечели Нобеловата награда за мир през октомври миналата година, руският…
  • 02 Юни, 2022 366

    Как Кремъл превзе руския Facebook

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Морган Мийкър
    През декември 2021 г., два месеца преди инвазията в Украйна, новият главен изпълнителен…

Драскулки

24 Юни, 2022 923 7

Литературно пътешествие в сърцето на…

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Карл Уве Кнаусгор
Историите винаги са сплотявали Русия и това, което ги прави…
  • 29 Апр, 2022 1050 1

    Първото украинско семейство, с което се запознахме

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Захари Карабашлиев
    На крак искам да разкажа за първото украинско семейство, с което се запознахме. Случи се в…
  • 09 Апр, 2022 1553 5

    Зверствата в Украйна – истина или фейк?

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    С риск да разпаля ненужни страсти, ще се опитам тук да представя собственото си разбиране за…
  • 07 Апр, 2022 804

    Да гледаш болката на другите

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Сюзън Зонтаг
    Да бъдеш зрител на бедствията, които се случват в друга страна, е квинтесенция на съвременното…
  • 05 Апр, 2022 1849 6

    Симптомът Буча

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Как точно се стига дотам, че в някакъв момент започваме да оправдаваме убийството? Съмнявам се…
  • 18 Мар, 2022 1240 2

    За новата Инквизиция

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Румен Леонидов
    Новата Инквизиция е тук, нахлува в европейските земи, стъписаните запяме захласнати в удивление как…
  • 17 Мар, 2022 663

    В първите дни на войната. Депеша от Киев

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Олена Стяжкина
    Вчера беше рожденият ми ден. Приятелката ми, която остана в Донецк през всичките тези години,…
  • 02 Мар, 2022 951

    Моят първи паспорт

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орхан Памук
    Моят първи паспорт Спомням си, че трябваше да позирам много дълго време, докато старият фотограф си…
  • 18 Ян, 2022 844

    Фунес паметливият

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Хорхе Луис Борхес
    Помня го (въпреки че нямам право да произнасям тази свещена дума – само един човек на земята имаше…
  • 14 Ян, 2022 952

    Аквариумът

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александър Хемон
    Вярвам, че има психологически механизъм, който не позволява на повечето от нас да си представят…
  • 03 Ян, 2022 1024

    Навън и гола

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Етгар Керет
    Навън пече слънце, а долу на моравата моята приятелка лежи гола. Двайсет и първи юни, най-дългият…

Видрица

22 Май, 2022 4738 3

Азовстал, 20 май 2022

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
Дмитро Козацки, украински боец от полка „Азов“ с прозвище…
  • 03 Юли, 2021 2304 5

    „Либерален преглед“: 4000

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Заглавието казва всичко: това е 4000-ят текст, който се публикува в „Либерален преглед“ –…
  • 22 Юни, 2021 2351 3

    За преживяванията от детството

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Травматичните преживявания от детството са нещо като белези от рани, които – дори и ако…
  • 16 Май, 2021 1981

    За реалността на мечтите, или „Енев гамбит“

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Страстта към шахмата дойде сравнително късно в живота ми, някъде към 15-годишна възраст.…
  • 24 Дек, 2020 2242

    Равносметка на една чумава година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен основната поука беше да не…
  • 20 Ян, 2020 4869

    Селският гений: Удивителни снимки от съветския живот,…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
    През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно…
  • 22 Юли, 2019 5421 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 4527

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 7940 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 9018 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 8403

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

Стоте години на киното изглеждат така, сякаш притежават формата на житейски цикъл: неизбежно раждане, стабилно натрупване на успехи и начало, през последното десетилетие, на един позорен, необратим упадък. Не че вече е невъзможно да се очакват филми, на които човек може да се възхищава. Но такива филми трябва да бъдат не само изключения – това е вярно и за великите постижения във всяко изкуство. Те трябва да бъдат и реални нарушения на нормите и практиките, които управляват сега киноиндустрията навсякъде в капиталистическия и така наречен капиталистически свят – тоест навсякъде. А обикновените филми, филмите направени просто за развлекателни (тоест комерсиални) цели, са удивително бездушни; огромното множество от тях пропадат оглушително в опитите да се харесат на своите цинично планирани аудитории. И докато смисълът на един велик филм днес, повече от всякога, е в това да бъде единствено по рода си постижение, комерсиалното кино се задоволява с политиката на едно оядено, вторично кинопроизводство, с една безсрамна комбинация от ре-комбиниращо изкуство, в надеждата за възпроизвеждане на минали успехи. Киното, някога възхвалявано като изкуството на 20-ти век, изглежда сега, когато векът приключва числено, като декадентско изкуство.


А може би онова, което е приключило, е не толкова самото кино, колкото кинофилията – името на онзи много специфичен вид любов, която киното вдъхновяваше. Всяко изкуство поражда своите фанатици. Но любовта, която вдъхваше киното, беше много специална. Тя беше породена от убеждението, че киното е изкуство, различаващо се от всяко друго: най-чисто модерно; особено достъпно; поетично, мистериозно, еротично и морално – и всичко това едновременно. Киното имаше своите апостоли. (То беше като религия.) Киното беше кръстоносен поход. За кинофилите, филмите обхващаха всичко. Киното беше едновременно книгата на изкуството и книгата на живота.

Както много хора са забелязали, началото на кинопроизводството преди сто години е вече, по един удобен начин, двойно начало. Около 1895 г. бяха направени два вида филми, появиха се два модуса на онова, което киното би могло да бъде: кино като копиране на реалния, неинсцениран живот (братята Люмиер) и киното като изобретение, измислица, илюзия, фантазия (Мелиес). Но това не е реално противопоставяне. Работата е там, че за онези първи зрители, самото възпроизвеждане на най-баналната реалност – братята Люмиер, филмиращи Пристигането на влака на гара Ла Сиота – вече беше едно фантастично преживяване. Киното започва в чудо – чудото, че реалността може да бъде копирана с такава непосредственост. Цялото кино е един опит да се увековечи и изобрети отново това усещане за чудо.

Всичко в киното започва с онзи момент, преди сто години, когато влакът пристига на гарата. Хората възприемат филмите сами по себе си по същия начин, по който публиката пищи от възбуда и действително се присвива когато влакът, както изглежда, се движи насреща. Чак докато появата на телевизията опразни киносалоните, човек се учеше (или се опитваше да научи) от ежеседмичното посещение в киното как да ходи, да пуши, да целува, да се бие, да скърби. Кината ви подсказваха как да станете атрактивни. Например: изглежда добре да се носи шлифер дори когато не вали. Но всичко, което отнасяхте в къщи, беше само част от по-голямото преживяване на потапянето в животи, които не бяха ваши. Желанието да се изгубите в животите … в лицата на други хора. Това е една по-голяма, по-всеобхватна форма на желание, въплътена във филмовото преживяване. Много повече от онова, което бихте одобрили за самите себе си, беше преживяването на капитулация, на повличане от онова, което се случва на екрана. Вие желаехте да бъдете отвлечени от филма – а да бъдеш отвлечен означаваше да бъдеш завладян от физическото присъствие на образа. Преживяването „да отидеш на кино“ беше част от всичко това. Да видиш един велик филм по телевизията не е същото като да си видял филма наистина. Не става дума само за измеренията на образа: несъизмеримостта между един по-голям от вас образ в киносалона и малкото изображение в кутията вкъщи. Условията за съсредоточаване и отдаване на внимание в домашна среда са радикално непочтителни към филма. Сега, когато филмът вече не притежава стандартен размер, домашните екрани могат да бъдат големи колкото стените на всекидневната или спалнята. Но вие все пак си оставате в една всекидневна или спалня. За да бъдете отвлечени, вие трябва да се намирате в киносалон, да седите в тъмното сред анонимни непознати.

Никакво количество оплаквания няма да съживи изчезналите ритуали – еротични, пленителни – на затъмнения салон. Смаляването на киното до атакуващи образи, както и безпринципната манипулация на образите (все по-бързи монтажи), за да се направят те по-впечатляващи, е създало едно лишено от тежест, повърхностно кино, което не изисква ничие пълно внимание. Образите днес се появяват във всякакъв размер и по най-различни повърхности: на екрана в киносалона, по стени в дискотеки или на огромни екрани над спортните арени. Самата повсеместност на подвижните образи постоянно подкопава стандартите, които хората някога са имали по отношение на киното като изкуство и като популярно развлечение.

В първите години по същество не е имало разлика между тези две форми. И всички филми от епохата на нямото кино – от шедьоврите на Фьояд, Грифит, Дзига Вертов, Пабст, Мурнау и Кинг Видор, до най-безличните мелодрами и комедии – са на много високо артистично ниво, сравнени с онова, което щеше да ги последва. С идването на звука създаването на образи изгубва по-голямата част от своята брилянтност и поетичност, а комерсиалните стандарти се затягат. Този начин на производство на филми – системата Холивуд – доминира кинопроизводството в продължение на около 25 години (грубо казано, от 1930 до 1955). Най-оригиналните режисьори, като Ерих фон Щрохайм и Орсън Уелс, биват надвити от системата и заминават на артистично заточение в Европа – където вече властва една повече или по-малко идентична анти-качествена система, с по-ниски бюджети; само във Франция през този период биват произведени голямо количество великолепни филми. След това, в средата на 1950-те, отново си пробиват път напредничави идеи, основаващи се на идеята за киното като занаят и положени основно от италиански филми от периода непосредствено след войната. Създадени са огромно количество оригинални, страстни филми с най-висока сериозност.

Именно в този специфичен момент от стогодишната история на киното ходенето на кино, говоренето за филми се превръща в страст за студенти и други млади хора. Човек вече се влюбва не само в актьорите, но и в самото кино. Кинофилията става нещо забележимо първо във Франция през 1950-те: неин форум става легендарното филмово списание Кинотетрадки (последвано от също толкова страстни списания в Германия, Италия, Великобритания, Швеция, САЩ и Канада). Нейни храмове, докато се разпространява из Европа и Америките, са множеството филмотеки и клубове, специализиращи се в представянето на филми от миналото и режисьорски ретроспективи. 1960-те и 1970-те са трескавото време на ходенето на кино, в които напълно обсебеният кинофил винаги се надява да намери място колкото се може по-близо до екрана, в идеалния случай по средата на третия ред. „Човек не може да живее без Роселини“, заявява напълно сериозно един от героите на Преди революцията (1964) на Бертолучи.

В продължение на около 15 години имаше нови шедьоври всеки месец. Колко далеч изглежда онази ера сега. Разбира се, винаги е имало конфликт между киното като индустрия и киното като експеримент. Но конфликтът не е такъв, че да направи невъзможно създаването на великолепни филми, понякога вътре, а понякога и извън киното на мейнстрийма. Сега вече балансът решително е наклонен в полза на киното като индустрия. Великото кино от 1960-те и 1970-те е напълно отречено днес. Още през 1970-те Холивуд вече плагиатства и прави банални нововъведенията в метода на разказване и монтаж, въведени от успешните нови европейски и вечно-маргинални независими американски филми. А след това идва катастрофалният възход на производствените разходи през 1980-те, който осигури налагането на индустриални стандарти при създаването и разпространението на филми в един далеч по-принудителен, този път глобален мащаб. Раздуването на производствените разходи означаваше, че филмите трябва незабавно да спечелят много пари, още в първия месец след пускането им в обръщение, ако искаха изобщо да бъдат печеливши – една тенденция, която отдаваше предпочитание на блокбастъра пред нискобюджетния филм, макар че повечето блокбастъри бяха провали и винаги се намираха няколко „малки“ филма, които удивяваха всички с привлекателността си. Времето което филмите прекарваха в обръщение, започна да става все по- и по-късо (също като времето, което книгите прекарваха по лавиците в книжарниците); много филми бяха конципирани още от самото начало директно за видео. Киносалоните продължаваха да изчезват – много градове вече нямат нито един – докато филмите се превърнаха основно в един от вариантите на оформящото определени навици домашно развлечение.

В тази страна снижаването на очакванията за качество и инфлацията на очакванията за печалба направиха буквално невъзможно за артистично амбициозни американски режисьори като Франсис Форд Копола и Пол Шрейдър да работят на най-доброто си равнище. В чужбина резултатът може да се види в меланхоличната съдба на някои от най-големите режисьори от последните десетилетия. Какво място е останало днес за един такъв индивидуалист като Ханс-Юрген Сиберберг, който напълно престана да прави филми, или за великия Годар, който сега прави филми за историята на киното, на видео? Вижте и някои други примери. Интернационализацията на финансирането, а следователно и на актьорския състав, бяха катастрофални за Андрей Тарковски в последните два филма от неговата изумителна (и трагично скъсена) кариера. И как ще намери Александър Сокуров пари, за да продължи да прави грандиозните си филми, при грубите условия на руския капитализъм?

Разбираемо е, че е изчезнала и любовта към киното. Хората все още обичат да ходят на кино, а някои хора все още очакват нещо специално, нещо необходимо от един филм. И великолепни филми все още биват произвеждани: Голи на Майк Лий, Ламерика на Джани Амиело, Съдба на Фред Келеман. Но едва ли днес ще намерите, поне сред младите, онази специфична кинофилска любов към филмите, която е не просто любов, но и определен вкус за филми (основаваща се на огромен апетит за гледане, отново и отново, на възможно най-много филми от славното минало на киното). Самата кинофилия вече се намира под нападение, като нещо ексцентрично, демоде, снобско. Защото кинофилията предпоставя, че филмите са уникални, неповторими, магически преживявания. Кинофилията ни казва, че холивудската версия на До последен дъх не може да бъде толкова добра колкото оригинала. Кинофилията не играе роля в ерата на хипериндустриалните филми. Защото кинофилията не може, чрез самия обхват и еклектизъм на своите страсти, да не поддържа идеята, че филмът е преди всичко един поетически обект; нито пък може да се сдържи да не насърчава хората, намиращи се извън филмовата индустрия, като художници и писатели, да желаят да правят и филми. А именно тази представа е нещото, което беше победено.

Ако кинофилията е мъртва, то мъртви са и филмите … независимо от това колко много филми, дори и много добри, ще продължават да бъдат правени. Ако киното може да бъде възкресено, то това може да стане единствено чрез раждането на един вид кино-любов.
 
Pin It
Сюзън Зонтаг

Сюзън Зонтаг (1933 – 2004) е американска писателка, режисьорка, философка, преподавателка и политическа активистка. Тя пише предимно есета, но публикува и романи; първата си голяма творба, есето „Бележки за ‚Камп‘, публикува през 1964 г. Сред най-известните ѝ творби са критическите „Срещу интерпретацията“ (1966), „Стилове на радикалната воля“ (1968), „За фотографията“ (1977) и „Болестта като метафора“ (1978), както и художествените „Начинът, по който живеем сега“ (1986), „Вулканичният любовник“ (1992) и „В Америка“ (1999).

Други статии от този автор

Посетители

108

support

Последните най...


Коментари

  • почитател писа Още
    Така или иначе,... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Златко, ти си прав.... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Да не се отплесваме,... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Аз подържам другото... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    За да разполага една... преди 4 дни
  • свободен човек писа Още
    Златко, пропускаш... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Какво мислите за... преди 5 дни
  • Теодора Петранова писа Още
    Добре е да пише/мисли... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Благодря! преди 5 дни
  • Милка Кралева писа Още
    Провалът в личния... преди 5 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Истински... преди 5 дни
  • Вл. Трифонов писа Още
    Добре си се... преди 5 дни
  • Иван Вакрилов писа Още
    Мисля, че има признаци... преди 6 дни
  • Venera Dachkova писа Още
    Връщам се за втори път... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, позадрямал... преди 6 дни
  • Format Z писа Още
    Nineteen-twenties са... преди 6 дни
  • Бахтияр писа Още
    Силно въздействащо... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    По книгата на Агата... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    По интернета има... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Първо започвам,... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Прощавайте за дългата... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    горчиво, болезнено,... преди 2 седмици
  • Надя писа Още
    Беше време, когато ме... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    За евреите е писано... преди 2 седмици
  • Виргиния писа Още
    Поздравления на... преди 2 седмици