Дискусии

19 Май, 2018 147 1

За зейналите дупки и пробойни в…

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Аспарух Панов
На Гергьовден, за пореден път и то със специално…

Изкуство

09 Април, 2018 516

Поетът с две родини

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
Излезе от печат юбилейната стихосбирка „Дръвче“ на Румен…
  • 27 Мар, 2018 1018 5

    Многото епохи на Ал Пачино

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Симс
    При всичките възходи и падения в ролите си, Пачино успява да поддържа невероятно себеусещане – нещо…
  • 12 Мар, 2018 1222 1

    Изчезващата традиционна култура на словенските пастири

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Йост Франко
    В продължение на около петстотин години в областта „Вèлика планѝна“ в Словения е съществувала…
  • 09 Мар, 2018 1483 1

    „Смъртта на Сталин“ убедително представя ужасяващата…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Маша Гисън
    Джон Чейн и Уилям Стоукс са лекари от деветнадесети век, които са описали един вид мъчително,…
  • 28 Фев, 2018 3036 3

    Най-еротичната година в живота на Пикасо

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Лара Марлоу
    Към 1932 Пабло Пикàсо е вече най-известният художник на света. На 50 години е, живее в луксозен…
  • 16 Фев, 2018 1619 2

    Красотата убива

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Румен Леонидов
    Унищожение. Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране…
  • 04 Ян, 2018 2698 4

    Падингтън, Коледа и Брекзит – или за сериозните политически…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
    – Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. – Не ставай смешен,…
  • 25 Дек, 2017 1798

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 3245 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…
  • 17 Ное, 2017 2201 1

    В режим на оцеляване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Пълно признание: Ако някой намери нещо субективно в това ревю (особено такова, което няма да се…
  • 11 Ное, 2017 3853 8

    „Възвишение“ за българския зрител

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Калоян Гуглев
    Когато влизах в киносалона, носех със себе си едно монолитно предубеждение. Очаквах нещо хубаво…

Изгледи

11 Май, 2018 297

Новите икономически стратегии на Япония

Отдел: Изгледи - Технологии Автор(и): Майкъл Шуман
Някои икономисти и бизнесмени вярват, че днешната Япония,…

Драскулки

13 Май, 2018 271

Малки нощни музики

Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
Следващите текстове представляват рехава сбирка от мисли и…
  • 03 Май, 2018 458

    О, Лимасоле мио

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    „Гответе се за женски десант на острова на Афродита.“ Това съобщаваме на мъжете си и ги напускаме…
  • 30 Апр, 2018 410

    Писмо до Хаим Оливер

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Фани Цуракова
    Случва се и това, читателят да продължи недовършеният път на героя. Някакви си 40 години след като…
  • 2018 04 Old Teacher
    25 Апр, 2018 1253 3

    Похвално слово за великомъченица Валентина

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Хюсеин Мевсим
    Свеждам най-преклонно глава пред Вас, учителко моя! Макар че не Ви разбирах докрай, Вие ми…
  • 16 Апр, 2018 697

    Април на село

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Голямата крайселска ливада е изпъстрена с шарките на пролетта. Не е като килим, а като домашно…
  • 16 Апр, 2018 447

    Пеперудата на Роршах

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Яна Букова
    Любимите съждения на Георгиев не са относно времето, но удоволствието от оприличенията е…
  • 11 Апр, 2018 749

    След любовта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Момо Капор
    Това ли е всичко, което остава след любовта? И какво изобщо остава след нея? Телефонен номер, който…
  • 28 Фев, 2018 1421

    Пастирката или мъртвешкият шум

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Тази история ме копаеше отдавна. Все си мислех, че ще я забравя, но когато ставаше дума за стада,…
  • 03 Фев, 2018 1791

    Втора хирургия

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Да срещнеш стар познат преди Нова година, с пари в джоба и цял следобед пред теб, какво по-приятно…
  • 29 Ян, 2018 2533 3

    Тайната вечеря

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Необикновено скрежна е ранната миланска утрин на 18 януари. Минавам предългото разстояние от…
  • 22 Ян, 2018 2478 2

    Ескимоско иглу на припек

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Марин Дамянов
    Всичко започна, когато преди четири месеца на майка ми ѝ откраднаха един цял тир с дамски обувки.…

Видрица

02 Март, 2018 1314 2

Татуировката – изкуство или кич?

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от…
  • 14 Дек, 2017 2365

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 3450 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 5877

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 5240 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 4352

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 5530

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 5279

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 8820 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 6429

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 10126 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Стоте години на киното изглеждат така, сякаш притежават формата на житейски цикъл: неизбежно раждане, стабилно натрупване на успехи и начало, през последното десетилетие, на един позорен, необратим упадък. Не че вече е невъзможно да се очакват филми, на които човек може да се възхищава. Но такива филми трябва да бъдат не само изключения – това е вярно и за великите постижения във всяко изкуство. Те трябва да бъдат и реални нарушения на нормите и практиките, които управляват сега киноиндустрията навсякъде в капиталистическия и така наречен капиталистически свят – тоест навсякъде. А обикновените филми, филмите направени просто за развлекателни (тоест комерсиални) цели, са удивително бездушни; огромното множество от тях пропадат оглушително в опитите да се харесат на своите цинично планирани аудитории. И докато смисълът на един велик филм днес, повече от всякога, е в това да бъде единствено по рода си постижение, комерсиалното кино се задоволява с политиката на едно оядено, вторично кинопроизводство, с една безсрамна комбинация от ре-комбиниращо изкуство, в надеждата за възпроизвеждане на минали успехи. Киното, някога възхвалявано като изкуството на 20-ти век, изглежда сега, когато векът приключва числено, като декадентско изкуство.


А може би онова, което е приключило, е не толкова самото кино, колкото кинофилията – името на онзи много специфичен вид любов, която киното вдъхновяваше. Всяко изкуство поражда своите фанатици. Но любовта, която вдъхваше киното, беше много специална. Тя беше породена от убеждението, че киното е изкуство, различаващо се от всяко друго: най-чисто модерно; особено достъпно; поетично, мистериозно, еротично и морално – и всичко това едновременно. Киното имаше своите апостоли. (То беше като религия.) Киното беше кръстоносен поход. За кинофилите, филмите обхващаха всичко. Киното беше едновременно книгата на изкуството и книгата на живота.

Както много хора са забелязали, началото на кинопроизводството преди сто години е вече, по един удобен начин, двойно начало. Около 1895 г. бяха направени два вида филми, появиха се два модуса на онова, което киното би могло да бъде: кино като копиране на реалния, неинсцениран живот (братята Люмиер) и киното като изобретение, измислица, илюзия, фантазия (Мелиес). Но това не е реално противопоставяне. Работата е там, че за онези първи зрители, самото възпроизвеждане на най-баналната реалност – братята Люмиер, филмиращи Пристигането на влака на гара Ла Сиота – вече беше едно фантастично преживяване. Киното започва в чудо – чудото, че реалността може да бъде копирана с такава непосредственост. Цялото кино е един опит да се увековечи и изобрети отново това усещане за чудо.

Всичко в киното започва с онзи момент, преди сто години, когато влакът пристига на гарата. Хората възприемат филмите сами по себе си по същия начин, по който публиката пищи от възбуда и действително се присвива когато влакът, както изглежда, се движи насреща. Чак докато появата на телевизията опразни киносалоните, човек се учеше (или се опитваше да научи) от ежеседмичното посещение в киното как да ходи, да пуши, да целува, да се бие, да скърби. Кината ви подсказваха как да станете атрактивни. Например: изглежда добре да се носи шлифер дори когато не вали. Но всичко, което отнасяхте в къщи, беше само част от по-голямото преживяване на потапянето в животи, които не бяха ваши. Желанието да се изгубите в животите … в лицата на други хора. Това е една по-голяма, по-всеобхватна форма на желание, въплътена във филмовото преживяване. Много повече от онова, което бихте одобрили за самите себе си, беше преживяването на капитулация, на повличане от онова, което се случва на екрана. Вие желаехте да бъдете отвлечени от филма – а да бъдеш отвлечен означаваше да бъдеш завладян от физическото присъствие на образа. Преживяването „да отидеш на кино“ беше част от всичко това. Да видиш един велик филм по телевизията не е същото като да си видял филма наистина. Не става дума само за измеренията на образа: несъизмеримостта между един по-голям от вас образ в киносалона и малкото изображение в кутията вкъщи. Условията за съсредоточаване и отдаване на внимание в домашна среда са радикално непочтителни към филма. Сега, когато филмът вече не притежава стандартен размер, домашните екрани могат да бъдат големи колкото стените на всекидневната или спалнята. Но вие все пак си оставате в една всекидневна или спалня. За да бъдете отвлечени, вие трябва да се намирате в киносалон, да седите в тъмното сред анонимни непознати.

Никакво количество оплаквания няма да съживи изчезналите ритуали – еротични, пленителни – на затъмнения салон. Смаляването на киното до атакуващи образи, както и безпринципната манипулация на образите (все по-бързи монтажи), за да се направят те по-впечатляващи, е създало едно лишено от тежест, повърхностно кино, което не изисква ничие пълно внимание. Образите днес се появяват във всякакъв размер и по най-различни повърхности: на екрана в киносалона, по стени в дискотеки или на огромни екрани над спортните арени. Самата повсеместност на подвижните образи постоянно подкопава стандартите, които хората някога са имали по отношение на киното като изкуство и като популярно развлечение.

В първите години по същество не е имало разлика между тези две форми. И всички филми от епохата на нямото кино – от шедьоврите на Фьояд, Грифит, Дзига Вертов, Пабст, Мурнау и Кинг Видор, до най-безличните мелодрами и комедии – са на много високо артистично ниво, сравнени с онова, което щеше да ги последва. С идването на звука създаването на образи изгубва по-голямата част от своята брилянтност и поетичност, а комерсиалните стандарти се затягат. Този начин на производство на филми – системата Холивуд – доминира кинопроизводството в продължение на около 25 години (грубо казано, от 1930 до 1955). Най-оригиналните режисьори, като Ерих фон Щрохайм и Орсън Уелс, биват надвити от системата и заминават на артистично заточение в Европа – където вече властва една повече или по-малко идентична анти-качествена система, с по-ниски бюджети; само във Франция през този период биват произведени голямо количество великолепни филми. След това, в средата на 1950-те, отново си пробиват път напредничави идеи, основаващи се на идеята за киното като занаят и положени основно от италиански филми от периода непосредствено след войната. Създадени са огромно количество оригинални, страстни филми с най-висока сериозност.

Именно в този специфичен момент от стогодишната история на киното ходенето на кино, говоренето за филми се превръща в страст за студенти и други млади хора. Човек вече се влюбва не само в актьорите, но и в самото кино. Кинофилията става нещо забележимо първо във Франция през 1950-те: неин форум става легендарното филмово списание Кинотетрадки (последвано от също толкова страстни списания в Германия, Италия, Великобритания, Швеция, САЩ и Канада). Нейни храмове, докато се разпространява из Европа и Америките, са множеството филмотеки и клубове, специализиращи се в представянето на филми от миналото и режисьорски ретроспективи. 1960-те и 1970-те са трескавото време на ходенето на кино, в които напълно обсебеният кинофил винаги се надява да намери място колкото се може по-близо до екрана, в идеалния случай по средата на третия ред. „Човек не може да живее без Роселини“, заявява напълно сериозно един от героите на Преди революцията (1964) на Бертолучи.

В продължение на около 15 години имаше нови шедьоври всеки месец. Колко далеч изглежда онази ера сега. Разбира се, винаги е имало конфликт между киното като индустрия и киното като експеримент. Но конфликтът не е такъв, че да направи невъзможно създаването на великолепни филми, понякога вътре, а понякога и извън киното на мейнстрийма. Сега вече балансът решително е наклонен в полза на киното като индустрия. Великото кино от 1960-те и 1970-те е напълно отречено днес. Още през 1970-те Холивуд вече плагиатства и прави банални нововъведенията в метода на разказване и монтаж, въведени от успешните нови европейски и вечно-маргинални независими американски филми. А след това идва катастрофалният възход на производствените разходи през 1980-те, който осигури налагането на индустриални стандарти при създаването и разпространението на филми в един далеч по-принудителен, този път глобален мащаб. Раздуването на производствените разходи означаваше, че филмите трябва незабавно да спечелят много пари, още в първия месец след пускането им в обръщение, ако искаха изобщо да бъдат печеливши – една тенденция, която отдаваше предпочитание на блокбастъра пред нискобюджетния филм, макар че повечето блокбастъри бяха провали и винаги се намираха няколко „малки“ филма, които удивяваха всички с привлекателността си. Времето което филмите прекарваха в обръщение, започна да става все по- и по-късо (също като времето, което книгите прекарваха по лавиците в книжарниците); много филми бяха конципирани още от самото начало директно за видео. Киносалоните продължаваха да изчезват – много градове вече нямат нито един – докато филмите се превърнаха основно в един от вариантите на оформящото определени навици домашно развлечение.

В тази страна снижаването на очакванията за качество и инфлацията на очакванията за печалба направиха буквално невъзможно за артистично амбициозни американски режисьори като Франсис Форд Копола и Пол Шрейдър да работят на най-доброто си равнище. В чужбина резултатът може да се види в меланхоличната съдба на някои от най-големите режисьори от последните десетилетия. Какво място е останало днес за един такъв индивидуалист като Ханс-Юрген Сиберберг, който напълно престана да прави филми, или за великия Годар, който сега прави филми за историята на киното, на видео? Вижте и някои други примери. Интернационализацията на финансирането, а следователно и на актьорския състав, бяха катастрофални за Андрей Тарковски в последните два филма от неговата изумителна (и трагично скъсена) кариера. И как ще намери Александър Сокуров пари, за да продължи да прави грандиозните си филми, при грубите условия на руския капитализъм?

Разбираемо е, че е изчезнала и любовта към киното. Хората все още обичат да ходят на кино, а някои хора все още очакват нещо специално, нещо необходимо от един филм. И великолепни филми все още биват произвеждани: Голи на Майк Лий, Ламерика на Джани Амиело, Съдба на Фред Келеман. Но едва ли днес ще намерите, поне сред младите, онази специфична кинофилска любов към филмите, която е не просто любов, но и определен вкус за филми (основаваща се на огромен апетит за гледане, отново и отново, на възможно най-много филми от славното минало на киното). Самата кинофилия вече се намира под нападение, като нещо ексцентрично, демоде, снобско. Защото кинофилията предпоставя, че филмите са уникални, неповторими, магически преживявания. Кинофилията ни казва, че холивудската версия на До последен дъх не може да бъде толкова добра колкото оригинала. Кинофилията не играе роля в ерата на хипериндустриалните филми. Защото кинофилията не може, чрез самия обхват и еклектизъм на своите страсти, да не поддържа идеята, че филмът е преди всичко един поетически обект; нито пък може да се сдържи да не насърчава хората, намиращи се извън филмовата индустрия, като художници и писатели, да желаят да правят и филми. А именно тази представа е нещото, което беше победено.

Ако кинофилията е мъртва, то мъртви са и филмите … независимо от това колко много филми, дори и много добри, ще продължават да бъдат правени. Ако киното може да бъде възкресено, то това може да стане единствено чрез раждането на един вид кино-любов.
 
Сюзън Зонтаг
Сюзън Зонтаг (1933–2004) е американска литературна критичка, романистка, кинематографистка и политическа активистка.
Други статии от този автор
Посетители: 129

Последните най...


support

Коментари

  • Броди писа Още
                          При... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Викаш, да пуснем една... преди 2 дни
  • Българин писа Още

    Авторът евреин... преди 2 дни
  • борислав гърдев писа Още
    Темата е прекалено... преди 1 седмица
  • Др. Драгов писа Още
    Нищо не са направили,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Абе безсилни,... преди 2 седмици
  • Др. Драгов писа Още
    Драго ми е, г-н Енев, да... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    - репект, поклон и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Е що бе, Драго, ясно си... преди 2 седмици
  • Драго Драгов, царибр... писа Още
    "Ако", "може би",... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                       ... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Уважаеми колеги,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ще се опитам и аз да... преди 2 седмици
  • Александър Димитров писа Още
    Г-н Дечев, понеже... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Две млади рибки си...
    преди 2 седмици
  • Мирослав Славов, сто... писа Още
    Автор с нерви на... преди 2 седмици
  • Д-р георги КАРЕВ, д.... писа Още
    Уважаеми господин... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Та така. Прочетох... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Получих на личната си... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Интерсена идея е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е да... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Много интересен... преди 2 седмици
  • борислав гърдев писа Още
    Полезен и добре... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    От многото скрити... преди 3 седмици
  • Георги писа Още
    Наистина голяма част... преди 3 седмици