Дискусии

19 Януари, 2022 164

Трансджендърното детство не е „скорошна…

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Джулс Джил-Питърсън
Знам една история за трансджендърно момиче от селски район…

Изкуство

08 Януари, 2022 274

След „Малък живот“ новият голям роман…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Гиш Джен
Може ли една американка от азиатски произход да напише…

Изгледи

21 Януари, 2022 40

Историята на Франко А., или войната за…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Катрин Бенхолд
В разгара на мигрантската криза в Европа в полицейския…

Драскулки

18 Януари, 2022 138

Фунес паметливият

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Хорхе Луис Борхес
Фунес паметливият Автор(и): Хорхе Луис Борхес
  • 14 Ян, 2022 271

    Аквариумът

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александър Хемон
    Вярвам, че има психологически механизъм, който не позволява на повечето от нас да си представят…
  • 03 Ян, 2022 321

    Навън и гола

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Етгар Керет
    Навън пече слънце, а долу на моравата моята приятелка лежи гола. Двайсет и първи юни, най-дългият…
  • 20 Дек, 2021 356

    Ужасните страдания на директора на завода

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Илф и Петров
    Докато преглеждаше сутрешната поща, директорът на Горкиевския автомобилен завод попадна на едно…
  • 20 Дек, 2021 731 5

    За моята causa perduta

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Получих днес едно читателско писмо, по принцип доброжелателно и дори, може да се каже,…
  • 02 Дек, 2021 1060 4

    За „случая“ Джей Кей Роулинг, или измамността на човешкия…

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Бум! Вероятно тези два първи абзаца са напълно достатъчни, за да се разбере мощта на бурята, която…
  • 29 Ное, 2021 850

    Разговори по време на закуска

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Илф и Петров
    Семейството беше тричленно – таткото, майката и синът. Таткото беше открай бреме болшевик, майката…
  • 15 Ное, 2021 659

    Екзистенциализмът е хуманизъм

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Жан-Пол Сартр
    В светлината на всичко казано нещото, в което ни упрекват, в крайна сметка не е нашият песимизъм, а…
  • 12 Ное, 2021 557

    Толстой и Просвещението

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Исая Бърлин
    Мненията на Толстой винаги са субективни и могат да бъдат (както например в съчиненията му за…
  • 11 Ное, 2021 563 1

    В памет на паметта (откъс)

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мария Степанова
    Почина леля, сестрата на татко, беше малко над осемдесет. Не бяхме близки и зад това се влачеше…
  • 22 Окт, 2021 478

    За надеждата

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Виждам, че много български интелектуалци (никакъв ироничен подтекст) изказват повече или по-малко…

Видрица

03 Юли, 2021 1361 4

„Либерален преглед“: 4000

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Заглавието казва всичко: това е 4000-ят текст, който се…
  • 22 Юни, 2021 1237 1

    За преживяванията от детството

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Травматичните преживявания от детството са нещо като белези от рани, които – дори и ако…
  • 16 Май, 2021 1322

    За реалността на мечтите, или „Енев гамбит“

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Страстта към шахмата дойде сравнително късно в живота ми, някъде към 15-годишна възраст.…
  • 24 Дек, 2020 1720

    Равносметка на една чумава година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен основната поука беше да не…
  • 20 Ян, 2020 4122

    Селският гений: Удивителни снимки от съветския живот,…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
    През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно…
  • 22 Юли, 2019 4469 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 3984

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 7469 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 8157 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 7788

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 9373 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

Стоте години на киното изглеждат така, сякаш притежават формата на житейски цикъл: неизбежно раждане, стабилно натрупване на успехи и начало, през последното десетилетие, на един позорен, необратим упадък. Не че вече е невъзможно да се очакват филми, на които човек може да се възхищава. Но такива филми трябва да бъдат не само изключения – това е вярно и за великите постижения във всяко изкуство. Те трябва да бъдат и реални нарушения на нормите и практиките, които управляват сега киноиндустрията навсякъде в капиталистическия и така наречен капиталистически свят – тоест навсякъде. А обикновените филми, филмите направени просто за развлекателни (тоест комерсиални) цели, са удивително бездушни; огромното множество от тях пропадат оглушително в опитите да се харесат на своите цинично планирани аудитории. И докато смисълът на един велик филм днес, повече от всякога, е в това да бъде единствено по рода си постижение, комерсиалното кино се задоволява с политиката на едно оядено, вторично кинопроизводство, с една безсрамна комбинация от ре-комбиниращо изкуство, в надеждата за възпроизвеждане на минали успехи. Киното, някога възхвалявано като изкуството на 20-ти век, изглежда сега, когато векът приключва числено, като декадентско изкуство.


А може би онова, което е приключило, е не толкова самото кино, колкото кинофилията – името на онзи много специфичен вид любов, която киното вдъхновяваше. Всяко изкуство поражда своите фанатици. Но любовта, която вдъхваше киното, беше много специална. Тя беше породена от убеждението, че киното е изкуство, различаващо се от всяко друго: най-чисто модерно; особено достъпно; поетично, мистериозно, еротично и морално – и всичко това едновременно. Киното имаше своите апостоли. (То беше като религия.) Киното беше кръстоносен поход. За кинофилите, филмите обхващаха всичко. Киното беше едновременно книгата на изкуството и книгата на живота.

Както много хора са забелязали, началото на кинопроизводството преди сто години е вече, по един удобен начин, двойно начало. Около 1895 г. бяха направени два вида филми, появиха се два модуса на онова, което киното би могло да бъде: кино като копиране на реалния, неинсцениран живот (братята Люмиер) и киното като изобретение, измислица, илюзия, фантазия (Мелиес). Но това не е реално противопоставяне. Работата е там, че за онези първи зрители, самото възпроизвеждане на най-баналната реалност – братята Люмиер, филмиращи Пристигането на влака на гара Ла Сиота – вече беше едно фантастично преживяване. Киното започва в чудо – чудото, че реалността може да бъде копирана с такава непосредственост. Цялото кино е един опит да се увековечи и изобрети отново това усещане за чудо.

Всичко в киното започва с онзи момент, преди сто години, когато влакът пристига на гарата. Хората възприемат филмите сами по себе си по същия начин, по който публиката пищи от възбуда и действително се присвива когато влакът, както изглежда, се движи насреща. Чак докато появата на телевизията опразни киносалоните, човек се учеше (или се опитваше да научи) от ежеседмичното посещение в киното как да ходи, да пуши, да целува, да се бие, да скърби. Кината ви подсказваха как да станете атрактивни. Например: изглежда добре да се носи шлифер дори когато не вали. Но всичко, което отнасяхте в къщи, беше само част от по-голямото преживяване на потапянето в животи, които не бяха ваши. Желанието да се изгубите в животите … в лицата на други хора. Това е една по-голяма, по-всеобхватна форма на желание, въплътена във филмовото преживяване. Много повече от онова, което бихте одобрили за самите себе си, беше преживяването на капитулация, на повличане от онова, което се случва на екрана. Вие желаехте да бъдете отвлечени от филма – а да бъдеш отвлечен означаваше да бъдеш завладян от физическото присъствие на образа. Преживяването „да отидеш на кино“ беше част от всичко това. Да видиш един велик филм по телевизията не е същото като да си видял филма наистина. Не става дума само за измеренията на образа: несъизмеримостта между един по-голям от вас образ в киносалона и малкото изображение в кутията вкъщи. Условията за съсредоточаване и отдаване на внимание в домашна среда са радикално непочтителни към филма. Сега, когато филмът вече не притежава стандартен размер, домашните екрани могат да бъдат големи колкото стените на всекидневната или спалнята. Но вие все пак си оставате в една всекидневна или спалня. За да бъдете отвлечени, вие трябва да се намирате в киносалон, да седите в тъмното сред анонимни непознати.

Никакво количество оплаквания няма да съживи изчезналите ритуали – еротични, пленителни – на затъмнения салон. Смаляването на киното до атакуващи образи, както и безпринципната манипулация на образите (все по-бързи монтажи), за да се направят те по-впечатляващи, е създало едно лишено от тежест, повърхностно кино, което не изисква ничие пълно внимание. Образите днес се появяват във всякакъв размер и по най-различни повърхности: на екрана в киносалона, по стени в дискотеки или на огромни екрани над спортните арени. Самата повсеместност на подвижните образи постоянно подкопава стандартите, които хората някога са имали по отношение на киното като изкуство и като популярно развлечение.

В първите години по същество не е имало разлика между тези две форми. И всички филми от епохата на нямото кино – от шедьоврите на Фьояд, Грифит, Дзига Вертов, Пабст, Мурнау и Кинг Видор, до най-безличните мелодрами и комедии – са на много високо артистично ниво, сравнени с онова, което щеше да ги последва. С идването на звука създаването на образи изгубва по-голямата част от своята брилянтност и поетичност, а комерсиалните стандарти се затягат. Този начин на производство на филми – системата Холивуд – доминира кинопроизводството в продължение на около 25 години (грубо казано, от 1930 до 1955). Най-оригиналните режисьори, като Ерих фон Щрохайм и Орсън Уелс, биват надвити от системата и заминават на артистично заточение в Европа – където вече властва една повече или по-малко идентична анти-качествена система, с по-ниски бюджети; само във Франция през този период биват произведени голямо количество великолепни филми. След това, в средата на 1950-те, отново си пробиват път напредничави идеи, основаващи се на идеята за киното като занаят и положени основно от италиански филми от периода непосредствено след войната. Създадени са огромно количество оригинални, страстни филми с най-висока сериозност.

Именно в този специфичен момент от стогодишната история на киното ходенето на кино, говоренето за филми се превръща в страст за студенти и други млади хора. Човек вече се влюбва не само в актьорите, но и в самото кино. Кинофилията става нещо забележимо първо във Франция през 1950-те: неин форум става легендарното филмово списание Кинотетрадки (последвано от също толкова страстни списания в Германия, Италия, Великобритания, Швеция, САЩ и Канада). Нейни храмове, докато се разпространява из Европа и Америките, са множеството филмотеки и клубове, специализиращи се в представянето на филми от миналото и режисьорски ретроспективи. 1960-те и 1970-те са трескавото време на ходенето на кино, в които напълно обсебеният кинофил винаги се надява да намери място колкото се може по-близо до екрана, в идеалния случай по средата на третия ред. „Човек не може да живее без Роселини“, заявява напълно сериозно един от героите на Преди революцията (1964) на Бертолучи.

В продължение на около 15 години имаше нови шедьоври всеки месец. Колко далеч изглежда онази ера сега. Разбира се, винаги е имало конфликт между киното като индустрия и киното като експеримент. Но конфликтът не е такъв, че да направи невъзможно създаването на великолепни филми, понякога вътре, а понякога и извън киното на мейнстрийма. Сега вече балансът решително е наклонен в полза на киното като индустрия. Великото кино от 1960-те и 1970-те е напълно отречено днес. Още през 1970-те Холивуд вече плагиатства и прави банални нововъведенията в метода на разказване и монтаж, въведени от успешните нови европейски и вечно-маргинални независими американски филми. А след това идва катастрофалният възход на производствените разходи през 1980-те, който осигури налагането на индустриални стандарти при създаването и разпространението на филми в един далеч по-принудителен, този път глобален мащаб. Раздуването на производствените разходи означаваше, че филмите трябва незабавно да спечелят много пари, още в първия месец след пускането им в обръщение, ако искаха изобщо да бъдат печеливши – една тенденция, която отдаваше предпочитание на блокбастъра пред нискобюджетния филм, макар че повечето блокбастъри бяха провали и винаги се намираха няколко „малки“ филма, които удивяваха всички с привлекателността си. Времето което филмите прекарваха в обръщение, започна да става все по- и по-късо (също като времето, което книгите прекарваха по лавиците в книжарниците); много филми бяха конципирани още от самото начало директно за видео. Киносалоните продължаваха да изчезват – много градове вече нямат нито един – докато филмите се превърнаха основно в един от вариантите на оформящото определени навици домашно развлечение.

В тази страна снижаването на очакванията за качество и инфлацията на очакванията за печалба направиха буквално невъзможно за артистично амбициозни американски режисьори като Франсис Форд Копола и Пол Шрейдър да работят на най-доброто си равнище. В чужбина резултатът може да се види в меланхоличната съдба на някои от най-големите режисьори от последните десетилетия. Какво място е останало днес за един такъв индивидуалист като Ханс-Юрген Сиберберг, който напълно престана да прави филми, или за великия Годар, който сега прави филми за историята на киното, на видео? Вижте и някои други примери. Интернационализацията на финансирането, а следователно и на актьорския състав, бяха катастрофални за Андрей Тарковски в последните два филма от неговата изумителна (и трагично скъсена) кариера. И как ще намери Александър Сокуров пари, за да продължи да прави грандиозните си филми, при грубите условия на руския капитализъм?

Разбираемо е, че е изчезнала и любовта към киното. Хората все още обичат да ходят на кино, а някои хора все още очакват нещо специално, нещо необходимо от един филм. И великолепни филми все още биват произвеждани: Голи на Майк Лий, Ламерика на Джани Амиело, Съдба на Фред Келеман. Но едва ли днес ще намерите, поне сред младите, онази специфична кинофилска любов към филмите, която е не просто любов, но и определен вкус за филми (основаваща се на огромен апетит за гледане, отново и отново, на възможно най-много филми от славното минало на киното). Самата кинофилия вече се намира под нападение, като нещо ексцентрично, демоде, снобско. Защото кинофилията предпоставя, че филмите са уникални, неповторими, магически преживявания. Кинофилията ни казва, че холивудската версия на До последен дъх не може да бъде толкова добра колкото оригинала. Кинофилията не играе роля в ерата на хипериндустриалните филми. Защото кинофилията не може, чрез самия обхват и еклектизъм на своите страсти, да не поддържа идеята, че филмът е преди всичко един поетически обект; нито пък може да се сдържи да не насърчава хората, намиращи се извън филмовата индустрия, като художници и писатели, да желаят да правят и филми. А именно тази представа е нещото, което беше победено.

Ако кинофилията е мъртва, то мъртви са и филмите … независимо от това колко много филми, дори и много добри, ще продължават да бъдат правени. Ако киното може да бъде възкресено, то това може да стане единствено чрез раждането на един вид кино-любов.
 
Pin It
Сюзън Зонтаг

Сюзън Зонтаг (1933 – 2004) е американска писателка, режисьорка, философка, преподавателка и политическа активистка. Тя пише предимно есета, но публикува и романи; първата си голяма творба, есето „Бележки за ‚Камп‘, публикува през 1964 г. Сред най-известните ѝ творби са критическите „Срещу интерпретацията“ (1966), „Стилове на радикалната воля“ (1968), „За фотографията“ (1977) и „Болестта като метафора“ (1978), както и художествените „Начинът, по който живеем сега“ (1986), „Вулканичният любовник“ (1992) и „В Америка“ (1999).

Други статии от този автор

Посетители

64

support

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Благодаря, Даниеле,... преди 2 дни
  • Даниел писа Още
    Чак сега виждам тзси... преди 2 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много интересна... преди 3 дни
  • Марина писа Още
    Тези хора спорат така,... преди 6 дни
  • Иво Пешунов писа Още
    Изпитвам нетърпимост... преди 1 седмица
  • Божанка Събева писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Оригиналът... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
    Признавам, че съм... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Ок, Златко, нашето... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Мнението е нещо силно... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Как не се сетих,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И снимките от космоса,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    няма потвърдена...
    преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Само, че аз говоих не... преди 2 седмици
  • Български офицер писа Още
    Много хуманна е била... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Пак мдаа. 

    Нищо не... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Масовите медицински... преди 2 седмици
  • Аида писа Още
    Г-н Енев, абонат съм Ви... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ах да, и още нещо.... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Мдааа. Интересно как и... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    В Германия какви са... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Не живея в Германия, а... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Сигурно ви е ясно, че... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И каква точно е... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Изглежда емигрантите... преди 2 седмици