Дълбоко в себе си подозирам, че днес ще се опитам да наруша първото правило на всеки пишещ човек...

Автор: Златко Енев 

В разсъждението, което ще развия тук, става дума не точно за литература, а за неща, които я моделират.

Автор: Владимир Трендафилов 

В Далас вали сняг, в Остин се очаква поледица, в Хюстън леденостудени дъждове, а в Сан Антонио е просто студено.

Автор: Зоя Маринчева

Седим си с Гинчето на тротоара пред хлебарницата.  Печем си лицата. Много е приятно.

Твърде вероятно е годината да завърши с воя на сирените, включени от министър-председателя и осигуряващия му парламентарния комфорт Сидеров.

Автор: К

Разведен мой познат ми сподели неотдавна: „Когато бях женен, прекарвах 20 процента от времето си в търсене на секс. Откакто съм разведен, са 90 процента.“

Каза, че се надява да не я снимат в едър план. Има разширени пори около носа си. И един косъм на брадичката.

Автор: Яна Букова

Стоте години на киното изглеждат така, сякаш притежават формата на житейски цикъл: неизбежно раждане, стабилно натрупване на успехи и начало, през последното десетилетие, на един позорен, необратим упадък.

Мюсюлманите не се интегрират в Европа така добре, както много хора биха искали да мислят. Американският политически журналист Кристофър Колдуел твърди, че различните табута и замяната на действителността с пожелателно мислене не позволяват една честна дискусия в Европа.

Айн Ранд никога не е започвала спор, който да не може да спечели. Освен, може би, онзи със самата себе си.

Започваше друг сън, без да знае дали предният е свършил – не го беше грижа. Световете му бяха преходи от един в друг сън

Автор: Гергана Апостолова

В ГДР се разказваше следният виц: Шефът на ГЕСП Ерик Хонекер изненадващо умира и отива – разбира се – в ада.

Никой вече не спори, никой не се съмнява, че комунизмът е бил зло и Полша е била окупирана, че това е била негативна фаза в нейната история.

Още отрано, през 60-те години, тогавашният чехословашки режим  бавно и почти незабележимо стана по-мек, в сравнение с истински тежките, сурови 50, което обаче хората усещаха видимо и признаваха.

Автор: Ян Сокол

Еволюцията изглежда ни е снабдила с морални инстинкти. Дали знаем по какъв начин да ги използваме?

Промените на нашия медиен свят са фундаментални – също като мисловната промяна от диска към кълбото. И въпреки това пред обществеността се действа така, сякаш все още имаме избора да запазим досегашната организация на медийната си публичност ...

Интервю на Юте Клаузен, една от международно признатите специалистки по въпросите на исляма.

В САЩ – това студено общество – успехът на отделния човек се гради от собствените му усилия и оценка. Отношенията между родители и деца не ми се виждат коравосърдечни, защото разбирам философията зад тях.

Автор: Ели Иванова

Един от феномените на прехода е народното отношение към показните убийства. На мен това отношение ми се струва показател за много неща.

Тази история съм я разказвал на дядо си. Дядо ми пък я е разказвал на своя дядо. На свой ред и неговият дядо я разправял на дядо си...

Автор: Чавдар Ценов

Проблемът е в това, което пръв е забелязал Адам Михник: антикомунистите приличат на комунистите и то дотам, че различаването им става загадка. Трябва да бъдат изоставени, това е препоръката, ако позволите.

За оцеляването на философията в съветската източна Европа.

Автор: Рихард Вагнер

Да се живее в Германия, разбира се, означава преди всичко „да се живее“, и едва след това „в Германия“. Предполагам, че така е – или поне така трябва да бъде – на повечето места по света, макар че много хора сигурно няма да се съгласят ...

Всеки човек, мисля си, дори и ако е пълен идиот, рано ли късно се сблъсква с този неизбежно-обезпокоителен въпрос „А какъв е смисълът на всичко това?“

Автор: Златко Енев 

Марти е на 44 и няма никакъв проблем с брендито, ако не е в чаша. Единственият му настоящ проблем са 44-те градуса на сянка и липсата на сянка. И на бренди, по дяволите.

Испания гони африканци от плантациите, Сингапур изпраща обратно работници от Бангладеш, Чехия плаща на виетнамци, за да напуснат страната. Изведнъж в кризата милиони хора се завръщат обратно в бедността: глобализацията крачи назад.

– Като тях ли ще съм, като поповите лъжички в бай Мичовата локва? – промърмори Милена и отстъпи в сянката на плевнята. Страх я беше да се покаже, полето трептеше пред погледа й, хлътнало в жегата…