| Дискусии – Култура |
|
|
Кожа зад вратата
Книгите,
които стигаха, с религиозна тематика, те бяха от мюфтийството, тогава главен
мюфтия беше още Недим Генджев. Спомням си, първата книга беше едно вероучение,
бяха описани на български основите на вярата, основите на мюсюлманската
религия. Имаше един дълъг списък със съвети за един мюсюлманин ...
Автори: Иса Мерсим, Антонина Желязкова, Христо Буцев
|
|
|
| Дискусии – Свят |
|
|
Без интереса към чуждото културата е невъзможна
Журналистът Ерен Гюверчин разговаря с Илия Троянов
за „борбата на културите“, значението на чуждото за културата, мита за
„юдейско-християнската традиция“ на Европа и за настоящите конфликти в Африка,
като например Дарфур и проблема с пиратите от Сомалия.
Автор: Илия Троянов
|
|
| Драскулки – Проза |
|
|
Помниш ли на стената любим портрет
София през празниците. Моят град. Селяни,
довиждане! Има точно толкова хора, колкото трябва да има по принцип. Вървя с
приятелка по Оборище и не срещаме един човек. Нито един.
Автор: Цвета Стоева
|
|
|
| Дискусии – Мнения |
|
|
Били ли сте някога малцинство?
Много малко хора в България са в
някакво малцинство, или поне така ни се струва отстрани: като някаква хомогенна
маса, в която повечето хора изглеждат и се смятат еднакви, или поне подобни.
Това е илюзията на националността.
Автор: Ели Иванова
|
|
| Изгледи – България |
|
|
Литературата ни е като грохнал старец
Културата ни е бедняшка.
Бедняшки е и манталитетът ни, и регламентът на успеха ни. Кодът на ценностите в
този план е абсолютно категоричен и медиите го улавят, а после го въплъщават в
множество сюжетни инварианти. Беднякът знае, че не е човек. Той само иска „да
стане човек“, но още не е. Той е суровина.
Автор: Владимир Трендафилов
|
|
|
| Изкуство – Литература |
|
|
От другата страна на езика или Опитът на писането
Обичайно се смята, че за писателя е
трудно, да не кажа невъзможно да говори за книгите си. Усещането е за някаква
не-редност, извън-редност на подобно говорене, което сякаш крие елементи на
несвоевременна и не на място „изповед“ ...
Автор: Емилия Дворянова
|
|
| Дискусии – България | Срещу Доган, но не и срещу турците (Част I)
Настоящият текст е един своеобразен експеримент – той включва не само първоначалната статия на Никола Пенев (един удивително свеж и силен български глас, идещ откъм Станфорд, Америка) – но и всички коментари, които я следват на неговия блог (в три отделни части, тъй като материалът е твърде обемист). Препоръчвам най-настоятелно да си вземете няколко часа и да изчетете всичко. Уверявам ви, ще откриете не малко интересни неща.
Автор: Никола Пенев
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Дискусии – България | Наистина ли изминаха вече двайсет години?
Писмо от Уливие Мехмедова Чуренева (майка
на журналистката Нихал Йозерган) до студентите от СУ „Кл. Охридски“, организирали семинара „Срещу политическия монопол върху историята: Другият разказ за Майските протести 1989 г. – 20 години по-късно"
Автор: Уливие Чуренева
|
|
| Изгледи – България | Изпити, изпити ... и феър плей по нашенски
Горещо време е: време за олимпиади (ако успееш да се представиш
отлично, влизаш в университет!), време за предварителни изпити в
университетите, време за зрелостни изпити. Всичко това за един – два месеца. И
се учудваш, и сърцето ти се радва ...
Автор: Людмила Иванова
|
|
|
| Изкуство – Литература | Вечна бдителност
В течение на 1940-те години Джордж Оруел формулира идеите за езика и политиката, които намират окончателния си израз в 1984. Есетата, които той пише през този период, са истинско удоволствие, въпреки своите противоречия.
Автор: Кийт Гисън |
|
| Драскулки – Проза | Срещата
Когато дошла на бял свят,
майка й казала да я запишат Светла. Без да подозира, че името й ще се окаже
подигравка на съдбата. След това подписала декларация, че оставя детето в дома
и го предоставя за осиновяване. И изчезнала.
Автор: Жанина Драгостинова |
|
|
| Дискусии – България | Двадесет години по-късно или Мълчанието на агнетата по български
Истината. В този ден тя витаеше някъде из въздуха, гола, но не похотлива, не и търсеща успехи, донякъде безразлична към собствените ни емоции и страсти. Тия хора отдавна бяха сложили кръст на миналото си (или полумесец, знам ли), бяха сключили мир с бившите си мъчители, бяха престанали – отдавна, много отдавна – да търсят начини за изравняване на историческите сметки ...
Автор: Златко Енев |
|
| Видрица – Всичко накуп | Седем начина за празнуване на 24 Май
Вярно е, че на днешно време
всички празници много си приличат. Особено когато става дума за обществени
празници. Трябва да има събиране на хорско множество на едно място – ок. Трябва
да има музика – добре. Трябва да има парад. Наистина ли трябва?
Автор: Ели Иванова |
|
|
| Изгледи – България | Корупция и избори
Според „Трансперънси интернешънъл“
българите са убедени, че корупцията в страната е непобедима. България е
най-корумпираната страна в Европейския съюз. Няма друга страна, в която
доверието към съдебната власт да е толкова ниско.
Автор: Владимир Левчев |
|
| Дискусии – България | Кампанията по смяна на имената (1970–1974)
В контекста на „единната
социалистическа нация“ и инструментализирането на историята за конкретни
политически цели фиксацията на властниците върху мюсюлманските имена напомня
автосугестия за лекуване на следите от травматичното османско минало.
Доминиращата историографска версия за ислямизацията като акт на брутално
имперско насилие, която се преплита с фолклорното възприемане на „чуждата вяра“
(„турската вяра“), за пореден път обосновава средствата.
Автори: Алексей Кальонски и Михаил Груев |
|
|
|
| Изгледи – Свят | Фризьорката с кученцето
Кое точно съставлява родината? Още от
детството тя ни се налива в главите като образ и собственост – най-често
неразделно свързана с една държава, с която можем да се гордеем. Но дали
родината наистина трябва да бъде дефинирана чрез националното? Дали не са
налице много други базисни структури, които човек може да възприема като
родина?
Автор: Дубравка Угрешич |
|
|
| Дискусии – Култура | Национализмът на невидимите класификации
Когато се каже национализъм,
обикновено човек си представя драматични неща – войни, кланета, саможертви. Тази
му версия, възпявана от официозната култура, днес намирисва на нафталин.
Автор: Ивайло Дичев |
|
| Дискусии – Култура | Професията професионализъм (Част 1)
В нашата култура
професионализмът е своеобразна професия. Има култ към него – нещо повече, имаме
тъждество между „култура на професионализма“ и „култ към професионализма“. Той
е самоценност, крайна цел на играта, висш критерий, идеал, блян, мечта.
Автор: Владимир Трендафилов |
|
|
| Дискусии – Култура | Професията професионализъм (Част 2)
„Професионализъм“, да повторя, е култово понятие у нас. Но къде са
системите на разсъждение и анализ, в които то се спряга? Можем ли да го
разглеждаме на някакъв контрастен фон? Веднага идва на ум готовата опозиция „професионализъм-аматьорство“.
Автор: Владимир Трендафилов |
|
| Драскулки – Проза | Богородица с цветето
Агиос Вулгарос – така ме знаят в Кастраки. Имах друго име, което не
помня или не искам да си спомня... То е все едно. Десет години вече станаха,
откак очите ми се радват на Тесалия, и сякаш тук съм роден, и тук съм повиван с
пелени от снежнобял тесалийски памук, и не кръв тече във вените ми, а червено
тесалийско вино.
Автор: Венцислав Божинов |
|
|
