Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2016 07 Rivlin
Президентът на Израел Реувен Ривлин и българският президент Росен Плевнелиев се покланят пред паметника на „самотните рицари“, спасявали българските евреи по време на Втората световна война
Фото: HAIM ZACH/GPO

 

Господа, при откриването на Паметника, посветен на българската еврейска общност, спасена през Втората световна война в София, чухме като че две различни речи – едната на българския президент Росен Плевнелиев и тази на Реувен Ривлин, президент на Израел. Какво според вас се крие в тези две различни послания?

Соломон Бали: Идеята е замислена още през 2012 година в рамките на честванията на 70-годишнината от спасяването на евреите в България. Правителствата вземат решение за поставяне на два идентични паметника – в Тел Авив и в София.

Рафаел Чичек: Още тогава станаха ясни намеренията на управляващите и на онези, които съставяха инициативния комитет за честванията под ръководството на Румяна Бъчварова, тогавашен началник на кабинета на Бойко Борисов. А тези намерения са образец на политизиране на историята. От друга страна, вижда се дълбокото неудобство, което властта изпитва спрямо трагичните събития от март-април 1943 година. Това личи още от текста на Мемориалната плоча, положена през 2012 година в градинката на Народното събрание. Този текст бе повторен сега, при освещаването на Паметника.

Говорите за текста на плочата: „Оценявайки обективно историческите събития, днес не може да се оспорва фактът, че 11 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция.“ Същите думи бяха повторени онзи ден и от президента Плевнелиев.


Small Ad GF 1

Рафаел Чичек: Да, Кралство Югославия няма. Във всички европейски и някои български исторически трудове се говори за Вардарска Македония и Беломорска Тракия, тоест, новоприсъединените към Царство България земи! Нееднократно и израелският президент Ривин произнасяше „депортираните евреи от Македония и Тракия“!

Още през 2012 година група историци и правозащитници реагирахме на тази груба фалшификация с „Кралство Югославия“ на мемориала, открит тогава от шефката на Народното събрание г-жа Цецка Цачева. Защо се прави това, според вас?

Рафаел Чичек: Темата за депортациите влезе в политическия дискурс на официална София за Република Македония. Когато заместват „Вардарска Македония“ с „Кралство Югославия“, политиците отнемат правото на днешна Македония да бъде субект на историята. Те повтарят, че вината за депортациите на 11 343 евреи се носи само от Хитлеристка Германия, а нашият интерес е да казваме, че България не е имала юрисдикция над новите земи. Това е дълбоко погрешна интерпретация на българския национален интерес.

Държавата на Цар Борис Трети е депортирала и около 4 (четири) хиляди евреи от Гърция. Защо някакси не става дума за това?

Соломон Бали: С Гърция не са толкова трудни отношенията ни. България традиционно смята Гърция за силен партньор и съсед. Затова и като погледнете през годините на държавни отбелязвания на европейския Холокост, както и на исторически разкази на българския Холокост, ще видите как Гърция изпада от дебата.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

През 2012 година тъкмо гръцки еврейски организации написаха писмо до Комитета по правата на човека в ООН, в което изразиха остро несъгласието си България да бъде споменавана само във връзка с ролята й на спасителка на своите евреи…

Соломон Бали: Да, така е.  Нека обърнем внимание, че точно вагоните с гръцки евреи от Кавала са преминавали през българските земи по пътя им за Треблинка! Тоест, те са живели две седмици в Дупница, Кюстендил, София и накрая Лом, преди да бъдат натоварени на корабите за Виена и оттам за Треблинка. Викали са от вагоните за помощ, за хляб и вода, през прозорците на влаковете се протягали ръце изнемощели от глад старци, жени и деца. Имало е спасени, това винаги се е знаело. Това са били единични случаи, дело на големи личности! Сред тях такъв е например един доктор Павел Герджиков, както и още много други!

За него говори често американският изследовател и историк на Холокост Стивън Сейдж…

Соломон Бали: Възможно е. Но искам да кажа друго: тези спасители, тези благородни хора никога не са поставяли въпроса за своите „героични“ действия! Не са се смятали и не искат да бъдат смятани за герои. Нещо повече. Те винаги са споделяли чувството на вина, че не са могли да спасят от газовите лагери повече хора.

Рафаел Чичек: Проблемът е много по-дълбок, според мен. Президентът Росен Плевнелиев подчерта в словото си, че българските евреи в края на Втората световна война са станали дори доста повече, отколкото в началото й! Животът тук е бил толкова благоразположен към тях, че те са се размножавали! Ето, това е голямата картина на злото: евреите са мислени като овце, на тях им отнемат правата, отнемат им къщите, забраняват им да работят, каквото са умеели, накрая безропотно са отивали в лагерите, водени от едни лоши хора. Разказите за тях ги лишават от субектност. Някъде да сте чули за еврейска съпротива?

Чувала съм. Не само това, изучавала съм тяхното участие в общия контекст за антифашистка съпротива… 

Рафаел Чичек: Една част от тях са били ремсисти, друга – членове на тогавашната комунистическа партия, трети са били част от десни антифашистки групи! За това не се говори. Къде ти, да признаят комунисти за герои! А е важно да се знае, че еврейската съпротива е част от общата европейска история за Втората световна война, при това много важна част!

Може би защото всички се задъхваме от злоупотребите с този факт от страна на БКП в годините на тоталната съветизация на живота у нас. Режимът превърна и Холокост в пропаганда…

Рафаел Чичек: Мисълта ми е, че ни лишават от нашата индивидуалност. Всяко семейство има своята история. Дядовците ни са били част от съпротивата срещу про-нацисткото правителство на Богдан Филов. Не ни дават думата – а сме казали всичко това, и започват да ни говорят, вие сте неблагодарни, вие сте комунистически еди-какво си…Държат се с нас, както по времето, когато е действал Законът за защита на нацията! Не можем ние да разказваме за историята на евреите от българските земи, те ще говорят за това!

Соломон Бали: Затова и дълбоко погрешно е образованието по Холокост. Холокост не е само избиването на евреите. Той включва цяла технология – изселване, лишаване от граждански права, трудови лагери, стигматизации…Всичко това го е имало в България. Да сте чували за пожара в концентрационния лагер край Кайлъка? Колкото десетки евреи са изгорели живи там!

Рафаел Чичек: Да, това са били „прекрасните“ условия, когато сме се размножавали. Ще разкажа за дядо си по бащина линия. Имал е добър бизнес, но след като влиза в сила Законът за защита на нацията, всичко му взимат. Остава на улицата. Самоубива се, не е можел да издържи в какво са го превърнали властите! Или пък да кажа какво се е случило с дядо ми по майчина линия. Той е преминал през 3 лагера. Пребивали са го, влачели са го, вързан на кон, одрала му се е цялата кожа, накрая завършил живота си като пълна развалина!

Соломон Бали: По време на работата ми с проекта на Стивън Спилбърг „Шоа“ през 90 –те години записвах разказите на много еврейски семейства. Нямаше семейство, което да не е загубило едно или две деца! Това са травми за цял живот!

Рафаел Чичек: Президентът Росен Плевнелиев е информиран за историческата истина. Нашата организация Б’ней Б’рит преиздаде книгата с документи на Натан Гринберг, занесохме му я. Излязоха още трудове на български историци, които съдържат също архиви за процесите на действие на Закона за защита на нацията, за тежките последици от държавния антисемитизъм през 1940-1944 година. Нищо! На най-високо държавно равнище се замълчава или отричат тези факти. Това го наричам държавен ревизионизъм!

Соломон Бали: Според последната дефиниция на IHRA, това поведение съставлява същински модерен антисемитизъм!

Рафаел Чичек: Питахте ме защо имаше две паралелни послания за съдбата на евреите през Втората световна война – на израелския президент и на българския. Мисля,че се опитах да отговоря за причините довели до това „двуезичие“. А можеше да бъде друго. Вместо да се пише така комплексирано за Холокост, точно за България разказът може да включва друго. Да съдържа както истинските истории на евреите и техното преследване и депортиране, така и истинските, не митологизирани истории, за българите, които са помагали с риск за себе си, семействата си, и кариерите си. Какво се е случвало в Македония и Беломорска Тракия, как фашисткото правителство на Филов е платило билетите на БДЖ за извозването им до лагерите в Треблинка. Как, от друга страна, в един момент българското общество от старите предели узнава, че хиляди техни роднини са заминали с влаковете на смъртта, и решава да се противопостави на това. В такъв разказ има повече светлина, защото е по-верен до природата на човека. До склонността му да върши зло. После да се въздигне и да започне с добри дела.

Този подход не само, че е по-истински, той и зарежда хората с познание – историята е разказ за човешкото живеене и по време на война. А през войната има и смърт, и етническо преследване, и сватби, и раждане на деца… Впрочем, къде стои Израел в тази проблематика?

Соломон Бали: И двата „официоза“ – „Аарец“, „Джерузалем поуст“ – писаха:
„България твърди, че е спасила евреите си от депортация в трудови лагери и лагери на смъртта, но архивите във Вашингтонския музей на Холокост и в Яд Вашем разказват различна история.“ Тези израелски медии подчертаха най-важното за събитието, свързано с откриването на Паметника за спасението на българските евреи. Именно в техното Спасение и контрастните факти на депортациите от съседна Македония и Тракия се съдържа огромният потенциал на толерантност.

 

Соломон Бали е член на борда на B’nai B’rith Europe и Ментор на Софийска ложа „Кармел“ 3355 Б’ней Б’рит.

Рафаел Чичек е президент на Софийска ложа „Кармел“ 3355 Б’ней Б’рит.

Материал на сайта „Маргиналия“ Източник

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...