1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Когато преди няколко седмици Prospect и Foreign Policy предложиха своя списък за избор на водещите сто световни интелектуалци, никой не очакваше гласуването да бъде спечелено от един турски свещеник, почти непознат на Запад. Нито пък някой очакваше всяко от имената в първата десятка да бъде от мюсюлмански произход (Ноам Чомски, който спечели последното гласуване през 2005, и този път води западните интелектуалци – на единайсето място в крайното класиране).

Ранното водачество тази година поеха Марио Варгас Льоса, перуанският романист, и Гари Каспаров, шахматният гросмайстор, който стана анти-путински дисидент. В един момент Ал Горе беше на път да прибави върховния интелектуален гонг към Нобеловата награда и наградата Оскар. Но след това, около седмица след началото, Фетула Гюлен скочи на върха на списъка за броени часове – и си остана там. Тук очевидно се случваше нещо: гласовете за Гюлен буквално валяха и това продължи през цялото време на анкетата. В началото ние бяхме убедени, че някой технически компетентен член на Fethullahçi – колективното име, с което последователите на Гюлен са познати по света, е пробил системата и е започнал схема за автоматично гласуване за своя герой. Ние щяхме да идентифицираме нарушителя, да дисквалифицираме гласовете му, нормалната работа щеше да бъде възстановена, след което Чомски щеше да си пробие път до нова победа.

Истината се оказа по-интересна. На първи май Zaman – най-продаваният вестник в Турция, с тираж от повече от 700 000 екземпляра и голяма серия от международни издания – пусна на заглавната си страница статия, информираща читателите за появата на Гюлен в списъка на Prospect/FP, както и това, че двете списания призовават хората да гласуват. Zaman е известен с близостта си до движението на Гюлен и през следващите седмици вестникът редовно напомняше за появата на Гюлен в нашия списък. Анкетата беше спомената и в други турски вестници, както и по всички интернет-сайтове, посветени на Гюлен – официални и неофициални – които успяхме да открием.

Ефективността и дисциплината на Fethullahçi е легендарна – така че за тях не беше трудно да манипулират една анкета като нашата. Изкушението за последователите на Гюлен да издигнат своя човек до върха на едно допитване, организирано от две влиятелни западни списания, сигурно е било много силно. В този смисъл, значи, съкрушителната победа на Гюлен ни казва малко относно онова, което светът мисли за своите интелектуалци; тя просто ни показва организационната способност на едно движение да мобилизира последователите си. От друга страна обаче, може би чрез победата на Гюлен ние можем да видим появата на един нов вид интелектуалец – такъв, чието влияние се упражнява чрез лична мрежа от последователи, подпомогната от интернет, а не от публикации или институции. Образецът за обществен интелектуалец, описан от Кристофър Хитчинс в статията му, съпътстваща нашия списък – „самостоятелни независими личности или редактори на списания от типа опозиция от един човек“ … може би ще изглежда доста остарял за следващото поколение (виж статията на Хитчинс в „Либерален Преглед“ – Как да бъдем публични интелектуалци? – бел. ред.)

Но в тази игра имаше и нещо специфично турско. Когато Time призова читателите си да гласуват онлайн за анкетата „личност на века“ през 1999, подкрепата за Мустафа Кемал Ататюрк беше толкова силна, че в един момент той водеше дори в категорията „изкуства и развлечения“, пред Боб Дилан. А в нашата анкета имаше и други печеливши от Турския ефект: както Орхан Памук – турският писател и носител на Нобелова награда, така и Бърнард Луис, британският историк, който си спечели име с изследвания на Отоманската Империя, завършиха много силно, съответно на четвърто и тринадесето място. Нито един от двамата не е сред фигурите, които биха били особено симпатични на Fethullahçi.

Какво да кажем за останалите личности в челната десятка? Ние разрешихме на гласуващите да избират пет имена и фактът, че повечето от поддръжниците на Гюлен вероятно са мюсюлмани, сигурно е помогнал на Юсуф-ал-Карадави, Амр Халед – в чиято подкрепа за нашата анкета беше направена специална група на сайта Facebook – Абдулкарим Соруш и Тарик Рамадан – всички те добре известни религиозни фигури в ислямския свят. Мухамад Юнус, Ширин Ебади и Аитзаз Асан са обществени фигури, направили имена чрез кампании в мюсюлмански страни – първите двама са носители на Нобелови награди, третият е водачът на протестите срещу Мушараф, които разтърсиха Пакистан през миналата година. Махмуд Мамдани, постколониален теоретик, живеещ в САЩ, вероятно е различният човек в десетката, но и той е от мюсюлмански произход (роден е в Уганда, в индийско семейство) и е говорил много силно против външната политика на САЩ.

Този „мюсюлмански ефект“ изглежда отразява силата на връзките в мюсюлманския свят, особено в неговите по-либерални части. За да може да участва в нашата анкета човек трябва да разполага с връзка към интернет, но – което е още по-важно – електронната поща и интернет-сайтовете позволяват новините и евентуалните кампании да се разпространяват буквално в течение на няколко часа. Турция сега има почти три милиона членове на Facebook – повече от всяка друга страна по света с изключение на САЩ, Великобритания и Канада. Фарси, най-широко разпространеният в Иран език е според някои наблюдатели най-популярният език в света на блоговете.

Не всички кампании за повлияване на анкетата бяха успешни. Статии в пресата на Индонезия, Канада, Индия и Испания, представящи определени кандидати, имаха само минимално влияние. Един от нашите кандидати, българският политолог Иван Кръстев, беше достатъчно честен, за да ни предупреди, че един от водещите вестници в страната му насърчава читателите да гласуват за него – и да ни помоли да дисквалифицираме гласовете, идващи от български Имейл-адреси. Но кампанията не успя да мобилизира българите.

Кучето, което този път не се разлая, беше Китай – петте китайски имена в нашия списък завършиха по средата на таблицата. Но това представяне все пак беше много по-силно отколкото през 2005. В началото китайците бяха на път да се представят дори още по-зле от миналия път, но през последната седмица от гласуването всичките пет имена бързо започнаха да се придвижват нагоре – може би новината за анкетата беше достигнала прекалено късно някой отдел в министерството на информацията. Следващият път не се учудвайте, ако китайците прегазят анкетата – една кампания, мобилизираща няколко милиона Суфи, сигурно ще бледнее в сравнение с мощта на китайската информационна машина.


Бел. Ред.:

Окончателните резултати от тазгодишната анкета на  Prospect/FP  можете да намерите тук.

Биографични данни на включените в списъка интелектуалци можете да намерите тук (А–К) и тук (L–Z)

Източник

Pin It

Том Натал е старши онлайн-редактор на английското списание Prospect.

Посетители

40

support

Библиотека

Коментари

  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... преди 2 дни
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 3 дни
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 1 седмица
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020