От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

„Златна мечта край океана“ – така описа Арнолд Шварценегер Калифорния в речта си по повод въвеждането му в длъжност като губернатор преди шест години. Направете едно пътуване по магистрала 280 надолу от Сан Франциско, след това нагоре по залесените планини Санта Круз до брега на Тихия океан, с червеношиести ястреби, реещи се из перфектно-синьото небе – и тя все още изглежда като мечта. Но под него се крие един кошмар.


Щатът, който някога се гордееше с най-добрите обществени училища, колежи и магистрали в Америка, сега има някои от най-лошите. Нейното здравеопазване се оценява като най-слабо от всичките 50 щата (данни на Commonwealth Fund, една високо уважавана институция); затворите й са препълнени; енергийно-безотговорният начин, по който тя задоволява нуждите си от вода, гълта зашеметяващи 19% от вече скъпото местно електричество; обществените й финанси са в катастрофално състояние. Година след година, законодателството й не успява да постигне съгласие по бюджета. Дефицитите й правят Италия да изглежда като образец на финансово благоразумие. А това лято тя стана обект на невероятни вестникарски заглавия по целия свят, след като публикува данни за задълженията си. Правителството на една от най-богатите територии в света, стопанин на Холивуд и Силиконовата долина, огнище на нововъведения и осмата по големина икономика в света, беше в банкрут.

Но как е изпаднала Калифорния в такава бъркотия? Някои анализатори казват: „Прекалено много демокрация!“ В ексцентричната версия на калифорнийската директна демокрация, всякакви видове екстравагантни обществени разходи биват упълномощавани чрез така наречени инициативи, предлагани от всеки, който успее да събере достатъчно подписи и прокарвани чрез просто мнозинство от ония, които си дадат труда да гласуват за тях, докато възможностите на щата да събира пари биват ограничавани чрез същия метод. Най-известният пример за всичко това е т. нар. Предложение 13, прокарано в 1978, с което драстично се съкратиха данъците върху собствеността, като същевременно от Калифорния се направи единственият американски щат, в който се изисква мнозинство от две трети в законодателното тяло не само за прокарване на бюджет, но и за повишаване на данъците.

Това „съставяне на бюджет през избирателната урна“ е толкова обширно, че законодателите преценяват собствения си контрол върху разходите на щата на около 7 до 17 % от общия му обем. Трой Сеник, автор на нова книга върху проблемите на златния щат, казва, че калифорнийците живеят със заблуждението, че могат да бъдат облагани с данъци като либертарианци и субсидирани като социалисти.

И все пак не е справедливо да се обвинява за всичко управлението на хората чрез хората. По-скоро Калифорния показва как подобни експерименти по директна демокрация могат да бъдат доведени до абсурд – и как пътят към ада е застлан с добри намерения. Защото тази рамка от инициативи и референдуми беше установена от самозвани либерали в ранния двадесети век, за да се ограничи властта на железопътните босове и да се даде власт на хората. Сто години по-късно, днешните групи със специални интереси – не само милиардери и различни бизнеси, но също и мощни съюзи на обществени служители, по-специално ония, представящи учителите и затворническите надзиратели – успешно използват системата за защищаване на собствените си интереси. Те наемат хора, които да събират подписи за избраните от тях инициативи и използват рекламна сила, за да привличат гласове.

Предполагаемата представителна страна на калифорнийската демокрация също не работи добре. Изборните райони са така безсрамно фалшифицирани, че повечето избиратели нямат никакъв избор през по-голямата част от времето. През 2004 г. например, 153 щатски или федерални постове подлежаха на избор: нито един от тях не отиде при друга партия. Като резултат от това реалната политическа конкуренция се провежда единствено на нивото на първичните избори на демократите и републиканците, произвеждайки с това политици, чието бъдеще зависи от придържането им към идеологическите крайности на собствените им партии. Нищо чудно, че се оказва напълно невъзможно да се събере двупартийното мнозинство от две трети, необходимо за да се прокара бюджет.

Освен това инициативите непрекъснато са променяли и прибавяли ново съдържание към калифорнийската конституция, за която сега се твърди, че е трета по големина в света – надминавана само то Индия и Алабама. Ако американската конституционна традиция се отличава чрез системата на проверки и баланси, то Калифорния притежава една бъркотия от проверки и баланси, достойна за Алиса в страната на чудесата. Освен това тя е създала един бюрократичен кошмар от многобройни, дублиращи се и борещи се едни срещу други агенции и сфери на компетентност. Калифорния е щатът, в който никоя агенция не умира – и истинска златна мечта за групите със специални интереси. Докато златото се свърши, разбира се.

Може би най-сериозният проблем на Калифорния е, че тя е така изключително надарена както с естествени, така и с човешки ресурси, така благословена от огромните договори, които Втората световна война и Студената война донесоха на индустриите й; че тя е такъв огромен магнит за брилянтни изобретатели, динамични предприемачи и усърдни работници, идещи от хитлерова Германия, дъждовна Великобритания, Виетнам, Индия, Китай, Мексико и отвсякъде другаде, които идват тук, привлечени от нейните безпримерни възможности. Едно по-бедно място не би могло да поддържа такава идиотска система в продължение на толкова дълго време.

Представете си велосипед с постоянно натисната спирачка, скорости, които правят по-трудно, а не по-лесно да се кара по нанагорнище, а кормилото е постоянно изкривено – и който се разваля все повече и повече след всяко посещение в сервиза. Само един гигант би могъл да поддържа такъв велосипед в движение. В продължение на повече от 30 години, Калифорния прави именно това. Но сега дори това най-динамично от всички човешки общества вече не може да поддържа откачения велосипед на пътя. Така че то се нуждае от успешен ремонт – или, по-точно казано, от нов велосипед.

Именно това е, което калифорнийците сега се мобилизират да направят. Една група, наречена Калифорния напред, предлага постепенни промени; друга, наречена Ремонтирай Калифорния, се опитва да построи изцяло нов велосипед. В близко бъдеще, Ремонтирай Калифорния трябва да обяви две нови инициативи: първата – да се промени щатската конституция така, че да се позволи на хората да свикват конституционна конвенция, а другата – да се свика действително тази конвенция. Според собствените им изследвания, около 71% от калифорнийците поддържат идеята. След като върховният съдия е одобрил инициативата, групата ще има време до следващия април, за да събере необходимите 1,6 милиона подписа – нещо, което тя се надява да постигне чрез доброволни организации в стил Обама.

Ако всичко се развие по план, тези предложения биха могли да бъдат подкрепени от хората по същото време, по което ще се проведат следващите губернаторски избори, през ноември 2010, конвенцията да се проведе през 2011, а хората в Калифорния биха могли да одобрят нова конституция през ноември 2012 – което, ако още не сте забелязали, ще бъде по времето, когато президентът Барак Обама ще кандидатства за втори мандат.

Но тук е по-важната история. Философът Исая Бърлин обичаше да цитира фразата „Евреите са също като всички останали, само че повече така.“ Е добре, калифорнийците са като всички останали американци – само че повече така. Разбира се, някои от калифорнийските специфични трудности са уникални, а повечето щати са управлявани по-добре. Но в много отношения болестта на златния щат е една крайна, хипертрофирана версия на политикоикономическите проблеми на целите Съединените щати в ранния 21-ви век. По-дълбоката структура е една и съща: натрупване на системни утежнения в продължение на много дълго време – например в областта на здравеопазването – които страната някога е била способна да носи чрез комбинацията от икономическа динамика и предимствата на нейното водещо място в международната система, но вече не може да го прави. Към това се прибавя и натрупването на проверки и баланси, които правят системата изключително трудна за реформиране. Шансовете може би са против реформаторите, но всеки, който смята, че светът се нуждае от една открита, динамична Америка, трябва да се надява, че те ще успеят.

Тимъти Гартън Аш (род. 1955) е британски историк и автор на осем книги по „история на настоящето“, проследяващи развитието на Европа от последния четвърт век. Той е професор по европейски студии в Оксфордския университет и старши сътрудник към института Хувър в Станфордския университет. Негови есета се появяват редовно в New York Review of Books. Професор Гартън Аш пише седмична колонка за The Guardian. Той пише също за New York Times, Washington Post, Prospect magazine и Wall Street Journal.


Pin It

Прочетете още...