Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 04 Le Pen Europe

 

Въпреки че френският президент Еманюел Макрон води пред крайнодясната си претендентка Марин льо Пен в проучванията на общественото мнение преди втория тур тази неделя, проблемите с разходите за живот заемат важно място в кампанията, а милиони избиратели остават нерешителни. Дали на фона на бруталната война на Русия в Украйна Льо Пен не би могла да предизвика политическо земетресение, което евентуално да надмине Брекзит и избора на Доналд Тръмп по своето въздействие върху Запада?

Да отговорят на този Голям въпрос са помолени политолозите (и политици) Бенедикт Бернé, Йошка Фишер, Мачей Кисиловски и Чарлз А. Купчан.

 

Benedict BernerБенедикт Бернè, политоложка. Изнасяла лекции по медии и демокрация в Харвардския университет и Sciences Po.



Joschka FischerЙошка Фишер – външен министър и вицеканцлер на Германия от 1998 до 2005 г. Лидер на Германската зелена партия в продължение на почти 20 години.




Maciej KisilowskiМачей Кисиловски – доцент по право и публичен мениджмънт в Централноевропейския университет.


Small Ad GF 1





Charles KupchanЧарлз А. Купчан – старши сътрудник в Съвета за международни отношения, професор по международни отношения в университета Джорджтаун и автор на книгата Isolationism: (Oxford University Press, 2020 г.): „История на усилията на Америка да се предпази от света“.

 

Бенедикт Бернè

Ако бъде избрана за президентка, Марин льо Пен ще се стреми да подкопае френската система за контрол и сдържане, по-специално чрез намаляване на ролята на профсъюзите и ограничаване на обхвата на медийната свобода. Освен това тя ще атакува принципа на равенство пред закона, като вкара в конституцията клауза за „национални преференции“, особено по отношение на заетостта и социалното подпомагане.

Подобна разпоредба ще отслаби върховенството на закона и ще доведе до правно откъсване от основните договори на Европейския съюз за свободно движение на хора и равен достъп до работни места във всички страни от ЕС. Желанието на Льо Пен да установи върховенството на националното право е противоконституционно от гледна точка на европейското право и би изравнило Франция с нелибералните режими в Полша и Унгария. Подобно на Турция и Русия, тя също няма да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека.

Президентството на Льо Пен би означавало икономическо и политическо откъсване от ЕС, включително драстично намаляване на вноската на Франция в бюджета на Съюза с 5 млрд. евро (5,4 млрд. долара). Льо Пен възнамерява и да се откаже от амбициите на Франция в областта на изменението на климата. Нейният ангажимент да демонтира съществуващите вятърни паркове ще увеличи зависимостта на страната от газ и петрол, тъй като разширяването на ядрената енергетика е възпрепятствано от дългите срокове за изграждане на нови електроцентрали.

Нейната външна политика има за цел да изгради нов европейски ред на сигурност, в който Франция ще разглежда Кремъл като привилегирован съюзник и ще премахне настоящите икономически санкции на страната срещу Русия. Подобна политика би сложила край на дългогодишното френско-германско сътрудничество, би изолирала Франция в ЕС и би нарушила сплотеността на Запада пред лицето на руската агресия.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Освен това Льо Пен желае да извади Франция от военното командване на НАТО, като по този начин ще доведе до международна дезангажираност на страната в момент, когато в Европа се води голяма война.

Накратко, нейното президентство ще доведе до една нелиберална, консервативна, затворена и изолирана Франция.

 

Йошка Фишер

Като се има предвид продължаващата агресивна война на руския президент Владимир Путин срещу Украйна и заплахите му – включително ядрено сплашване – срещу други източноевропейски държави, победата на Льо Пен би била голям политически триумф за Кремъл. В края на краищата Франция ще смени страната си по отношение на войната. Във военно отношение Франция е безспорно най-силната държава – членка на ЕС, ядрена сила, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и втората по големина икономика в ЕС след Германия.

Победата на Льо Пен би била катастрофа за Франция. Дългогодишните съюзници на страната ще я смятат за разюздано оръдие в западната система, а доверието към нея ще бъде унищожено.

Такъв резултат би бил и мегакатастрофа за ЕС. Перспективата един от основополагащите стълбове на ЕС да води политика на „празен стол“ в Брюксел през следващите пет години би означавала пет години блокаж. Няма да има обща политика за сигурност, няма да има превръщане на ЕС в геополитически фактор, няма да има по-нататъшно разширяване и по-дълбока интеграция. И това би бил най-добрият сценарий при президентката Льо Пен.

Най-лошият сценарий би бил унищожаването на ЕС, което означава, че целият напредък, постигнат през последните 70 години, ще бъде загубен. Европа ще се върне към национализма – чист кошмар.

Не се заблуждавайте, това е реалистичен вариант при президентката Льо Пен. Тя първо ще се обърне към Русия и така ще разцепи ЕС. Заедно с институционалната безизходица това би могло да доведе до пълен разпад на Съюза.

За НАТО победата на Льо Пен би била тежък удар, но не толкова смъртоносен, колкото за ЕС, стига Съединените щати да се придържат към ангажиментите си. НАТО ще бъде отслабен, ако президентката Льо Пен оттегли Франция от интегрираното военно командване и протегне ръка към Русия, но единството на Алианса ще бъде укрепено под натиска на тази криза.

Накратко, избирането на Льо Пен би било голяма катастрофа за Франция, ЕС и НАТО. Но най-голяма загуба Франция би понесла по отношение на доверието и надеждността, които не биха могли да бъдат възстановени бързо. Така че нека се надяваме на най-доброто на 24 април.

 

Мачей Кисловски

Победата на Льо Пен вероятно ще сложи край на принципната ангажираност на Запада в Източна Европа.

Този ангажимент е един от най-забележителните, основани на ценности политически проекти в историята. Когато се присъединиха към ЕС, източноевропейците получиха вместо обикновено споразумение за свободна търговия, равна политическа власт в сравнение със западноевропейците в институциите на ЕС, широко отворени пазари за милиони техни сравнително нископлатени работници и десетки милиарди евро помощ за развитие. В същото време чрез НАТО те получиха железни гаранции за сигурност, които се простират до прага на Санкт Петербург.

Това, което Западът получи от новите си членове в замяна, досега беше Брекзит, предизвикан до голяма степен от народното недоволство от масовата миграция от Източна Европа, спираща дъха нелоялност по време на бежанската криза през 2015 г., постоянни борби с правителства (особено тези на Полша и Унгария), които се противопоставят на основните европейски норми, а сега и натиск за още по-голямо ангажиране на Европа в Украйна. Но за много западноевропейци войната все повече прилича на неразрешим балкански конфликт, а не на прелюдия към Трета световна война.

Льо Пен ще доведе този уморен дух до логичния му край. Именно колебанието да се защитят Сувалки и Талин, а не Рим и Лисабон, ще накара Льо Пен да се оттегли от интегрираното командване на НАТО. Не германците и австрийците, а украинците и поляците ще се разгневят, ако тя обърне курса си по отношение на санкциите срещу Русия. И именно перспективата за повече румънски и български имигранти, а не холандски и шведски пришълци, ще я накара да оспори свободата на движение в ЕС.

Всъщност, ако изключването на Източна Европа от основните свободи се съчетае с известно облекчаване на контрола на Съюза върху върховенството на закона в региона, Льо Пен може да получи подкрепа за такава сделка от Ярослав Качински, фактическия лидер на Полша, или от унгарския министър-председател Виктор Орбан.

Нищо от това няма да реши основните икономически и социални проблеми на Франция. Подобно на Тръмп, Льо Пен в крайна сметка ще напусне поста си след бурни години на расово напрежение и неуспешно управление. Но наследството на Запада, който е приключил с Източна Европа и нейните непрестанни проблеми, ще се запази. Ако това се случи, Путин в крайна сметка може да получи това, което е искал през цялото време.

 

Чарлс А. Купчан

Победата на Льо Пен би представлявала политическо земетресение за Франция, Европа и Запада. Тя би довела на власт в ядрото на Европа лидер, чиито приоритети, свързани с Франция, са противоположни на проекта за европейска интеграция. Льо Пен обещава да изтегли Франция от военната структура на НАТО – безразсъдно обещание, докато Русия е заета с разчленяването на Украйна. Нейната враждебност към имигрантите отразява расистките и нелиберални импулси, които подхранват крайната десница в Европа. Ако Льо Пен стане следващата президентка на Франция, тя може да се опита да управлява чрез опасната марка нелиберален популизъм, която зарази Америка на Тръмп и която продължава да поразява Полша и Унгария.

Освен че ще повлияе на френската политика, победата на Льо Пен ще потвърди разпадането на болния политически център на Франция, за който президентът Еманюел Макрон претендираше, дори когато се опитваше да привлече избирателите на Льо Пен, накланяйки се силно надясно. Ако Макрон все пак загуби от Льо Пен, особено ако поражението му бъде последвано от възход на републиканците на междинните избори в САЩ през ноември, нейната победа ще бъде сериозен удар по центристките сили на Запад. Този резултат би бил особено лоша новина, като се има предвид, че демокрацията отстъпва в световен мащаб, а агресивната Русия и твърдоглавият Китай се обединяват, за да превърнат света в още по-нелиберално място.

Дори и така, лаят на Льо Пен може да се окаже по-лош от захапката ѝ. Управлението винаги е по-трудно от кампанията. Точно както крайнолевият гръцки лидер Алексис Ципрас се насочи към центъра след встъпването си в длъжност през 2015 г., Льо Пен ще се сблъска с подобни стимули да остане в рамките на европейското политическо мейнстрийм течение, ако се окаже в Елисейския дворец. Западните институции също се оказаха забележително устойчиви пред лицето на последните предизвикателства. НАТО оцеля умело в ерата на Тръмп, а ЕС се справи чудесно с Брекзит. Бруталната война на Русия срещу Украйна укрепи западното единство, увеличавайки способността на НАТО и ЕС да се справят с Льо Пен.

Небето ще потъмнее, но вероятно няма да падне, ако Льо Пен бъде избрана. Но най-добре би било да не провеждаме теста.

 

Източник

 

Pin It

Прочетете още...