От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 04 UKR Putin Deal

 

Как да приключим войната, която никой няма шанс да спечели

Двете световни войни от ХХ век са безкраен източник на прецеденти и аналогии. В навечерието на Втората световна война се появява аналогията „Мюнхен“ – алюзия за решението на Великобритания и Франция от 1938 г. да разрешат на нацистка Германия да анексира част от Чехословакия. „Мюнхен“ днес се е превърнал в съкращение на [наивническо] „умиротворяване“. След войната се появява аналогията „Нюрнберг“ – препратка към публичните процеси срещу оцелелите лидери на напълно разгромения нацистки режим. Днес „Нюрнберг“ означава „безусловна капитулация“.

За разлика от това приключването на Първата световна война е неясно и непълно. Берлин не пада през ноември 1918 г. Вместо това правителството, водещо войната, е разпуснато; кайзер Вилхелм отива в изгнание. Суровите условия на мира – репарациите и приписването на цялата вина на Германия – стават предпоставка за възхода на Адолф Хитлер и за избухването на Втората световна война. Това е историята „Версай“: съкращение за мирно споразумение, което поражда нова война.

Въпросът в този исторически момент е какъв ще бъде краят на първата голяма война в Европа през ХХІ век. Римският държавник и учен Цицерон твърди, че един несправедлив мир е по-добър от една справедлива война. Продължаващите преговори между Украйна и Русия ще поставят това твърдение на изпитание.

Смелата съпротива на украинците спря руското настъпление. При нареждането за нахлуване в Украйна руският президент Владимир Путин беше действал импулсивно. Ако сега мислеше стратегически, той щеше да намали загубите си и да потърси начин да приключи войната. По-големите му политически цели вече са недостижими. Той не може да контролира Украйна и ще се бори да раздели една страна, която се противопоставя на руската окупация. Москва има пред себе си само скъп и забранителен военен път, който заедно със санкциите ще обремени режима на Путин със значителни трудности. Но каквото и да се случи в Украйна, Русия все още ще бъде ядрена сила и ще запази най-голямата конвенционална армия в Европа.

 

Украйна организира страхотна отбрана, но тя не може да преобърне цялостното военно господство на Русия или да спре обстрела и бомбардировките на цивилни граждани и военни обекти. Дипломатическият баланс на Украйна – между запазването на суверенитета и прекратяването на една жестока война – ще бъде изключително труден. Оръжията на Съединените щати и техните европейски съюзници ще укрепят преговорната позиция на Украйна. Но без тяхното пряко участие във войната, което няма да се осъществи, Украйна няма да се радва на категорична победа, а Русия няма да претърпи категорично поражение.


Small Ad GF 1

Ако постигнат споразумение чрез преговори, и Украйна, и Русия ще трябва да се задоволят с частични и крехки придобивки. В тази война няма да има нито Мюнхен, нито Нюрнберг, нито Версай.

Неотдавнашната история предоставя друга (не много окуражаваща) аналогия за страните: аналогията „Минск“, която намеква за споразуменията, договорени в този беларуски град през 2014 г. и 2015 г. в опит да се прекратят боевете между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти, които бяха предистория на настоящата война. Пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна доказа неадекватността на споразуменията от Минск, които представляваха форма на управление на кризата, която дразнеше всички и не удовлетворяваше никого, като отлагаше и може би дори задълбочаваше основните проблеми на Украйна.

Съединените щати и Европа не са във война с Русия и не могат да прилагат нито Нюрнбергския, нито Версайския модел към този конкретен европейски конфликт. Затова тяхната мисия е този път да се справят по-добре, отколкото в Минск. Санкциите на Запада срещу Русия и военната помощ за Украйна предоставят истински лостове за въздействие. Вашингтон и европейските му съюзници трябва да използват и разширяват този лост пропорционално на продължаващите нарушения на украинския суверенитет от страна на Русия. Трансатлантическият алианс не може да диктува нищо на Путин. Той може само да помогне на Украйна да се ориентира по пътя към един вероятно незадоволителен мир. Тази унизителна реалност трябва да бъде отправна точка за политиката и дипломацията.

Защо Минск се провали

Чрез преговорите в Минск Путин се надяваше да осигури украински неутралитет при руските условия и да компрометира украинския суверенитет, като създаде полуавтономна зона в източната част на страната. Вместо това, след изработването на споразуменията от Минск, Украйна започна да установява все по-тесни връзки със САЩ, НАТО и западноевропейските държави. В източната част на страната се образува контактна линия между същинска Украйна и една ничия земя под руски контрол. На значителна цена Русия се сдоби с територия, която не ѝ даваше реални възможности за влияние върху геополитическото бъдеще на Украйна.

Междувременно Съединените щати и европейските държави наложиха на Русия санкции, като се ангажираха да не ги отменят, докато тя не изтегли военните си сили от Източна Украйна и не прекрати войната, въпреки че Русия остана непобедена на бойното поле. Путин не можеше да нормализира отношенията си със Съединените щати и техните съюзници, освен ако не изпълни споразуменията от Минск при техните условия, което той нямаше намерение да направи. Но санкциите не бяха дестабилизиращи за Русия и не бяха достатъчно силни, за да принудят Москва да приеме условията на Запада.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Провалът на Минск има много автори. Страните, подписали споразуменията, бяха Франция, Германия, Русия и Украйна. Париж и Берлин риторично се ангажираха със споразумението, но не направиха почти нищо, за да го наложат, а ефектът от санкциите отслабваше с всяка изминала година. Вашингтон беше също толкова самодоволен и мързелив. Американската военна помощ потече към Украйна, когато администрацията на президента Доналд Тръмп се съгласи да предостави военна помощ – но при толкова нечестни условия, че Тръмп беше подложен на импийчмънт заради манипулативните си отношения с Украйна. И все пак, въпреки предишните обещания, на Украйна така и не беше дадена възможност да се присъедини към НАТО или друг съюз: никога не се появи договорно задължение от страна на САЩ или друга голяма външна сила.

Нахлуването на Путин в Украйна през февруари беше продиктувано от реваншистко виждане за историческите връзки на Украйна с Русия и от самоназначената мисия на Руския президент да прекрати украинската държавност. Но инвазията беше вдъхновена и от по-практическото разочарование на Путин от Минск. Въпреки че руските военни бяха спечелили битките си през 2014 и 2015 г., Кремъл губеше войната за бъдещето на Украйна. Путин вярваше, че бързото сваляне на правителството в Киев ще промени това положение на нещата и ще дръпне Украйна обратно към Русия, наказвайки европейските и американските партньори на Киев. Според него едно нахлуване нямаше да доведе до по-широка война, защото Европа и Съединените щати бяха само повърхностно ангажирани с Украйна. Ако бяха наистина ангажирани, нямаше да оставят Минск да изпадне в неактуалност.

Нарушени обещания

Изненадващият успех на Украйна накара Кремъл да преосмисли военните си цели. Путин започна инвазията с максималистичната цел да свали украинското правителство. Смисълът на войната беше да се „денацифицира“ Украйна, според странния език на Путин, което означаваше смяна на режима. Като се имат предвид огромните загуби на Русия на бойното поле, превземането на Киев вероятно вече е невъзможно за руските сили, а като намали говоренето за денацификация, Путин даде знак, че може да приеме правителството на украинския президент Володимир Зеленски като легитимен партньор в преговорите. Но това може да е и капан за Киев, просто пауза преди Русия да се върне към ескалиращите си искания. Във всеки случай Путин ще използва като разменна монета всяка територия, която руските сили са окупирали през последните седмици.

В този момент Путин вероятно има три основни цели. Едната е да направи официално включването на Крим в състава на Русия, което в очите на Путин е значимо постижение на неговото президентство. Може би анексирането на Донецка и Луганска област, само част от които бяха окупирани преди нахлуването през 2022 г., ще бъде включено в това искане. Във връзка с това Русия може да настоява и за сухопътен мост от Молдова до Мариупол, в зависимост от това как ще протече войната.

Втората цел е да се установи неутралитет на Украйна, което може да означава или невъзможност тя да се присъедини към НАТО и да влезе в договорни съюзи по свой избор, или нейната „демилитаризация“, както се изрази Путин, вероятно премахване на военния ѝ капацитет. Всъщност Путин може да се стреми и към двата резултата. В един по-малко драстичен сценарий неутралитетът би могъл да означава и ограничения на определени оръжейни системи и забрана на чуждестранни бази в Украйна. И накрая, Путин ще иска да ограничи или да блокира интеграцията на Украйна в европейските институции, особено в тези, които са свързани с Европейския съюз.

 

От своя страна Зеленски иска да осигури пълен суверенитет и автономия на страната си. На теория това би означавало изтегляне на всички руски войски от Украйна, връщане на Крим и свобода за задълбочаване на икономическите отношения със САЩ и Европа. Тези резултати обаче ще изискват Русия да загуби войната. Като се има предвид, че на Путин не може да се вярва, че ще спазва документите, които подписва, и че не трябва да се правят отстъпки за престъпната му война, той не може да бъде отстранен от преговорите. Русия разполага със заплахата от химически и биологични оръжия и тактически ядрени оръжия, да не говорим за прилагането на допълнителна конвенционална военна сила. Под тази тъмна сянка Зеленски трябва да определи степента на компромис, която може да допусне и която украинските граждани ще приемат. Той ще трябва да съпостави императивите на един несправедлив мир с тези на една справедлива, но опустошителна война.

Зеленски има известна свобода на действие по отношение на Крим и членството в НАТО. Анексирането на Крим от страна на Русия е незаконно нарушение на украинския суверенитет. Въпреки това Русия, и не само Русия на Путин, едва ли някога ще го върне на Украйна. Освен това Крим може да има по-малко значение за украинците, отколкото други части на страната, които понастоящем са под частичен контрол на Русия, което може да улесни фактическото приемане на руския контрол. И въпреки че НАТО може да реши да приеме Швеция или Финландия за свои членове, тя няма да приеме Украйна – въпреки предварителните обещания да го направи. Зеленски изрази готовност да обмисли други алтернативи освен членството в НАТО и поиска от Запада гаранции за сигурност – т.е. обещания за прилагане на всяко потенциално споразумение с Русия, което да гарантира, че всяка сделка няма да бъде само на думи.

За Киев правно обвързващите гаранции за сигурност – включващи Съединените щати, Русия, европейските държави и евентуално Турция – са от решаващо значение. Такива гаранции биха били еквивалентни на разширяване на обхвата на член 5 на НАТО към Украйна: ангажимент за започване на война, ако суверенитетът на Украйна или условията на всяко потенциално споразумение между Украйна и Русия бъдат нарушени. Подобен ангажимент със сигурност би бил драматична и прецедентна стъпка за Съединените щати и техните съюзници, които се опитват да избегнат въвличането си във войната. Възможно е Путин да не се съгласи на това – или да не се съгласи добросъвестно. Но обвързващите гаранции – за разлика от неприлагания Будапещенски меморандум от 1994 г., който Русия наруши за първи път през 2014 г., като завзе Крим – биха предоставили на всички страни решение на основния проблем за сигурността на Украйна. Истинските двустранни или многостранни гаранции за сигурност биха били по-добри от политиката на НАТО, която има отворена врата като цяло, но затворена врата за Украйна. Путин би могъл да продаде това решение [на руското общество] – изключването на всякакъв шанс Украйна някога да се присъедини към НАТО – като победа. В същото време една гаранция за сигурност за Украйна, подкрепена от САЩ, би могла да възпре Русия да я нападне отново.

Не винаги можеш да получиш онова, което искаш

Може би страните ще сключат голяма сделка, изгодна за Украйна, ако Русия продължи да търпи значителни загуби на бойното поле. По-вероятно е обаче тази война да не допусне лесно устойчив мир. Ако Русия отстъпи, тя вероятно ще отстъпи пред един временен мир. Путин изглежда не е способен да се учи от грешките си. И все пак един временен мир, който запазва правителството на Зеленски, води до трайно прекратяване на огъня и не накърнява трайно независимостта, суверенитета и автономията на Украйна (както Киев определя тези понятия), може да бъде постигнат. Колкото и несправедливо да е, това е за предпочитане пред всички реални алтернативи.

Войната направи външната политика на Русия несъстоятелна. Путин преследва амбиции, които руската икономика и руското държавно устройство няма да могат да реализират. Въпреки че Путин няма да се преориентира из основи, Русия не може да избегне факта, че целите ѝ надхвърлят средствата. В един момент Путин ще срещне своето политическо Ватерло в резултат на тази война. И когато последиците от неговото превишаване на правомощията се стоварят върху Москва и диктаторът си тръгне, шансът на Украйна за мир, който е нещо повече от временен, може би най-накрая ще се появи.

 

Liana FixЛиана Фикс е постоянна сътрудничка на Германския фонд „Маршал“ във Вашингтон.

 

 

 

Източник

Майкъл Кимидж е професор по история в Католическия университет в Америка и гостуващ стипендиант в Германския фонд „Маршал“. От 2014 г. до 2016 г. е член на екипа за политическо планиране в Държавния департамент на САЩ, където отговаря за ресора „Русия/Украйна“.

Pin It

Прочетете още...