Дискусии - Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)

 

2015 07 War Map Europe„Latest War Map of Europe 1870“, Paul Hadol (Wikimedia Commons)

 

Обади ми се вчера една отколешна приятелка. Така и така, вика, много народ взе нещо да я псува това Германията, вече не знам какво да мисля. Кажи ти какво мислиш, ей виж тук какво пишат хората…

И ми препраща следния цитат, не знам откъде точно идва:

Гръцката криза обаче постави в крайно неизгодно положение Германия. Това, което грижливо се прикриваше, лъсна в пълния си блясък: Германия е европейският гаулайтер. Тя е тази около която всичко се върти, която всичко ръководи и в чиято полза всичко се устройва. Германия влезе в изключително остър конфликт с Франция. Тя предизвика и видима, декларирана схизма между Севера и Юга. 
Ако досега чувствата на европейските народи бяха добронамерено-уважителни към Германия, оттук насетне те все повече ще стават враждебно-недоброжелателни. 
Ако човек се разходи само из заглавията на най-престижните английски, френски и гръцки медии от вчера-онзи ден, може да се хване за главата…

Сега, онези от вас, които идват тук по-често, вече си ме познават: подпали ми се фитила набързо, седнах, та ѝ написах пет приказки на кръст, дето май-май хич не ѝ харесаха. Слава Богу, познаваме си се отдавна, свикнали сме си един-другиму, та се надявам да не оплескам нещо приятелството. Абе, мани…

Но днес вече гледам, че същите неща се говорят из Фейса и от други хора, и то не съвсем случайни хора, тоест това настроение, че нещо не е наред с майчицата-кърмилница, че не може да ѝ се има доверие на Германията, каквото и да ни показвали там последните седемдесет години, то изглежда започва доста така да си се шири вече и в България. Излиза си накрая отгоре пак старото, пак онова, дето си го знаем открай време: Германия иска да командва, а другите да играят по свирката ѝ. Каквото си е текло, това и продължава. Ето, я гледай какви хора я критикуват: коскоджа ми ти икономисти, философи, политици, всевъзможни мислители. Това Сакс, това Стиглиц, това Кругман. Даже и Юрген Хабермас, баш-най-немецът насред немците, и той я критикува. Не може да е случайна тази работа, не може!

Сега, като човек, който живее в Германия и е бил възпитаван от същата тази Германия (когато преди четири години останах без работа и поисках социални помощи, немските служби прегледаха документите ми, прецениха, а после ми показаха вратата: „Момче, а тия тук спестявания, дето са ти останали от тлъстите години, тях не ги ли броиш, като ни искаш така помощи?“ „Ама аз тях не мога да ги пипна, банките жив ще ме одерат“ „Ееее, това вече си е твоя работа. Не си чак толкова беден, има хора къде-къде по-нуждаещи се от тебе. Намирай начин, оправяй се“. И да видиш как бързо-бързо намерих и начин, и всичко; не случайно казват хората, че кучето скачало според тоягата)… Та, като човек, който е бил възпитаван от тази страна, то си е ясно, че моето мнение няма как да бъде много неутрално. Уважавам я аз много майката-кърмилница, че и възпитателка строга. Не ме е глезила, не ме е галила с перце по главата, човек е направила от мен. Така поне ми се иска да вярвам.

Но да си кажа все пак мнението де. Та, значи, ако все пак речете да питате мен, то и Господ сега да слезеше от небето и да застанеше на кормилото европейско, и него пак за две бройки щеше да го разпъне отново съвОкупното европейско гражданство, хем колко му е? Какво си позволява тоя там, господ-не-господ? Ще ни командва, а? Ще ни кара да си налягаме парцалите, да затягаме коланите и да бачкаме, а не да чакаме той да ни нахрани я с мана небесна, я с безплатни хамбургери, може и да не са непременно от Макдоналдс. Бе ний можем ли или не можем? Бой, мамка му!

(Бой, бой, ама най-вече по седенки и сборове де. И повечко така шепнешком, най-вече когато сме сигурни, че не ни подслушва никой, който ще ни издаде там горе. Инак, слава богу, не смеем да му се изрепчим открито на Господа, щото сме му яли дървения господ, при това не веднъж. Това само между другото, но и за късмет на всички ни, разбира се).

А сега, ако трябва да кажа и онова, което си мисля реално, тоест когато съм насаме със себе си, щото инак и аз като вас най-вече се перя и репча, колчем се появя на някое по-видно, по-обществено място: ето, значи, какво имам да ви кажа.

И така,  когато става дума за това защо, аджеба, толкова много световноизвестни икономисти критикуват европейския модел на остеритет и настояват на една политика, по-подобна на онази, която прилага правителството на Обама в Америка (където, действително, изглежда политиката е на много по-големи правителствени разходи, директно в духа на Кейнсианството – и те изглежда наистина работят)...

Та, когато става дума за всичко това, според мен никой не взема пред вид простичкия факт, че в Америка става дума за прилагане на определени икономически политики вътре в ЕДНА И СЪЩА културна система, която – признавам, това обобщение може и да е много афиф, много на едро – все още си остава доминирана основно от англосаксонското, протестантско разбиране за работа и работен морал.

В Европа, напротив, имаме ясен сблъсък между ДВЕ напълно различни разбирания и културни системи на работа, работен морал и прочие. Единият от тях е дълбоко повлиян от традиционно-южняшкото отношение към тия неща (колкото и да се бие в гърдите, че бил „люлката на Европа“). Той е клиентелистки, шуробаджанашки, измамнически и нагаждачески. Другият е долу-горе същият като американския, поне що се отнася до отношението към работата.

Е как тогава да се съглася с американците, които ми казват, че в Европа било същото като при тях? Ами не е, разбира се!

Ей това е от мен днес за вас, уважаеми. Ако питате мен, двете днешни Европи са толкова „еднакви“, колкото са били Северните и Южните американски щати по време на Гражданската война. И, макар че никой май не смее да го изкаже открито, онова, което се води в момента тук при нас в Европа, е една точно такава гражданска война. Една война, в която ще се реши накъде ще вървим в бъдещето и по какъв начин ще живеем и работим: по нашичкия ли, „южняшкия“, тоест който излъгал – излъгал, няма сега да му гоним карез… Или, напротив, по „северняшкия“, тоест, на каквото си постелеш, на такова и ще си легнеш.

И хубаво си правете сметката на коя страна се подреждате, защото – тъй поне казват старите хора – от това ви решение щяло по-късно да зависи как ще живеят (и ще ви помнят) децата ви.

Толкова от мен.

Със здраве!

Златко Енев

Берлин, юли 2015

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.
Други статии от този автор

Посетители

9
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 дни
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 3 дни
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици