1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)
Pin It

 

2020 02 gender roles

 

Законът за еднополовите бракове е в сила в цялата страна вече близо пет години, а те все още не са унищожили хетеросексуалните. Всъщност изглежда, че много двойки от различен пол биха имали по-щастливи и удовлетворяващи бракове, ако вземат няколко урока от своите еднополови колеги.

В хода на едно скорошно изследване учени са помолили три групи от законно женени двойки – хетеросексуални, гей и лесбийки – да водят ежедневни дневници, в които да записват преживяванията, свързани с брачните напрежения и стресове. Жените в разнополовите бракове отчитат най-високите нива на психологически стрес. На противоположната страна в тази скала, мъжете в еднополовите бракове отчитат най-ниско ниво. Мъжете, омъжени за жени, и жените, женени за жени, се намират по средата, като регистрират нива на стрес, подобни едни на други.

Поразителното във всичко това, казва водещият автор на изследването Майкъл Гарсия, е, че по-ранните проучвания винаги са стигали до заключението, че за жените като цяло е много по-вероятно да свидетелстват за най-много проблеми в отношенията. Но се оказва, че това е вярно само за жените, омъжени за мъже.

Налице са силни причини от историческо естество, които правят хетеросексуалните бракове да бъдат подложени на по-голямо напрежение, объркано общуване и негодувание, отколкото еднополовите връзки. Нещото, което винаги е характеризирало хетеросексуалния брак през вековете, е не колко хора участват в него, а острите различия, които той налага по отношение на задълженията и авторитета на участниците.

Понякога един съпруг е упражнявал власт върху работата на една съпруга, друг път над две или повече. При други случаи, както например в много от обществата, за които се знае, че са практикували полиандрия [многомъжество], няколко съпрузи са упражнявали власт над една съпруга. До 1970-те години, когато някоя американка се е омъжвала, съпругът ѝ се е грижил за повечето от областите, в които тя би могла да действа независимо, например нейната сексуалност и по-голямата част от нейните финанси, собственост и поведение.

По онова време обаче много американци вече отхвърлят традиционния брак. През 1970-те и 80-те години съпругите си извоюват законово равенство със съпрузите, а съдилищата предефинират отговорностите на съпрузите в терминология, която е неутрална по пол. Към 1994 г. мнозинство от американците отхвърлят необходимостта от специални роли в брака, като вместо това приемат, че идеалът се състои в споделяне на отговорностите.

 

Възпрепятстваното равенство

Мъжете извършват малко повече от половината домакинска работа, която вършат жените. Жените все още поемат двойно повече от грижите за деца и възрастни в сравнение с мъжете.


2020 02 Marriages 01

 

Всъщност споделянето на домашните работи се превръща във все по-важен компонент на брачната стабилност, а липсата на споделяне – във все по-мощно предсказващо условие за конфликти. При браковете, сключени преди 1992, двойките изглеждат доволни, ако съпругата поема по-голямата част от домакинската работа и грижите за децата. Но междувременно това се е променило. Проучвания от 2006 г. установяват, че най-щастливите и сексуално доволни двойки вече са онези, които разделят домакинската работа и грижите за децата най-равно. Двойките, при които съпругата върши по-голямата част от рутинните работи, като миенето на съдове, съобщават за най-високи нива на раздори.

 

Как миенето на съдовете предсказва раздорите

Хетеросексуалните двойки, чиято домакинска работа е споделена, имат по-малко раздори, както и по-голямо удовлетворение от отношенията и сексуалната близост, в сравнение с онези, при които тежестта пада основно върху жената. Миенето на съдове е работата, която най-много влияе върху качеството на отношенията.


2020 02 Marriages 02

 

И все пак, по-малко от една трета от разнополовите двойки, изследвани през 2006 г., са постигнали приблизително равенство в споделянето на домакинската работа. За повечето хетеросексуални жени бракът продължава да увеличава стереотипността на задълженията по пол. Едно проучване от 1999 г. установява, че когато бракът се сключва от мъж, който преди това не е бил женен, той е намалявал обичайната си домакинска работа средно с три часа и половина седмично. Но когато се е омъжвала жена, тя е увеличавала рутинната си домакинска работа с почти също толкова часове.

След като се появят децата, съпружеските традиции от стари времена се утвърждават още повече. Изследователката Джоана Пепин от Университета на Тексас, и нейните колеги наскоро са открили, че омъжените майки прекарват повече време в домакинска работа от самотните майки и имат значително по-малко свободно време от съжителстващите майки. Както д-р Пепин казва сама: „Джендър-очакванията, традиционно свързани с жената, очевидно насърчават омъжените майки да вършат повече домакинска работа от неомъжените [майки], а съпрузите им да приемат това като нещо нормално.“

Именно това е сферата, в която еднополовите двойки могат да предложат на своите хетеросексуални колеги полезни съвети. Тъй като еднополовите двойки не могат да се възползват от традиционно предписваните разлики между мъже и жени, за да решат кой какво да прави, те разчитат по-малко на стереотипите. Хетеросексуалните родители са склонни да разглеждат грижите за децата, прането и миенето на съдове като част от един пакет от задължения, който се предава на само един от партньорите. Еднополовите двойки са много по-склонни да разпределят по равно традиционно „женските“ и някои от „мъжките“ работи.

Освен това е по-вероятно те да споделят рутинните задачи. Проучване от 2015 г. е установило, че почти половината от еднополовите двойки с двама работещи членове споделят задълженията по прането, в сравнение с малко под една трета при двойките с различен пол. А огромни 74 процента от еднополовите двойки споделят рутинните грижи за децата, в сравнение със само 38 процента от хетеросексуалните двойки.

Подобно на хетеросексуалните двойки с деца, при еднополовите родители често се случва единият от партньорите да напусне или съкрати професионалното си поприще за известно време. Сред мъжките двойки има приблизително същия процент родители, които остават вкъщи, както и сред хетеросексуалните. Но за еднополовите двойки е по-малко вероятно от разнополовите да възложат „женската работа“ на партньора с по-кратко работно време. Освен това е по-вероятно те да договарят индивидуалните си предпочитания за това кой какво ще върши у дома. Това важи особено за гей мъжете и вероятно затова те изразяват най-голямо удовлетворение от разделението на труда.

Що се отнася до родителството, фактът, че еднополовите родители не могат да се изплъзват лесно в предварително утвърдени роли, създава някои поразителни различия. Един анализ на американските проучвания за използване на времето от 2003 г. до 2013 г. установява, че мъжете в хетеросексуални бракове са прекарали в ангажименти с децата си най-малко количество от общото си време и най-ниската част от неработно си време.

Но мъжете с еднополови партньори са прекарвали с децата си също толкова време, колкото го прави обикновената жена в партньорство с мъж. Резултатът? Децата, живеещи с еднополови родители, имат средно по три часа и половина родителско време на ден, в сравнение с два и половина часа при децата, живеещи с хетеросексуални родители.

 

Кой прекарва най-много време с децата? Гей двойките.

Хетеросексуалните бащи отделят на децата най-малко време – средно около 55 минути на ден. (Това включва: физически нужди, четене, игра, домашна работа и др.)
Допълнителното време, което други родители отделят на децата, в сравнение с хетеросексуалните мъже, изглежда така:

 
2020 02 Marriages 03


Графики: Бил Марш / The New York Times
Източник: анализ на данните от американското проучване за използване на времето (2003-2017 г.) от Кейт К. Прикет, Университета Виктория в Уелингтън, Нова Зеландия; Алекса Мартин-Стори, Университет Шербрук; Робърт Кросно, Тексаски университет в Остин. Цифрите са прогнозирани дневни оценки, коригирани за разликите в половите групи, включително възраст, работно време, образование, доходи, раса, етническа принадлежност, брой, възраст на децата и други фактори.

 

Проучванията показват също, че е по-вероятно лесбийските и гей-родители да се занимават с децата си заедно. За разлика от тях, при домакинствата с различен пол водачеството по-често се поема от майката, докато бащата остава на заден план или извършва паралелни дейности.

Друго родителско предимство при гей- и лесбийските двойки е, че те рядко се оказват натоварени с непредвидено или нежелано дете, което е рисков фактор за лошото родителство. През 2011 г., последната година, за която има данни, 45 процента от бременностите в Америка са били непредвидени, а 18 процента всъщност са били нежелани. Ако противниците на контрола над раждаемостта и абортите продължават да се увеличават, еднополовите родители могат да се окажат все по-облагоприятствани в тази сфера на семейния живот.

Едно 12-годишно сравнение между начините, по които двойките начеват и се справят с разногласията, идентифицира други силни страни на еднополовите двойки. Изследователите Джон Готман и Робърт Левинсън са открили, че гейовете и лесбийките, които обсъждат несъгласие с партньора си, го правят по по-малко войнствени, доминиращи и заплашителни начини от хората с различен пол, най-вероятно защото не са подчинени на традиционната история на неравенство в брака. Еднополовите двойки използват повече обич и хумор, докато обсъждат разногласията си, гневят се по-малко и се успокояват по-бързо, отколкото го правят двойките с различен пол.

Проучванията откриват, че дори и при най-обикновените ежедневни взаимодействия, хората в еднополовите бракове използват по-положителни методи за оказване влияние върху партньора, отколкото индивидите в разнополови партньорства, като предлагат насърчения и похвали, а не критики, поучения или уточнявания на вина.

Една отличителна сила на мъжките двойки е, че склонността им да обсъждат откровено различните си предпочитания, се разпростира и върху сексуалността, включително когато става дума за избори, които могат да стреснат някои хетеросексуални. Например, макар и степента на не-моногамия в партньорствата на гей-мъжете да е често преувеличена, открито не-моногамните връзки сред тях са по-често срещани, отколкото сред лесбийките или хетеросексуалните. Много гей двойки си изработват подробни споразумения за това какви видове сексуални контакти са допустими извън връзката, при какви обстоятелства и колко често.

По-специално, макар че свободните връзки при мъжките двойки са по-малко стабилни от онези на двойките жени-жени или мъже-жени, техните формализирани съюзи са също толкова стабилни, колкото онези на хетеросексуалните – и по-стабилни от формализираните женско-женски съюзи.

Социоложката Вирджиния Ратър, съавтор на „Полът на сексуалността“, твърди, че хетеросексуалните двойки могат да достигнат по-дълбоко ниво на интимност и да избегнат разрушителни сривове в отношенията си, ако те също обсъждат по-откровено сексуалните си желания и амбиции.

И все пак еднополовите бракове също са засегнати от половите очаквания, които управляват обществата ни, при това по може би изненадващи начини. Гей и лесбийските индивиди са интернализирали много от тези очаквания, дори ако са отхвърлили или модифицирали някои от ограниченията, които те налагат. Това прави еднополовите двойки по-склонни да споделят приоритетите и навиците си.

Например: открай време жените са социализирани да вярват, че предоставянето и получаването на емоционална подкрепа е рутинно задължение в партньорствата. Някои неща, например, като поставянето на храна на масата, трябва да се правят всеки ден. Социоложката от Тексаския университет Дебра Ъмбърсън казва, че жените са склонни да бъдат „винаги готови“, когато става дума за предвиждане, разчитане и отговаряне на емоционалните и физически нужди на партньорите им.

„Но всичко това се проявява по много по-различен начин, когато една жена е в отношения с друга жена, в сравнение със ситуацията с мъж“, казва професор Ъмбърсън. „При две жени има голяма реципрочност в работата около грижовността – всяка от съпругите осъзнава нуждите и предпочитанията на другата и реагира активно в техен отговор.“ При хетеросексуалните бракове обаче мъжете-съпрузи „са склонни да приемат грижовността като даденост и често не си дават сметка за работата, която съпругата им извършва и предоставя, и обикновено не признават собствените ѝ нужди от емоционална подкрепа“.

Мъжките двойки също проявяват реципрочност в работата с грижовността, макар и на по-ниско ниво на интензивност в сравнение с жените. Подобно на хетеросексуалните мъже, гей партньорите обикновено предпочитат запазването на емоционалната автономност и независимост пред разрушаването на границите в търсене на по-голяма интимност. Гей мъжете, каза проф. Ъмбърсън, са „по-сдържани“ от жените, като предлагат емоционална и инструментална подкрепа на партньора само когато тя е ясно поискана, вместо да я третират като рутинно задължение. Гей мъжете са склонни да не очакват такава грижа, освен ако изрично не я поискат.

Но може би защото нямат в домакинството си жена, която „автоматично“ да следи емоционалната температура, гей мъжете са много по-съзнателни от хетеросексуалните мъже при наблюдаването нуждите на партньора си, така че те са в състояние да осигурят емоционална подкрепа, когато тя наистина е необходима.

Това не означава, че гей и лесбийските двойки имат отговори на всички въпроси на хетеросексуалните, които биха искали да изхвърлят привичките на традиционния брак. Наличието на увеличена доза мъжка или женска социализация в една връзка може да доведе до други проблеми. Жените влагат повече енергия за поддържане и задълбочаване на интимността, отколкото повечето мъже, и имат много по-обширни очаквания относно съпричастността и емоционалната подкрепа. Освен това те следят по-внимателно качеството на отношенията и имат по-високи стандарти за тях.

Тези неща могат да утвърдят изключително интимни, подкрепящи отношения, но освен това консумират много енергия и могат да доведат до стрес или разочарование. Това може би обяснява защо лесбийските партньорства, въпреки високото си средно качество, имат по-висок процент на раздяла в сравнение с двойките при гей-мъже или онези с различен пол.

Мъжките двойки също имат уязвимости, свързани с половата им [gender] социализация. В изследването на Готман and Левинсън, единствените изключения сред по-голямата положителност на еднополовите двойки са възниквали, когато единият от партньорите стане особено негативен в споровете. В тези случаи за другия партньор е по-трудно да върне разговора на по-малко спорно ниво, отколкото това се случва при лесбийките и хетеросексуалните партньори. Тази тенденция – отрицателността да ескалира във враждебност – може би е свързана с мъжката социализация, която води до възмущение и гняв, когато мъжете се чувстват неуважавани.

Всички ние – хетеросексуални, гей или лесбийки – се сблъскваме с препятствия при опитите си да заменим традиционните правила за пола и брака, които влизат в сблъсък със съвременните ни ценности, като заедно с това се опитваме да запазим ония от тях, които все още са полезни. И това, което работи при някои връзки, няма да работи при други.

Но това е още по-важна причина да приветстваме съществуването и видимостта на други модели, които предлагат уроци как да направим собствените си бракове по-успешни. Кристи Уилямс, редакторка на „The Journal of Marriage and Family“, казва, че очаква с нетърпение да види как нарастващият брой на хората в Америка с не-фиксирана полова позиция, ще договарят отношенията си.

„Докато семействата се развиват и разнообразяват,“ казва тя, „ще имаме нови възможности да се учим едни от други.“

Източник

 

Pin It
Стефани Кунц
Стефани Кунц е американска историчка и авторка, както и преподавателка в Държавния колеж Evergreen. Тя е директорка на Съвета за съвременни семейства, който ръководи между 2001 и 2004 г. Кунц е авторка и съавторка на няколко книги за историята на семейството и брака.

Посетители

49

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още


    Уважавам безкрайно... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Да ви припомням ли, че... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не се кахърете, явно... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    И още: хората, които... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Уважаеми професоре,... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Българинът е... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Само след половин,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Собствената ми... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Епидемията ще си... преди 2 дни
  • Люба Александрова писа Още
    Здравейте!
    Не ми се... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много ценна статия,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Неолиберализмът... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Съгласен напълно! По... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Аз предлагам тук... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Благодаря ви, не... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам, че... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ако ми позволите едно... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Напълно съгласен!... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Здравейте! Не влизам в... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Нека да не... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Нещата далеч не са... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ручилото дудне.... преди 3 дни
  • сухи писа Още
    "един от... преди 3 дни