Дискусии - Култура

1 1 1 1 1 Оценка 80% (4 гласувания)

 

2018 01 gender

 

Истанбулската конвенция за защита на жените от насилие предизвика истерични реакции у мнозина журналисти и други воини на перото в България, които – по неясни за мене причини – провидяха в нея някакви коварни попълзновения на Запада за налагане на „трети пол“ и борба с нашите изконни ценности.

Призовавам пишещите по темата български журналисти и психотерапевти да прочетат текста на Конвенцията, а не какво този или онзи казал за нея. Подозирам, че те или не са я чели, или не са разбрали за какво става дума в нея. Допускам също така чудесно да са проумели текста, но да използват свободни интерпретации със съвсем различна цел, например отклоняване на вниманието от по-важни за обществото проблеми.

След внимателен прочит на текста ѝ, може да се каже, че в нея става дума за защита на жените от всякакви форми на насилие, включително обрязването на момиченца, срещу което мнозина от тези, които днес размахват плашилото на Истанбулската конвенция, надаваха вой след терористичната вълна във Франция, игнорирайки факта, че въпросното обрязване не е мюсюлмански, а африкански обичай. Манипулативно се разпалват страсти около образа на дечица, които някой уж щял да учи чрез ролеви игри и промяна на облеклото да заличават границата между половете. В Конвенцията изобщо не се говори за такива неща. Там думата „джендър“ се употребява като социална конструкция, каквато той безспорно е – той не е биологическа категория – и в комбинация с думата „стереотипи“, от чието разчупване само биха спечелили нашите майки, сестри, съпруги, приятелки и дъщери. Не на последно място: далеч по-травмиращо за едно дете е да гледа как баща му смазва майка му от бой, отколкото да се учи, че мястото на жената не е до печката и мивката или на секретарското бюро с поднос кафета за шефа, нито в битовия лекоатлетически коридор между кухнята, хола и детската стая – с мъжки чехли, вестник и чаша ракия в ръка. Истанбулската конвенция призовава именно към такъв вид образоване на подрастващите, за да живеят те в свят, свободен от джендър стереотипи.

Нужна е много разяснителна работа върху разликите между биологическия и социалния пол (джендър) и аз лично съм изумен, че не се дава трибуна на български социолози и други учени, които много добре разбират проблема. За целта ще преразкажа една от най-цитираните и влиятелни социологически статии, „Да правиш джендър“ (Doing Gender) от Кендис Уест и Дон Зимърман, издадена в далечната 1987 г. Влиянието ѝ произтича от предизвикателството, което поставя пред доминиращата дотогава позиция в социалните науки, за джендъра като сексуално определена индивидуална характеристика или набор от биологично предопределени „естествени“ различия.

Според Уест и Зимърман, полът е предопределен от биологията и зависи от гениталиите при раждането или от хромозомите преди него. Прилагайки същите социално договорени биологически критерии към ежедневието, човек стига до понятието полова категория. Това е идентификационен прокси за пол, но членството в него може да се различава от пола. Джендърът пък е постигнато обществено положение, за разлика от пола, който е биологически предопределен. Това е „повтарящо се постижение“, което човек „прави“. Джендърът е поведенческа дейност, отразяваща нагласите, подходящи за съответната полова категория. Той произлиза от половата категория и потвърждава желанието за членство в нея.

Прилагането на ролевата теория към джендъра при взаимодействието лице в лице е проблематично. Ролите са ситуирани, а не универсални идентичности като половите категории. Някои роли вече са специфични за пола и изискват допълнителен маркер, например „мъжка медицинска сестра“. Хората са държани отговорни за своя джендър, като гарантират, че резултатът от правенето на джендър се вижда от другите в подходяща от гледна точка на социалния пол светлина. Тъй като сексуалната категория е общоприложима, човек е отговорен за всяка дейност, в която участва като жена или като мъж. Правенето на джендър е интерактивно и неизбежно.

Именитият американски социолог Ървинг Гофман дава обществените тоалетни като пример за налагане на неестествени разлики между различните видове джендър, което налагане не само засилва различията между тях, но и ги произвежда. Организираните спортове са друг пример. Още един такъв пример е разликата във възрастта и височината между половете при практиките при подбор на партньор.

Работата в есето на Уест и Зимърман е описана като нещо, което жените не правят, а по-скоро са. В същото време, семейните партньори извършват едновременно и джендър, и домакинска работа.

Отношението на джендъра към сексуалността се гледа през лупата на задължителната хетеросексуалност.

Уест и Зимърман изучават джендъра като рутинно постижение, заложено в ежедневното взаимодействие между хората. Той е постигнато социално положение. Такива са също социалната класа и расата. Авторите черпят много от труда на Гофман „Display“ (1978 г.). Те определят джендъра като „дейност за управление на ситуирано поведение в светлината на нормативните концепции за нагласи и дейности, подходящи за сексуалната категория“.

Според Уест и Зимърман, отношенията между половете се характеризират с подчинение или господство.

Джендърът се мисли в двоични категории. Ако XYZ могат да бъдат разглеждани като членове на дадена категория, то тогава те се категоризират по този начин. Джендърът, подобно на социалната класа и расата, е набор от властови отношения. Да правим джендър означава да се ангажираме с определено поведение, рискувайки в същото време да станем обект на оценки за нашия джендър като неотговарящ на нормативните концепции. Правенето на джендър е неизбежно. Така се „прави“ раса и – до известна степен – социална класа. Два примера в това отношение: бялата американка Рейчъл Долезал (Rachel Dolezal), правеща всичко по силите си да изглежда и действа като афроамериканка, както и героят от показания по британския Канал 4 документален филм Working Class White Men – млад мъж от работнически произход, приет да учи в Кеймбридж и работещ усърдно върху усвояването на външния вид и обноските на типичен представител на средната класа.

В обобщение: полът е биологически феномен. Половата категория е всеприложима и представлява основен критерий за диференциация. „Правенето“ на джендър (социопол) допринася за системата на субординация и е свързано с разпределението на властта и ресурсите, и натурализирането на съществуващи структурни различия.

Едно от най-важните заключения на статията на Уест и Зимърман е, че правенето на джендър е „интерактивното скеле около социалната постройка, вървящо в комплект с вграден механизъм за социален контрол“.

 

Марио Игнатов

Марио Игнатов е политолог и социолог, завършил Университета на Синсинати в САЩ и Женевския университет в Швейцария. Публикувал е книгата „Българските евреи през Втората световна война: мит и действителност“ (2015, на английски), както и статия в „Оксфордски библиографии“ през 2014 г. Преподавал е социология, социално неравенство и политическа социология в САЩ, и е работил като изследовател по научен проект, финансиран от американската National Science Foundation и посветен на расовата сегрегация в САЩ. В момента живее във Великобритания, където ръководи стартъп компания.

Други статии от този автор
Посетители: 79

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    И така, ето тук... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    „Имитацията и... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Иван Кръстев, без... преди 3 дни
  • Атанасов писа Още
    Много се чудят как... преди 4 дни
  • Николай Колев писа Още
    Днес попаднах на едно... преди 4 дни
  • Бременна с ДЯ писа Още
    Не, НЯМА! Като не сте... преди 4 дни
  • Бременна с ДЯ писа Още
    галка писа:
    Хората са жестоки...
    преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Четеш текста като... преди 4 дни
  • Kunev писа Още
    Само като прочетох... преди 4 дни
  • Атанасов писа Още
    По вече от осемдесет... преди 4 дни
  • Олег Витов писа Още
    Проекта на Паисий за... преди 6 дни
  • Qwerty писа Още
    От този миш-маш... преди 6 дни
  • Адвайзер писа Още
    Сега е моментът да се... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Quoth the Raven, "Nevermore"...  преди 1 седмица
  • Kunev писа Още
    Национализмът е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, сега ще... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Саръ Салтък. преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А също и този важен... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И, като послеслов към... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Почти винаги е имало... преди 1 седмица
  • Герган Ценов писа Още
    Чудесна статия - не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Кън Татяна: в България... преди 1 седмица
  • Татяна писа Още
    Страхотен текст!!!... преди 1 седмица
  • Татяна писа Още
    Към Валери: не е вярно... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Защо сравни Тачър с... преди 2 седмици