От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2015 11 Media revolution

 

Непонятната зависимост и в някаква степен необичайна привързаност на хората към общественозначимата информация в свят, в който медиите вече са започнали да играят решаваща роля по отношение на индивидуалното преживяване е тезисно изразена в популярната максима на Георг Хегел, че: „Сутрешното четене на вестници е своего рода реалистична сутрешна молитва.“. В тази знакова приравненост на модерната медия и религиозния ритуал, дори и като индивидуален интимен акт, за настоящите разсъждения е важно не толкова видимото на пръв поглед „духовно преживяване“ (доколкото молитвата изкарва личността от хода на повседневните събития и му припомня съществуването на извънвремеви морален императив), колкото впечатляващата повторителност на времевия показател „сутрешно“. Явно тук става дума за циклична повторителност на действие, което се е превърнало в навик или с други думи: „вездесъщ компонент от преживяването и поведението на човека“ (Минчев: 2003). Сведенията за подобна зависимост, която от една страна е емоционална, а от друга част от надиндивидуално съ-преживяване се четат и в друго свидетелство от време, в което модерната медия започва да подчинява не само ума, а и тялото на човек, изисквайки от него да предприема в определен момент от деня определени действия[1]. Актът на информиране става циклична необходимост, своеобразна психологическа зависимост: „И така, аз бях пламенен французин и това ме пристрасти към новините. Вървях с тълпата зяпачи и чаках на площада куриерите (к.м. – Ю.П.). По-глупав от магарето от баснята, страшно се безпокоях да узная седлото на чий господар щях да имам честта да нося“. (Русо: 1973)

Когато говорим за цикличност, трябва да направим уговорката, че по отношение на човешкото съществуване цикличността, тоест повторяемостта на някакво действие-състояние в материалния свят и в социума, е определяща във всяко едно отношение. С други думи „Оmnia cyclum est“. Редуването на деня с нощта (повторителност на въртенето на Земята около своята ос), редуването на сезоните (повторителност на въртенето на Земята около Слънцето), редуването на приливите и отливите (повторителност на въртенето на Луната около Земята), са само част от природна естествена цикличност, която пък детерминира човешкото съществуване (физиологично и културно) – редуването на будност и сън, менструалния цикъл, вдишване-издишване, аграрен цикъл, логиката при подредба на календара, залагаща поредица от вторични цикли, религиозните календари, празнично-обредните цикли и т.н.

Ако заложим тезата, че с появата на модерните медии след налагането на книгопечатането един нов тип цикличност започва да се налага в социалното поведение на човека и определим този цикъл като „информационен“[2], (В разсъжденията по-долу информационният цикъл ще бъде изяснен, а терминът употребяван единствено по отношение на медийното съдържание – б.м. – Ю.П.) то трябва да приемем, че в перманентния акт на узнаването-научаване по отношение на индивидуалното съзнание има съществен момент. Това е моментът на „превъртане“ на цикъла, времето, когато информацията трябва да се обнови и, след който тя ще привлече и изкуши нейния потенциален потребител с новостта си. Това е моментът, в който Русо отива на площада в очакване на куриерите[3], Кралят-слънце Луи XIV влиза на заседание на Държавния съвет, където ще му бъдат прочетени вестниците (Волтер 2015: 120-165), Захари Стоянов качва стълбите на читалището в Русе, не само за да чете вестници, но преди това и, за да се ограмоти чрез тях[4] (Стоянов 1983: 84-85) и т.н.

Извън съмнение е, че в своята ритмична повторителност информационният медиен цикъл формира важно следствие по отношение на потребителите – изграждане на информационен навик (компонент от преживяването и поведението на човека). С други думи, потреблението на информация да стане задължителна съставна част от индивидуалното живеене, сравнимо например с храненето и хранителния режим.[5]

Именно по отношение на този информационен цикъл, обаче се наблюдава важна закономерност. Ако по-голяма част от посочените по-горе цикли са в същността си непроменими по отношение на фактора времеповторителност, то информационният цикъл, станал важна част от социалното функциониране, се намира в перманентен процес на промяна – намаляващо време между начало – край – ново начало. Ясно е, че основен фактор в този процес ще бъде технологичното изобретение – иновация – която променя на първо място скоростта на събиране, обработка и разпространение на информация, а впоследствие и обхвата на потребителите, както и лавинообразното нарастване на обема от информация[6].


Small Ad GF 1

По отношение на печатните медии процесът е ясен – месечната периодичност на вестниците отстъпва бавно пред издания два пъти в месеца, седмичници и най-накрая всекидневна преса. Под натиска на информационния поток пресата прави неуспешен и кратък във времето експеримент с появата на така наречените „вечерни вестници“, а по-късно и със следобедните издания. Но ако при печатните медии технологичното време на обновяване на съдържанието е свързано с непреодолимите във физически аспект процеси на печат и разпространение, то с появата на електронните медии – радиото и телевизията – същото това технологично време носи нови възможности. В програмните схеми на електронните медии (особено при радиото) времето на централните новинарски емисии в определен час на деня (на принципа обед-вечер) бързо е разколебано от новините на кръгъл час, а после и от новините на 15 минути. Появата на хронологичния маркер на минутата по отношение на информационния цикъл в електронните медии свидетелства за настъпващото необратимо свиване на същия този информационен цикъл. А идва и времето на Интернет и новите медии.

По отношение на така наречения медийноинформационен цикъл дигитализацията на медиите довежда процеса на свиване на времето, неоходимо за обновяване на медийното съдъжание до неговия логичен финал. Финал, в смисъл на изчезването му и замяната с реална непрекъсваемост при постъпването на нова информация. Причините за това са многопосочни.

На първо място трябва да посочим многоаспектната глобализация (икономическа, финансова, културна, политическа и пр.), при която на практика източниците на информация са неизброими и необозрими. Показателно в това отношение е появата и използването на професионалния термин „лента“ – онзи сектор, предимно в сайтовете на информационни агенции, където новопостъпилата информация е организирана под формата на непрекъсната хронологическа линия (пред новината е посочен единствено часът, в който тя се е превърнала в част от медийното съдържание). По този начин в рамките на една медийна организация, изпълняваща функциите си на информационен източник, се стига до непрекъсваемост на процеса на постъпване и предоставяне на информация.

На второ място (не и по важност) можем да поставим усложняването на медийния ландшафт – с други думи непрекъснатата поява на нови медии, които не само са източник на ново съдържание по отношение на аудиторията си, но в съвкупността сами по себе си са източник на информация за други медии. Видима закономерност е, че и самият процес на усложняване на медийния ландшафт е не толкова екстензивен и протичащ в исторически аспект – с други думи с течение на времето новопоявили се медии се присъединяват към числото на утвърдени и познати медии. Интензитет на процеса придава и фактът, че всяка нова технология и нововъведение все по-бързо изминават пътя от скъпоструващ интелектуален и материален продукт от момента на навлизането си на пазара на стоки и услуги, до момента, в който се превръщат в общодостъпна стока за масово потребление. В този смисъл медиите, базирани на новите дигитални технологии, вече са възможна и постижима инвестиция – на първо време финансова. Задължителният за класическите медии сериозен финансов ресурс – разходи за печат, технически средства и апаратура, разходи за разпространение на ефирен радио и телевизионен сигнал и т.н. – на практика става пренебрежим фактор. Не е пресилено да се твърди, че инвестицията в медия е във възможностите на всеки, който го пожелае.

На трето място е факторът социални медии, социални мрежи и така наречената гражданска журналистика. Блогосферата, Фейсбук, Туитър, професионални мрежи като Линкедин и пр. са неизчерпаем ресурс на информация. Нерегламентираното коопериране на класическите медии с посочените по-горе източници дава възможност всеки и по всяко време да каже на всички онова, което знае. По този начин след като Интернет, по думите на Умберто Еко, неочаквано реабилитира четенето: „Дори за миг да бяхме повярвали, че живеем в цивилизацията на образите, комютърът ни запрати в Галактиката на Гутенберг, така че отново ще сме принудени да четем.“ (Еко, Кариер 2001: 30) от предаудиовизуалната епоха на радиото и телевизията, то сега от сянката на миналото на първите вестници и предредакционната епоха отново излезе „човекът-медия“. Само че сега неговата аудитория е глобално позиционирана – навсякъде и във всяко време. Това съчетаване на фактора бързина на информацията и повсеместност на потребителите добре личи в тезата на Цветан Тодоров: „Днес информацията е насочена както към учени, така и към неграмотни, от всяка прослойка, от всяка държава и нещо повече – тя е незабавна. Несъмнено нейните източници са многобройни…“ (Тодоров 2013: 161)

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

На четвърто място можем да поставим дигитализацията на информационния архив, която на свой ред дава възможност фактите от настоящето да бъдат контекстуално осмисляни и допълвани назад във времето. Този фактологически background лежи в основата на хипертекстуалността, разгръщаща процеса на информиране в посока на историческото „там“, което пък от своя страна се слива с първата компонента от информационната дихотомия „тук и сега“.

Разбира се, посочените дотук причини, довели до изчезването на „информационния цикъл“ във времето на новите медии, могат да бъдат допълнени. Освен това, те са комплексни в своята същност, въздействайки в синхрон. По-важно за настоящите разсъждения е нещо друго. Ако в началото бе направен схематичен опит да се наложи изводът, че цикличността е в основата на човешката физиология и култура, то следва логическият извод, че нарушаването и изчезването на цикличността, дори и в един единствен аспект е сериозно предизвикатество – и към физиологията в частност и към културата във всичките и проявления.

В един кратък отговор към Жан-Клод Кариер, по време на поредица от интервюта във връзка с бъдещето на книгата, Умберто Еко очертава фундаментална опозиция, породена от новите информационни технологии и новите медии. В същността си това е противопоставянето на систематизираното знание-информация и информационния лабиринт: „Между премерения световъртеж, който човек получава в красива книжарница и безспирния световъртеж от интернет (к.м. – Ю.П.) има огромна разлика“ (Еко, Кариер 2001: 313). Любопитно е, че в отговора видимо присъства физиологическият фактор, като характеристика на информационното въздействие върху човека.[7] Той е общ и при книжарницата (пространство на систематичното знание) и при Интернет (несистематизиран океан от информация). Различно в степента си на въздействие и сила е влиянието – при книжарницата (определена като красива) то индиректно ни внушава аналогия с влюбването като неестествено, но здравословно и утвърждаващо състояние на духа. При Интернет това е болестно състояние, вследствие на някаква прекомерна употреба. Като оставим настрани световъртежа – симптом на ментален дискомфорт[8] – в отговора на Еко стои ключовото противопоставяне на информационната мяра (премерения) като форма на организираност, система и контрол и информационния разгул (безспирния) като проява на греховно излишество[9]

Така или иначе, употребявайки словосъчетанието „безспирна информация“, Умберто Еко индиректно обръща внимание върху първото най-важно последствие от технологичната и информационна революция – изчезването на медийноинформационния цикъл като важен съставен елемент от битието на модерния човек, и трансформацията на информационния навик, свързан с цикличността при получаване на медийната информация в поредица перманентни, импулсивни действия.

Какви обаче са последствията от това върху нагласите и поведението му като част от социалния организъм, проявяващи се в общественото мнение?

Няма да се спираме тук на изясняване на термина обществено мнение – и поради фундаменталната същност на проблема, и поради трансформациите, предизвикани от различен исторически и културен контекст. Ще припомним само принципното положение, че в модерното общество медии и обществено мнение са в неразривна връзка. Ако перифразираме Ернст Касирер, който казва, че: „човекът произвежда философия и поезия по същия начин, по който пчелите строят своите пити“, (Касирер 1996: 41), сиреч по силата на генетично детерминиран инстинкт, то същото в пълна сила важи и за медиите при „производството“ на обществено мнение.

Една от иманентно присъщите характеристиките на общественото мнение е неговата относителна устойчивост във времето. В своята терминологична употреба то много често съседства с понятието „нагласи“[10], тоест готовност на преобладаваща група хора да изразят отношение-действие във връзка с общественозначим въпрос. Нещо повече – самото формиране на обществено мнение изисква време. Самият Х. Ласуел не коментира фактора време в своя комуникационен модел, изглежда защото той все още не е проблем в средата на изминалия век. Извън съмнение е, обаче необходимостта от онзи темпорален отрязък, в който новината трябва да бъде узната-научена, коментирана и анализирана от професионалните комуникатори и лидерите на обществено мнение (елити), този коментар-анализ да бъде също така узнат-научен. Целият този фактологически контекст да бъде обсъден и приет на различни социални равнища и от различни социални групи. Логически въпрос при това положение е как дълбоката трансформация при медиите в новата комуникационна среда 70 години след Ласуел ще постави под напрежение формите на публична комуникация и произтичащите обществени следствия, резултати и обществено мнение.

Дотук вече стана дума за критичната промяна на информационния навик, настъпил в резултат от изчезването на медийноинформационния цикъл. Да се опитаме тезисно да посочим как основите фактори, довели до изчезването на информационния цикъл, същевременно поставят под натиск процеса на формиране на устойчиво обществено мнение.

Ако многоаспектната глобализация е един от най-важните фактори за динамиката в промените на съвременните общества, то два неписани принципа при нея са водещи по отношение на политическите форми на управление на националните държави и наднационални формирования (например, ЕС). Тези два принципа присъстват в тезата на Цветан Тодоров по следния начин: „Левицата подкрепя свободното движение на хора, десницата – на капитали.“ (Тодоров 2013: 168) Без значение от формите на политическо представителство в националните правителства или наднационалните формирования, обаче движението на хора и капитали поставя под напрежение статични и устойчиви до момента социални взаимоотношения и връзки. Глобализацията принудително налага социокултурна (хора) и икономическа (капитали) гъвкавост и адаптивност. Пряко следствие от това е нещо важно: „Една от последиците на гъвкавостта е отслабването на социалната мрежа, изграждана ден след ден, а оттам и самата идентичност на индивида.“ (Тодоров 2013: 144). Отслабването на социалната мрежа и идентичността на индивида са от съществено значение при осъществяването на социалната комуникация. Ако приемем социалната мрежа за ключов фактор, осигуряващ канали, по които тече информацията между отделните индивиди и групи в социума, то нейното „отслабване“ е първият тревожен симптом за криза и в наличния комуникационен модел. Нарушената идентичност на индивида пък го поставя под съмнение като компетентен потребител на информация и оттам участието му в цялостния процес по формиране на обществено мнение. С други думи, информацията тече по „ерозирали“ канали към „ерозирали“ адресати.

Усложняването на медийния ландшафт поражда по-лесно видими следствия по отношение на важния въпрос с формирането на устойчиво обществено мнение. За изходен пример в следващите разсъждения ще посочим противоположното състояние на пределно опростения медиен ландшафт, характерен за тоталитарните общества. При тях контролът върху информацията, преминаващ през контрола върху медиите и ограничаване на многообразието им, на практика формира огромни компактни аудитории – адресати на послания и внушения. Контролираната липса на алтернативни, спрямо идеологическия контекст, индивидуални, експертни мнения и мнения на лидери на обществено мнение на практика налага социални тези, приемани безкритично. При тоталитарните общества и тоталитарните медии общественото мнение е тотално в своята доминация, но често отношението на индивида към тази ситуация е, че на практика обществено мнение липсва: „Най-ясното въздействие на тоталитаризма върху мен бе следното: в продължение на години аз бях убеден, че всички политици са двуличници, че всяка публична реч по необходимост е лъжа. Вестниците – също. По-късно станах страхотен читател на всекидневници, но през първите десет години от живота си във Франция дори не посягах към вестници. Имах чувството, че човек си губи времето като се интересува от свят, върху който няма никакво влияние (к.м. – Ю.П.). (Тодоров 2003: 129).[11] От написаното от Цветан Тодоров става ясно, че ако все пак можем да говорим за преобладаващо обществено мнение, формирано с институционалната и идеологическа принуда, преминаващо и през медиите, то в много случаи на практика индивидът се изключва (атомизира) от обществените процеси. Стига се до парадокса индивидуално неучастие и липса на ангажимент към социалното, съчетано с формалната доминация на колективното.[12]

Тръгвайки от тази фактологическа база и следвайки пътя на махалото, по-видимо става, че медийното разнообразие, характерно за либералните общества, съчетано с информационнната революция, новите информационни технологии и новите медии има пряко следствие – неконтролируемо и продължаващо фрагментиране на аудиториите. По този начин цели социални групи, формирани на някакъв принцип (професионален, съсловен, културен и пр.) се оказват доброволно или неволно изолирани от участието си в дебата по обществено значими въпроси и във формирането на обществено мнение. Това те правят изключително като потребители на предимно специфично медийно съдържание, идващо от медии с професионален или специфичен профил. На пръв поглед тази обществена атомизация, доведена до край, е пълна антитеза на ситуацията при тоталитарните общества. Но е също толкова опасна по отношение на формирането на обществено мнение във връзка с важни за социума въпроси – често то на практика липсва. И по странна аналогия с тоталитаризма, индивидът също се изолира от ставащото около него.[13]

Социалните медии и социалните мрежи първоначално са посрещнати не само като нова възможност за конвенционалните медии от гледна точка на нови информационни източници, обогатяващи и разнообразяващи медийното съдържание. Общественото очакване е чрез тях да се преодоляват корпоративните, политически, финансови и лобистки зависимости, в които често изпадат мейнстрийм медиите. И наистина, първоначалната[14] финансовата независимост на социалните медии и мрежи, несъобразяването с необходимостта от финансиране на процеса по производство и разпространение на съдържание дава възможност чрез тях в общественото полезрение да влизат новини, събития, гледни точки, които конвенционалните медии целенасочено пренебрегват или премълчават. Като се започне от „Моникагейт“[15] и се стигне до УикиЛийкс на Джулиан Асанж подобни проекти показват неподозирани възможности за промяна на статуквото (политическо, икономическо и пр.) и привличане на огромен обществен интерес и аудитории. Тази характеристика води до очакването именно социалните медии и социалните мрежи да се превърнат в нов, мощен генератор на обществено мнение, трансформиращо се в реални действия за практически промени в социума[16]. Свръхочакванията, че социалните мрежи ще се превърнат в действен фактор в процесите на социална промяна, предизвикана от общественото мнение и подкрепа, предизвикани от тях, скоро са разколебани. Оказва се, че генерирайки първоначален социален импулс, те не могат да утвърдят и задълбочат социалната промяна: „Вече става очевидно, че глобалната протестна вълна успява да поляризира обществата, но печеливша от тази поляризация е „партията на стабилността“, а не „мрежата на надеждата“. Накъдето и да погледнем, политическия и социален разрив, предизвикан от протестите, не води до повече демокрация и плурализъм, а до консолидация около държавата и националния лидер. Свидетели сме на възхода на нов антикосмополитизъм.(…) Нормално е да се запитаме защо „Туитър революциите“ са в отстъпление?Но по-важният въпрос е защо преди бяхме толкова убедени, че те ще успеят?“ (Кръстев: 2015)

Въпреки, че тази линия (на социално въздействие) в някаква степен се запазва, с течение на времето социалните медии и мрежи:

– Стават сериозен компонент в информационната свръхнаситеност, разколебаваща формирането на обществен акцент и неспомагащ за аксиологическа подредба на общественозначимите проблеми[17]

– Не преодоляват липсата на модератори и непризнаването на авторитети (при социалните мрежи), поради „плоския“ или хоризонтален начин на комуникация. Това не дава възможност за рекапитулация и обобщаване[18] на резултатите от обществената дискусия – задължителен момент при формиране на общественото мнение[19]

Дигитализацията на медийния архив, който го прави достъпен по всяко време, и технологичната възможност на принципа на хипертекста архивът да става част от новото медийно съдържание създават възможност за изчерпателен и задълбочен фактологически и аналитичен контекст при осмисляне на важни за обществото факти и събития. От друга страна обаче, всеки хипертекст е заплашен от собствената си многословна прекаленост – „хипер“. Това съществено променя акта на четене, който от линеен се превръща в мрежов (Проданов 2010). Колкото и неочаквано да е, търсената задълбоченост при „мрежовото четене“ от гледна точка на по-голяма информираност по конкретен проблем, на практика води до информационно разсейване – потребителят практически се отклонява непрекъснато от основния текст, следвайки линковете, посочени в него. Така се потвърждава краткият и смущаващ извод на Никълъс Кар, че: „Интернет е технология на разсейването“ (Кар 2011: …)

Обобщената картина от посочените дотук два фактора – изчезване на информационния медиен цикъл, промяната на информационния навик – и част от обстоятелствата, предизвикали тази промяна оформят смущаващ извод. За разлика от класическите медии от прединтернетното време, новите медии трудно оформят преобладаващо обществено мнение. В своето свръхдинамично присъствие при информационния медиен оборот и непрестанното обновяване на медийното съдържание, те по скоро са инструмент за пораждане на обществено (съ)мнение. Скептицизмът (идващ от новите медии) е сериозен фактор в критическото осмисляне на действителността. Но скептицизмът рядко се трансформира в действие. Общественото мнение е ключов фактор в нейната промяна. И в това противоречие е същността на проблема.

 

Цитирана литература:

Минчев 2003: Минчев Борис. Навици и привички. borisminchev.info/download/Habits.doc

Русо 1973: Русо, Жан-Жак. Изповеди, 1973, София

Волтер 2015: Волтер, Франсоа, Векът на Луи XIV, 2015, Изток-Запад.

Стоянов 1983: Стоянов, Захари. Записки по българските въстания., С., 1983.

Еко, Кариер 2011: Еко, Умберто., Кариер, Жан Клод. Това не е краят на книгата., 2011, Ентусиаст.

Тодоров 2003: Тодоров, Цветан. Дълг и наслада. 2003, ЛиК.

Тодоров 2013: Тодоров, Цветан. Интимните неприятели на демокрацията. 2013, Изток-Запад.

Касирер 1996: Касирер, Ернст. Есе за човека. 1996, С.

Проданов 2010: Проданов, Юрий. В мрежите на четенето. В: www.pokazno.blogspot.bg/2010/02/blog-post.html

Кар 2011: Кар, Никълъс. Под повърхността. 2011, Инфодар.

Кръстев 2015: Кръстев, Иван. Защо Туитър революциите се провалят. – http://kultura.bg/web

Рушков 2008: Рушков, Дъглас. Теория и практика на манипулацията. 2008, Кръгозор.

 


[1] Иронично, странно, но и закономерно е, че в много случаи актът на информиране е в пълна степен психосоматично действие, съчетаващо в себе си няколко от жизненоважните функции на човешкото същество. Вестникът съпровожда любознателните и на масата за хранене и в тоалетната.

[2] Теоретичните разработки върху информационния цикъл са сравнително нови, като самата идея за информационен цикъл може да бъде проблематична в същността си, тъй като тя се свързва с понятието за „информация“, естествено преминаваща от източника към потребителите, без оглед на селективния подбор, направен от авторите или редакторите – Franks, Sarah (2010). „Grand Narratives and the Information Cycle in the Library“. In Accardi, Maria T.; Drabinski, Emily; Kumbier, Alana. Critical Library Instruction: Theories and Methods. Library Juice Press. pp. 43–53.

[3] „В очакване на куриера“ може да се осмисли и в метафоричен аспект, поради факта, че множество вестници от зората на журналистиката, та и до днес носят (в различни съчетания) името „Куриер“.

[4] Многозначително е изречението от „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, фиксиращо може би най-важният момент от живота на бъдещия голям български журналист: „Един път обаче, докато се наканя да се върна, един господин ме съгледа отвътре (от читалището – б.м.) и излезе да ме покани да вляза. „Не се срамувай, това заведение е отворено като за вас хора“ – каза той и ми подаде един вестник в ръката. (к.м.)“

[5] Неслучайно в употреба влиза метафоричното словосъчетание „глад за новини“.

[6] Странно е, че в своята фиксираност върху случващото се след „мрежовата революция“ на Интернет, днес пропускаме, че идентична технологична иновация променя медиите преди повече от век. Става дума за първата телеграфна линия в Европа от 1845 г., прокарана между Париж и Руан. От 1868 до 1900 г. броят на телеграфните съобщения нараства от 29 на 339 милиона. Всъщност периодичният печат придобива днешните си характеристики точно след появата на телеграфа – той променя критериите за това, кое може да бъде новина. Появява се нов вестникарски жанр – кратката новина. В този смисъл „окабеляването“ на света и предпочитанието към краткото съдържание, характерни за Интернет просто повтарят нещо вече случило се.

[7] По подробно по въпроса: Проданов, Юрий. In memoriam canonis. В: Представи за българския литературен канон. Кн. II., 2010, Фабер.

[8] Че четенето в Интернет не само поражда ментален дискомфорт, но води и до физиологични промени в човешкия мозък, променя работата на определени зони в него, влияе върху краткосрочната и дългосрочната памет и помненето – Виж: Кар, Никълъс. Под повърхността. 2011, Инфодар.

[9] Тук неслучайно опозицията е оценена с понятия от морално-етичен порядък. Разгулът (от гуляй, лакомия) е един от седемте смъртни гряха. Също както пък умереността е една от седемте добродетели.

[10] Близостта със „съгласие“ е очевидна. Интересно би било да вкараме в употреба термина „обществено съгласие“, само че в този случай смисълът се измества към потенциалната възможност мнението бързо да се трансформира в действие на принципа „Сговорна (постигнала съгласие) дружина планина повдига.“ Така че употребата на по неутралното и статично спрямо потенциално социално действие мнение остава предпочитана.

[11] Няма нужда да припомняме процентите на избирателната активност и на гласуването „за“ преди 1989 г. у нас като проява на обществено мнение и обществени нагласи.

[12] Доминация в колективното битие, но не и в индивидуалното съзнание, ако травестийно цитираме прословутата максима за определящата функция на първото спряма второто

[13] Повече за паралелите на неочакваното сходство между тоталитаризма и неолиберализма – В: Тодоров, Цветан. Интимните неприятели на демокрацията. 2013. Изток-Запад., с. 118-125.

[14] След своята поява, утвърждаване и привличане на постоянна аудитория, социалните медии неминуемо влизат в полезрението на корпоративния интерес. Естествено, в повечето случаи трансформацията им от индивидуално творчески и социален в бизнеспроект (привличане на рекама, спонсорирани новини и пр.) ги нарежда в редицата на мейнстрийм медиите

[15] По времето, когато на 21 януари 1998 г. „Drudge report“ публикува първите данни за Моника Люински и връзката и с американския президент Бил Клинтът, сайтът на Майт Дръдж е с едва двегодишна история и публикува предимно съдържание, взето от други медии. Показателен факт – медията носи името на собственика си! (www.DrudgeReport.com)

[16] Едно от обясненията за неочакваната сила и разпространение на масовите обществените движения в Северна Африка в периода 2010-1012 г., определяни като „Арабска пролет“ е във фактора Facebook. Още повече, че в аналогията с „Пролетта на народите“ от 1848 г. в Европа по отношение на решаващото значение на младите поколения в действията им за промяна, ролята на младежите в Египет, Либия, Тунис, Алжир и т.н. бе и във функцията им на потребители на Facebook, използващи социалната мрежа за координиране на протестите си и запознаване на света с тях.

[17] За това спомага и логическата комерсиализация на социалните мрежи и естествения при тях момент на лично присъствие и участие от страна на потребителя на принципа facebook-еgobook.

[18] Общественото мнение винаги първоначално (и накрая) е лично мнение, последвано от необозримо множество.

[19] Сърцевината на проблема е в извода на Дъглас Рушкоф, че: „Интернет не признава авторитети“ (Рушкоф: 2008). Приемането и съгласието с авторитетна личност или институция, която може да формулира или изведе тезисно същността на процес или явление е ключов момент в оформянето на общественото мнение.

Юрий Проданов е ръководител на Катедра Журналистика и масови комуникации в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Води дисциплините „Теория на журналистиката“, „Българска журналистика и книгоиздаване“, „Пресжурналистика“. Съчетава преподавателската дейност с журналистика на свободна практика – писал е (от 1996 г.) коментари и анализи за вестниците „24 часа“, „Новинар“, L’Europeo и Редута.бг.


Pin It

Прочетете още...