Известният германски писател и есеист Мартин Мозебах е смятан за консервативен, от някои дори за реакционен католик. От години той се занимава с ролята на църквата в модерната епоха. В книгата си „Ереста на безформеността“ (2007) той критикува някои от решенията на Втория ватикански събор, който завърши през 1965 и доведе до ново позициониране на католическата църква. В интервю за списание „Шпигел“ Мозебах твърди, че папа Франциск обслужва емоциите на тълпата и с публичните си изяви се профилира за сметка на църквата.
„Шпигел“: Г-н Мозебах, вие прекарахте миналата година в Рим. Бяхте ли заразен от всеобщия ентусиазъм по папа Франциск?
Мозебах: Спомням си онзи момент през март 2013, когато един кардинал оповести пред събралата се тълпа, че е избран нов папа, който е приел името Франциск. Още тогава разбрах какъв проблем се задава за църквата.
„Шпигел“: Защото името е програма – бедност и смирение вместо великолепие и мощ?
Мозебах: Да, Франциск от Асизи е абсолютната противоположност на папството, антагонистът на институционализираната църква. Той самият никога не е желал да стане част от йерархията, на която е бил дълбоко предан, но за себе си и за своите монаси е отстоявал един съвсем друг модел, един анархичен модел.
„Шпигел“: С други думи, папа Франциск противоречи на самия себе си още със самото си име?
Мозебах: Църквата, която се състои от много противоположности, живее от противопоставянето между папството и св. Франциск. Това е едно плодотворно противопоставяне за нея. Църквата се нуждае както от институцията, така и от анархичния християнин. Само че тези два полюса не могат да се съберат в един човек.
„Шпигел“: Може би тъкмо това е било намерението на папата: още от самото начало да покаже, че отново ще доведе църквата по-близо до базата?
Мозебах: До каква база? Църквата трябва непрестанно да се завръща до базата си, защото тя е една историческа институция и се позовава на едно конкретно историческо време – така наречената пълнота на времето, когато се появява Исус Христос. Тя трябва винаги да се стреми в тази посока, защото става дума за съхраняването на същността на вярата. В днешно време е налице редукция на вярата: има опасност нейното трансцедентално измерение да стане невидимо. А това означава, че базата, под което разбирам актуалното състояние на обществото, не е базата на църквата.
„Шпигел“: Това е аргумент в полза на завръщането към корените. Първата църква, както знаем, е била движение на бедните, на слабите, на потиснатите и унизените.
Мозебах: В църковната история винаги е било в сила правилото, че бедните са богатството на църквата. Христос е обичал бедните, ала не като неуспели богати, а като онези, които носят със себе си по-малко баласт и по-лесно могат да се присъединят към Божието царство. Исус зове богатите да станат бедни, а не бедните да станат богати.
„Шпигел“: И защо не ви убеждава това като програма на папството?
Мозебах: Проблемът с папа Франциск е настроението, което произвежда – като че ли сега се създава една съвсем различна църква, каквато не е имало никога преди. Сякаш Франциск коригира една хилядолетна деформация и създава нова църква без догма, без мистика; църква, която е в единогласие със сегашния обществен консенсус.
„Шпигел“: Страхувате се от пригаждане към духа на времето?
Мозебах: Във всеки случай Франциск върви в тази посока и дава муниции за едно такова пригаждане, като се изразява двусмислено. И това изглежда е система.
„Шпигел“: Обществеността обаче цени тъкмо неговите ясни изявления.
Мозебах: Вземете само думите му, че католиците не трябвало да се размножават като зайци. Голям смях, голяма радост от едно крайно пренебрежително изявление. Но същевременно и едно многозначително изявление по въпроса за противозачатъчната политика, което може да се изтълкува както в много пуритански, така и в много либерален смисъл. Той подхвърля остроумни приказки, които предизвикват спонтанен възторг, защото звучат така неофициално, така не-папски, така не-църковно. След което Свещената конгрегация се вижда изправена пред неблагодарната задача да интерпретира казаното в съответствие с църковното учение. Защото църквата не е свободна в своето учение.
„Шпигел“: Може би Франциск си е поставил тъкмо тази задача: да взриви църквата и нейната пазителка, курията?
Мозебах: Канцлерката Меркел може да промени програмата на своята партия, ако сметне това за уместно, ала папата е обвързан с традицията. Той трябва да се грижи за континуитета на традицията, това е неговата главна задача.
„Шпигел“: Но един папа може да си позволи да измисли и нещо ново?
Мозебах: Фигури от рода на Франциск от Асизи, основатели на ордени, мистици, те могат да сондират религията във всички посоки и да рискуват много. Папата обаче не може.
„Шпигел“: Бихме ли могли да кажем, че теологията е слабото място на папа Франциск?
Мозебах: Мисля, че тя просто не го интересува. Откровено казано това ми е много симпатично. През 20 век научната теология във факултетите допринесе съществено за размиването, за обезсмислянето на вярата. Само че подходът на Франциск не открива обезателно алтернатива на теологията.
„Шпигел“: Включвате ли тук и неговия стил – отказа от червените обувки, от златния кръст и т.н.?
Мозебах: Разбира се тук е налице критика по адрес на предшественика му. Но истински фаталното е, че се създава впечатлението сякаш папският орнат е въпрос на вкус. А това не е така. Нагърбването с папската длъжност включва и приемането на съответното облекло.
„Шпигел“: Франциск прегръща Бенедикт пред очите на всички. Това все пак е израз на уважение. Или мислите, че би трябвало да го игнорира?
Мозебах: Това би било по-подходящо и в никакъв случай неприлично. Тъй като един папа в оставка всъщност не съществува повече. Той не разполага дори със свободата на всички останали католици да прави публични изявления. Ала дори Бенедикт да беше покойник, така демонстративното дистанциране от него би било липса на пиетет. Който прави всичко различно, сигнализира ясно, че онова, което е било преди, е било сбъркано.
„Шпигел“: Такова е наистина впечатлението, включително и в Германия, където отношението към папа Бенедикт накрая беше извънредно критично.
Мозебах: Германците са един истеричен народ, чиито реакции са белязани от крайности. В началото беше „Ние сме папа“, а накрая папата стана една недолюбвана фигура. Още като кардинал от ватиканската курия Ратцингер заемаше по някои въпроси позиция, противоположна на германските епископи, и те се чувстваха един вид санкционирани. На тази почва трудно може да се развие взаимна любов.
„Шпигел“: Какво всъщност иска папа Франциск?
Мозебах: Трудно е от изявленията и действията му да се извлекат конкретни заключения. Този папа създава атмосфера. Само че атмосферата не е учение. Много показателно бе да чуем от него въпроса: „Кой съм аз, та да съдя?“ Красиво изречение, апостолическо изречение, но един папа не може да си позволи да го каже.
„Шпигел“: Това беше едно от изреченията му, които предизвикаха силни аплодисменти.
Мозебах: Естествено! Публиката обича подобни мъгляви извисявания.
„Шпигел“: Но ядрото на евангелическото послание – човековъплъщението на Бога, жертвената смърт на кръста, спасението – остава непокътнато.
Мозебах: Божието човековъплъщение е един от разграничителите между християнството и другите религии. Сътворител и сътворен си разменят местата в една голяма рокада: това е уникалното на християнството. От това черпят дори философските противници на църквата.
„Шпигел“: В какъв смисъл?
Мозебах: Става дума за учението за обожествяването на човека. Враждата към църквата от страна на Просвещението, с неговата представа за автономията на човека, не е нищо друго освен християнска ерес.
„Шпигел“: Дори Просвещението, разкрепостяването на човека, е свързано с християнското откровение?
Мозебах: Просвещението изобщо е немислимо без християнството. Затова от друга страна е така нелогично да оплакваме липсата на Просвещение в други религии. Мотивът на въплъщението е предпоставката за Просвещението.
„Шпигел“: Дали и папата вижда така нещата?
Мозебах: Той вероятно би избягнал думата ерес.
„Шпигел“: Той се държи по-скоро като шеф на една глобална неправителствена организация.
Мозебах: Само че не е такъв. Папата не трябва да се бори за гласа на избирателите, макар че понастоящем авторитетът му до голяма степен се държи тъкмо на такъв вид подкрепа. На моменти ми се струва, че Франциск се профилира за сметка на църквата. Например той се държи крайно безцеремонно с епископите. Ако папа Бенедикт беше третирал така дори един-единствен епископ, щеше да последва вой до небесата. Защото според католическото право епископът получава поста си от Христос, а не от папата; той трябва да е в силна правова позиция спрямо папата.
„Шпигел“: Дали Франциск не се стреми към премерване на силите с църковния апарат?
Мозебах: Ние имаме един папа, който от една страна превъзнася нежната църква, но от друга управлява много твърдо и се меси в работата на епископите. От гледна точка на публиката картината е следната: тук – динамичният, неконвенционален, смел папа със златното сърце, там – един скован, мъртъв, неподвижен апарат. Само че нещата не са така прости.
„Шпигел“: Саморазправата му с курията, обвинението към кардиналите в духовен алцхаймер и материализъм приличат на обявяване на война. Впрочем кардиналите реагираха удивително спокойно на гневната папска проповед.
Мозебах: Курията притежава изключителното умение да смекчава скандалите с благи формулировки. Както във всяка организация, така и в курията има съмнителни фигури, но и много лоялни и съзнателни личности. Всички те бяха хвърлени накуп в тенджерата.
„Шпигел“: Смятате ли, че Франциск залага твърде много на харизмата, вместо на ясното ръководство?
Мозебах: По отношение на папската длъжност харизмата няма всъщност никаква функция. Първият папа е бил Петър, човекът, който се отрича от Исус. Харизматикът е Павел. Най-добрият папа е онзи, който изцяло се скрива зад длъжността си, който се прегърбва като че носи тежко бреме. Одеждите, които папите са носели навремето, са символизирали това. Навремето папите просто са изчезвали под своя орнат. Не е имало нужда да бъдат виждани, та нали те са само наместници на Христос.
„Шпигел“: А не народните проповедници, за които копнее медийното общество?
Мозебах: Това, което ми липсва при Франциск, е готовността да се сгърби под бремето на поста си. Това би било смирение и скромност, и тогава ще е без значение дали папата спи в дворец или в хотел.
„Шпигел“: Той внушава обаче на хората чувството, че е един от тях.
Мозебах: В църковната история винаги е имало скромни, непомпозни папи. Йоан XXIII например се държеше подчертано простодушно, на моменти дори наивно. Само че никога не е претендирал, че е първият папа, разбрал вярно църквата.
„Шпигел“: Франциск заема обаче и неудобни позиции, противоречащи на духа на времето.
Мозебах: Вярно е, но това не казва нищо за начина на неговото ръководство. Хората ръкопляскат на него, а не на църквата.
„Шпигел“: Може ли Франциск да вдъхне нов живот на тукашната църква (в Германия – бел. пр.), като стимулира ентусиазма на вярващите за сметка на една, възприемана като закостеняла църква?
Мозебах: Свидетели сме на един дързък експеримент. Важно е да помним, че личността на съответния папа в последна сметка е без значение. Казвам това като католик, за когото папата е инстанция, към която се отнасям наистина сериозно. Най-важното е континуитетът. Всичко, което е от полза за континуитета, е от полза за църквата.
Преведе от немски Стоян Гяуров
Сп. „Шпигел“, бр. 22/23 май 2015
