Наред с Курбан Байрам в мюсюлманския сунитски календар съществува още един славен празник – Рамазан Байрам или Кючюк Байрам (Малък празник), наричан в народния фолклор още и Шекер Байрам. Месец Рамазан (или Рамадан) е деветия от лунния мюсюлмански календар (хиджра). Много древни народи от Близкия изток, между които и арабите, използвали лунния календар още от времето преди приемането на исляма като официална религия през VII в. Според този календар, в годината има 354 дни, а всяка трета година е високосна и има 355 дни. Месеците са 12, както при слънчевия календар, като нечетните месеци са с 30 дни, а четните – с 29 дни. Ислямският календар не е свързан със сезоните. Спрямо слънчевия календар всеки ден в него и всяка година се изместват с 10 дена назад.
Думата Рамазан по смисъл означава горене. През този месец мюсюлманите спазват поста оруч (говеене), който е отреден от Всевишния (Аллаху Теаля). Чрез оруч, допълнителния ибадет (служене) и садака (милостиня), месец Рамазан е месец на благодат и спасение. Според някои Рамазан е едно от имената на Аллах, който чрез опрощение изгаря греховете. Независимо какво е значението и мъдростта за името на месеца, той е особено значим и свършва с прекрасен празник (Байрам) за всички мюсюлмански братя и сестри.
Постът оруч (араб. саум) е третият основен „стълб“ в исляма. Той е установен от самия Пророк (Хазрети) Мохамед през 624 г., но е унаследен от предшестващите религии (юдаизма и християнството). Задължителният пост се съблюдава именно по време на деветия месец от мюсюлманския календар – Рамазан. Тогава от мюсюлманите се изисква пълно въздържане от храна, вода, цигари, благовония и сексуално общуване с другия пол от изгрев до залез слънце. След падането на нощта забраните се снемат, но същевременно на вярващите се препоръчва да не се отдават на излишества, а да прекарват времето си в размисли за бога, да извършват добри дела, да раздават милостиня.
Четвъртият „стълб“, който има отношение към празничния месец е задължителната милостиня (араб. закат). Това е своеобразен налог в размер на 1/40 част от доходите и собствеността в полза на нуждаещите се членове на общността (уммата). Закатът е различен от доброволната милостиня (садака-и-фитре) и е получил тълкуванието на пречистване, без което придобитото богатство не може да се ползва благочестиво. За сведение, другите „стълбове“ на исляма (от общо пет) са: „засвидетелстването на вярата“, молитвата (араб. салат, перс. намаз) и поклонничеството (хадж) на светите места в Мека.
Празничната еуфория се усеща още в навечерието на празника („Арифе“), когато се правят и разнасят на съседите (най-малко на 7 семейства по святата традиция), топли и приятно ухаещи мекици. Своите радостни изживявания от този съкровен момент изразява по затрогващ начин, писателят-журналист Мухаррем Тахсин (1929-2012) – родом от с. Синя вода, Разградско:
„И аз като един от белокосите възрастни хора нося със същата топлина в сърцето си празничните спомени от детството ми. Например между тях важно място заемат вълненията ми от „Арифе“. Не знам защо, но се чувствах особено приповдигнато. За мен Арифе беше един вид празник пред празника, предварително изживяване на празника. Защото чувствах с цялата си душа как същия ден навсякъде наоколо преобладава последно, подготвително настроение. Връшника на огнището, палачинката на връшника, питката във фурната, мекиците в тигана, благоуханието на препърженото масло и халва И после раздаване на питка, било с халва, било без халва. Всичко това дълбоко ме трогваше.“
Имаше и един друг съществен момент, който ми оказваше дълбоко въздействие – продължава разказа си писателят. – Това беше чакането за целуването на ръце. Тази обноска – целуване на ръце, която е общ признак на уважение и обич, слагане край на обидите и сръдните, възприемахме с цялата си детска чувствителност и откровеност и се стараехме да я изпълним както трябва.. Това беше щастливо чакане за нас, децата. Чакахме с нетърпение, прилягащо на годините ни и без да мигаме, гледахме да се отвори вратата на джамията. И след като се отвори вратата и мъжете излизаха от намаза, малките започваха да целуват ръцете на по-големите. Това беше началото на взаимното честитене на празника. И децата получаваха очакваното. Шепите, джобовете и пазвите им се пълнеха с бонбони, леблебии и други лакомства. Въпреки, че бях малък, много се вълнувах на това тържество.“
За да се отдаде на пост (оруч), мюсюлманинът трябва по собствено желание и убеждение да приеме продължителните лишения. Според кораническото слово Аллах е казал, че ще съди хората не според делата им, а според замислите им. Всеки мюсюлманин (между пубертета и старостта) се лишава доброволно в продължение на 30 дена от изгрев до залез слънце от ежедневните си нужди и удоволствия. Според религиозните предписания, освободени от това задължение са болните, пределно възрастните, бременните и кърмачките. Ако е пропуснат ден от поста, той трябва да се изпълни в друго време; ако това е невъзможно, мюсюлманинът трябва да нахрани със собствени средства на обед и на вечеря 60 бедни.
В оруча (говеенето) са заложени редица религиозни, нравствени, икономически, социални и възпитателни мъдрости:
– оручът е покоряване на Аллах и ибадет;
– оручът е зекята (данъка) на тялото;
– оручът е източник на здраве;
– оручът възпитава страстите на човека и го облогородява;
– оручът спомага за придобиването на търпение и издръжливост;
– оручът развива милосърдието и състраданието;
– оручът води към щастие и в земния, и в Отвъдния живот.
Кулминацията на празника е Денят на разговяването – Рамазан Байрам. Празнува се в първите два дни на десетия месец Шеввал (араб. Шауал). Той е неразривно свързан с предхождащия го едномесечен пост в месец Рамазан, дал названието на самия празник. Според Корана този месец е важен, защото в една от неговите нощи Мохамед е получил първото откровение, изпратено му от Аллах. В една от свещените сури пише така:
„Месец Рамазан е месецът, през който Коранът беше спуснат на хората (нощта Кадир – б.а.) като пътеводител верен на хората, като неоспоримо доказателство за Истината и наставление за това, как да се отличава правдата от кривдата. А който от вас през този месец съзре новолуние, то нека пости да захване. Който пък тогава болен и вече на път е, то нека да пости през други дни. Според броя на дните, през които е постил, Аллах ви желае не затруднение, а облекчение.“
Същинският празник – Рамазан Байрам, е приеман за изключително важен в Исляма, нарича се още Кючюк (Малък) Байрам и се празнува официално в продължение на три дни. Правоверните се събират на обща трапеза, разменят си подаръци, раздава се милостиня и се посещават гробищата, за да се отдаде почит на умрелите роднини. Когато се срещат в този ден близки, познати или съседи, те се поздравяват с „Чок байрам олсун“ („Да има много празници“), както е например в гр. Никопол, Плевенска област.
На празничната трапеза е прието да има задължително мед, но не липсват и традиционни лакомства: бонбони, баклави, локум, халва, бисквити и т.н. Оттам идва и другото название на празника – Шекер Байрам. Децата естествено очакват с нетърпение този момент: те се събират рано сутринта на групи от по три-четири и започват да обикалят домовете и махалите. Децата поздравяват стопаните с настъпването на празника, а те от своя страна им дават бонбон, локум или някой друг сладкиш.
Рамазан Байрам, както и останалите празници на мюсюлманите в България, е не само интересен, изпълненен с характерна атмосфера и наситен с човеколюбие и мъдрост празник. Преди всичко той е богат и ценен извор, събрал и препредавал на идващите поколения най-хубавото и стойностното от житейските и моралните постижения на мюсюлманската култура. Чрез него и другите празници ние извличаме поуки от радостни и печални събития, които ни напомнят не само принадлежността ни към един или друг етнос и религия, но и към човешката общност като цяло, към най-доброто, което тя трябва да възпитава у хората – хармония и толерантност към различията.
Библиография
АНАСТАСОВА, Е., Етничност, традиция, власт. Етюди на прехода, АИ „Марин Дринов“. София, 2006.
ГЕОРГИЕВА, Цв. – съст., Сб. Кърджали от традицията към модерността… МЦПМКВ., София, 1998.
ГРАДЕВА, Р. – съст. и отг. редактор, Сб. История на мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания, Т.7, МЦПМКВ, София, 2001.
ГРАДЕВА, Р., ИВАНОВА, Св. – съст., Сб. Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания, МЦПМКВ, София, 1998.
ГРОЗДАНОВА, Е., ТОДОРОВА, О. и кол., Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, ИК „Гутенберг“, София, 2003.
ИСОВ, М., Най-различният съсед, кн.7, МЦПМКВ, София, 2005.
КАРАХАСАН-ЧЪНАР, И., Етническите малцинства в България, изд. „ЛИК“. София, 2005.
КАРАХАСАН-ЧЪНАР, И., Светът на исляма. Турският свят, Персия (Иран), Индия, Черна Африка, Новото време и Балканите, т. II, изд. „ЛИК“, София, 2006
ЛОЗАНОВА, Г., МИКОВ, Л. – съст. и отг. редактор, Сб. Ислям и култура. Изследвания т.4, МЦПМКВ, София, 1999.
МАРИНОВ, В., Принос към изучаването на бита и културата на турците и гагузите в Североизточна България, София, 1956.
СЪБОТИНОВА, Д., Семейник или колелото на живота. Обичаи и обреди на българските турци и цигани/рома, изд. „РИТТ“, Силистра, 2002.
Култови сгради и надписи в България (1), изд. „БОН“, Благоевград, 2003.
ТЕОФАНОВ, Цв., Свещен коран, превод от араб., фонд. „Тайба“, София, 1999.
