1 1 1 1 1 Оценка 4.33 (3 гласувания)

 

2017 02 Levski

 

Факт е, че ние, българите, трудно постигащи съгласие и за най-елементарни неща в ежедневието, на въпроса „кой е най-великият българин“ отговаряме подозрително единодушно – Васил Левски. Той е най-чист и свят, той е №1 дори и в ТВ класацията Топ 100(!?) на велики сънародници. Историята е превърнала Васил Иванов Кунчев, от човешко същество с майка, сестри, братя и кусури, в Апостолът на Свободата. Историята го е издигнала в недосегаем мит, а образът му е инкрустиран във визуалната памет на всеки от нас. Но нека си го кажем най-сетне – фигурата на великия Левски се вкочанясва в безжизнена мумия, изоставена в мавзолея на народната ни памет. А името му ще продължава да се източва от съдържание, ако за него не се мисли, говори и действа. Левски не може да е обект единствено на научни семинари и академични публикации, четени от по осемнайсетина души, той не е само занимание за историци – Левски е разговор, който не трябва да прекъсваме. Затова, без претенция да казвам нещо ново и сензационно, аз просто искам да поговоря за Апостола. Доколкото тук му е мястото, ще обърна внимание върху разказа около предателството му, приет за емблематичен в нашия колективен наратив. Искам да поразсъждавам „на глас“ и за неговия истински враг и предател. Съзнавам, че тази могъща история не може да бъде разказана накратко и в този формат, но въпреки това ще я започна. Източниците ми са Стоян Заимов, Захари Стоянов, Иван Унджиев и кореспонденция на Васил Левски.

Ето съвсем накратко фактите около края на Дякона Левски:

На 22-септември, петък, 1872-ра в Арабаконашкия проход (сега Ботевградски) е нападната турската хазна. Обирът е дело на Димитър Общи и Стоян Пандурина с група въоръжени мъже, а идеята идва от един тетевенски „бизнесмен“ и член на комитета, Хаджи Станьо, който има добри връзки с местната турска власт и разполага с вътрешна информация за движението на колата с парите. Идеята е уж да се съберат средства за революционна дейност и въоръжено въстание. Тази идея обаче, Левски – основателят, сърцето и двигателят на Българският Централен Революционен Комитет – е отхвърлил недвусмислено като ненавременна след като се запознал с нея. Но въпреки волята му, и без неговото знание, държавното превозно средство е нападнато. Охраната е вяла, грабежът – успешен. „Отрязахме торбите и кой колкото можа да вземе, напълнихме си чантите.“ – казва в показанията си Димитър Общи при следствието. От тях научаваме, че същият прибрал чантите на повечето участници, а тези, на които не успял, изпратил със заръка да си отидели по домовете, да скриели парите, и да не ги пипали. На някои платил по 500 гроша за добре свършената работа, на ханджията в Правец – 1000, но той му поискал още 200, които и получил. Стоян Пандурина пък още при обира успял да скрие една торбичка със злато. Вече в Тетевен, двама от членовете на комитета, Станьо и Станчо му поискали 1000 гроша, за да си купят вино от Плевен и Общи им дал, защото обещали, че ще ги върнат после на комитетската каса. На някой си Дочо също дал 1000 на заем, а на Анастас п. Хинов дал четири кесии с пари да купи коне и т. н., и т. н… Изобщо, Димитър Общия е твърде щедър с парите. Естествено, някой се разпява, наглите обирджии един по един са арестувани, освен Димитър Общи, все още укрит в Тетевен. Местният комитет обаче, изплашен от арестите, не го иска вече в града си и го натирва една нощ, преоблечен в женски дрехи. Заловили го дни след това в обора на един хан, заспал върху два чувала орехи. Откарват го в София. В софийския конак Димитър Общи извършва най-масовото предателство, на което е способен. Там „…без да се даде да го мъчатъ, обадилъ имъ, че ще казва сичко кое знае. Този Димитъръ оказалъ на много лица, казвалъ, че имали големи планове, чи тiя пари бьiли обрали с целъ да купуватъ …оръжие…“ пише Й. Филаретова на Найден Геров през ноември. Васил Левски, все още на свобода, също предупреждава в едно свое писмо до Х. Иванов. „Известни да сте, че Д. Общи предава всичко щото знае. От София доде човек нарочно да ми разправя за това който са познава с Д. Общи да стои нащрек в къщата си да не спи, а по приятели.“

Можем само да гадаем какви са подбудите на Димитър Общи да издаде всичко и всички. Всеобщото мнение е, че по такъв начин уж бил искал да привлече вниманието на Европа, че бил търсил среща със султана, подкрепа от обществеността и подобни дивотии. Факт е, че Димитър Общи нарушава Устава на БРЦК, нарушава революционния Закон. Струва ми се, че историята се е отнесла снизходително с това и по славянски сантиментално му е простила. Заловеният Д. Общи от страх пред въжето опитва да прикрие едно неодобрено от Васил Левски своеволие с патриотизъм, опитва да превърне един криминален акт в политически. Успява.

 

Разпит след разпит, ден след ден турската власт научава имената на всички български революционери, които Д. Общи познава и не познава. Нещо повече – той не спира само със своите предателства, а подтиква всички задържани около себе си да правят това. Софийският затвор за дни става буквално тесен за всички идващи българи, налага се да пращат затворници във Видин. Разследванията са неочаквани за турската власт, която не е подозирала мащаба на национално-освободителната дейност. Назначава се смесена комисия, съставена от мюсюлмани и християни, които участват в разпитите на постъпващите в конака нови комитетски членове, издава се султански указ от Цариград, за да се формира орган с качествата на извънреден съд, в който влиза и висшият държавен чиновник, българинът Хаджи Иванчо Пенчович. По всичко изглежда, че в София вече е прибрана голяма част от вътрешната революционна организация. Този, който определено е липсвал в кауша обаче бил Апостола. И през последните си седмици свобода Левски е зает с това да работи по делото, обикаля комитетите, събира архива, пощата, революционната каса, но примката е вече около врата му. Въпрос на време е било той да увисне на него. Нека веднъж завинаги стане ясно, че това бесило е издигнато не от някой друг, а от Димитър Общи.

Всяка велика за епохата си история се развива по правилата на една добре написана драма. В тази драма героят е Дякона Левски. Неговият антипод обаче не е общоприетият до днес поп Кръстю, който може да е бил, а вероятно и да не е бил предател. Тъмният герой и истинският Анти-Левски е Димитър Общи. Това, което се знае за него не е много:

 

2017 02 Dim Obshti

 

Роден в село Дяково (сега в Косово), израснал в Сърбия, където казва „Слугувах при големи хора и прекарвах както можех…“, преместил се във Влашко, после пак в Сърбия в легията на Раковски, (където и се запознал с Левски), после се върнал в Гюргево, през 66-та отива в Италия като доброволец при Гарибалди, после се озовава в Атина, участва в Критските събития, после пак в Сърбия, пак във Влашко, върти се покрай Панайот Хитов и други стари воеводи. (Разбира се, четническото му CV няма как да бъде потвърдено.) После се свързва с Каравелов, от когото е и изпратен през лятото на 1871 в Българско да помага на Левски, който не е дал съгласието си за това, но вече е късно – Д. Общи е при него. Левски е подозрителен към новия си помощник от самото начало – навярно е имал впечатления от общото им минало на легионери в Сърбия – и не му се доверява много. Заедно обикалят комитетите, но когато имат събрания, Левски го оставя в хана и не го запознава с членовете. Не се държи така Апостола с изпратения също от Каравелов Ангел Кънчев, на когото се доверява изцяло. За разлика от А. Кънчев, който е млад, интелигентен и идеалист, Димитър Общи е авантюрист на средна възраст и неграмотен – налага се да му четат Устава на организацията, защото той не може. „Извадиха един устав и го прочетоха… Попитаха ме: Разбра ли устава, който се прочете? Понеже беше много дълъг, не можах да го запомня всичкия, та ми го обясниха повторно.“ – четем в признанията му. Въобще, Левски държи Димитър Общи настрани от много неща. Но пасивната роля, в която е поставен от началника му, не го удовлетворява. Да обикаля села и паланки не е за него – той търси екшън. Оставен за известно време сам от Левски, той започва да действа на своя глава, развихря се. Ето какво Левски пише за него на Каравелов: „Д. Общи ще го извадим из службата му… той излязал отъ границата си и според както виждам по естествения му характер, хвалби, по многото с лъжи, пред съучастниците, но и по кръчмите на хората говорил…“ Димитър Общи руши всички правила на революционната дисциплина и устава, в който се е заклел. Лятото на 1872 година Левски свиква всички упълномощени дейци на комитета на събрание, за да разгледат и одобрят новия устав. Между тях не е поканен Д. Общи. Предполагам, че – раздиран от наранено честолюбие и ревност – по това време той започва да вижда Апостола като свой личен враг. „Бях сърдит, че не ме взеха със себе си…“ казва той.

 

В започналата вече активна работа, Апостола очертава в едно писмо какви трябва да са качествата на народния водач: „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни. Без тия едно да липцува на водачат на тая света работа, то той ще я улайнени както и да е.“

Кои от тези качества притежава Д. Общи? И какво тогава търси той сред читавите? Нямало е достатъчно качествени хора – това е имал Левски, с това се е справял. Месеци преди обира на хазната в Арабаконак, Димитър Общи започва клеветническа кампания срещу Дякона. Към нея се наортачва и още един помощник на Дякона – Анастас п. Хинов. Вторият е поне грамотен, та имаме писма, които доказват опитите да се почерни името на великия българин и дори заплахи за саморазправа. Двамата го обвиняват, че не вършел достатъчно работа и харчел народна пара и бил „привилегист“. Към тези клевети Левски се отнася сериозно, но нито за миг не пада на нивото на хулителите си. Той борави с факти и цифри, и призовава към демократично решение на възникналия проблем. В духа на устава, Левски призовава към събиране на „документите“ против него и отиване на съд пред Централния комитет; това е „интрига, която спира ходатъ на народната работа.“ – пише Левски, оставайки високо над личните обиди. „Ако Вий мен не сте познали, който са таркалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани…“ И. Унджиев пише „Това бе борба, в която лекомислието и… безредието воюваха със съзнанието за отговорност пред делото на народа, със здравия разум и дисциплината на организацията.“

Ето и Левски, в писмо до ЦК. „Бай Димитър, чи е заслужил в много неща за смърт, така е, но прощава му са на простотията му до сега! Ако да беше учен не можях да потъпча закона (според който неподчинението на Устава се наказва със смърт, б. а.) Бай Димитър не е предател, но неразбран – горделив и говори за работи от себе се, без да знай каде водят…“

И тук, мисля, Левски прави грешка и не прилага Устава, в чието написване участва и по чиято буква сам живее. Навярно ахилесовата пета на нашия герой е било неговото великодушие, неговата човечност. Навярно не го е възприемал като враг. Но факт е, че Левски подценява Димитър Общи. Оставя го жив. Е, както знаем, няма ненаказано добро. И равносметката: за по-малко от година мотане из Българско, Димитър Общи успява да въвлече Апостола в подли интриги, извършва своеволно обира на хазната, бива заловен и предава организацията и самия Васил Левски.

В деня след Коледа, Апостолът е заловен в Къкринското ханче и това е съвсем отделна история. Дали поп Кръстю е бил човекът, който го е посочил с пръст, дали е друг (има достатъчно заподозрени в това), за мен няма значение. Защото голямото предателство е ВЕЧЕ извършено. Една от най-драматичните сцени за мен е тази, в която Левски е в Софийския затвор и е принуден да застане лице в лице с Димитър Общи. Какво ли е било в сърцето на Апостола? Как е гледал в очите своя антипод?

Левски е светлокос и светлоок, Общи е тъмен. Левски е идеолог-визионер, Общи е мутра-рекетьор. Левски пише, Общи е неграмотен. Левски е комуникативен, Общи- темерут. Левски е великодушен, Общи – отмъстителен. Левски е честен, Общи – лъжец. Левски е търпелив и прагматичен, Общи – припрян и сприхав. Левски е дисциплиниран, Общи не признава ничий авторитет. Левски е всеотдаденост, Общи – егоизъм. Левски е демократичен, Общи е анархия. Има нещо изконно европейско в излъчването на Левски, докато Димитър Общи е прототип на тъмния балкански хайдутин.

Накратко: Васил Левски и Димитър Общи екстернализират двете начала на национална ни идентичност – конструктивното и разрушителното. И едното може да бъде осмислено само в съпоставката си с другото. Фигурата на поп Кръстю в случая е нерелевантна и не добавя нищо към образа на Левски. Този образ на Левски, който мечтая да оживим отново, за да е разбираем за децата ни, за техните деца и за останалия свят.

П. С. От всички затворени в София на смърт са осъдени само двама: Димитър Общи и Васил Левски. Последните думи на Общи били: „Ах, излъгаха ме“. За последните думи на Левски не се знае със сигурност нищо. „Тогава софиянци се бяха толкова изплашили, че всички се бяхме изпокрили в миши дупки.“ – публикува И. Унджиев спомена на един старец. Има няколко версии -- в една е полумъртъв, в друга декламира, в трета достойно мълчи, а в четвърта пее. Няма как да знаем коя от тях е вярна. Когато дебелият палач Рушид Баба окача въжето на Апостола на българската свобода, наоколо българи е нямало.

2017 02 Levski 2

 

 Източник

Захари Карабашлиев
Захари Карабашлиев е български белетрист и драматург. Дебютният му роман „18% сиво“ (2008) има междувременно двадесет и четири издания и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията „Голямото четене“. „18% сиво“ печели „Цветето на читателите“ – литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници „Хеликон“. Пиесата „Откат“ получава Голямата награда на конкурса „Нова българска драма“ (2008), а пиесата „Неделя вечер“ – най-престижната театрална награда за драматургия в страната, „Аскеер“. Захари Карабашлиев е автор на сборник разкази „Кратка история на самолета“ (2009), както и други книги. Понастоящем е главен редактор на издателство „Сиела“.
Други статии от този автор
Посетители: 76

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Vivian писа Още
    Сигурно имате предвид... преди 10 часа
  • Л. Стефанов писа Още
    Две знакови гледки в... преди 2 дни
  • Иван Митев писа Още
    Ситуацията в Република... преди 3 дни
  • Иван Младенов писа Още
    Здравейте,
    всъщност,... преди 6 дни
  • деду Въсу писа Още
    поздравления... шапка... преди 1 седмица
  • patanasl@yahoo.com писа Още
    Може в Източна Европа да... преди 1 седмица
  • patanasl@yahoo.com писа Още
    Въпроса с истината за... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    "Кръчмарски... преди 1 седмица
  • Севда Маринова писа Още
    Религията създава... преди 1 седмица
  • Валентина Минчева, журналист, писа Още
    Безпощадно, талантливо,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Разбира се, никой не ми е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Напудрен глупак, който... преди 2 седмици
  • Димитър Венков писа Още
    Я да видим познанията на... преди 2 седмици
  • Митко Генов писа Още
    Блестящ познавач,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Бих искал да попитам кой... преди 2 седмици
  • Славимир Генчев писа Още
    Много от т. нар. десни... преди 2 седмици
  • Дора Апостолова писа Още
    Типични разсъждения на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Благодаря на Златко за... преди 2 седмици
  • Дамян Цоневски писа Още
    Силно тенденциозна... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Човек трябва да е сляп,... преди 2 седмици
  • Йордан Нихризов писа Още
    Един кратък анализ на... преди 2 седмици
  • Тодор писа Още
    Хубава статия. Няма... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Набързо откъм фейсбук...... преди 2 седмици
  • галка писа Още
    Хората са жестоки със... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Четох внимателно текста,... преди 3 седмици