От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2016 12 Ubahn Angriff 2

 

Пиша по повод статията на г-н Златко Енев „Една моментна снимка“, в която се атакува моята позиция във Фейсбук по повод отразяването на случая в Берлинското метро. Още в началото ще заявя, че вероятно става дума за недоглеждане или реакция под влияние на афект от страна на автора. Позицията, изразена в постига ми е ясна: Не на езика на омразата! Престъплението няма етнос, народност, националност или раса. Престъпникът трябва да си плати, независимо от своя род и език. В този смисъл бях подразнен от многобройните публикации – в България и чужбина – които извеждаха в заглавието или в лийда си, че нарушителят от берлинското метро е българин. Само един пример от многото източници – и то не български: „Дейли мейл“: „Pictured: The cowardly Bulgarian brute 'who kicked a woman down a flight of stairs at a Berlin subway station before fleeing to his native country“. Това ме възмущава. Както се възмущавам, когато се пишат журналистически материали, в които „Циганин обра баба“ или „Ром изнасили девойка“. Не е срамно да си ром, българин или германец. Произходът ти не определя престъпни намерения.

По отношение на изявлението, че медиите „тръбят“, ще дам само няколко примера. БНТ1 съобщи за събитието така: „Нападателят от бруталната сцена в берлинското метро, която възмути Германия е българин, българи са и тримата му придружители, става ясно днес от германската прокуратура и публикации в германската преса. Един от тях в понеделник беше разпитан и освободен. Оказва се, че той е брат на мъжа, който рита жената в гърба, и вероятно го е предупредил. Основният извършител е идентифициран, и тъй като се укрил в България, ще се иска екстрадирането му. И четиримата мъже са роднини, строителни работници. Според източници на БНТ, към момента няма нито Европейска заповед за арест, нито Молба за международна правна помощ. Германската полиция помоли от тази вечер кадрите от охранителната камера да не се използват.“

И още един цитат от БНТ1, които цитират Дойче веле: „Случаят е централна тема в германските медии и предизвика буря в социалните мрежи“. Ако това не мотивира глагола „тръбят“, за който съм упрекван, съгласен съм той да бъда редактиран с някой друг, но не виждам смисъл в това.

Би Ти Ви от своя страна цитира германски медии, според които интелектуалци са събрали сума от 60 000 евро като награда за залавянето на българина от метрото. Цитирам: „Частни лица, сред които артисти, музиканти, интелектуалци са обявили парична награда от 60 000 евро за онзи, който посочи името и адреса на нападателя на младата жена. Германците искат незабавно експулсиране на бруталните чужденци“. Край на цитата. А докато пиша тази бележка, по същата телевизия върви информация, според която българин е извършил нападение в Испания. В този смисъл, аз не приемам именно това – да се създава чрез медиите чувство за вина у невинни и усещане на неприязън към цели обществени групи. Независимо дали това се случва в български или чуждестранни медии.

Държа да отбележа, че диалогът в моя профил протече демократично с изключение на един господин, който си позволи лични квалификации и обиди. Отминавам ги. Нека те си останат за негова сметка. Няма как обаче да отмина статията на г-н Енев, защото тя очевидно е плод на неразбиране. Всъщност, не виждам кардинални различия с позицията на автора, освен това, че наистина е пълно с публикации, където битува споменатото внушение.


Small Ad GF 1

Редно е да добавя, че винаги съм се изказвал против езика на омразата. Против езика на високомерието. Против езика на последната инстанция. И за езика на уважението и съзидателния диалог. Щом член на обществото се почувства уязвен, той има право да изрази своето мнение. Не виждам нищо нередно в това. Напротив, проблемът трябва да влезе в дневния ни ред, да бъде обсъден и да се стигне до решение. Защото демокрацията предполага диалог. Позициите може да са различни, но интелигентните хора уважават правото на другия да изрази това, което мисли. Нищо, че не отърва на тоя или оня. Личните квалификации са първата стъпка към личната саморазправа и фашизма. Ето защо, както писах преди малко, трудно можеш да спориш с мечка – тя просто ще те изяде. В този смисъл сравних и либерализма с комунизма. Не като течения, които се припокриват идейно, а поради моето опасение, че и в двата случая всички трябва да споделят определената платформа, за да може тя да проработи ефективно. Демокрацията не прави хората на глупаци. Тя отчита различните мнения. Стига да не е параван. Да бъдем умни.

Благодаря на г-н Енев за правото на отговор. Надявам се, че текстът ми ще намери място и на сайта на радио „Бинар“. Да се четем внимателно, за да нямаме недоразумения. Усмивка и весели празници!

Петър Краевски е български журналист и писател, автор на няколко книги. Последният му роман, Чат или сбогуване с Аркадия, излезе в началото на 2009 г.

Pin It

Прочетете още...

Онези са свине

Бойко Ламбовски 13 Апр, 2009 Hits: 15368
Кои са онези ли? Лошите. Мръсните.…