От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

1. Омразата – актуален проблем от сферата на човешките права

Пробуждането на омразата ражда безумия… Не искам да изобразявам омразата, не искам да я материализирам дори в картина. И без това пространството е наситено с ненавист. Всяко докосване до нея, дори като идея в ненарисувана картина, е опасна за въздуха, който дишаме. Нарисуван, духът на омразата остава завинаги, казва Светлин Русев (3).

Какво е омразата? Тя е тежко и дълготрайно чувство на враждебност, настанило се в сърцето на човека; качество на лошите нрави; втора природа на човека; основа за екстремно поведение и действия. Омразата е източник на много духовни и морални болести. Тя предизвиква чувство на завист, безсрамие, налудничавост, насаждане на чувство на превъзходство на едни хора и групи над други, клевета, злепоставяне, унижаване на хора, поставени по един или друг признак в неравностойно положение, омаловажаване на исторически факти и истини, подстрекаване към насилствени действия и пр.

„Омразата е и негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой, чийто зло се желае. Омразата е свързана с желание да се избегне, ограничи, спре или унищожи всичко, което се мрази. На нея се гледа като на антипод на любовта. Тя е страст на субекта, която цели разрушаването на своя обект. Мразят се хора или различни организации, които застрашават благополучието или самото съществуване на хората, извършват психически или физически тормоз и нанасят щети или вреди„(5).

Според психолозите, „омразата е ответна реакция към хора, чиито интереси са коренно различни или противоречат на нашите. Хората обикновено мразят всичко, което се противопоставя на здравето или благосъстоянието им, дори всичко, което не могат да обичат. Много престъпления са извършени именно под въздействието на омразата. Преди и по време на война например честа практика е да се манипулира населението да мрази друга нация или политически режим. Омразата е насочена срещу хора, които са аутсайдери или принадлежат на група, различна от тази, която ирационално насочва към тях омразата. Това е ксенофобията. Другите, чуждите, различните, са обект на негативни квалификации, възприятия и идентификации“ (1).

2.Езикът на омразата

Езикът на омразата става все по-актуален в нашата действителност. По-начало той не е нов проблем от сферата на човешките права, ксенофобията – също. Омразата е съществувала от антични времена. Става дума за една ирационална омраза, насочена понякога ментално, тоест само като нагласи и отношения, но много често и поведенчески – като организирано действие срещу различните. Под „език на омразата“ се разбира изказване, което внушава неодобрение, омраза или агресия спрямо етнически, религиозни или сексуална малцинства. Езикът на омразата, според определението на Съвета на Европа, обхваща всички изразни форми, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза въз основа на нетолерантност, включително: нетърпимост, изразена като агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинствата, мигрантите и хората с имигрантски произход.


Small Ad GF 1

„Чели ли сте напоследък за гадни чифути, турски изроди, ибрикчии, за смрадливи мангасари или извратени педали? В печатните медии – едва ли. В интернет-форумите обаче те съпътстват всяка втора информация, свързана с определени групи от хора. Езикът на омразата прелива невъздържано и по повод съседни на България народи, като закъснял плач за „България на четири морета“. И, разбира се, „България над всичко“. Отговорът на редакциите, в повечето случаи, е мълчание. Мълчанието одобрение ли е“?, пита се журналистката Бистра Узунова (4).

3.Последици от омразата

Омразата предизвиква „антипатия, отвращение, чувства за унищожение и понякога самоунищожение, но въпреки това, повечето хора могат да мразят нещо или някой и не е задължително да изпитват или изразяват тези чувства. Омразата може да бъде насочена срещу една определена раса, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, физически недъг, етнос, гражданство и т.н.“ (6). Само един пример – дяснорадикалните и ксенофобски възгледи на 32-годишния норвежец Андерш Брайвик, превърнали се във фанатична омраза, отнеха живота на над 92 души. Би могло да се дадат още много примери… Как е у нас?

„Всеки втори българин е бил свидетел на думи на омраза срещу етнически, религиозен или други тип малцинства. А 64% от тези, които са се сблъсквали с явлението, са изложени на този тип нарушение на човешките права всеки ден. Медиите, семейството и приятелският кръг са основните източници на послания на омраза и нетърпимост към различните обществени групи.“ Това показват данните от проучването на фондацията „Отворено общество“, изнесени 28.11.2013 г. по време на конференцията на тема „Речта на омразата и гражданското общество“ (2).

Засилената бежанската вълна е увеличила агресията и нетолерантността в речта. Бежанците напоследък са основен обект на този тип риторика, но не са единствената й жертва, стана ясно на конференцията.

„Речта на омразата има определено трансгранично и транснационално измерение. Омразата не трябва да получава убежище в нито едно кътче на ЕС и по тази причина ние трябва да се справим с престъпленията, породени от омраза, с последователни и съгласувани действия в цяла Европа“, казва Джон Келок от Агенцията на Европейския съюз за основните права (2).

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Според изнесените на конференцията данни най-честите обекти на речта на омразата са ромите (90 на сто), етническите турци (58 на сто) и хомосексуалистите (38 на сто). Малко под половината анкетирани казват, че никога не използват слова на омразата, а като главни говорители на езика на омразата са посочени политиците (70 на сто), журналистите (30 на сто) и семейството и приятелския кръг (28 на сто). Изказвания, които представят насилието срещу малцинствата като по-приемливо и оправдано, отколкото престъпленията срещу българите, са чули 17 на сто от анкетираните. Между медиите телевизията е основен източник на езика на омразата, сочи проучването, смятат 75 на сто от анкетираните (2).

Това не означава, „че езикът на омразата се среща най-често в телевизията, а че интензитетът на посланието е най-силен. Хората, които живеят в столицата и големите градове, показват много по-голяма склонност да сигнализират за нарушения, свързани с езика на омразата. По-възрастните, с по-ниски доходи в по-малките градове отчитат в много по-малка степен думите на омразата като престъпление“, подчертава директорът на правната програма на „Отворено общество“ Иванка Иванова по време на конференцията.

Осем на всеки десет не одобряват ползването на езика на омразата публично, а 58 на искат държавата да подкрепи политики срещу езика на омразата. На въпроса дали прокуратурата и властите трябва да преследват политици и журналисти, които използват езика на омразата 66 на сто от анкетираните отговарят положително (2).

4. Противодействие на омразата

Диагнозата е ясна, а все още няма рецепта. Но дългосрочно бихме могли да се противопоставим на тези явления, „ако сме общество на благополучието, което може да си позволи ценностите на мултикултурното общество. В него са създадени условия за реализация на всички без оглед на етнокултурна идентичност, религиозна принадлежност, сексуална ориентация и пр. В такова общество е малко вероятно да се формират банди от скинхедс или други расистки или десноцентристки формирования. Не би могло да се появи и неонацизмът. Така че решението е в стратегическата ориентация, че ние трябва да сме проспериращо общество, за да могат да се съберат условия, хората да могат да се идентифицират с други ценностни ориентации. Когато обаче говорим в тактически план тук и сега, можем само да правим ясни разграничения за това кое как точно се случва, какви условия сме създали, за да стане то реалност и такива групи да бъдат непрекъсната заплаха за социалния мир и сигурност. С агресията трябва да се работи много внимателно поради това, че тези хора не получават социална подкрепа, разбиране и условия за реализация. Чрез тях се популяризира една идеология, която в някои случаи придобива властови ресурс и всичко става много убедително. Нека си спомним, че Втората световна война е базирана на успешността на националсоциализма“ (1).

Отричането или омаловажаването на престъпленията спрямо човека, обществото и човечеството, възхваляването на националсоциалистически и тоталитарни режими, прекланянето пред фалшиви лидери, презрителните изказвания по адрес на роми, турци или други малцинства са неща, които ако получат съответната съдебна и обществена санкция, биха могли да бъдат най-важната бариера пред езика на омразата.

Тъй като омразата често е насочена срещу представители на определени етнически малцинства, ще се спра накратко на проблема, как евентуално би могло да предотвратена тя или да бъде намалена нейната разрушителна сила.

Пълноценната интеграция на етническите общности в гражданското общество би могла да се превърне в стабилна преграда пред омразата. В една малка България хората не се познават. А човек се страхува от това, което не познава. Непознаването на другия, собственият ни его- и етноцентризъм нерядко са причина за недоверието помежду ни, което преминава в омраза. Интеграцията води да взаимно опознаване, което е основа за взаимно възприемане. Но все още тази интеграция не намира своята практическа реализация. По отношение на етническите общности България никога не е имала последователна и научнообоснована политика. Когато се води недалновидна културна политика спрямо етническите общности, те се затварят, капсулират, самосегрегират и евентуално придобиват идентичност на съпротивата. Известно е, че колкото повече етническите общности чувстват, че тяхната култура е уважавана и се създават условия за нейното съхраняване, развитие и популяризиране, колкото по-малко чувстват, че са дискриминирани и заплашвани, толкова по-склонни са да се интегрират в националната култура, както и в обществото като цяло. Толкова по силно възприемат държавата, в която живеят като своя собствена родина. „Сигурността е необходимото условие за диалог между културите. Без нея няма голям шанс културите да се отворят една към друга и да се ангажират в разговор, който може да ги обогати и да увеличи общочовешкия елемент в съвместяването им“, категоричен е Зигмунт Бауман.

Създаването на климат на толерантност и диалог превръща културните различия в източник на богатство за обществото като цяло. Не е възможно постигането на същинско демократично управление без пълноценно и ефективно участие на малцинствата в културния, социалния, политическия и обществения живот на страната. Ако малцинствата са ефективно представени в публичния, културния, социалния и икономическия живот, то дискриминиращите практики биха могли да бъдат по-лесно премахнати. Необходимо е да се предостави на малцинствата възможност за реален достъп на вземане на решения посредством пряко и активно участие в планирането и приложението на политики, изразяващо се в разработването на стратегии, програми и други дейности. Публичните политики, насочени към малцинствата, следва да бъдат изработени с участието на малцинствата, а не да се възприемат като мерки „за малцинствата“ без последните да имат пряко отношение към тях. Смятам обаче, че е крайно време всички да приемем концепцията за нацията като социокултурна (гражданска, политическа, духовна) общност. Известно е, че инерцията, свързана с разбирането на нацията като етнокултурна (етноцентрична, кръвнородствена, племенна (конфесионална) форма, ни е причинила и продължава да ни причинява много грешки и несполуки в процеса на националната ни консолидация. В подкрепа на твърдението си ще се позова на проф. Васил Проданов, който пише, че „Опитът, както на миналото, така и настоящето показва, че етническото понятие за нация и свързани с него етнически национализъм може да имат бедствени следствия за едно общество, да доведат до силни конфликти и противопоставяния. Затова очевидно трябва да се възприеме идеята за политическа нация, в която всеки гражданин има равни права и под никаква форма не е подложен на дискриминация за каквото и да е в обществото…“.

Под съвместно съжителство би трябвало да се разбира още система от политически, икономически, социални, културни и социално-психологически механизми на регулиране на взаимоотношенията между етнически и конфесионални общности в дадена страна с цел да живеят редом едни до други, ни и си взаимодействат, за да се опознаят и се възприемат взаимно.

Като една бъдеща неотменна част от европейската икономическа, култура, духовна и военностратегическа общност България ще бъде толкова национална, колкото съумее да интегрира етническите общности. Интегрирането в българската национална култура не трябва да се разглежда като асимилация, както и включването на страната ни в наднационалните структури не трябва да се разглежда като заличаване на националната идентичност, а като предизвикателство към нейното отстояване и развитието в бъдещето.

 Въз основа на това би могло да се направи извода, че е необходима целенасочена и постоянно прилагана културна и образователна политика, гарантираща равнопоставеност на различните култури в държавата, която би довела до предотвратяване на етническите предразсъдъци и негативни нагласи в обществото спрямо другите култури.

Тази политика би могла да повлияе и за издигане на социално-икономическото равнище на етническите общности. Решаваното на всички тези проблеми е необходимата предпоставка за междуетническа толерантност и етнокултурни взаимодействия. По-нататъшната дейност в тази насока, както и досега, би трябвало да бъде съобразена с принципите за защита правата на човека и принципите на демокрацията. Би трябвало българският модел за междуетническо сътрудничество да се развива и резултатите от него да доведат до формиране на национална идентичност на членовете на етническите общности в България при запазване на тяхната етнокултурна идентичност.

 

Литература:

1. Димитров, Пл. Не всички неудовлетворени хора стават носители на езика на омразата. В. Новинар, 04.01.2014 г.

2. Конференция „Речта на омразата и гражданското общество“. С., 28.11.2013 г.

3. Русев, Св. През 2014 г. да се разделим с омразата. В:-в. Преса, 30.12.2014 г.

4. Узунова, Б. В интернет език: турски изроди, смрадливи мангали, извратени педали. В. FROGNEWS, 15.04. 2011.

5. Шамама, Р. Речник по психоанализа. Пл. 1996.

6. http://bg.wikipedia.org/wiki/омраза

Мюмюн Тахир е магистър по литература и културология. Доктор по философия. Занимава се с проблемите на идентичността и с теоретични и приложни изследвания в областта на културната интеграция, културната антропология и културния мениджмънт. Носител на Годишна литературна награда на Съюза на българските писатели за 2002 г.

Pin It

Прочетете още...