От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Ситуацията беше отиграна отново майсторски. Часове след най-масовите протести от 16 години насам, медиен сателит на властта съобщава, че столът на Симеон Дянков се клати. Малко след това правителствената информационна служба съобщава: премиерът Бойко Борисов поиска оставката на вицепремиера и финансов министър. Мотивите не ни интересуват – те никога в управлението на ГЕРБ не са имали значение.

Опитът властта да пренасочи обществения гняв като персонализира проблемите, се оказа сериозна грешка. Защото оставката на Симеон Дянков се връща като бумерангов ефект срещу управляващите. Тази оставка трансформира икономическата криза в политическа. Оттук насетне ще се развива спиралата на протести, гражданско неподчинение и сблъсъци с органите на реда.

Тезата ми не защитава финансовия министър. Мнозина от протестиращите хиляди граждани са вътрешното удовлетворени, че са успели да изгонят министъра, който отговаря за разпределението на парите в държавата и е сочен за виновник за всяка нова дупка в колана. Уволнението на Дянков не решава проблемите. Тази рокада обаче няма да повиши доходите, няма да разкрие нови работни места. А и за тези години всички разбраха, че в кабинета „Борисов“ последната дума е на Борисов.

Равносметката за управлението на ГЕРБ показва, че властта се огъва под натиска на протеста. Това е последно усилие на гражданите да се противопоставят на лобистки и олигархични законодателни промени или правителствени решения, на беззаконието, на корупцията. Нагледахме се на всякакви случаи: либерализирането на режима на генно-модифицирани организми (ГМО), добива на шистов газ, търговското споразумение АСТА, скандалните поправки в Закона за горите, законите за лова, нотариусите, обществените поръчки в земеделското министерство за „Фейсбук“ и „Туитър“…

Постепенно протестите от сферата на екологията преминаха в социалната сфера – и първият залп прозвуча с недоволството срещу високите цени на горивата през лятото на 2011 г. Това беше важно и сериозно предупреждение, което властта не отчете и не успя да разреши. Замаза проблема с дълги и обтекаеми проверки. Днес се протестира заради цената на тока и отоплението, но първопричината са ниските доходи и безработица. И отново има проверки в ЕРП-та, ДКЕВР, НЕК, БЕХ…


Small Ad GF 1

Патологичната самовлюбеност на властта я прави хронично зависима от това да бъде харесвана, да й се правят курбани, да й се плетат пуловери, трубадури да я споменават в стихове и песни, други да я увековечат в картини или на капаците на автомобилите си. За първи път протестиращите успяваха лично, на четири очи, в кабинета на министър-председателя, да представят своите искания. СМС-сът се използваше като средство за натиск. Почти всеки гражданин можеше да изпрати лично съобщение на премиера.

Рейтингът и социологията се превърнаха в основен метроном за правене на политика. Недоволството на улицата взимаше постовете на министри (Сергей Игнатов) и висши чиновници (Ангел Семерджиев). Властта неусетно стана зависима от протестната динамика, която насочваше управлението към решения. Това се изроди в страстно танго, в което премиерската персона се изявяваше винаги като „добрия цар“, който отсъжда в полза на народа. „Кой друг премиер с лекота се разделя и уволнява министри“, питаха симпатизиращи активисти. И се радваха, когато с един замах и категоричност премиерската дума маха поредния провинил се висш чиновник. Тази решителност трупаше активи за управляващите.

За три години и половина протестът се превърна в част от градската културна среда. Не става въпрос само за столицата, но и за Варна, където кампанията за спасяването на Морската градина от застрояване отново изправи гражданите срещу олигархията. Протестите самозаразяват недоволните, които все повече намират смелост да се включат в протестната вълна.

И все пак властта не успя да се справи с проблемите, защото ги решаваше „на ужким“, за пред камерите. Миньори палиха свещи и свещеносричаха името на премиера – докато не осъзнаха, че пак няма да имат пари. ГЕРБ приеха исканията на еколозите в Закона за горите, но в същото време организират протести в Банско и Разлог срещу същите гласувани от тях самите промени. Гражданите протестираха през лятото на 2011 г. заради високите цени на горивата и ниските доходи, но действащи политики в тази сфера не се предприеха. ГЕРБ обещаха високи доходи, но си останаха само с това.

Над сто хиляди души протестираха на 17 февруари в цялата страна. Не позволиха на нито една политическа да обязди недоволството им. Във вторник премиерът застана на една маса с жена, която беше посочена от него самия като представител на протестиращите. ГЕРБ яхна протеста чрез стратегията на приобщаване – създаде впечатление, че активистите постигат своето, но властовите позиции на управляващите останаха реално непроменени.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Властта управляваше с помощта на протестите повече от три години. Успяваше да изтръгне рейтинг и от тях. За първи път показа безпомощност. Протестиращите свалиха ГЕРБ от власт. Чак сега забелязах, че съм писал в минало време. Тази страница вече е затворена…

Източник

Илия Вълков живее и работи в София, но е израснал в Благоевград. Наближава 30 години. Завършил е „Връзки с обществеността“ в Софийския университет, а след това е защитил магистърска теза по социология, отново в Алма Матер. В момента е докторант по „Комуникация при криза“  при проф. д-р Тодор Петев в Софийския университет. Близо две години  е събирал думи като репортер във в. „Дневник“. Също толкова време е записвал звуци за „Дарик“ радио. В момента се занимава с публични комуникации и академични приключения. Пише за в. „Сега“, в. „Култура“ и E-vestnik.

Pin It

Прочетете още...

Две историйки

Венцислав Кръстев 18 Мар, 2011 Hits: 12327
И двете за турци. Тази, която нарекох…