Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Някак изненадващо тези дни България излезе с категорична позиция по отношение на Република Македония и перспективите й за членство в Европейския съюз. По-изненадващо е, че страната ни очевидно се постави в услуга на гръцката дипломация, с което окончателно се разсеяха илюзиите, че София е в състояние да преодолее инерцията в отношенията със Скопие и да води една по-смислена и национално отговорна политика към най-близката ни в народностно, езиково и историческо отношение държава.

Ето ги някои от формулировките, подкрепени от българска страна. Цитираме: „Външните министри на България и Гърция ... потвърдиха, че няма да допуснат Македония в Европейския съюз, ако Скопие не докаже добросъседските си намерения“; „... стана ясно, че това минава през решаване на спора с името на Македония, заради който Гърция спира от години евроатлантическата интеграция на Скопие и спирането на националистическото говорене и нападките към България.“ Кратък коментар тук. Как се доказват „добросъседски намерения“ при положение, че прословутият език на омразата не идва от институциите и официалните власти, а от шепа малотиражни таблоиди, които все пак са частни? И не се ли поддаваме твърде лесно на плитко скроени провокации, при това съзнавайки, че идват от среди, които до голяма степен са привнесени отвън за самата Македония? Трябва ли да държим отговорно официално Скопие за поведението на шумна и агресивна група, която нито е представителна извадка на македонското общество, нито пък в крайна сметка е македонската държава? Този въпрос важи и в контекста на призива за „спиране на националистическото говорене и нападките към България“.

По-нататък – какъв е националният интерес на България от намеса в измисления спор с името, още повече пък застъпвайки позициите на Атина?!? Каква е ползата за нас от това? Защо София отъждествява своята позиция с гръцката? Нека не забравяме, че стратегическата концепция за забавяне на евро-атлантическата интеграция на Република Македония е насочена именно срещу България, а и срещу геополитеческата ос по Коридор №8, в която именно Република Македония се явява най-слабото звено. Умишленото нерешаване на спора за името, в което охотно участват и македонски политически кръгове, свързани с миналото, поставя младата република в един постоянен омагьосан кръг, от който вече две десетилетия няма изход. Стратегическата цел на старите кръгове е Македония да не влезе нито в НАТО, нито в ЕС, поне докато Сърбия не я догони и не „опакова“ нея и други бивши югорепублики в общ интеграционен процес. До тогава обаче в Македония преходът няма да свърши, а страната ще остане в орбитата на старите и чужди стратегически влияния. Това от своя страна отслабва и позициите на България в региона.

Според официалното ни изявление се оказва, че „имаме проблем с националистическото говорене на някои политически лидери в Македония“. Това сериозно ли звучи? И достатъчна причина ли е за пълна и категорична неподкрепа на евро-атлантическите перспективи пред Скопие? Какво значи „националистическо говорене“ и кои са тези „политически лидери“? Националистическо говорене е характерно за поне един-двама български политически лидери, но никоя съседна държава не е обвързала политиката си спрямо официална София с вербалните им изблици. Защото това би било най-малкото несериозно.

Въпреки всичко, пак според официалното изявление от страна на родната дипломация, се надяваме „да избягаме от образа на Балканите като регион, в който не можем да си сътрудничим, и да покажем, че и тук приносът на ЕС е в посока на по-доброто сътрудничество и координация“. Странно е обаче как си „сътрудничим“ без да се подкрепяме или когато една държава оспорва конституционното име на друга.


Small Ad GF 1

Трябва да сме наясно, че този тип реторика доминира отношенията между България и Македония вече двадесет години, като изключим един кратък, но изключително ползотворен период, когато за около три години съвпаднаха правителствените мандати на ОДС и ВМРО-ДПМНЕ. С други думи това е фразеологията на статуквото. Същото статукво, което доведе връзките между София и Скопие до сегашното незавидно състояние.

Кого спираме всъщност? Никога няма да спрем една определена креслива група в Скопие да провокира официална София. „Условията“, които поставяме, само подхранват статуквото, те не го променят, но за сметка на това допълнително влошават и без това недостатъчно интензивните контакти между България и Македония. Трябва да сме наясно с едно. Евро-атлантическата интеграция е единственият шанс за започване на оздравителни процеси в Република Македония, както и за преодоляване на някои от натрупаните проблемите в миналото. Тези процеси ще са бавни и мъчителни, но само чрез тях по един естествен път ще се променят нагласите и подменят елитите. Както това се е случило с обратен знак преди десетилетия и в рамките на десетилетия.

Нека си зададем и някои въпроси. На нас харесва ли ни статуквото в отношенията между България и Македония? Надали мнозинството и от двете страни на границата е удовлетворено. Даваме ли си сметка продукт на коя епоха е това статукво? Да. Искаме ли тази епоха да приключи? Да. Но за да стане това, Македония трябва да получи ясна евроатлантическа перспектива. А с „поставяне на условия“ които нито са ясни, нито пък обслужват някакъв реален интерес на България, тази перспектива ще остане само в сферата на добрите пожелания.

Най-после трябва да проумеем, че провокациите срещу България от определени среди в Македония няма да спрат. Независимо от „поставянето на условия“ и политически коректните послания. Подобни механизми няма да спрат подобни хора, но пък наказват целокупното македонско общество. Формулировката за „моркова и тоягата“ е много хубава, но трябва да си дадем сметка, че водената от страната ни политика към Република Македония не носи никакъв морков, а само една голяма тояга, с която в крайна сметка наказваме и самите нас. Разбира се, че решително трябва да се противопоставяме на отделни инциденти и провокации, но това не трябва да прераства в генерално оттегляне на подкрепата за евро-атлантическа интеграция на Скопие. Разбира се, че трябва остро и категорично да реагираме на скалъпени съдебни процеси и на опитите за подмяна на исторически истини, идващи от официално Скопие. Но това не значи, че са необходими истерични и първосигнални реакции при всяка глуповата и безсмислена вестникарска публикация, насочена против България.

Първосигналните реакции не служат на националния интерес, а само за постигане на краткосрочни предизборни цели. Да не говорим, че остават изцяло безрезултатни. „Поставяните условия“ никога няма да доведат до никакъв положителен резултат, както и не доведоха вече 20 години. Но затова пък перфектно обслужват статуквото на безвремие в отношенията между България и Македония. Нека тогава си зададем въпроса дали от цялата тази концепция има смисъл и дали не е време за поставяне на българо-македонските отношения на друга принципна основа.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Материалът е изпратен от автора.

Валентин Стоянов е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“. Дописник е на сп. „България-Македония“.

Pin It

Прочетете още...