1 1 1 1 1 Оценка 5.00 (1 гласуване)

Дойче веле

06.10.2012

България

Лице в лице с историята

Спаси ли България всичките си евреи? – При всички положения е нееднозначно поведението на българската държава спрямо евреите по време на Втората световна война. То подлежи на нов прочит и преосмисляне.

Преди месец в Израел българският премиер каза, че България е спасила всичките си евреи. И предизвика български историци да коментират, че това е поредният пример за инструментализиране на историята. Дори се чу оценка, че „премиерът е невежа“, а държавата има нужда от морални и духовни „патерици“, за да предизвиква у хората положителни емоции.

Всъщност темата за депортацията на 11 838 евреи от Македония и Беломорска Тракия не е табу в България. Тя по-скоро е сред въпросите, обвити в свенливо мълчание, за разлика от широко огласяваното „уникално за европейската история спасяване“ на близо 50 000 евреи.

Една рамка – многопластов разказ

Историческата рамка на случилото се от 1940 до 1944 г. между българската държава и евреите е документирана. Началото е Законът за защита на нацията. Той започва да се обсъжда през септември-октомври 1940 година. Понеже става дума за закон, антисемитизмът става държавна политика, казва икономистът и историкът Румен Аврамов.

На 22.02.1943 г. се подписва споразумението между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник Теодор Данекер за депортирането в „германските източни области на най-първо 20 000 евреи“. Изселването е насрочено за 10 март. Но след намесата на Димитър Пешев и група депутати изпълнението на заповедта е отменено. България спасява над 40 000 евреи.

Междувременно (4-11 март) е започнало депортирането на 4 103 евреи от Беломорието и 158 от Пирот. От тях 4 219 са натоварени на влакове и през Лом с 4 кораба напускат България на 20 и 21 март. През Виена те стигат до нацистките лагери на смъртта. 7 123 евреи от Македония са „вдигнати“ на 11 март и директно са изпратени в Треблинка с влакови ешелони на 22, 25 и 29 март. Според официалната версия 11 384 евреи от „новите земи“ са „пожертвани“ за спасението на евреите от пределите на България.

За премиера Борисов България е спасила всичките си евреи

Краят на „спасението и падението“, както определя случилото се с евреите през 1940-44 г. Румен Аврамов, е през август и началото на септември 1944 г., когато започват да се приемат закони и разпоредби, които полека-лека отменят антиеврейското законодателство. Символичният акт е присъдата на 7-ми състав на Народния съд от 2 април 1945 година. Този състав е създаден изрично за съдене на антисемистките прояви на предишните правителства.

Уютната теза

Част от тази фактология е „семейна тайна“ за много от българите. Повечето са чували само удобната теза за уникалното спасяване на „нашите евреи“ и за неспасяването на „другите евреи“. Според Спас Ташев – бивш шеф на Агенцията за българите в чужбина и настоящ политически съветник на Симеон Дянков, след 1941 г. „външните евреи“ не стават български поданици, а остават югославски, респективно гръцки. На практика те са германски военопленници, уточнява в изследването си Ташев. Затова и България не носела отговорност за депортацията и смъртта на повече от 11 хиляди македонски и беломорски евреи.

Ето и аргументите на изследователя: през 1941 г. Югославия и Гърция са победени и окупирани от Германия, като в тези военни действия България не участва. Впоследствие Германия отстъпва на България част от правата си, по силата на подписаната капитулация, но официалният термин, който германците използват по отношение на българското присъствие в Македония, е администриране. През цялото време в „новите земи“ пребивават германски войски, а големите предприятия са германска собственост.

Спас Ташев отбелязва още, че през март 1943 г. български полицаи участват при „вдигането“ на македонските и беломорските евреи и транспортирането им до транзитните лагери в Лом и Скопие. Документите обаче са повече от категорични, според изследователя, че в тези два града германската полиция официално поема контрола над евреите. В Скопие са натоварени на три германски влака, в Лом са качени на три югославски и един австрийски кораб. Германци охраняват депортираните до лагерите на смъртта, нацисти извършват и убийствата. По време на тези събития няма македонски или беломорски евреи, убити от българи, твърди Ташев.

Буридановото двоумене

Българската полиция участва в изпращането на македонските и беломорските евреи до „лагерите на смъртта“

Лесно е да се говори за уникалност и да се правят национални чествания, да се величае нещо, което исторически е неточно, е контрааргументът на Румен Аврамов.

Зад цифрата 11 384, изписана на възпоменателната плоча пред Народното събрание в София, стоят имена на хора от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, които представители на българските власти са „вдигнали“ и изпратили към концентрационните лагери, казва проф. Надя Данова. И това са документирани факти. Така че да спрем с Буридановото двоумене, коментира изследователката.

Документирана е и мотивацията и движещите сили на държавната антисемитска политика, според Румен Аврамов. За него именно икономиката е водещият мотив на антисемитизма на българската държавна машина: еврейското съсловие играе негативна роля за българското икономическо развитие. Оттам нататък нещата се отприщват, като минават през два етапа.

Ключът – еврейските капитали

Първият етап е след влизането в слиза от края на януари 1941 г. на Закона за защита на нацията, по силата на който се забраняват определени професии, „предават“ (изземват) се еврейски жилища, българи се сдобиват със забранени еврейски фирми. Спекулата, насилието, грабежът, икономическото мародерство набъбват от средата на 1942 г., кръгът на забранените професии се разширява, а на пазара се предлагат огромно количество еврейски активи, собственост, ценни книжа. И не толкова частни лица, колкото държавни институции, неправителствени и благотворителни организации и съюзи, като напр. Червеният кръст, настървено участват в търгове даже и за мастилници без стъкла или повредени часовници, твърди Румен Аврамов. По същото време България влиза в преговори с Германия за депортацията на българските евреи. В рамките на тази втора фаза попадат и събитията от Беломорието и Македония, където разпоредбите са приложени с пълна сила.

Папка „Ходатайства“

Депортирани евреи пристигат в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау

В архива на Комисарството по европейските въпроси (КЕВ) Румен Аврамов попада и на свидетелства, които разкриват и една друга, паралелна, уродлива, премълчавана действителност – документи, събрани в една папка с ръкописен надпис „Ходатайства“. Това са молби до Комисарството по еврейските въпроси за бартер, протекция и имуществени облаги с движими и недвижими имоти на еврейското малцинство в България. Че даже и в Македония и Тракия.

Ето как звучат някои от молбите: „Моля за г-жа Ботушарова, зъболекарката на Сдружението на финансовите служители, за апартамента на „Гурко“ 38 на Моис Самуил Мушалем. Дай й го!“ Или пък: „Камен Каменов има нужда от жилище. Той е намерил едно еврейско. Моля те, услужи му в кръга на закона.“

В кратките си прошения до тогавашния шеф на комисарството Александър Белев депутати, министри, интелектуалци и духовници посредничат за посегателство върху изкараната на публичната сергия еврейска собственост. Особено след изселването от София „еврейската квартира“ се превръща в особен вид актив, който се раздава според правилата на клиентелизма, а самото комисарство се превръща в агенция за (не)движими имоти. С кратки текстове, обикновено върху визитки, се иска услуга „в рамките на закона“. Фондът на КЕВ е съхранил внушително количество „институционални“ искания за получаване на еврейско имущество, отправяни от държавни служби, учреждения и организации.

„Кадифеният“ регистър на грабежа

Папката „Ходатайства“ е регистър на кадифен и стерилен стил на изнудване. Вършеното от държавната бюрократична машина в центъра се мултиплицира из многобройните разклонения на КЕВ из страната, в Беломорието и Македония. Архивите свидетелстват, че още към 31 март 1943 г., т.е. още преди изселването от София, 364 еврейски апартамента, магазини или кантори са „придобити“ от 160 чиновници, 57 офицери, 10 дипломати, 10 лекари, четирима полицаи, петима депутати, 13 журналисти и адвокати, индустриалци, съдии, отделни учреждения...

Българските историци трябва да разкажат цялата истина, а държавата – да се извини

Но не само държавният елит е замесен в мародерството срещу евреите през 40-те години на миналия век. През юли 1943 година от трибуната на парламента Никола Мушанов говори за това, как из покрайнините на София щъкали селяни с каруци, тръгнали да вземат и те келепир – част от еврейското имущество.

Спасени и неспасени

Изобщо има нещо неморално в делението на „спасени“ и „неспасени“, на наши и други, обобщава Румен Аврамов. Не може да е толкова величаво едно действие, при което една част от хората са спасени, а другите са погубени от същите управници, от същата администрация, от същата държава. Българската държава е длъжна да се извини и да съдейства за разкриване на пълната истина.

Българските историци е редно да седнат на една маса и да разкажат пълната истина, а българската държава да поеме отговорността си. И да не си купува повече историци, допълва проф. Николай Поппетров. Ако държавата мисли за възпроизводството си в паметта на хората в бъдеще, тя не би трябвало да манипулира историята, казва професорът-историк.

Автор: А. Ненкова/Редактор: Е. Лилов

 

vesti.bg

05.10.2012

Хьопфнер: Историческите факти да се обсъждат, за да продължим напред

Историческите факти трябва да бъдат откривани, публикувани и обсъждани, за да преминем към бъдещето, каза Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на Германия в София, предаде репортер на БГНЕС.

Днес почти 70 години след войната ние отново виждаме антисемитски явления, включително и в Германия, събитията във Франция, когато бяха убити млади евреи, някои явления в Близкия изток. В Германия има все още неонацисти и помните, че се откри група, която е убила над 50 турци. Какви изводи можем да си извадим от всички страни затова какво се случва около нас. Много важно е тези неща да се обсъждат с необходимата чувствителност, защото говорим за трагичната съдба на милиони хора и за да можем да продължим в един свят, в който това не може да се случи, заяви посланикът на Германия в София. Той е гост на тридневната конференция „Да опознаем миналото“.

В тези събития, които ще коментираме в нашата конференция се вплитат страсти от цялото човешко поведение – страх и подлост, състрадание и толерантност. 50 000 евреи от старите български територии се спасяват от нацистките лагери на смъртта, благодарение на българското гражданско общество, но повече от 11 хиляди от окупираните в Македония и Беломорска Тракия са депортирани в лагерите на смъртта, каза Красимир Кънев, председател на БХК при откриването на форума.

Депортирани са от профашисткото българското правителството. Тези хора никога не се връщат по родните си места. Ние сме тук, за да разкажем за спасението на българските евреи, но и да говорим за тези депортирани и загинали, които никога не се връщат по домовете си. Повечето хора са чули първата история, което е гордост за българското общество, но трябва и да кажем и за другото, защото то трябва да се знае.

Едно зряло демократично общество трябва да знае какво е за гордост, но и да извади скелетите от гардероба, изрази се метафорично Кънев. БХК не се е бояла от предизвикателствата – обърнахме се към историци, дипломати, представители на БПЦ при подготовката на този форум. Не всички се отзоваха, но това прави по-ценно участието на хората тук. Искаме да чуем гласовете на всички, както се полага в едно демократично общество. За нас е ценно участието на хора, участвали в тези събития, техни потомци. Дебат като този, който предстои е първи по рода си. Нека се заредим с кураж и да се изправим пред нашето минало и въпреки различията да погледнем напред, посочи Красимир Кънев.

Обикновено е странно, появата на посланик на Германия на форум като този, ние обичаме да запазим мълчание в угризение от извършеното от нашите предшественици, каза в началото на словото си Матиас Хьопфнер. Това е немислимо и такова нещо не се беше случвало и преди Втората световна война – такова минало не може да бъде забравено. Толкова европейци унищожени от нацистите, между които 6 млн. евреи, припомни дипломатът. Това минало има своите последствия и поуките – резонира в бъдещето ФРГ продължава да се опитва да компенсира оцелелите – това включва финансови средства, но и начин да продължат живота си нормално, издигнати са много мемориали.

Никога няма да е възможно да осигурим компенсации за това, което е извършено. За някои германци е трудно се справят с това минало, но това е част от нашата идентичност и ни обвързва с големи отговорности, посочи посланикът. Доколко е ценен е този научен анализ на тези събития, имайки предвид ужаса на тези събития, зададе риторичен въпрос Хьопфнер. Но когато го погледнем академично ще получим един малко по-различен поглед, но размерът на тези престъпления към евреите не ни позволяват да се дистанцираме емоционално, категоричен е посланикът и като германец Аз имам огромен респект към хората, които не са допуснали, 50 хиляди български евреи да загинат газовите камери, но винаги трябва да се изследва всичко.

Аз съм част от първото поколение родени в Германия след войната. Моите родители и учители ми дадоха друг поглед. Тогава ученик 20 години след Втората война виждах как се опитваха да се справят с вината. Спомням си, когато обсъждахме процеса срещу Айхман – по – късно, когато учех право в Хайделберг. Въпросът беше дали да има давност за нацистките престъпления. Студентските ми години в началото на 70-те години бяха повлияни от събитията от 1968 година – бунтарско време, в което искахме да се откъснем от поколението на родителите си, припомни си той.

В края на 70 – те години едва започнахме да обсъждаме перверзните престъпления на нацистите. Преди време в Министерството на правосъдието в Германия обсъждахме ролята на Външно министерство на Германия в тези събития. Това беше инициирано от бившия външен министър Йошка Фишер, даде пример за продължаващото изследване по темата в родината му.

Целта на тридневната конференцията „Да опознаем миналото си“ е да се обсъди цялостно дейността на българската държава по отношение на евреите по време на Втората световна война. Досега въпросът се е обсъждал едностранчиво – само във връзка със спасението на българските евреи в рамките на старите територии. Въпросът с отговорността на българската държава в окупираните територии е или пренебрегван, или са правени опити такава отговорност да се отхвърли/намали. Организаторите искат третирането на евреите от българската държава да се разгледа комплексно – да се обсъди както спасяването, така и съучастието в геноцида. На конференцията участват изтъкнати наши и чуждестранни учени и публицисти, както и представители на еврейските общности от трите страни, които са били под юрисдикцията на българската държава – България, Македония и Гърция. /БГНЕС /

eurochicago.com

конференция на БХК

2012.10.04 Един коментар

Предстояща конференция на Българския хелзинкски комитет – опознаване на миналото или продължение на антибългарската пропаганда в Р. Македония?

От прес-съобщение на Българския хелзинкски комитет (БХК) научихме, че на 5 и 6 октомври в хотел „Радисън“ и на 7 октомври в Дома на киното в София организацията ще проведе конференция „Да опознаем миналото си“ с амбицията да разгледа цялостно дейността на българската държава по отношение на евреите по време на Втората световна война.

Като македонски българи, ние приветстваме провеждането на научни прояви и създаването на произведения на изкуството, отразяващи правдиво трагичната съдба на евреите по време на Холокоста, включително и на нашите сънародници-евреи от Македония и Тракия през Втората световна война. Българският културен клуб – Скопие (БККС) решително отхвърля всякакви прояви и рецидиви на расизъм, неофашизъм и антисемитизъм (включително на територията на Република Македония и Република България).

Същевременно, програмата на гореспоменатата конференция поражда сред нас основателни тревоги и опасения, които могат да се резюмират, както следва:

– Доколкото ни е известно, мисията на Българския хелзинкски комитет е да защитава човешките права днес. Не ни е известна никаква роля на БХК нито по отношение на историческата наука, нито за запознаване на българската общественост и младото поколение с миналото на страната.

– Заглавието и дефинираната цел на конференцията подсказват намерение за отъждествяване на съвременния българин с реални или мними вини на българската държава в миналото. Българският народ е известен в Европа и света като уникален народ-спасител на своите сънародници-евреи през Втората световна война и всякакви опити да бъде демонизиран като му се припише със задна дата колективна вина за злодеяния, отдавна осъдени от историята, трябва срещнат решителното противопоставяне на редовите български граждани, организациите на гражданското общество, българската държава, международната демократична общественост и европейските институции.

–  Амбициозната цел на конференцията изисква възможно най-широка публичност и прозрачност, с въвличане на водещите представители на българската историческа наука и на гражданското общество. Вместо това виждаме, че форумът ще се проведе при практически закрити врати, с малцина селективно поканени лектори, подбрани слушатели (допускани само със специални покани) и с излъчване на живо по интернет, което поражда съмнения за пропагандна ориентация на проявата. Освен един единствен професор по политология, няма поканен нито един изявен български историк от национален или международен калибър. За сметка на това е поканен Тодор Чепреганов – югославски пропагандист и директор на скопския Институт по национална история, който сред македонските българи има нулева репутация като учен.

–   На фона на неотшумелите страсти около македонисткия пропаганден филм „Трето полувреме“, провеждането на такава проява в полусекретна атмосфера и без сериозно българско участие би било крайно контрапродуктивно и би създало допълнително напрежение, вместо да стане повод за размисъл и поуки от историята. Както е добре известно, през мрачните години на Втората световна война еврейското население от всички европейски страни, окупирани от (или съюзени с) хитлеристка Германия, е депортирано в нацистките лагери на смъртта, а щастливите изключения са само две – Дания и България. Извън всякаква човешка логика и дълбоко непочтенно е спасителите днес да бъдат обявявани за палачи, а обвинители да са наследниците на онези, които не са спасили никого!

Имайки предвид всички обстоятелства по-горе, БККС призовава българското гражданско общество да се включи активно в проявата и предлага на организаторите да отворят широко вратите на конференцията за обществеността, осигурявайки повече плурализъм, публичност и прозрачност за всички заинтересовани.

 

Български културен клуб – Скопие

News.bg

Натискат България да се извини на Скопие за смъртта на 11 хил. евреи

06.10.2012

Соня Колчакова

Българската държава да се извини на еврейския и българския народ за съучастието на българските власти в геноцида по отношение на евреите от Тракия и Македония, призова публицистът Георги Тодоров по време на конференцията „Да опознаем миналото си“ в столичния хотел „Радисън“.

Вече два дни родни и чуждестранни експерти обсъждат дейността на българската държава по отношение на евреите по време на Втората световна война. Събитието се организира от Български хелзинкски комитет и има за цел да се разгледа комплексно третирането на евреите – „Да се обсъди както спасяването, така и участието в геноцида“.

По отношение на събитията от 1943 година Георги Тодоров изтъкна 4 злодеяния и едно праведно дело.

Към „четворката“ той причисли присъединяването на България към Тристранния пакт; приемането на антиеврейски закони; репресии спрямо евреите и депортирането на евреите от т.нар. нови земи. Като праведно дело публицистът посочи спасяването на евреите от старите земи.

Председателят на БХК Красимир Кънев също подкрепи идеята за извинението, отправена от Тодоров. „Разбира се, че трябва да има такова извинение. То донякъде стана... Президентът Първанов мисля, че го направи по време на една сбирка в Израел“, заяви Кънев и добави: „Става дума за много тежко престъпление, което е извършено от българската държава и едно извинение е напълно естествено“.

По думите му извинението трябва да бъде дадено от този, който може да говори от името на българската държава: „Обезателно трябва да има извинение!“.

По време на конференцията Горан Садикардио от скопския мемориален център на Холокост коментира позицията на българските власти по въпроса с депортирането на 11 343 евреи в лагерите на смъртта.

По думите му по време на конференция в Ню Йорк, проведена през миналата година, българският външен министър Николай Младенов е заявил, че много точно се знае какво е участието на България в депортирането.

„Преди седмици пък същият този министър каза, че ще огради историята с червени линии“, коментира Садикардио.

Подобна била реакцията на българския посланик в Македония преди премиерата на филма „Трето полувреме“. По думите на Садикардио аргументите на държавните мъже в България са ехо на това, което се говори през последните 70 години и българското общество все още не е готово да се изправи пред митовете и да признае участието на България в депортирането на тези евреи.

Садикардио призова България да отвори своите архиви най-после и да каже на българското общество каква всъщност е историята. Сред основните теми на конференцията беше дали всъщност българските власти са знаели, че изпращат тези хора на сигурна смърт или са мислели, че отиват да работят.

В подкрепа на първото твърдение беше припомнен разговор между тогавашния български министър-председател Богдан Филов и швейцарския посланик. В него Филов заявява, че тези над 11 000 евреи се качват на влаковете за Германия, за да работят. Швейцарският дипломат обаче му заявил: „Не, те ще бъдат изпратени там, за да умрат“.

 

Опасни са опитите да се оневинява Хитлер за сметка на България

от Биволъ Петък, 05 Октомври 2012

В х-л „Радисън“ в София се организира научна конференция „Да опознаем миналото си“. Темата е съдбата на 11 000 евреи от Македония и Тракия, станали жертва на Холокоста. Това мероприятие събуди доста сериозна реакция сред част от обществеността. Появиха се мнения, че конференцията е продължение на  започналата целенасочена антибългарска пропагандна кампания на Скопие за прехвърляне на цялата отговорност за трагедията с евреите в тези земи върху България. „Да опознаем миналото си“ е свързана пряко с внушенията на македонския филм „Трето полувреме“, който бе обявен от специалисти и историци за манипулативен и грубо фалшифициращ историческата истина. Дебатите оттекнаха дори до Европарламента. Българските евродепутати загърбиха политическите си различия и се обединиха около каузата да не допуснат гавра с националната ни чест.

В самата Македония се чуват гласове, че диктаторското правителство на Никола Груевски се опитва да отклони вниманието от вътрешните проблеми на страната, чрез експлоатирането на Холокоста и „българската вина“ със 70 г. давност. Оказа се, че „Трето полувреме“ е взаимстван от по-стари съветски и югославски соц. филми за Втората световна война, но адаптирани в антибългарска светлина. За да поддържа темата гореща, Скопие наля милиони евро държавна субсидия във филма и построи третия в света музей на Холокоста, след тези в Израел и Ню Йорк. Тъй като догодина предстоят световни чествания на 70 г. юбилей от спасяването на 50 хиляди български евреи от лагерите на смъртта, кампанията за обезценяване на този безпрецедентен акт се засилва. За съжаление, се наблюдава активно пригласяне на македонистката политика от страна на лица и стуктури в самата България.

Разгръщането на тази пропаганда, съчетано с репресии срещу българите в Македония и опитите за подправяне на исторически паметници, ескалира до физическа заплаха и саморазправа с българския посланик в Македония, при опита му да поднесе цветя на гроба на националния ни герой Гоце Делчев. Правителството на Р.България се почувства длъжно най-после да реагира в лицето на Министъра на външните работи Николай Младенов. Преди месец той заяви, че страната ще начертае „червени линии“ на взаимоотношенията си със съседните държави, от които няма да има отстъпление. Тези своеобразни граници на компромисите ще пазят също така историческата ни памет и културна самобитност. Дори премиерът Борисов се принуди да каже в Тел Авив пред колегата си Нетеняху, че „има опити на кръгове по света да преиначават историята“. Държавните ни институции явно усещат грозната заплаха на международен и скъпо платен антибългарски заговор, защото и Президентът Плевнелиев се включи с изявления в общата позиция.

На свой ред българската общност в Скопие реагира чрез официално изявление на Българския културен клуб. В него се изразява тревога от тенденциозност при провеждането на конференцията в „Радисън“. „..Както е добре известно, през мрачните години на Втората световна война еврейското население от всички европейски страни, окупирани от (или съюзени с) хитлеристка Германия, е депортирано в нацистките лагери на смъртта, а щастливите изключения са само две – Дания и България. Извън всякаква човешка логика и дълбоко непочтено е спасителите днес да бъдат обявявани за палачи, а обвинители да са наследниците на онези, които не са спасили никого!“, завършва комюникето.

Биволъ потърси за мнение един от поканените на скандалната конференция – Спас Ташев. Той е признат изследовател на политическите събития в Западните Балкани, както и темата за Холокоста на полуострова през времето на Втората война. Ташев е издал няколко книги за това. Понастоящем работи като съветник в Министерски съвет.

Г-н Ташев, от 5 до 7 октомври Българският хелзинкски комитет организира конференция „Да опознаем миналото си“, която е посветена на съдбата на македонските и тракийските евреи. Вие ще присъствате ли на тази конференция?

Спас Ташев е бивш зам.председател на Агенцията за българите в чужбина, създател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие през 2006 – 2009 г. Той е опитен специалист за политическата ситуация в страните от бивша Югославия и положението на българите в диаспора. Понастоящем е съветник в Политическия кабинет на вицепремиера Симеон Дянков

– Българският хелзинкски комитет наистина организира подобна конференция, получих покана, но предварително поети ангажименти ме възпрепятстват да присъствам и взема участие в докладите и дискусиите.

В информация в медиите се твърди, че на конференцията се очаква да бъдат отправени обвинения към България като виновник за депортацията и смъртта на македонските и беломорските евреи. Допускате ли да се случи подобно нещо?

– Нека първо да кажа, че според мен българското общество отдавна се нуждаеше от сериозни дебати по тази тема, защото тя вече няколко поредни години се обсъжда по света, но не и у нас. Досега в България, като отзвук от случващото се зад граница, се водиха основно публицистични спорове, но това не е достатъчно. Така че, от тази гледна точка, конференцията „Да опознаем миналото си“, е полезна. В нея са потвърдили участието си изтъкнати български и чуждестранни изследователи и специалисти по еврейската проблематика в България като Ваня Гезенко, Габриеле Нисим и др. В техните трудове се наблюдава един сериозен и последователен научен подход, поради което смятам, че не трябва да изхождаме от една предварително създадена негативна оценка.

От къде тогава идват опасенията за обвинения към България?

– В конференцията е предвидено да вземат участие някои изследователи, които досега в своите писания са се явявали проводници на неточни и неверни констатации и изводи. Аз съм чел техните статии и неведнъж съм заявявал, че не съм съгласен с тях. Общ за тези писания е фактът, че те не разглеждат събитията в тяхната взаимна връзка и цялост, а взимат отделни елементи извън контекст и се фокусират само върху тях. За останалите обстоятелства мълчат, сякаш те не съществуват. Това пречи на един обективен и безпристрастен анализ. Така се стигна до опитите за налагане на образа на България, като единствен виновник за депортацията и смъртта на македонските, беломорските и пиротските евреи. Ако трябва да посочим фактите с конкретните им имена, анализите на тази група изследователи се крепят на факта, че българска полиция участва във вдигането на евреите от техните домове и транспортирането им до транзитните лагери Скопие и Лом. Тези хора обаче въобще не коментират при какви обстоятелства става това. Мълчи се, че хитлеристка Германия е създател на антиеврейското законодателство и тя го налага силово в цяла Европа, включително и в България. А тази констатация дори е отразена в протоколите на Народния съд в България. Някак тихомълком се отминава факта, че нацистка Германия е творец на идеята за окончателното решаване на еврейския въпрос, пак от Берлин тръгва искането и натиска за депортацията на евреите, които са небългарски поданици от „новите земи“. Мисля, че вече доста хора у нас са чули измислиците за така наречените български транспорти към смъртта. Защо никой не обръща внимание върху документите и дори фотографските източници на информация, че за транспортирането на евреите от „новите земи“ към лагерите на смъртта, в Скопие и Лом пристигат специално организирани от Третия райх ешелони. В Скопие са три депортационни германски влака, а в Лом три югославски и един германски кораб. Пак в Скопие и Лом става официалното поемане на евреите от германските власти и те депортират евреите основно към Треблинка. Там германски нацисти извършват самите убийства. В тези събития няма евреи, убити от българи. Странна изглежда тенденциозността за премълчаване и омаловажаване на тези безспорни и неопровержими факти и се пита какво се цели с това?

Има ли достатъчно доказателства за това, което твърдите?

– Разбира се, че има. Налични са и чуждестранни, и германски, и български документи. В последния ден на самата конференция, на 7-ми октомври, се предвижда и прожекция на кинохроника от март 1943 г. за депортацията на беломорските евреи. Аз самият съм показвал тези кадри по една българска телевизия, но в техния съкратен вариант от 2.12 минути, както е качен на сайта на Мемориалния музей на холокоста в САЩ. Монтираните в ГДР оригинални кадри обаче са към 8 минути и се надявам да бъдат показани целите. Тогава наистина зрителите ще видят, че при вътрешния транспорт през България са използвани влакове с надпис БДЖ и BULGARIA, ще видят транзитния лагер в Горна Джумая, но също така поемането на евреите от хитлеристката полиция и военни на пристанище Лом. Точно за този момент главният комисар на КЕВ Александър Белев пише, че германските власти поемат евреите.

Значи все пак има български влакове с надписи БДЖ и BULGARIA?

– Има и не ми е известно някой сериозен български изследовател да е крил това. Между другото, въпросната немонтирана кинохроника е известна още от края на 70-те години на ХХ в., тогава е взета от служител на филмовия архив на ГДР, там кадрите са реставрирани и озвучени с дикторски текст на немски език. От България официално са предоставени на Мемориалния музей на холокоста в САЩ, на „Яд Вашем“ в Израел и на други институции. Именно с тези кадри обаче се манипулира днес в Р Македония. Там неотдавна бе размахана фотография на вагони с надписи БДЖ и BULGARIA, като доказателство за българското участие при депортацията на македонските евреи. Аз съм гледал внимателно целия материал от 8 минути и твърдя, че става въпрос за стопкадър от същия този немонтиран кинопреглед. За него в сайта на Мемориалния музей на Холокоста в САЩ е записано, че е направен в Горна Джумая (днес Благоевград) и в него е отразена депортацията на евреите от днешните гръцки градове Кавала, Серес и Драма. Така че тези кадри нямат нищо общо с депортацията на евреите от Скопие. По-лошото обаче е друго. Със занижено качество, за да не се разпознават детайлите и без да има съответното разрешение от Българската национална филмотека която е собственик на въпросните кадри, те са качени на сайта на „Фонд на Холокоста на евреите от Македония“. Това е институция, създадена с решение на македонското правителство и неговият председател и половината от членовете на ръководството му се назначават от същото това правителство, т.е. това не е неправителствена, а силно казионна организация. За тези кадри обаче е записано, че представляват „депортация и убийства на македонските евреи от български нацисти в окупирана Македония“. Подобен неверен коментар е недопустим за сайт, който е под контрола на македонското правителство, защото в кадрите никъде няма убийства и става въпрос за вътрешен транспорт на лица, които не са родени на територията на днешната Р Македония и нямат нищо общо с нея. Самото депортиране до лагерите в Полша става от германските власти. В сайта на „Фонд на Холокоста на евреите от Македония“ също така нарочно не е споменато, че именно германски нацисти извършват убийствата на тези 11200 евреи в концлагерите, а не българи. Това са част от „триковете“ на скритата манипулация.

Каква тогава трябва да бъде позицията на България по тези въпроси, които повдигате?

– Аз смятам, че конференцията „Да опознаем миналото си“ ще подейства като катализатор за българското общество. Именно в това е нейната най-голяма полза, защото слага началото на сериозните изследвания и дебати. Това е нещото, от което наистина се нуждаем. Едва след като стане внимателното изясняване и анализиране на всички факти и след като интерпретирането им бъде изчистено от идеологеми, може да се мисли за формулирането на някаква официална българска позиция по този въпрос. Реалистично е това да стане през следващата 2013 г. Има основания България да изрази съжаление, че историческите обстоятелства, наложени от нацистка Германия, са въвлекли България в сложна ситуация, която не е оставила възможност за избор в тогавашния времево-политически контекст да бъде предотвратена депортацията на тези евреи от Македония и Тракия, които не са били български поданици, както това е могло да стане с 50-те хиляди, които са имали български документи за самоличност.

Днес все още се водят дискусии, дали България наистина е можела да спаси тези евреи?

– Наистина десетилетия витаят стотици различни анализи и отговори. Все пак кое налага експлицирането на темата и то изключително а антибългарски контекст именно сега? Но основните факти са следните: През 1941 година Италия е изпаднала в тежко положение във войната си с Гърция. За да си гарантира гърба, с оглед на предстоящата война срещу СССР, Хитлер решава да се притече на помощ на Мусолини. Пътят му е през България, той оказва огромен натиск и на всеки е ясно, че ние не можем да го спрем. В този драматичен момент България не е имала полезен политически ход. При това положение, остава само да се реши като какъв ще премине Хитлер през България. Ако бяхме оказали съпротива, България щеше да бъде окупирана, а съдбата на еврейското й население щеше да бъде предопределена. В София решават да пуснат германските войски като съюзнически. България обаче не участва във войната. Германия и Италия сами окупират Гърция и Югославия, пред тях е подписана капитулацията им. Впоследствие Германия прехвърля върху България за администриране някои от окупираните от нея територии, населени основно с българи. Това обаче не са териториални промени, а Берлин заявява, че статутът на тези земи ще бъде решен след края на войната. Евреите в тези земи са чужди граждани, със статут на германски военнопленници, те си остават югославски и гръцки поданици. Поражението на Германия в Северна Африка и проектирания евентуален съюзнически десант на Балканите през 1943 г. решава съдбата им. В същото време има евреи заловени от нацистите в Европа, които са били освобождавани, след показване на българския им паспорт. Има свидетелства за семейства на евреи, арестувани в Чехия например, когато едните са отведени в лагерите, а тези, които са били поданици на България, са освободени и оцеляват след войната. Определено може да се твърди, че през ония години на най-кръвопролитната война в историята на човечеството, когато човешкият живот не е струвал пукната пара, българският паспорт е бил индулгенция за живот, особено на хората с еврейски произход. Това заслужава да бъде изследвано и популяризирано, а не маргинализирано. Българското общество наистина прави невъзможното, в контекста на тогавашната ситуация.

Днес в Скопие твърдят, че всъщност влизането на България в Македония през 1941 г. влошило съдбата на македонските евреи. Вярно ли е това?

– В историята няма „ако“, но все пак можем да приложим съпоставителен анализ. През април 1941 г. цяла Югославия е окупирана от Германия. Впоследствие част от нея, а именно Вардарска Македония и Моравско, са дадени за администриране от България. Сърбия остава под германска окупация. Нека да видим разликите. През април 1941 г. в цяла Югославия се разполагат печално известните айнзац групи. Това са мобилни наказателни групи, които основно избиват евреите. Скопие също става седалище на айнзац група. Започва разграбване на еврейските магазини, побоища, убийства. В края на април идва българската администрация и айнзац групите от Македония са изтеглени. Не твърдя, че македонските евреи са били щастливи, но убийствата и издевателствата спират. Под българска администрация Скопие дори става привлекателно място за евреите от Белград. Много от тях, снабдени с редовно издадени български визи, се опитват да се преселят в Македония. На гара Скопие обаче представители на германската комендатура ги връщат обратно в Белград. В същото време, в Сърбия остава германската окупация, остават и айнзац групите. Проведени са стотици наказателни акции срещу евреите и повечето от тях са избити още през 1941 г. Да, те не са депортирани, просто са убити на место и затова през 1942 г. Сърбия е обявена от нацистите за свободна от евреи. Когато през 1942 г. се провежда конференцията Ванзее, за Сърбия са посочени едва 10 хиляди евреи. Това са основно македонските и моравските евреи, сръбски поданици, защото в самата Сърбия евреи вече почти няма. При това положение да се твърди, че българската администрация е влошила положението на македонските евреи, е най-малкото абсурдно. Нека не забравяме, че именно секретарят на скопската българска община Желязков предупреждава евреите за предстоящата депортация и така няколко семейства са спасени. Ще дам още един пример. През 1959 г. хитлеристкият посланик в София Адолф-Хайнц Бекерле е арестуван в Германия и е обвинен, че е отговорен за смъртта на македонските и беломорските евреи. По време на процеса, като доказателства се събират и показания на затворници от концлагера Треблинка. Всички те заявяват, че единствените евреи от Европа, които идват в Треблинка с пари, цигари, хранителни запаси от консерви, сушено месо и кашкавал и съответно добре нахранени, са македонските и беломорските. Тези хора не са давали показания пред Народния съд в България или пред съдилищата в Титова Югославия, така че казаното от тях може да се приеме за напълно обективно и изчистено от идеологеми.

Накрая искаме да Ви попитаме кои среди имат интерес от фабрикуването на обвинения към България и какво искат да постигнат с това?

– Трудно ми е да отговоря на първата част на този въпрос. Отговорът, че в съседство традиционно се наблюдава антибългаризъм, в случая би бил доста опростенчески. Трябва да си дадем сметка, че опитите за прехвърляне на цялата вина върху България за депортацията и смъртта на евреите от Македония и Тракия и от друга страна прикриването на ролята на нацистите в тези събития, е своеобразна тиха реабилитация на Хитлер. Обвиненията към България стигат до там, че се отрича дори спасяването на 48 хиляди евреи български поданици. Този факт се обяснява със случайност, или просто стечение на обстоятелствата. Игнорират се дори свидетелствата на очевидци, съвременници и потърпевши. Всичко това поражда ответна справедлива реакция в българското общество, завихрят се спорове, създават се ненужно негативни образи. Давам си сметка, че авторите на обвиненията към България разчитат именно на такива първосигнални реакции. В период, когато отношенията между България и Израел са изключително важни, когато има стратегическо партньорство и приятелство между двете държави и е в ход реализацията на редица проекти, избутването на тази тема на преден план от чужди политически дикредитирани фактори, създава напрежение и затруднения, от което не произтича нищо градивно – напротив. Затова смятам, че обвиненията към България, без да почиват на реални факти, нямат бъдеще. Още повече, че ние имаме още много неща, които можем и трябва да покажем. Защото не само сме спасили българските евреи и тази общност единствена е изпратила войната увеличена, а не намаляла. Все още малцина знаят, че в годините на Втората световна война България е издала 15 хиляди транзитни визи на европейски евреи, изселващи се в Палестина. Така са спасени допълнително 15 хиляди евреи небългарски поданици. Ето още един премълчаван факт, с който да се гордеем като българи.

 

sofiautre.bg

ВМРО следи под лупа „Да опознаем миналото си“

02 октомври 2012

Златко Желев

Конференция в София готви нови обвинения срещу България за Холокоста, твърдят воеводите

Само след три дни в столицата ще бъде открита конференция под надслов: „Да опознаем миналото си“, съобщиха от ВМРО.

Организаторите от „Хелзинкския комитет“ са си поставили за цел да представят разработки за съдбата на евреите от Вардарска Македония и Беломорието, по време на Втората световна война.

В програмата фигурират известни имена на български изследователи, както и на изследователи на Холокоста от различни иинститути по света.

„Интерес предизвиква името на Тодор Чепреганов от скандално известния Институт за национална история в Скопие. В предварителната програма присъства и името на Майкъл Беренбаум, авторът на Мемориалния център на Холокоста в Скопие и Мемориалния център на Холокоста във Вашингтон, който миналата година издаде книга на тема „Евреите в Македония по време на Втората световна война“ и предизвика разнопосочни реакции с изказванията си за ролята на България по отношение на македонските и беломорските евреи“, пишат воеводите в писмо до медиите.

Конференцията идва на фона на дискусиите около скандалния филм „Трето полувреме“, в който съдбата на евреите от Вардарска Македония е централна тема.

Според ВМРО това съвсем не е случайно. Тази конференция е част от цялата добре планирана антибългарска кампания, която тече в Македония и която вече се изнася и на наша територия.

В същото време, българският изследовател Спас Ташев публикува неоспорими доказателства за редица фалшификации на исторически материали, с които се хвърля измислена вина върху България.

Неговото име обаче не е сред гостите в програмата на конференцията. За сметка на това, приветствие ще произнесе Цецка Цачева, а се очаква официален представител и от Министерство на външните работи.

От ВМРО допълват, че ще следят със загриженост подготовката на конференцията и няма да спестят коментар при всеки изопачен исторически факт и за всяко несправедливо обвинение към България.

vesti.bg

05.10.2012

БХК с конференция „Да опознаем миналото си“

От днес до 7 октомври в София Българският хелзинкски комитет организира конференцията „Да опознаем миналото си“. Нейната цел е да се обсъди цялостно дейността на българската държава по отношение на българските евреи по време на Втората световна война.

„Досега въпросът се е обсъждал едностранчиво – само във връзка със спасението на българските евреи в рамките на старите територии. Въпросът с отговорността на българската държава в окупираните територии е или пренебрегван, или са правени опити такава отговорност да се отхвърли, или намали. Ние искаме третирането на евреите от българската държава да се разгледа комплексно – да се обсъди както спасяването, така и съучастието в геноцида“, казват от БХК.

На конференцията ще участват наши и чуждестранни учени и публицисти, както и представители на еврейските общности от трите страни, които са били под юрисдикцията на българската държава – България, Македония и Гърция. „Изхождаме от убеждението, че само изправянето пред нашето минало в неговата цялост ще обоснове по водите за гордост и ще ни предпази от повтаряне на злополучни държавни политики в бъдеще“, казват организаторите.

По време на конференцията ще се чуят за пръв път автентичните разкази на роднини на жертвите от Скопие, Ксанти, Кавала, София, чиито семейства са загинали в геноцида през 1943 година. Специално поканен е и писателят Габриеле Нисим, автор на първата книга за Димитър Пешев, личността, която, заедно с изтъкнати други депутати, писатели, общественици, направи невъзможна депортацията на евреите от „старите“ предели на България. В рамките на конференцията ни ще бъде представена новата книга „Ти вярваш“ на бившия ни посланик в Белгия, виден публицист и писател Леа Коен. В специалния филмов ден ще бъдат представени документалните филми на режисьора Юлий Стоянов „Борислав и Балканите“, както и „Празните товарни вагони“ на американския документалист профeсор Ед Гафни.

По време на събитието гостите ще имат възможност да се запознаят със заглавия на книги, посветени на еврейското наследство в България, изследване на съвременния антисеметизъм в страната, с гостуващата македонска изложба „Нови източници за холокост“, с много видео материали, кинохроника, предоставена от Българска национална филмотека. /БГНЕС /

Юлиана Методиева
Юлиана Методиева е българска публицистка и обществена деятелка. Дългогодишна главна редакторка на списание „Обектив“, издавано от Българския Хелзинкски Комитет (до 2014 г.).
Други статии от този автор
Посетители: 149

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Ето и обещания сборник...... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Сърдечно благодаря!... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Хубаво, че го захванахме... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    За сетен път се... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    И накрая - вече да не се...
    преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Още един труд с изобилни... преди 3 дни
  • Евдокия Борисова писа Още
    Всъщност... грешката е... преди 4 дни
  • 007 писа Още
    Только пепел знает, что... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Боже, колко съм изветрял!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Станко писа:
    Ако са само лъжи New York Times...
    преди 1 седмица
  • Силви Гаврилов писа Още
    Препоръчвам Пътуване... преди 1 седмица
  • Станко писа Още
    Ако са само лъжи New York Times... преди 1 седмица
  • Bisser Stoyanov писа Още
    Визуализирането на... преди 1 седмица
  • Bisser Stoyanov писа Още
    Прекрасно и живо есе на... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    РТ е пропагандното... преди 1 седмица
  • 007 писа Още
    Мисля, че май "скроиха... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Национализмът само ... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Съгласих се - трябва да... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Към Калоян Михайлов: не... преди 1 седмица
  • Zlatko писа Още
    Аз благодаря. Човек се... преди 1 седмица
  • коректор писа Още
    Клуж-Напока (не "Клюй"),... преди 1 седмица
  • нубиец писа Още
    Традицията в с.... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Добре де, добре, разсмя... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Горките американци... Още... преди 2 седмици
  • бай Трендафил беленец писа Още
    Ама той не се е давел.... преди 2 седмици