1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

Поредица
„Мястото на гей-тематиката в съвременните общества“

„Бисексуалните видове“ – Емили Дрискол

„Как е, когато се сваляш с някого от същия пол?“ – Криста Бъртън

„Божественост и анално лепило“ – Диаманда Галас

„И отново за думите, дупките и някои неща, които остават след тях...“ – Златко Енев

„Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“ – Николай Атанасов

„Да заминават за Конго!“ – Хилке Гердес

Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията“ – Николай Атанасов

„Да бъдеш хомо в Истанбул“ – Мехмет Мурат Сомер

„Политиката и горделивата нетолерантност“ – Станимир Панайотов

„Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“ – Десислава Петрова

„Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)“ – Михаил Груев

„Рисковано предложение“ – Маргарет Талбот

„Когато „Ню Йорк Таймс" излезе от килера...“ – Чарлз Кайзер

„Отношението на студентите към хомосексуалността“ – Иван Евтимов

„Как хомосексуалността е станала нещо нормално“ – Дейвид Розен

„Идея“ или „ефект“? – Самолет 005

„Три мнения за хомосексуалността“ – Николай Гочев, Мария Иванова Фьон, Александър Мануилов

„Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

Нито ти, нито аз. И двете“ – Мишел Тий

„Защо ,да си роден гей’ е опасна идея“ – Шеймъс Кан

„Защо авторитарните водачи се страхуват от LGBT-правата?“ – Маша Гисън

„Сексуалните промени в Турция“ – Кая Гендж

Подклаждането на открито анти-хомосексуални настроения в Полша – Роберт Биедрон

Глобалната реакция срещу гей-правата – Омар Енкарнасион

„Двама бащи и бебето, което никога не са очаквали“ – Дениз Грейди

Терапия чрез проститутки, брак, целомъдрие, хипноза, психоанализа, психо-религиозна терапия, хормонална терапия, електрошок, обгаряне, кастрация, лоботомия и облъчване. Това са само някои от теориите за лечение на хомосексуалността, прилагани предимно през 19-и и началото на 20-и век. Тези теории са описани от един автор в една книга, която не намирам за нужно да цитирам. Сигурна съм, че не желаете да я прочетете. Тя е далече от вашата реалност. Далече е и от реалността на бащата на Иван. Или поне така си мислеше той, докато не разбра, че синът му е гей. За радост или не, той не беше прочел тази книга, не знаеше как да реагира и затова му се наложи да въведе новаторски метод. Българският метод за 21-ви век: терапия чрез гладуване, студ и бой. Новаторски метод, който се оказа успешен единствено в това синът му да изпита болка, която никой не заслужава. Със сериозна заплаха за психическото и физическото му здраве. Създавайки непреодолима пропаст между баща и син. Оставяйки горчилката от стореното, запечатана в паметта за цял живот.

Сценарият е реалност. Разиграва се не толкова отдавна и не толкова далеч от твоя дом. Може би дори си чул заплашителните викове на родителя. Или пък болезнените стонове на Иван. Глухите удари от юмруци върху плътта на момчето. Летящите столове, удрящи се в стените. Може да си чул и от съседите, които на следващата сутрин измежду приказките за Касандра и робинята Изаура са подхванали темата за странното момче. За горкия му баща. Онези същите загрижени съседи, които не смятат за нужно да се обадят на полицията, когато се сблъскат с нещо нередно. Нали не е в техния двор. Но това не им пречи, не, в никакъв случай не им пречи. Не ги спира в приказките. В опитите им да пишат техни версии на сценария и възможни изходи. Така. За разнообразие. Защото сапунените сериали от време на време доскучават. Ако не е бил Иван, то са били Петър или Мария. Както и да се казва, аз съм сигурна, че някой трябва да го е чул. Иначе съседите нямаше да говорят. Нямаше и да дават услужливи съвети в местната кръчма на „горкия“ баща, как да се справи с тази чума. Нямаше да го подпитват с усмивка под мустак кога ще жени момчето си. Или защо вместо да ходи с останалите мъже в гората да сече дърва, той е предпочел да отиде в читалището да танцува. Бащата нямаше да се прибира у дома, солидно почерпен и изпълнен с унижение и омраза и нямаше да пребива за пореден път сина си. А Иван отново да отстъпи на баща си и да го остави да го удря, „защото все пак го уважава като баща“.

Всекидневните побоища не се оказват ефективни. Следва комбинирано лечение от глад и побой. И тъй като Иван не може да си намери работа в селото, „благодарение“ на услужливите си съседи, той просто гладува или минава да обере останалото от масата след вечеря. Да се нахрани с онова, което баща му не е пожелал, с ненужното. Тъй като и той самият е смятан за ненужен. На моменти споменаван като нежелан или дори чужд син.

За да му бъде показано колко е виновен, за онова, което чувства и човекът, който е, Иван е заключван при животните. В обора. Да живее с тях. И да преосмисля сексуалната си ориентация. През зимата. Без ток. Без легло. Без баня. Без храна. А аз си мислех, че на колене върху натрошените черупки орехи в ъгъла е най-жестокото наказание за дете, измислено в България. Само вътрешната топлина, кураж и воля за живот помагат на Иван да съхрани себе си. Да събере сили, да преглътне страха и да помисли за собственото си оцеляване.

Иван бяга..., отива да живее при баба си. Там не получава нищо различно. Разочарова се повторно от липсата на разбиране и отрицание. Баща му не го търси с години. Забравил е, че има син. Синът му не го забравя. Един ден Иван решава и заминава за София да търси нов живот. Далече от селската кръчма, юмруците и критичните погледи по улицата. Така или иначе си няма никого там. Приятелства не би и могъл да има, тъй като никой родител не би пуснал детето си да играе с онзи гей. А семейството му отказва да приеме факта, че той няма да се промени и не го желае. Сякаш Иван никога не се е раждал, не е живял, погребан е жив в момента, в който става ясно, че е гей.

Иван, както повечето млади хора, има мечти. Следва ги. Липсва му онази опора, която повечето млади хора имат. Но е свободен. И въпреки че изминаха близо десет години откакто живее своя нов живот, той не е спрял да се надява и да се бори. И да започва нов живот редица пъти. Онова, което му се е случило у дома, което му е било причинено от семейството му, е само началото на неговата не толкова необикновена и недотам рядко срещана история. Тя се повтаря в различните й черно-сиви багри всекидневно. Села в България много. Още повече бащи и синове. А ние всички сме съседите. Одумващи и цъкащи с език. Даващи съвети. Неосъзнаващи, че отговорността е и наша. И че следващия път, когато чуем приглушените удари, няма да се обърнем на другата страна, за да продължим да спим или просто да си увеличим телевизора и да си догледаме робинята Изаура.

Ако си родител, не прави опити да прилагаш горе цитираните терапии, не си прави труда и да измисляш нови. Не можеш да излекуваш нещо, което не е болест. Ако си Иван, Петър или Мария, недей да уважаваш родителите си, докато те бият. Ако си съсед, чуй какво се случва.

Сега вече може би стана поне малко по-ясно защо в никое българско село или малък град няма хомосексуални. Защото, когато са там, те не съществуват. Най-вероятно ги крият в оборите или в някое мазе, на тъмно и далеч от хорските очи. До момента, в който не избягат.

Източник

Pin It
Десислава Петрова
Десислава Петрова е българска гей-активистка и журналистка.

Посетители

58

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • ВидялИпатил писа Още
    Наистина малко... преди 13 часа
  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 21 часа
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 2 дни
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 3 дни
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 3 дни
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 4 дни
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 4 дни
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 5 дни
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 5 дни
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 5 дни
  • Росена писа Още
    Много смислен, по моя... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Шансовете за... преди 1 седмица
  • Christo Dimitrov, Ph... писа Още
    Каквито и да са били... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Как да не се сети... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Най-важният въпрос е... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Не виждам прилика на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Във Фейсбук вече съм... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Добре де, нека... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Забележете, не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, благодаря ти. Ако... преди 2 седмици