Жозе
Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни
селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата Ряпа, та чиновникът вписал
прякора към името на новороденото, „Saramago“.
Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години.
Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга –
той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След
нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише.
Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново,
със стихотворения.
80-те
години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за
манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на
Лисабон“... През 1991-а португалското правителство отказва да представи
неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна
награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се
чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет.
Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка
на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради
това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все
нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. „Евангелието по Исуса
Христа“ е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на
своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.
Световноизвестният
португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на
Канарските острови през юни 2010 г.
За една епидемия от (не)човешко ослепяване
Заради страховитото и почти пророческо...
Лошо време за гласуване, оплака се председателят на комисията в...
Жените не спираха да плачат, мъжът не пророни сълза, но...
Коментари
Още един въпрос за... преди 20 часа
I have learned... преди 4 дни