Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 05 UKR Destr Vehicle
Украински военнослужещ до унищожен руски бронетранспортьор, Яхидне, Украйна, април 2022 г.
Зора Бенсемра / Ройтерс

 

В началото на инвазията шансовете на Русия да разгроми украинските въоръжени сили, да превземе столицата на Украйна и да установи проруско правителство изглеждаха доста високи. Руските военни сили имаха значително числено превъзходство над украинските, а военните им технологии бяха по-напреднали. БВП на Русия беше близо десет пъти по-голям от този на Украйна, а населението ѝ – три пъти по-голямо от това на съседката ѝ. Много анализатори очакваха, че след като бъдат до голяма степен завладени, украинците ще започнат продължително въстание, което с течение на времето би могло да надделее. Но малцина вярваха, че Украйна може да спре инвазията в конвенционална война.

И все пак Украйна удържа. Нападението на Русия срещу Киев се забави в рамките на един месец и скоро след това се провали напълно. Москва не свали украинското правителство, а инвазията ѝ беше спряна не само около Киев, но и по югозападното крайбрежие. Русия изтегли разбитите си сили от околностите на столицата и от големи територии в Североизточна Украйна, прикривайки поражението си с твърдения, че просто пренасочва усилията си към Донбас. Руските войски постигнаха по-голям напредък в този регион, но бавно и с цената на много жертви. Руската инвазия продължава, но Киев и други части на Украйна ще бъдат свободни, когато тя най-накрая приключи.

Руската инвазия се провали по много причини. Основните от тях са украинският героизъм и забележително интелигентните и адаптивни бойни техники. Друга причина е неуспехът на Русия да се подготви за сериозна украинска съпротива и да разработи системи за снабдяване, които биха могли да поддържат продължителна офанзива в Северна Украйна. Но нито един от тези фактори – самостоятелно или заедно – не обяснява зашеметяващия неуспех на Русия да постигне първоначалните си цели. Вместо това анализаторите трябва да разгледат един проблем на Русия, който е много по-базисен: самият ѝ план за нахлуване беше шокиращо лош.

Успешните военни кампании обикновено следват няколко основни принципа. Военните лидери трябва да изберат най-важната цел и след това да определят точното количество и вид военни сили, за да гарантират нейното постигане. Вместо да се опитват да направят всичко наведнъж, те трябва да определят приоритетите и последователността на операциите, за да направят постигането на тази цел възможно най-лесно. И трябва да планират кампаниите така, че да са сигурни, че ще бъдат в състояние да концентрират бойната мощ, необходима за спечелване на последната битка във войната и за постигане на политическите цели.


Small Ad GF 1

Русия познава добре тези принципи. Всъщност Съветският съюз усъвършенства много от тях в продължение на десетилетия, а постсъветската руска армия наследи и доразви тези доктрини за водене на широкомащабна механизирана война. Но в Украйна тя наруши всеки един от тях. Нахлуването на Русия беше широкообхватно и безприоритетно, а не последователно и целенасочено. Тя не съобрази силите си със задачите и даде на защитниците на Украйна ясни начини за отпор. Всъщност изборът на руския план беше толкова лош, че инвазията вероятно щеше да се провали дори и ако мерките за снабдяване бяха стабилни.

Русия все пак може да спечели следващата фаза на войната. В новата си кампания в Източна Украйна руското военно ръководство изглежда извлича поуки от логистичните си проблеми. То може да концентрира повече сили на по-малка територия. Общите руски резерви от жива сила и оборудване, макар и изненадващо изчерпани, остават по-големи от тези на Украйна. Но военното ръководство на Русия изглежда не е преоткрило как да следва правилните принципи за планиране на кампаниите – факт, който вече компрометира подновената ѝ офанзива. Това може отново да доведе до провал.

Всичко, навсякъде, наведнъж

Първоначалната цел на Русия беше да превземе Киев и други големи украински градове, да отстрани сегашното украинско правителство и да наложи нов режим, подчинен на Москва. Следователно първата и основна цел на Русия трябваше да бъде превземането на столицата, а един разумен план на кампанията щеше да даде приоритет на тази цел и да субординира действията по други места. В крайна сметка сривът на украинското правителство и унищожаването на украинските военни сили, които го защитаваха, вероятно щеше да отслаби украинската отбрана на други места, което щеше да направи завладяването на Източна и Южна Украйна много по-лесно.

Но Русия не направи това. Вместо това тя си постави за цел да осигури и територията на Луганска и Донецка област, тоест онези на [и без това] контролираните от Москва Луганска и Донецка „народни републики“, и се опита да създаде сухопътен мост, свързващ северната част на Кримския полуостров със самата Русия. Тя наистина атакува на юг откъм Беларус, както и Киев с големи сили, но освен това изпрати голям контингент войски за превземането на град Харков (който се намира на 250 мили на изток), плюс друга голяма сила, която да навлезе в Луганска област още по на изток, още една, която да превземе Мариупол, и една последна голяма концентрация, която да превземе Херсон, Николаев и накрая Одеса – всичко това по едно и също време. Накратко, руснаците направиха грешката да се опитат да завладеят всичко, което искаха в Украйна, едновременно.

Руските сили щяха да атакуват на юг и на изток дори при добре планирана кампания, но с друга цел. Целта им трябваше да бъде да хванат в капан украинските сили в тези райони, за да им попречат да се втурнат към Киев и да се намесят в решаващата битка. За да се постигне тази цел, при първоначалните атаки на Русия на юг и изток трябваше да се използват много по-малки сили и да се преследват много по-ограничени териториални цели, отколкото беше направено в действителност; това щеше да позволи на руската армия да съсредоточи най-добрите си войски и най-голяма бойна мощ върху трудната задача за превземане на столицата. Вместо това Русия възложи на основните си бронирани сили – 1-ва гвардейска танкова армия, която е оптимизирана за бързо настъпление с използване на танкове и бронетранспортьори – да атакува източния град Суми, на около 190 мили от Киев. След това превземането на Киев беше поверено на войските от Източния военен окръг, който разполага с най-слабо обучените и най-зле оборудвани механизирани сили.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Русия все пак можеше да превземе Киев, ако беше успяла да подсили Източния военен окръг с добри войски. Една добре планирана кампания (съобразена със съветската и руската военна теория и доктрина) би запазила част от силите си в резерв именно с такава цел. Но руските военни ангажираха всичките си налични сили, опитвайки се да постигнат всички свои цели едновременно, без да оставят значим резерв. Когато настъплението към Киев забуксува, руснаците трябваше да търсят всякакви възможни подкрепления. Те задълбочиха грешката си, като вкараха в бойните действия тези подкрепления едно по едно, вместо да се спрат и да сглобят ефективни групировки, което доведе до тактически провали, довели до окончателното поражение на Русия извън столицата.

Руските операции на други места в Украйна повтарят тези недостатъци. Силите на Южния военен окръг в Крим атакуваха едновременно по три разминаващи се оси – на запад към Херсон и Николаев, с намерение да продължат към Одеса; на изток към Мариупол; и на север към Запорожие. Тези атаки не се подкрепят една друга – отделни групи украински войски защитават Херсон и Николаев, Мариупол и Запорожие, така че атаките в едната посока не застрашават украинските защитници в другите. А разделянето на силите на Русия лишаваше и трите оси от силата, от която се нуждаеха, за да постигнат целите си. Руските войски превзеха Херсон сравнително бързо, но не успяха да превземат Николаев или да намерят друг път към Одеса. Настъплението към Запорожие беше спряно на около 40 мили южно от града. В крайна сметка Русия завзе по-голямата част от Мариупол, но само на ужасяваща цена. Ако Южният военен окръг се беше съсредоточил върху всяка кампания последователно, можеше да се постигне много по-бърз и значителен напредък.

Проектиран за провал

След като се провали на север и в голяма част от южната част, Русия започна нова фаза на войната, насочена към превземането на източната част, като същевременно задържа частите от Южна Украйна и Харковска област, които вече е превзела. Москва концентрира останалите си сили за атаки по четири основни оси в Донбас – от Изюм на югоизток; от района около Рубижне на запад; от Попасна на запад; и от Донецк на север. Петата голяма концентрация на руски сили току-що обяви победа в Мариупол, въпреки че боевете продължават. Някои от тези сили вече започнаха да се придвижват на север, за да се включат в боевете в западната част на Донбас, докато други се опитват да завършат превземането на Мариупол.

Но засега изглежда, че очевидният замисъл на тази кампания споделя същите важни недостатъци като първоначалната руска операция. От една страна, тя отново се опитва да постигне всички цели едновременно: превземане на цялата Донецка и Луганска област, както и на останалата част от Мариупол, в рамките на една кампания през следващите няколко седмици. От друга страна, Русия действа по няколко оси на настъпление, които не са взаимно допълващи се. Срещу всяка ос се защитават отделни групи от украинските сили, а руските атаки са твърде отдалечени една от друга, за да може някоя комбинация от тях да застраши едни и същи украински войски (поне засега). И накрая, руснаците ангажират всички налични сили в битката от самото начало. Не изглежда да запазват мобилни резерви за подсилване на настъпленията, които се забавят.

Тази руска кампания има важни предимства в сравнение с първоначалното нахлуване. Тя се провежда в по-малък район, който позволява на Русия да се сражава срещу част от украинската армия, вместо да разгръща силите си срещу всички украински въоръжени сили. Освен това четирите основни оси на настъпление са разположени приблизително по радиуса на полукръг, който се простира от Изюм до Донецк, което означава, че ако руските сили успеят да постигнат достатъчно бърз напредък, атаките им ще се допълват, докато се сближават.

 

2022 05 Donbas Map
George Barros / Institute for the Study of War

 

Но си остава неясно дали руските военни виждат тези предимства, дали се стремят да ги използват и дали могат да го направят. Естественият път за руските сили, които искат да обкръжат украинските войски в джоба около Попасна, Рубижне и Северодонецк, би бил да напредват от Изюм на югоизток към Славянск, а от района около окупираното от Русия Дебалцево – на северозапад по същата магистрала към Славянск. Но въпреки че руските сили около Изюм се опитват да се придвижат към Славянск, те някак странно започнаха да се изтласкват на запад, далеч от останалите руски сили, действащи в Донбас, а не към тях. В южната дъга на полукръга Русия досега не се е опитвала да се придвижи на североизток от Дебалцево – вероятно поради трудния терен и упоритите украински защитници – и вместо това е започнала атака от Донецк на север през Авдийвка. Този маршрут на пръв поглед е по-привлекателен от маршрутите по-близо до Дебалцево, тъй като води през по-открита местност. Но той се намира на около 30 мили западно от магистралата Славянск-Дебалцево и може да изисква от руските сили да преминат 50 до 100 мили, защитавани от украински военни части без подкрепата на други руски атаки.

В крайна сметка тези грешки може и да не са решаващи. Стратегията не е всичко и реалната сила и бойна мощ на руските сили може да има по-голямо значение от геометрията на планираните настъпления. И обратно, Русия може да поправи тези грешки в планирането на кампанията си и все пак да не успее: фактът, че руснаците се опитват да отстранят критичните си логистични недостатъци, не означава, че непременно ще успеят да го направят. Има и много други фактори, които също ще допринесат за окончателния изход, включително потокът от западно оборудване към Украйна и способността на изтощените защитници на страната да продължат да се съпротивляват срещу руския напредък.

Но засега настоящият план на руската кампания наподобява в умален мащаб първоначалния план и вероятно ще страда от много сходни проблеми. Той указва, че може би руснаците наистина са забравили всичко, което те и техните съветски предшественици някога са знаели за това как да водят механизирана война в голям мащаб. И че, въпреки руското превъзходство, украинците имат реален шанс.

 

Mason ClarkМейсън Кларк е ръководител на екипа за Русия в Института за изследване на войната, Вашингтон. Той ръководи определящото стандартите отразяване на руското нахлуване в Украйна още от етапа на планиране на операцията. Изследванията му са насочени към руските военни способности и обучение, усилията на Кремъл за интеграция в бившия Съветски съюз и руския стратегически разчет.

 

Източник

 

Фредерик У. Каган е директор на Проекта за критични заплахи (ПКЗ) в Американския институт за предприемачество (АИП). Последната му книга е „Уроци за дългата война: как Америка може да победи на новите бойни полета“ (AEI Press, 2010 г., заедно с Томас Донъли). Преди това е бил доцент по военна история в Уест Пойнт.

Pin It

Прочетете още...

Go East!

Герхард Гнаук 20 Ян, 2011 Hits: 11329
Там, където Оранжевата революция е заседнала…