От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2021 03 Ivan Dobchev

 

Символът „К“ замести по конюнктурни причини от издателски характер някогашното наименование на в. Култура, закрит поради липса на средства преди 2 години. Беше чест за мен да бъда негов автор. Лично търсих подкрепа и дарих пари на „К“. Със свои средства се озоваха Венелина Гочева и Светлана Джамджиева, водещи фигури в издателския бранш. Дарение направиха и Александър Андреев, Светлана Дичева, Златко Ангелов, все приятели на качествения вестник. Защото „К“ беше качествен вестник и защото в него пишеха на прекрасен език Георги Лозанов, Марин Бодаков, Амелия Личева, Виолета Дечева.

Копринка Червенкова, главният редактор на „К“ държи на професор Георги Каприев, на Иван Добчев и на неколцина още сродни им труженици на духа. Преди дни по БНР тя говори за Мария Бакалова така, че хигиенистките от Централна гара изглеждат като завършили Кеймбридж. Нейният личен бяс интегрира завинаги бесовете на образовани маразматици и хейтъри, също с достъп до обществените медии. На конференция в Народното събрание за Комисията по досиета през 2018 г. цветистото ѝ интервю пред БНР съдържащо оскърбителни думи по адрес на Евтим Костадинове, е посочено като пример за реч на омраза. В национален ефир тогава Червенкова обявява за престъпен акт изваждането на досието на Юлия Кръстева, което може да бъде дело само на прости „милиционери“. Внушенията ѝ са по повод разкриване на агентурната принадлежност на Кръстева, а оценката на главната редакторка на „К“ по темата агенти на Държавна сигурност се движи в диапазона „наши – ваши доносници“. Професор Богдан Богданов е агент, което е осъдително. Видната семиотичка от Франция Юлия Кръстева е агент, но това е приемливо.

През 2012 г. университетската общност, както и кръгът „К“, узнават за принадлежността към Държавна сигурност на проф. Георги Каприев, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“ с псевдоним агент Павел. Реакция не последва. Въпреки всеобщия патос за „чисти гласове“ и недопускане на ченгетата до публичността докато не поискат прошка от обществото, Копринка Червенкова и „К“ обмълчават скандалния факт. След време университетският преподавател излиза в „Култура“ с обяснения за своята невинност. В тях той казва, че не е бил „никога агент на ДС“, че „не е имал никакви контакти“, но се е „срещал с агент в хотел“, но не за вербуване, а „за да го сплашат“, а милиционерът си е измислил всичко, че е „имало план“, който той така и никога не е изпълнил, или започвал да изпълнява, но са забравили да го зачеркнат като „неспособен“ и подобни комични противоречия.

След оповестяване на досието му като агент Георги Каприев продължава да поддържа визията си на ерудиран християнин. По медиите говори благо както за Августин Блажени, така и за греха. Ерудирано списва и рубриката за театър в „К“. В рецензиите си често хвали режисьора Иван Добчев, прочул се преди седмици със сексистка и женомразка реч по адрес на номинираната за Златен глобус Мария Бакалова. Пред БНТ преди седмици професорът обявява Иван Добчев за жертва на „жълт скандал“, а долнопробният му мъжкарски говор относно безпрецедентните за България успехи на Мария Бакалова, за нещо нормално и порядъчно. В национален ефир Георги Каприев отбива разговора за актрисата, унизена от своя преподавател Добчев в интервюто му пред Площад Славейков и се впуска в авторитетни разсъждения за ниския жанр в изкуството, олицетворен във филма „Борат- 2“на Саша Коен.

Тези представители на кръга „К“ не се притесняват, че заради Добчев за Сфумато оттук нататък ще се говори като за театралната работилница на онзи, който в красивата жена и актриса вижда сексуален обект, нещо нисше и семпло. Не се притеснява и съ-основателката на Сфумато, талантливата режисьорка Маргарита Младенова. Когато БТВ кани за авторитетната си рубрика „120 минути“ Добчев да представи публично отново аргументите си срещу Бакалова, той се скрива. На негово място изпраща Младенова. Също част от кръга „К“. В ефира тя също избягва преките отговори и подобно на Георги Каприев говори мътно и многословно за разликата между високо и ниско изкуство, олицетворено от номинирания за Оскар „Борат-2“.


Small Ad GF 1

Пак в контекста на мизогинните нападки на Добчев по адрес на Мария Бакалова, режисьорът и продуцент Георги Тошев[1], запознат с архивите на Пловдивския театър, припомня и друг грях на професора от НАТФИЗ. През 70-те години той е говорил за „развращаващия характер на буржоазното изкуство“ в експериментаторските постановки на прочутия Любен Гройс. Партийната организация на театъра е използвала оценките на Добчев и не е разрешила исканата от семейството на Гройс втора стая, за да си отглежда детето. Рамо на това комунистическото мракобесие дава и провинциалният драматург отговарящ за идейно-възпитателната работа Стефан Янков. Янков е подпомогнат „творчески“ от театроведа Никола Вандов, също член на кръга „К“. Вандов е един от основните вдъхновители на телеграмата[2] на партийната организация в Сатиричния театър до Тодор Живков в подкрепа на нечовечния „възродителен процес“. Остава лоялен на комунистическия режим и репресиите срещу мюсюлманите до навечерието на падането му.

Налага се питането дали следващия път, когато БНТ или БНР решат да поканят някого от споменатите фигури на кръга „К“, издигнали хейта и еластичния морал в своя парадигма и практика, си струва цената? За какво иначе са били тези трийсет години усилия обществото да се очисти от ченгетата и партийните активисти обслужвали Тодор Живков в най-срамните актове на репресии срещу човека! И за какво е европейският стремеж на борба с езика на омразата, третиращ унизително жените, ако носителите му намират гостоприемник в националния ефир!

 

[1] Всички документи и свидетелства се съхраняват от Г. Тошев.

[2] „Партийна дисциплина в Сатиричния театър, или защо Тодор Живков щеше да е вечен“ – вж. https://www.marginalia.bg/analizi/33270/.

 

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...