От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 07 Book levski 

 

От редакцията

Book Levski Cover thmb
Книгата ще намерите тук
„Либерален преглед“ започва да публикува в продължения една от най-важните книги в българската историография – сборникът с турски архивни документи, в който се представя възможно най-автентично процеса срещу Васил Левски и неговите сподвижници. Без никакви преувеличения – една уникална книга. Уникална с това, че, за разлика от повечето свидетелства за българската история, в нея няма да намерите нищо, или почти нищо, възвисяващо и измиващо „срама по челото“. Напротив, това е сборник от документи, които представят една удивително не-възвисяваща, та дори силно притеснителна картина на българското национално-революционно движение, и то точно в момента, който по-късно българската историография и литература ще се опита да митологизира и промени до неузнаваемост, с ясната цел да го направи „удобен за възпяване“, тоест да го превърне в (ключова) част от програмата за национално-патриотично възпитание, която доминира националната ни парадигма и до днес. Сигурно това е и нещото, което обяснява пълната непопулярност, да не кажа неизвестност, на този сборник в масовата и не чак толкова масовата ни култура. Издаден почти по погрешка, в началото на 1950-те години, тоест в някакъв момент на пост-революционна еуфория, когато на „отговорните органи“ може и да се е струвало, че унизителната тежест на толкова много свидетелства за низост, предателство и страх не е чак толкова заплашителна за „възпитанието на нацията“, по-късно сборникът изчезва като пословичния камък в блато, без да остави никаква или почти никаква следа в оформянето и преоформянето на националния разказ от шестдесет и петте години, които ни делят от онова време. Шестдесет и пет години на мълчание и потискане, около тридесет от тях вече прекарани в „демокрация“ и „свобода“. Нормалната жалостива равносметка на българското състояние такова, каквото го познаваме всички. Нормална – но може би вече не съвсем. Дали не е крайно време да се опитаме да хвърлим един по-честен и евентуално по-задълбочен поглед към завъртулките и бакиите на българската историография, с всичките ѝ обори, Авгиеви и други?

 

УВОДНИ ДУМИ

Преди години още Ориенталският отдел на Държавна библиотека „Васил Коларов“ се сдоби със значително количество официални документи, произхождащи от архивите на различни турски държавни институции от преди Освобождението на България. Голяма част от тях се отнасят до български земи и засягат почти всички времена на османската власт у нас, като се почне от XV и се стигне дори до XX век. Документите от XV и XVI век са малко на брой, но пък тия от XVII и XVIII и особено от XIX век са толкова многобройни, че почти няма проблема из историята на османска Турция и на подчинените от нея народи, която да не е докосната в по-голяма или по-малка мяра. Значението и стойността на това огромно наше културно богатство ще има тепърва да се оцени.

За едно основно преглеждане на материалите от тоя архив (по-право куп от архивни материали), за тяхната архивна обработка и системно подреждане, за да станат те годни за научно ползване, можа да се помисли едва след 9 септември 1944 година. Само при условията на народнодемократична България и под всестранните грижи на народната ни власт се намериха средства и сили, за да се изровят наистина от праха на забвението десетки хиляди писмени паметници: султански фермани (декрети), берати (дипломи за ленни владения и други феодални права), заповеди и наредби на централната власт в Цариград и на местни административни, съдебни и др. органи и пр., в които е отразена османската жестоко експлоататорска стопанска система и политическо потисничество над покорените народи. Немалък брой документи засягат външнополитически отношения – търговски договори, съюзи, войни, мирни преговори, договори и др., на Турция с други държави и на първо място с царска Русия, после Австрия, Франция, Англия и др., така че при недостъпността на Турския държавен архив („Хазинеи еврак“) в Цариград за научноизследователска работа нашият турски архив при Ориенталския отдел придобива и международно значение като богата сбирка от фактически материал за цялостно разработване историята на феодална Турция.

Но от нея на първо място има да гребат с пълни шепи преди всичко българските историци, за да създадат, облегнати на единствено правилния научен метод – метода на марксизма-ленинизма, ненаписаната още научна история на българския народ под турско иго.

Тук публикуваните документи се отнасят до най-важния етап от борбата на българския народ за национално освобождение – подготовката на народната революция чрез изграждане на местни революционни комитети от безсмъртния апостол на свободата – Васил Левски и първото поражение на революционната организация вследствие на неподчинение на организационната дисциплина от страна на един от революционните дейци – Димитър Общи.


Small Ad GF 1

Пръв за тия документи съобщи в пресата през 1935 г. Вл. Тодоров-Хиндалов, тогава библиотекар на Ориенталския отдел при Народната библиотека, чрез една статия във в. „Зора“, бр. 4573 от 27.1.1933 г., озаглавена: „Съдебното дело на. Васил Левски според новооткрити официални документи“. В началото на статията, която съдържа превод на протокола-присъда (погрешно наречен от Хиндалов „обвинителен акт“) на Левски, авторът съобщава: „Една голяма научна придобивка представлява за родната ни история новооткритото следствено и съдебно дело на Васил Левски, както и делото на комитетските хора, заловени вследствие арабаконашкия обир на държавната поща през септември 1872 г. Близо 250 ръкописни страници, образуващи българския превод на този много ценен турски документ, ще бъдат скоро предадени в Министерството на народното просвещение, което като компетентна инстанция единствено има а случая право да разполага с този род исторически документи и си послужи, както намери за добре.“ След повече от година време Хиндалов публикува пак във в. „Зора“, бр. 5035 от 14.VI. 1935 г. превод на част от протокола с първия разпит; Левски пред специалната комисия в София в статия под заглавие: „Васил Левски пред Саиб паша (Из архивите на Хазинеи еврак – Цариград).“ След още една година в. бр. 11124 от 24.VIII. 1937 г. на същия вестник се появи трети откъслек от „много ценния турски документ,“ озаглавен: „Васил Левски и Димитър Общи на очна ставка, из турските протоколи на IV съдебно заседание от 7 януари 1873 година“. И за последен път във „Васил Левски, възпоменателен брой“, издание на Българското историческо дружество, София, 1940, стр. 18 -20 в статията „Съдебното дело на Васил Левски (Из турските държавни архиви „Хазинеи еврак“, съхранявани в Цариград)“ Хиндалов отпечата откъслека: „Трето съдебно заседание по делото на Васил Левски, състояло се на 18 зилкаде 1289 г. (3.1.73)“. В забележка към статията авторът пише: „Съдебното дело на Васил Левски е отдавна преведено от мен и заема повече от 200 ръкописни страници… Преводът е готов за печат. Остават една-две справки, с турския оригинал, които за сега не могат да се направят поради независещи от нас причини“ (от 1935 година Хиндалов напусна Народната библиотека).

Въпреки обещанието си Хиндалов не успя до края на живота си да публикува цялостно „Съдебното дело на Васил Левски“ (той почина на 27 юни 1942 г.). Неговите преводи бяха отпечатани през 1946 г., като издание на Народното военно училище „Васил Левски,“ в отделна книга от 119 страници, озаглавена: „Следственото дело на Васил Левски и неговите сподвижници.“ Книгата излезе под редакцията на Стефан Илчев. Изданието бе много прибързано и не отговори на предназначението си.

Тук няма да се спираме върху многото и съществени грешки в превода на Хиндалов. Някои от тях са изтъкнати в статията на д-р П. Миятев: „За следственото дело на Васил Левски“ (в. „Радикал“, бр. 78 от 28.1V, 1947 г.), други лесно ще се установят, като се направи сравнение с тук публикувания превод. За тия грешки не може толкова да се вини Хиндалов, който сам беше заявил, както се каза по-горе, че преводът му се нуждае от още „една-две справки с турския оригинал“. Очевидно тия справки не са били направени.

При това Илчев се е отнесъл безотговорно във всяко едно отношение към възложената му задача. Независимо от това, че е много смело от негова страна да се нагърбва с публикуване на неготов за печат превод, и то от език, който той не познава, Илчев не само че не е успял да придаде поне външен вид на научно издание на тия ценни исторически материали, но напротив, чрез произволно разместване на естествения им хронологически ред и чрез погрешни забележки и пояснения ги е направил абсолютно негодни за научно ползване. Редакторът не си е дал труд да потърси турския текст на документите и да види, че това, което той публикува, съвсем не е цялото „дело на Левски“, а само една част от него; че дори от петте преведени от Хиндалов тетрадки у него са на лице само четири: първа, трета, пета и шеста, а четвърта липсва (втора тетрадка още не е открита); че „пропуските“ в ръкописа на Хиндалов, за които Илчев говори в предговора си, не съществуват в турския текст и затуй напразно той се мъчи да търси обяснения като това, че „навярно писарите не са успявали да запишат всичко“ и пр. Ето няколко примера за работата на Илчев. В „Показалец на имената“ той обяснява „Авраталан“ (= Копривщица) като някакво „село в Карловско или Пазарджишко“. Същото обяснение той дава и за „Отлуккьой“ (= Панагюрище), а „Дервент“ (= Клисура) било с.,, Змейово“(!); „Есеид (вместо „ес-сеид“ = господин) Махмуд Мазхар, софийският окръжен управител (мютесариф) бил „софийски комендант“; правилно написаното име „Ессеид Али Саиб“ (= г-н Али Саиб) той поправя съвсем погрешно на „Али Саид Саиб“, а общоизвестният псевдоним на Левски – Арслан Дервишоглу Кърджалъ, у Илчев гласи „Илан Дервишоглу Кърджалъ“ и др.

Извънредно внимателна и компетентна проверка на работата на самия Хиндалов беше необходима предвид на острите критики върху неговите преводи на откъслеци из „делото на Васил Левски“, които се появиха на времето. Такива критики бяха отправени от В. Шанов („Съдебното дело на Васил Левски“, в. „Новини“, бр. 137 от 6.II. 1935 г.), от Д. Т. Страшимиров („За съдебното дело на Васил Левски“, в. „Нови дни“, бр. 140 от 9.II. 1935 г.), от Гъл. Д. Гълъбов („За съдебното дело на Васил Левски, за старите турски документи и за историческата истина“, в. „Нови дни“, бр. 144 от 14.II 1935 г. и „За следствено-съдебното дело на Васил Левски“, в. „Днес“, бр. 118 от 26.VI. 1936 г.) и от д-р П. Миятев („Още за съдебното дело на Васил Левски“, в. „Нови дни“, бр. 148 от 19.II.1935 г.). Хиндалов бе критикуван не само за погрешно разчетени лични и географски имена, а това са главно имена на революционни дейци и на седалища на революционни комитети, но още и за неправилно предаване смисъла на някои особени турски езикови конструкции и исторически термини, което постави под съмнение достоверността на целия му превод. Ето защо през 1936 година, когато Хиндалов беше вече напуснал Ориенталския отдел, дирекцията на Народната библиотека възложи на д‑р П. Миятев, уредник на отдела, и на В. Шанов, един от най-добрите познавачи у нас на турския език, да изготвят нов и пълен превод на материалите по „делото на Васил Левски“, с цел да ги публикува. Преводът бе завършен още същата година, но до публикуване не се стигна нито тогава, нито през следващите години, тъй като и ръководството на библиотеката, и фашистките правителства не желаеха това.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

След 9 септември 1944 година ръководството на Държавна библиотека „Васил Коларов“ постави като главна задача на Ориенталския отдел преглеждането на големия турски архив, за който стана вече дума, без да изпуска изпред очи намерението да издаде „делото на Васил Левски“. Но с последното не можеше вече да се бърза, тъй като съществуваше голяма вероятност между непрегледаните материали да се открият още протоколни тетрадки. Окончателната проверка на архива привърши едва през месец май на 1951 година.

И действително“ – ако не напълно, то поне отчасти надеждите се оправдаха. Липсващата втора тетрадка (откритите в Хиндалово време тетрадки носят номера: 1,3,4,5 и 6) с протоколи от заседанията на специалната комисия а София, под председателството на нарочния пратеник от Цариград Али Саиб паша, не се оказа на лице, но пък бяха открити 4 нови заключителни протоколи („мазбати“) с присъдите на Димитър Общи (№ 1), на орханийци (№ 5), на видрарци (№ 6), на изворци (№ 7). Липсват все още присъдите на тетевенци, на софиянци и на арестуваните от софийските села, на ловчанци и др. Открити бяха и две нови тетрадки с протоколи от първите следствия в Орхание и Тетевен след разкриването обира на хазната. Намериха се още телеграми и писма, които изясняват някои въпроси относно произхода и предназначението на документите.

Новооткритите документи разкриват някои подробности относно смелата, но необмислена акция, проведена от Димитър Общи и неговите хора за снабдяване организацията с необходимите ѝ парични средства чрез обира на държавната хазна, и хвърлят повече светлина върху състава и дейността на местните революционни комитети в Тетевенско и Орханийско, основани от самия Левски.

Всичко това, наред с непълнотата и недостатъците на Илчевото издание, прави настоящото публикуване на материалите по „делото на Васил Левски“ не само уместно, но и наложително.

Преводът на съхраняваните в Ориенталския отдел на ДБВК турски документи около разкриването обира на хазната в Арабаконашкия проход на 22 септември 1872 година и документи на специалния съд в София от края на същата година е подреден хронологически в настоящия сборник, който е съставен от три части: първата част обхваща 60 телеграми на софийския окръжен управител, отправени до разни селища на Софийския и съседни на него окръзи, във връзка с усилията на властта да открие нападателите на държавната хазна, като последните няколко съдържат заповеди за арестуване на комитетски хора; във втората част са поставени новите две тетрадки с протоколи от съдебните следствия в Орхание и Тетевен от 19 до 28 октомври 1872 г., след които идват 5-те известни от Хиндаловия превод тетрадки (№ № 1, 3,4, 5 и б), съдържащи протоколите на специалната комисия, която е заседавала в София от 9 декември 1872 до 12 януари 1873 година; третата част съдържа заключителните протоколи („мазбати“) № № 1, 5, 6, 7 и 15 с издадените от съда присъди.

Непосредствено след българския превод следват факсимилета на турския текст. Факсимилирани са само съдебните протоколи на следствията в Орхание и Тетевен и на съдебния процес в София. Факсимилето на док. 73, който е продължение от док. 62, е поставено на мястото си, при все че преводът му по причина на късното откриване е отпечатан след софийските протоколи. За съжаление поради особения, непригоден за репродукция формат на тетрадките (55:17 см) и от съображения за икономии се наложи да бъдат снети две страници в една, вследствие на което клишетата излязоха много дребни и текстът трудно четлив с просто око. Все пак специалистът има възможност да провери ония места от превода, които биха му изглеждали съмнителни. За негово улеснение номерацията на страниците в турския текст е означена в българския превод с получерни цифри, поставени в четвъртити скоби. Поместените в първа част телеграми са преведени от изходящ дневник на Софийското окр. управление (оригиналите им липсват) и в много случаи те се повтарят по съдържание, поради което се счете за ненужно да се дават и във факсимиле.

Забележките към българския превод на документите, които идват след факсимилетата, нямат характер на подробен коментар. Те целят: разкриване на непълно дадени собствени имена – лични, географски и др., изправяне на погрешно разчетени имена и на допуснати грешки в превода, обясняване на някои особени термини и на превода на някои тъмни места, посочване на грешки и пропуски в турския текст, указване на библиографски сведения за публикувани по-рано документи и др.

Съдебно-следствените протоколи, както се вижда от самите им заглавия, не представляват оригинали, а заверени преписи, изготвени по нареждане на Али Саиб паша и изпратени на областното управление в Русе, респективно на областния съд (вж. док. 72). Самите оригинали се пазели в архива на Софийския окр. съд, който по време на Освободителната война е бил пренесен в Цариград, и днес вероятно те се съхраняват в турския държавен архив „Хазинеи еврак“.

Обстоятелството, че документите са преписи, и то, както можа да се установи, твърде лоши, затрудняваше още повече работата на преводачите, особено що се отнася до разчитане и уточняване на собствените имена. Известно е, че един турчин много трудно може да разчете чужди, немохамедански лични имена, написани с арабско писмо, в което липсват гласните букви. Преписвачът на тук публикуваните протоколи в много случаи е просто прекопирвал собствените имена (това ясно личи), без да е могъл да ги разчете. Имайки това предвид, лесно ще си обясним големия брой погрешно написани имена на революционни дейци, които се срещат в турския текст. Те са изтъкнати на своето място. Освен грешки в имената можаха да бъдат установени и други правописни грешки, повторени или изпуснати думи и цели пасажи от текста, които издават както неграмотността, така също и небрежността, с която преписвачът е свършил работата си. Много от тия грешки бяха открити и съответно изправени, но твърде допустимо е някои от тях да са минали и в отпечатания български превод.

Втората тетрадка (док. 62) с протоколите на съдебното следствие в Тетевен бе открита през 1950 година в съвсем разкъсано състояние и без начало и край. В началото ѝ липсваха 26 страници, а в края – неизвестно колко. През 1951 година, когато бяха вече отпечатани протоколите и на последните разпити от съдебния процес в София, случайно в един пакет с отбрани от същия архив документи се откриха и липсващите крайни листове на тетрадката, с изключение само на първите два от тях. Те бяха веднага преведени и поместени в сбирката с пореден № 73 и под заглавие: „Допълнение към документ 62“.

Всички тук публикувани документи са общо взето добре запазени и четливи. Те са написани на обикновено турско канцеларско писмо рика, което на места клони към несих. Ръководно начало при превода беше строгото придържане към турския текст, без прибавяне на каквито и да било излишни думи. Там, дето за по-голяма яснота се наложи нещо да се прибави, то е поставено в четвъртити скоби. По начало са дадени днешните имена на селищата, но някои общоизвестни стари наименования са запазени, за да се държи по-голяма близост с епохата.

Датите на документите са превърнати от мохамеданско в наше леточисление, и то навсякъде по стар стил. Много допустимо е при това превръщане да са направени някои грешки, заради това са дадени и мохамеданските дати.

Документите преведоха: Васил Шанов и Петър Миятев – док. 67–71 и 83; Васил Шанов – док. 55 и 82; Пенчо Добрев – док. 6566, 76 и 81; Никола Попов – док. 79; Георги Ингилизов – първите 11 страници от док. 61; Борис Недков док. 1–54, 56–64, 72–75, 77–78 и 80.

Преводът на документите е извършен от Б. Недков, В. Шанов и П. Миятев

Преводът бе проверен от комисия в състав: Ал. Бурмов, В. Шанов, П, Миятев и Б. Недков.

 

 

I
Телеграми на софийското окръжно управление[1]

1
До Врачанското околийско управление[2]

[Изх. №] 888                                                                                                  22 септември 1872

Току-що се получи известие, че днес разбойници обрали изпратените от Орхание на път за София около един товар[3] и 25 хиляди гроша пари и че забягнали към Враца. Изисква се категорично да вземете лично достатъчен брой заптиета, да завардите веднага съмнителните места и непременно да бъдат заловени нападателите.

О. О., п. 192, л. 1а

2
До Берковското окол. управление

889                                                                                                                  22 септември 1872

Току-що се получи известие, че днес разбойници обрали изпратените от Орхание на път за София около един товар и 25 хиляди гроша пари и че забягнали по посока към Берковица. Изисква се категорично да вземете лично достатъчен брой заптиета, да завардите веднага съмнителните места и непременно да бъдат заловени нападателите.

л. 1а

3
До Орханийския окол. управител

890                                                                                                                  22 септември 1872

Телеграмата ви се получи. Да съберете веднага достатъчен брой запасни войници и селски пазачи, да ги разделите на три групи, начело на едната група да застанете вие, на втората – полицейският ротен командир, а на третата – главатарят на запасните Мехмед ага, и да преследвате нападателите; да превърнете и нощта в ден, но непременно да ги заловите. Съобщава ви се, че и оттук са изпратени полицаи и агенти. Очаквам от вас телеграма с радостна вест за залавянето им.

л. 1а

4
До[4] околийските управите ли в Пирот, Враня, Кюстендил-Дупница[5],
Джумая[6] и Самоков и до мюдюра[7] на Ихтиман

891                                                                                                                  22 септември 1872

Току-що се получи известие, че когато днес около 125000 гроша от Орханийската хазна били изпра гени на път, в Орханийския проход били задигнати от разбойници, които забягнали към вашия край. Тъй като не можа да се узнае кои са обрали хазната, за да бъдат открити, пръв дълг на полицията е да обсади с достатъчен брой заптиета и запасни войници всички съмнителни и несъмнителни проходи по границите на Софийска и близките ѝ околии, и да издири разбойниците и задигнатата сума. Допускам, според по-късни сведения, да са и албанци – това допълнително ще ви се съобщи – които, предвид на това, че сега наближава Димитровден, се завръщат от крайбрежието в родните си места. Нареждам най-строго да се направи всичко възможно, но да се открият тия разбойници и задигнатите пари.

л. 1а

5
До околийските управления в Ловеч, Плевен, Никопол, Оряхово и Пазарджик[8]

892                                                                                                                  22 септември 1872

Отправената днес от Орхание на път за София хазна с около един товар и 25 хиляди гроша е била нападната в прохода от разбойници и обрана. Тъй като най-вероятно е нападателите да се насочат към вашия край, както тук навсякъде са поставени команди и са взети необходимите мерки, изисква се категорично и вие там да формирате команди от жандармерия и запасни войници, да ги отправите към необходимите места и да заловите разбойниците.

л. 1а

6
До окръжното управление в Скопие и, чрез околийския управител на Кюстендил, до окол. Управление в Паланка[9]

893                                                                                                                  22 септември 1872

Получи се известие, че отправената днес от Орхание на път за София хазна, с около един товар и 25 хиляди гроша, е била нападната в Орханийския проход и обрана от разбойници, които забягнали. Както ние тук взехме и проведохме необходимите мерки, умолявате се специално и вие да вземете мерки, за да бъдат изпратени команди на необходимите места, които да заемат съмнителните пунктове и проходи и, в случай че се появят нападателите там, да бъдат заловени.

л. 1а

7
До Орханийския окол. управител[10]

894                                                                                                                  22 септември 1872

Станаха четири произшествия по време на вашето управление. Следва да си отваряте очите. Тия обирачи ги искам на всяка цена от вас и от Орханийския [околийски] съвет. Всички произшествия стават в Орхание. Отговорете още сега на въпросите: Какви бяха изпратените пари? Каква е била външността на нападателите? Колко души са? Какво е станало с придружаващите парите? Нареждам веднага да се разпръснете по съмнителните според съвета места, които да завардите, и непременно да заловите нападателите. Отговорността пада всецяло върху Орханийския съвет. Пред зданието на управлението бива убит човек, а убиецът не може да се открие! В края на краищата благодушното държане довежда до дързостта за една такава мерзост.

л. 1 а

8
До Орханийското окол. управление

896                                                                                                                  22 септември 1872

Околийският управител да не се връща в никой случай назад. Да се изпратят веднага достатъчен брой заптиета и запасни в Етрополе, които да образуват един отред, за да преследва нападателите по местата, отдето те са минали. Да се изпратят хора, които да се присъединят към групата на окол. управител.

Тъй като, също така, е допустимо нападателите да са минали а Тетевенския балкан, да се съобщи за положението и на мюдюрина в Тетевен. Да се заемат всички проходи. Да се влезе във връзка и със Златица. Внимавайте! Бързам да предупредя, за да не стане някое опущение.

л. 1 б

9
До околийските управления в Пазарджик и Ловеч

897                                                                                                                  22 септември 1872

Разбойниците, за които преди малко ни се съобщи с телеграма, че са нападнали и обрали хазната, идеща от Орхание за София, брояли 16 души войници, всички от пехотата. Предвид на това, че на главата си носели йемени[11], били обути с потури, а някои – колчаклии потури от бозав плат, всички били въоръжени, носели дълги пушки, а на ръкава на един от тях имало подофицерска нашивка[12], става ясно, че те са уволнени по привършване на службата войници[13], които тази заран заминаха от София за родните си места, и че трябва да са от Пазарджик, Стара Загора, Казанлък и Димотика. Установи се още, че след като обрали хазната, те се отправили за Етрополския балкан.

Напомням повторно, да се завардят проходните места и да бъдат заловени въпросните разбойници.

л. 1б

10
До окол. управител в Самоков[14]

898                                                                                                                  23 септември 1872

Отг. 125. Разбойниците, които задигнаха парите, били 16 души войници. Всички носели на главите си йемени, били обути с колчаклии потури от чер или бозав груб вълнен плат, а в ръцете си имали дълги пушки. Един от тях бил с подофицерска нашивка на ръкава си. Всички били пехотинци. Между тях нямало такива с бради, а всички – бръснати. А според други потвърждения, те произхождали от Пловдивска, Пазарджишка, Старо-Загорска и Димотишка околия и били от уволнения набор. Тъй като е възможно да има между тях и друг вид хора, нужно е да се направят разследвания и в това направление. Щом узнаете накъде са заминали, предприемете веднага преследването им.

л. 1б

11
До Пловдивското окр. управление

900                                                                                                                  23 септември 1872

От Орханийското окол. управление ни се съобщи, че изпратените днес на път за София 125000 гроша пари са задигнати в Орханийския проход от разбойници. Според както сега се установи, въпросните разбойници били уволнени войници и то от околиите: Пловдивска, Пазарджишка, Димотишка, Старо-Загорска и Казанлъшка. От мястото, дето обрали хазната, те заминали към Златишкия балкан и към вашия край. Точно 16 души били. Всички носели на главите си йемени, били обути с колчаклии потури от чер или бозав груб вълнен плат, а в ръцете си имали дълги пушки. Един от тях бил с подофицерска нашивка на ръкава си. Всички били пехотинци. Между тях нямало нито един с брада, а всички – бръснати. Понеже, според други слухове, те били уволнени войници, то, както писахме на окол. управления в Златица, Ловеч, Пазарджик и Самоков, с нареждане за тяхното залавяне, така молим и вас да наредите на съответните власти да определят и изпратят веднага агенти по съмнителните места.

л. 16

12
До мюдюра на Ихтиман

901                                                                                                                  23 септември 1872

Според слуховете, които се носят, ви съобщавам следното:

Обралите идещата от Орхание хазна били 16 души; всички носели на главите си йемени, били обути с колчаклии потури от чер или бозав груб вълнен плат, в ръцете си имали дълги пушки. Между тях нямало нито един с брада, а всички – с мустаци. Те били от околиите: Пловдивска, Пазарджишка, Старо-Загорска и Димотишка. Дори един от тях бил с подофицерска нашивка на ръкава си. От мястото, дето, задигнали парите, те се отправили за Етрополския балкан, а от там за родните си места. Като получите телеграмата, да вземете достатъчен брой заптиета и запасни, да завардите хубаво балканските проходи, които водят за Пазарджик и за Пловдив, и да употребите всички възможности за залавянето им.

л. 2 а

13
До окол. управления в Никопол, Плевен, Оряхово, Враца и Берковица

902                                                                                                                  23 септември 1872

Разгласихме навсякъде, дето трябва, че разбойниците, които днес задигнаха парите в Орханийския проход, са 16 души, че те всички носят на главите си йемени, обути са с потури от чер или бозав груб вълнен плат, носят дълги пушки, а един от тях има на ръкава си подофицерска нашивка; че всички са с мустаци. От мястото на обира те се отправили направо за балкана. Съобщаваме тук и на вас, за да ви бъдат известни отличителните им белези.

л. 2 а

14
До Скопското окр. управление и до окол. Управления
във Враня, Паланка, Кюстендил, Джумая, Дупница и Пирот

903                                                                                                                  23 септември 1872

Разгласихме до окръзите и околиите, че разбойниците, които обраха днес хазната в Орханийския проход, са 16 души. Те всички носят на глава йемени, обути са с потури от чер или бозав груб вълнен плат, носят дълги пушки, между тях няма нито един с брада, а всички – с мустаци, а един от тях е с подофицерска нашивка на ръкава си. Според други разследвания, те били уволнени войници и то от околиите: Пазарджишка, Пловдивска, Старо-Загорска и Димотишка. На тия околии е съобщено да ги заловят. Но тъй като, за да не бъдат заловени и за да изменят посоката си, е вероятно те да се упътят към вашия край, съобщават ви се отличителните им белези, за да вземете, съгласно и миналото ни предписание, всички мерки.

л. 2 а

15
До Орханийското окол. управление[15]

908                                                                                                                  24 септември 1872

До сега не можа да се получи никакво известие, къде се намират търсените разбойници. Щом пристигне телеграмата, да се отдели веднага човек, който да се изпрати при окол. управител или юзбашията. Сведенията, които в резултат на направените разследвания той ще донесе, а именно: дали са открити следите на разбойниците и ако са открити, къде се намират те, ще чакам да ми съобщите утре рано в 11 часа[16] в телеграфната станция. Трябва да обърнете внимание на човека, когото ще изпратите, да съобрази с това тръгването и пристигането си.

л. 2 б

16
До Търновското окр. управление и до окол. Управления
в Ловеч, Плевен, Севлиево и Враца

909                                                                                                                  24 септември 1872

От току-що изпратената ни от Орхание телеграма узнаваме, че в петък вечерта, деня, в който бе нападната хазната в Орханийския проход, към 12.30 часа[17] били забелязани през царевичака на Никола от колибите Равна в Етрополския балкан около 15–20 души, от които 8–10 души в група и 7–8 единично. Те заминали право за село Осиковица, Орханийско. От посоката на тяхното движение се вижда, че, притиснати от наша страна, те ще преминат във вашия район. Ето защо, особено моля да удвоите старанията си при претърсва нето.

л. 2 6

17
До мюдюра на Ихтиман[18]

913                                                                                                                  24 септември 1872

Получено е известие, че разбойниците, които обраха хазната, щели да минат право в Ловешка околия. Както от всяко място се вземат необходимите мерки, така също и от ваша страна, заедно със златишката команда, трябва да се обходят Сопот и Троянския балкан и, доколкото е възможно, да се завардят и претърсят и тия места.

л. 3 а

18
До окол. управление в Самоков

917                                                                                                                  27 септември 1872

Отг. Тъй като за разбойниците не можа да се получи досега нито едно достоверно сведение,, необходимо е до приключване на случая да се завардят и претърсят най-внимателно проходните места.

л. 3а

19
До н. пр. мютесарифа в Орхание

919                                                                                                                  27 септември 1872

Съгласно вашата заповед, донасям ви, че са отправени за там [Орхание] следователят Хюсеин ефенди и Хафуз Садуллах ефенди.

л. 3б

20
До окол. управление в Берковица

930                                                                                                                  30 септември 1872

Телеграмата ви се получи. Относно разбойниците не можа да се добие някое достоверно сведение. Тъй като н. пр. мютесарифът пребивава в Орхание, особено желателно е да не оставяте на никаква цена свободни проходните места.

л. 4 а

21
До окр. управител в Пловдив

936                                                                                                                     3 октомври 1872

Отговор на вашата телеграма от 1 октомври 1872. От обираните на хазната не е заловен до сега никой[19]. Съобщава ви се, че някои силно заподозрени лица са привлечени под следствие. А задържаните в Чирпан уволнени войници, които идат от София, тъй като е положително, че в деня на събитието те са били в София, след като за всеки случай бъдат претърсени торбите им и каквото има по тях и ако не се установи нищо, ще трябва да се освободят да заминат по домовете си.

л. 4б

22
До Орханийското окол. управление

941                                                                                                                     3 октомври 1872

Отг. на 82. Обирът тежи върху града Етрополе. В случай, че не се намерят и открият нападателите на хазната, това петно ще остане за винаги да тежи върху жителите му като белег на тяхната виновност. Тъй като, според получените положителни данни, задигнатите суми ще трябва да бъдат, събрани от населението на гр. Етрополе., кажете им категорично – да правят що правят, но да се открият нападателите.

л. 5 а

23
До Орханийското окол. управление

942                                                                                                                     4 октомври 1872

От току-що получената телеграма от ловешкия окол. управител се разбра, че е установено, какво Ибрахим, Хюсеин и Али от село Торос от 20 септември, сряда, до 23, събота, са били в селото си и не са ходили никъде.

л. 5 а

24
До окр. управител в Пловдив

943                                                                                                                     4 октомври 1872

Съобщавам, че на вашата телеграма от 1 октомври 1872 отговорихме с телеграма от 3 октомври, както следва: Засега от разбойниците няма никой заловен. Заподозрените лица са привлечени под следствие. Ако задържаните в Чирпан уволнени войници идат от София, макар че в деня на събитието те са се намирали в София, все пак, за всеки случай,, да се претърсят торбите им и каквото има по тях. Ако не се намери нищо, да се пуснат на свобода.

л. 5 а

25
До Берковското окол. управление

949                                                                                                                     5 октомври 1872

Говори се като достоверно, че тези дни в околността на Берковица някои разбойници са безпокоели пътниците. Необходимо е да ни уведомите веднага и подробно с телеграма, вярно ли е или не, и как стои въпросът.

л. 5 б

26
До Орханийското окол. управление

957                                                                                                                     7 октомври 1872

Тези дни в Берковска околия са се появили някои разбойници, които, притиснати оттам, вероятно ще преминат в съседните области. Нареждам, оставеният в Орхание подофицер[20] Хасан, район на действие на когото е Малък балкан[21], да се върне веднага с хората си в своя район и да прояви и там постоянна бдителност.

л. 6 а

27
До мюдюра на Ихтиман

963                                                                                                                     7 октомври 1872

Отг. 8. Макар и да е уместно да бъдат прибрани разпратените в околността команди, то това да стане не отведнъж, а постепенно. Предвид на слуховете, че във вашия край имало някои лица да сноват, което показва, че разбойниците се въртят все там, изисква се настойчиво да не преставате да ги търсите и да бъдете винаги бдителни.

л. 6б

28
До Орханийското окол. управление

968                                                                                                                     8 октомври 1872

Отг. 88. Тъй като стана ясно, че след като разбойниците са минали през царевичака на Вълко Ценов, те ще трябва да са били видени там и от други хора, които, разбира се, поради страх няма да кажат, изисква се категорично да се засили още повече следствието; да се разпитат и лицата, намерили се в съседни ниви, и да се прояви извънредно старание за непременното откриване на разбойниците.

л. 6б

29
До. окол. управление във Враца[22]

992                                                                                                                   12 октомври 1872

Отг. 179. Ако и да не сме успели още да открием нападателите на хазната, ние не сме престанали да ги търсим. Желателно е и вие там да бдите непрекъснато и да ни съобщавате събраните сведения

л. 8 б

30
До Видинското окр. управление[23]

1042                                                                                                                 31 октомври 1872

Четирите души затворници, изпратени с ваше писмо № 822 за доизтърпяване на наказанието си, пристигнаха. За. затрудненията, които изпитваме поради теснотията на Софийския затвор и многочислеността на затворниците, донесохме на областното управление и на основание на полученото от там разрешение изпратихме 25 престъпници във Видин. Сега, когато ние изпитваме извънредно големи затруднения при приготвяне място за докараните от Орхание нападатели на хазната и някои конспиратори [букв. „вредители“], изпращането на тези [четирите] затворници, между които особено и на един от Кочани, град, който няма нищо общо със Софийския санджак; е за учудване. По въпроса е донесено на областното управление. Съобщавам, че е необходимо отсега нататък да не ни изпращате подобни затворници. Заповед.

л. 10б

31
До Орханийското окол. управление[24]

1044                                                                                                                 31 октомври 1872

Изпратете бързо под охрана тетевенците Шишко Тодор, Лалю Пеев, Марко Йончев и Лалю Попов, а заедно с тях предайте на заптие да донесе вещите на докарания тук Димитър, които са останали в хана на Дочо Мръвков в Тетевен: 1 мушама, 1 дисаги, 5 чифта чорапи, 5 ризи, 1 шинел [„капут“] и 1 панталони; пак в Тетевен, в хана на хаджи Ивановите синове: 1 дорест кон[25] и 1 ямурлук.

 

следва продължение...

 

[1] За телеграмите на Соф. окр. управление на времето си съобщи д-р П. Миятев с една малка статия, озаглавена „Турски документи по разкриване на револ. комитети в 1872 год.“ (в. „Мир“, бр. 10982 от 27.11.1937 год.), и друга по-обширна – „Разкриване на революционните комитети през 1872 година по турски документи“ („Възпоменателна книга Васил Левски 1837–1873–1937, София 1937, стр. 84–91), дето е поместен преводът само на някои от тях. Друго съобщение за същите телеграми, с извадки от по-важните, направи и Гъл. Д. Гълъбов в статията си. Обирът на хазната в Арабаконашкия проход през 1872 год.“ (сп. „Родина“, II, 1940, кн. 4, стр. 123–138). Тук ние даваме телеграмите в цялостен превод.

[2] Телеграма 888 е първата поред в нашия откъслек от изходящ дневник на Софийското окръжно управление, но не може да се твърди дали тя е била първото нареждане на мютесарифа (окръжния управител) след получаване на новината от Орхание (Ботевград). Разбира се, важно и наложително е било той да уведоми веднага околийските управители на съседните на Орхание околии, и то особено ония, през които нападателите на хазната биха могли да се намъкнат през граница в чужбина. Но има и друго обяснение защо първите телеграми са отправени до Видинския край. То е, че нападателите били счетени за турски войници именно от него край. Това заблуждение е произлязло от вида на дрехите, с които те били облечени. Стоян Заимов, като описва приготовленията на четата за преобличане преди нападението, казва: „В юклюка на къщицата–колиба стои чувал, а в чувала се мъдрят 12 чифта иизамски (войнишки, б. н.) дрехи (фесове, потури и елечета), скроени и ушити като облеклото на войниците от Видинската войска“ („Миналото“, кн. 11, стр. 61).

[3] „Товар“, на турски „юк“, е парична единица, равняваща се на 100,000 гроша. Цялата хазна следователно е брояла 125,000 гроша.

[4] С тая телеграма софийският мютесариф взема мерки за бдителност в западна посока, тъй като се появило ново съмнение, че обираните на хазната могат да бъдат и албанци. И за това съмнение се намират указания пак у Заимов: „Единът стражар (от тия, които охранявали хазната, б. н.) разказваше, дори описваше лицата на разбойниците, че обираните, облечени във „фуставели“ и въоръжени с арнаутски (геги) пушки, били около 30–40 души“ („Миналото“, кн. Н, стр. 76–77).

[5] Дупница – днес гр. Станке Димитров.

[6] Джумая – днес Благоевград.

[7] „Мюдюр“ е управител на „нахия“ – административна единица, по-малка от околия („каза“).

[8] Явно е, че мютесарифът не отдава голямо доверие на получаваните от Орхание сведения относно нападателите и продължава да ги търси по всички направления.

[9] Паланка = Крива Паланка.

[10] Мазхар паша мъмри строго своя каймакам, – като го обвинява в неспособност и мекушавост. Две от четирите произшествия, за които той говори, че са станали в Орхание, са добре известни: едното е убийството на дякон Паисий от Д. Общи, а другото – обирът на хазната. Кои са останалите две – засега не може да се каже.

[11] „Йемени“ е особен вид тюрбан, изработван в южноарабския град Йемен.

[12] Подофицерска нашивка е имал на ръкава си Димитър Обши. Тя е била намерена от турските власти. Преобличането на четниците в местността „Разбой“ Заимов описва по следния начин: „Тук устата на чувала (в който са били поставени дрехите, б. н.) се развързаха, на присъстващите се даде по един кат дрехи. В продължение на няколко минути тетевенските коли- бари хвърлиха от гърба си балканското облекло и нахлуха потурите, елечетата и фесовете на турския „низам“ (редовни войски, б. н.). Колибарите се преобразиха на турски войници („Миналото“, кн. II, стр. 61).

[13] С „уволнени по привършване на службата войници“ е преведена думата “мюстебдел“ = сменен, или а израза „ефрадъ мюстебделе“– сменени войници т. е. наборът войници, който е завършил службата си и бива разпуснат. Заимов пише: „Началникът (каймакамът, б. н.) допусна възможността обирачите на хазната да бъдат турски солдати или марадьори (бегълци), или пък „редифи“ (запас, б. к.) преди няколко дни разпуснати от летните военни упражнения. Допусна това началникът и телеграфически съобщи в София на Мазхар паша следната новина: От верен източник се разбира, че разбойниците, на брой 40–50 души. са били в каяфета на солдати; навярно това ще да са избягали войници или пък разпуснати редифи.“ Няма на лице тая телеграма, която ще да е отговор на запитването на самия Мазхар паша, съдържащо се в телеграмата по-горе (вж. док. 7). Текстът на телеграмата, който дава Заимов, е измислен от него, но по съдържание той отговаря на действителното положение. Несъответствието в подробностите, като напр. че броят на нападателите според телеграмата на каймакама у Заимов възлиза на 40–50 души, а според разглежданата телеграма на мютесарифа – 16 души. не изменя същината. На същото място в „Миналото“ Заимов продължава по-нататък: „Новината от Орхание роди следната заповед в София: Било редифи, било редовни войници, гдето и да се намерят да се арестуват и да се подхвърлят на строго изпитание. Така телеграфически заповядваше Мазхар от София на всичките каймаками и мюдюри, нему подчинени, в пределите на Софийския мютесарифлик“ пос. съч., стр. 78). И действително следващите няколко телеграми са тъкмо заповеди на Мазхар в тоя смисъл.

[14] Както тая, така и следващите по-долу телеграми с изходящи номера 902 и 903 са вписани в изх. дневник на 23 септември, но са били подадени или най-малкото съчинени на 22 септември, заради това изразите: „Изпратените днес на път за София и пр … пари са задигнати“ или „днес задигнаха парите в Орханийския проход“ не противоречат на факта, че обирът е станал на 22 септември.

[15] Мютесарифът бърза с исканите сведения, тъй като той е решил да отиде лично в Орхание. Както съобщава Заимов, „на 3-ия ден от случката (т. е. на 25 септември, б. н.) в Орхание се дотътри Мазхар паша“ (пос. съч., стр. 78).

[16] 11 часа сутринта турско време отговаря на около 5 часа сутринта наше време.

[17] 12.30 часа отговаря на 18.30 вечерта.

[18] От 25 септември няма нито една телеграма, заведена в изходящия дневник. Вероятно, както твърди и Заимов, него ден Мазхар паша е заминал за Орхание. В такъв случай следващите телеграми ще да са изпратени в негово отсъствие. На 27 септември до него в Орхание е отправена телеграма от Софийското окръжно управление (вж. по-долу док. 19).

[19] Заимов съобщава за такива арести, като напр.: „Дружината от етрополски чапкъни, беговски и агаларски синове (която по време на обира на хазната гуляла в Преведенските кошари, б. н.) бе изловена и подхвърлена на тежки изтезания“ (пос. съч., стр. 83).

[20] Турската дука „чауш“ неправилно е преведена тук с „подофицер“, в полицията тя отговаря на старши стражар.

[21] В турския текст стои „Кючюк Балкан“ = Малък Балкан, т. е. северната предпланина на средна Стара планина, в случая – Тетевенският балкан.

[22] До 12 октомври нападателите на хазната не са били открити. Между следващите в турския изходящ дневник телеграми от 13,14 и 15 октомври няма нито една във връзка с търсенето им. От 15 октомври дневникът прекъсва с изх. № 1006. Липсват няколко листа и после пак продължава, но вече от № 1030 от 21 октомври, т. е. с прескачане на 23 номера за времето от 15 до 21 октомври. Я тъкмо между дните 15 и 19 октомври властта се добрала до сведения, на основание на които предприела арестуването на Божила и Велча в Орхание. Тяхното следствие започнало на 19 октомври (вж. док. 61). От 21 октомври, когато продължава втората част на изходящия дневник, до 31 октомври липсва пак каквато и да било телеграма във връзка с разкритието на обира. Това мълчание трябва да се обясни с обстоятелството, че през тия дни софийският мютесариф е отпътувал за Орхание и Тетевен, за да ръководи лично по-нататъшните разследвания и арести (вж. док. 62 и 73).

[23] Следствието на заловените нападатели на хазната, заедно с Димитър Общи, и на някои комитетски хора от Орхание й Тетевен в околийския център завършило на 28 октомври (вж. док. 62) и цялата група е била откарана в София (както се вижда от док. 30) на 29 или по-вероятно на 30 октомври. Групата е брояла около 42 души (вж. док. 32).

[24] За тая телеграма срв. превода на д-р П. Миятев (пос. съч., стр. 68). У Гъл. Д. Гълъбов (пос. съч., стр. 129) преводът на същата телеграма гласи както следва: „Бързо изпратете долу изброените вещи, които са останали в Тетевен в хана на Дочо Мърко[в] (?) от именуемите Шишко Тодор[ов], Лальо Пейо[в], Марко Йонче[в], Лалю Попов и от Димитър [Общи], доведени тук нарочно и заедно с тях, а именно: една мушама, едни дисаги, пет чифта чорапи“ и т. н. Тъй като турският текст на телеграмата е четлив и граматическата структура из изреченията е съвсем правилна и ясна, не се разбира защо Гълъбов е схванал телеграмата в смисъл, че изброените тетевенски комитетски дейци били откарани заедно с Общи и че техните вещи – чорапи, ризи и пр., се търсят в хана на Мръвков. Напротив, тъкмо с тая телеграма се нарежда тяхното арестуване като резултат от първите разпити, извършени в София (вж. док. 32). Дори в поясненията си към своя превод на тая телеграма П. Миятев бележи, че „Общи е успял да посочи вече някои от комитетските люде“. Независимо от всичко това, че с тая телеграма се нарежда арестуването на въпросните четирима тетевенци, говори и обстоятелството, че те не фигурират в двата Орханийски следствени протокола, съдържащи разпитите на всички арестувани преди откарването им в София (вж. док. 61, 62 и 73).

[25] Оттук се вижда, че историята за коня на Димитър Общи, която разправя Заимов (пос. съч, стр. 180), е измислена от началото до края.

 

Pin It

Прочетете още...

ПИК на хомофобията

Мария Касимова-Моасе 12 Юни, 2017 Hits: 9762
Смятах да подмина с мълчание поредната доза…