От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 05 World after Covid

 

Краят на течната модерност?

Вече повече от три десетилетия приемаме размирното време, в което живеем, за нещо обичайно. Но когато внезапно се появи заразата, човешкото съществуване се промени за една нощ. Флуидната, „течна“ модерност, ако използваме метафората на Бауман[1], вече не съществува. Пред заплахите за живота, причините да пътуваме изгубиха своята значимост и сърцевината на нашата култура – идеята за съвместното съществуване, е поставена под въпрос. Както писа на 2 април 2020 година във Фейсбук архитектката и активистка Porie Saikia, „Ние заспахме в един свят и се събудихме в друг. Изведнъж магията на Дисни изчезна, Париж вече не е романтичен, Ню Йорк не стърчи над другите, Китайската стена не е крепост, а Мека е пуста. Изведнъж прегръдките и целувките се превърнаха в оръжие, а непосещението на родителите и приятелите – в израз на обич. За миг осъзнахме, че властта, красотата и парите нямат стойност и не могат да ни осигурят кислорода, за който се борим.“

Всичко, което ценяхме цели пет века от зараждането на модерността – производство без граници, неуморен устрем към нови открития, нови земи, пазари, печалби, нов опит и нови удоволствия – днес е поставено под карантина и никой не знае за какъв период. Социалната дистанция е нов начин за утвърждаване на социалните връзки. Но не само това – засегнат е целият ни жизнен свят. Само три месеца след като в далечния Ухан избухна вирусната експлозия, социалните контакти и мобилността се превърнаха в потенциална глобална заплаха и се наложи рязко да се прекратят. Според информацията на Радио Свободна Европа от средата на месец март, когато европейските държави започнаха масово да налагат ограничения, за да намалят разпространението на епидемията Ковид-19, над 90 процента от пътническите полети са прекратени.

Българският журналист и пилот Александър Богоявленски, който лети до различни дестинации из цяла Европа и отвъд, описва гледката на празните пътнически терминали като зловеща. Пред гишетата за проверка на пътниците няма никой, самолетите са под ключ в хангарите и тази призрачна атмосфера свидетелства за ситуация, немислима само няколко дена преди това[2].

„Мобилният обрат“, както бе определен преди около петнадесет години в редакционното кредо на Kevin Hannam, Mimi Scheller and John Urry в първия брой на списание „Мобилности“ (Mobilities), днес е в изчакване. Тъй като мобилността е „първостепенен фактор за придвижване на рисковете и болестите по земното кълбо, променяйки моделите на пътуването, туризма и миграцията“[3], правителствата, след като поставиха обществата под карантина, сега трябва спешно да рестартират заседналия живот.

Обществата са изненадани, независимо от предупрежденията на някои от най-авторитетните социолози на нашето време като Улрих Бек, Антъни Гиденс и Юрген Хабермас още от средата на 80- те години. Всичко, което беше преобразено от глобалната мобилност – нациите, градовете и местните правителства, икономическите и социални институции, както и животът на различните поколения, техните семейства и домове, сега, с разпространението на болестта, се нуждае от спешна реорганизация.


Small Ad GF 1

Днес правителствата трябва да решат най-сложното уравнение с две неизвестни – да възстановят здравето на нациите, като същевременно поддържат здравето на икономиките. Това е предизвикателство и за гражданите. Във времената на мобилност хората се научиха да остават свързани от разстояние; сега трябва да усвоят правилата на социалната дистанция, да останат вкъщи и да си припомнят живота в тясна близост. Дали това е нещо само временно или то постепенно ще се превърне в новото нормално – отговорът ще се получи от странната комбинация между устойчивостта на вируса и издръжливостта на културата.

Коронавирусът като глобална опасност

Според последните статистически данни, на 10 май в света има над 4 000 000 потвърдени случая на заразени хора и почти 280 000 починали. Тази информация се променя драматично всеки ден[4]. Сега рисковете на новата рефлексивна модерност, според влиятелната концепция на Улрих Бек[5], не са само академична тема, а болезнен урок, който човечеството трябва да научи. Бек мисли тези рискове като страничен продукт на късната модерност: в дългосрочен план те се превръщат в универсален глобален проблем, непредвидими и неизбежни; рано или късно тези рискове достигат и онези, които ги произвеждат или печелят от тях[6], тъй като възникват по „системни причини“, съвпадащи със самия двигател на прогреса и печалбата[7]. Наред с многобройните хипотези и конспиративни теории за появата на тази опасна нова болест, Яна Цонева, български социолог и антрополог, предлага по-комплексно обяснение като открива сложна причинно-следствена верига при икономическите процеси, нарушаващи равновесието на екосистемите. Например, в Китай едромащабното производство на храни, засилено след 2008 година от американските инвестиционни банки, води до масов фалит на дребните китайски фермери, които откриват своята ниша за оцеляване на пазарите за дивеч. Обаче търсейки суровини в дълбоките гори, те се натъкват не само на диви зверове, но и на нови патогени[8]. Каквито и да са подробностите около възникването на коронавируса, няма никакво съмнение, че причините за появата и разпространението му са системни и днешната пандемия не е случайност, а спада към един от странични ефекти на късно-модерното развитие на рисковото общество.

Сегашната глобална заплаха от коронавируса поражда съзнание за нов тип солидарност, като акцентът се премества, по определението на Бек[9], от солидарността на общите потребности, характерна за класовото общество, към солидарност, мотивирана от тревожността, типична за рисковото общество. Днес публичната сфера прелива от послания на взаимно окуражаване и многобройни жестове на подкрепа. Разнообразни влиятелни гласове от различни професионални и политически кръгове се обединяват в общата им загриженост за човечеството като цяло, споделяйки визията, че само обединени, можем да се справим. В своята специална Великденска благословия Urbi et Orbis на 27 март папа Франциск обяви, че само заедно можем да победим кризата: „…ние също осъзнахме, че не можем да продължаваме да мислим само за себе си и че само заедно можем да се справим“[10]. Почти по същото време Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш призова за вселенски мир и солидарност, за да се справим с глобалната заплаха: „Нашият свят е изправен пред общ враг: Ковид-19. Вирусът не се интересува от националност, етническа принадлежност, фракция или вяра. Той атакува безмилостно всички. Напълно оправдано Гутереш свързва две глобални катастрофи („Беснеещият вирус илюстрира безумието на войната.“) и настоява за „незабавно прекратяване на военните действия във всички кътчета на света […], за да се фокусираме заедно върху истинската битка за нашия живот“[11].

Бек определя този вид зараждащо се съзнание за глобална солидарност като негативно и защитно. Докато идеята за общото благо остава размита, идеята за „общото зло“[12] действа като силен и понастоящем единствено възможен мобилизиращ фактор, новото „социално лепило“ на днешния свят.

Светът след коронавируса

Настоящата вирусна заплаха днес във всичките ѝ прояви и ефекти е генерална репетиция за възможните глобални заплахи утре. Разширяването на виртуалния живот в едни вирусни времена изглежда засега приемливо решение. Дигиталната работа, електронните пазари, онлайн лекциите и заседанията, виртуалните връзки на фона на физическото раздалечаване – това е временно бягство, но едва ли може да бъде трайно решение. Някои видове физически/ръчен труд никога няма да станат дигитални, както дигиталните мрежи не могат да заместят липсата на социално оживление в пустеещите обществени паркове и площади. Но вече се виждат и ефектите от работата в „хоум-офиса“ – спестени средства за пътувания, подобрена екология, еманципиране на местния живот: малкият град не изглежда вече тъй скучен, защото не е „откъснат“ от света.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

От друга страна, повсеместната цифровизация плаши с потенциала си за следене на индивидуалните данни и нарастваща полицейщина. Вирусът е тест не само за институциите, но и за самата демокрация, особено при по-младите демократични режими. Неотдавнашното уволнение на журналисти от няколко български телевизии е сигнал за пълзяща автокрация.

В същото време, принудителното забавяне на скоростта може да бъде време за творчество. Историята на масовите заболявания предлага многобройни доказателства за това: „Декамерон“ на Бокачо, „Дневник на чумавата година“ на Даниел Дефо, „Математически начала на натурфилософията(„Philosophie Naturalis Principia Mathematica“) на Исак Нютон, които революционизират науката и хуманизират обществото, и поставят началото на света такъв, какъвто го познаваме днес, са само няколко примера. През следващите години можем да очакваме нови пробиви в областта на технологиите и медицината и постепенно увеличаване на скоростта на социалния живот, макар и на едни по-предпазливи обороти и все повече в границите на собствените си държави. Но най-важното предизвикателство ще бъде създаването на рамката за новия вид модерност: днешната глобална криза може да се превърне в благоприятен фактор за преход от рефлексивната модерност, съсредоточена върху собствените си тревоги, към една отговорна модерност, открила формулата на истинската глобална солидарност. Дали ще успеем да научим този урок?

Превод от английски: Валя Попова

 

[1] Bauman, Z. (2000). Liquid Modernity. Cambridge: Polity Press.

[2] https://www.svobodnaevropa.bg/a/30544191.html

[3] Hannam, K., Sheller, M. and Urry, J. (2006). Editorial: Mobilities, Immobilities and Moorings. Mobilities, 1(1): 1-22 (2).

[4] https://www.svobodnaevropa.bg/a/30502778.html

[5] Beck, U. (1992) [1986]. Risk Society: Towards a New Modernity. New Delhi: Sage.

[6] ibid., 23

[7] ibid., 40

[8] https://bnr.bg/post/101253706? fbclid=IwAR0uDcitkVs8Hb_sQ46CqCuJl1YOS_P1_hJFdG- YUWTfqfKq1ntnTnXi3iA

[9] Beck, U. (1992) [1986]. Risk Society: Towards a New Modernity. New Delhi: Sage, 49.

[10] https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2020-03/urbi-et-orbi-pope-coronavirus-prayer- blessing.html

[11] https://www.un.org/en/un-coronavirus-communications-team/fury-virus-illustrates-folly-war

[12] Hristova, S. (2018) Public space in a global world: after the spectacle (2018), in: Hristova S. and Czepczisky M. (eds) Public Space: Between Re-Imagination and Occupation. New York and London: Routdlege, 31-49 (36).

 

Светлана Христова е доцент по социология на културата и културна антропология в ЮЗУ „Н. Рилски“. Ръководител на национални и международни изследвания в областта на градската култура, наследство и идентичност; инициатор и председател на тематичната област по „Градски мениджмънт и политики за града“ към ENCATC (2008); изнасяла лекции в Полша, Германия, Финландия и Франция, както и в различни български университети. Автор, редактор и съставител на книги, последните от които са Culture and Sustainability in European Cities: Imagining Europolis, съвместно с Milena Dragisevic-Sesic и Nancy Duxbury (2015, Routledge: London and New York) и Public Space: Between Reimagination and Occupation, съвместно с Mariusz Czepzcinski (2018, Routledge: London and New York). 


Pin It

Прочетете още...