От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 01 Bulgarian scene

 

Ще си позволя да започна този текст с цитирането на един прелюбопитен – и според мен силно показателен – разговор, който тия дни се проведе в най-любимото времепроводилище на всички ни, модерни, леко отегчени хора – Фейсбук.

И така:

Николай Аретов 

Затрупан от снимки на абитуриенти, котета и пр. (не може ли поне да са в албуми) и от гледане на кафе и др. късметчета, щях да пропусна един прецедент – автор обявява конкурс за рецензия за собственото си творение. И предлага награда. Гинес!

понеделник в 08:36

Stefania Cankova Nedeva, Galina Melamed, Katya Atanasova и 32 други харесват това.

Пенка Ватова Кой е този автор-новатор?

Николай Аретовhttp://www.librev.com/index.php?option=com_ijoomla_archive&Itemid=114

Николай Аретов Издателство „Сиела“, сайтът за литература Lira.bg и списание „Либерален преглед“ обявяват конкурс за най-добра читателска рецензия на романа Реквием за никого от Златко Енев. Голямата награда – едноседмично гостуване в дома на автора в Берлин, ще бъде „връчена“ през май следващата година (2012), когато се раззеленяват липите по „Унтер ден Линден“.
За повече информация моля щракнете тук.


Small Ad GF 1

Dora Dabash Не ми се ходи до Берлин. Ако наградата бе екскурзия до Мачу Пикчу, бих изчела и романа му :)))!

Boyka Batchvarova Г-н Аретов, бях готова да се лиша от наличния модел комуникация заради котетата, бебетата и гаджетата на целокупното ми студентство и заради семейните радости на колегството, докато не ми разкриха как да се лиша от тях. Поискайте такъв съвет от някой от студиорусите или колегите и рахатясайте. Отново благодаря за посочването към статията на Дейвид Чиони Мур.

Пенка Ватова Еха! Тъкмо се питах дали няма да обявиш конкурс за познаване на автора ;)

Николай Аретов Предпочитах да премълча името, но като кажеш А...

Таня Алмалех Сиела не откриват топлата рекламна вода – сигурно не предлагат безплатни рекламни бройки...

Николай Аретов Допускам, че не точно Сиела са родили идеята.

Boyka Batchvarova Златко Енев ЗАСЛУЖАВА да кажеш и "Б".

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Пенка Ватова Комай ще се окажеш прав, Ники.

Пенка Ватова Не може да се отрече, че това е нестандартен начин да се поощрява литературната критика.

Николай Аретов Прав съм, я. Като Партията на Радевски!

Иван Палов Твърде безвкусно и тъпо, наистина. Хубаво е, че реагирате, ако ще и да се цупят засегнатите. Освен това, въпросният автор ми е длъжник един час време, похабено в четене на негов разказ.

Николай Аретов Ще съм благодарен на съвет как да се освободя от част от снимките, гледанията на кафе (изключил съм приложението) и пр. неща, които за мен са спам.

Sofia Nestorova Що се отнася до конкурса за ЧИТАТЕЛСКА РЕЦЕНЗИЯ (отзив), не виждам нищо лошо в това, както и в наградата :)

Николай Аретов Че кой е казал, че има нещо лошо?

Sofia Nestorova Някой по-горе...:)

Иван Палов – Аз. – Ако не заради друго, заради времето погубено в четене на разказа му.
Скоро един подобен майстор ми повреди колата, която оставих за дребен ремонт.

Sofia Nestorova Всеки има право на мнение, разбира се. Аз затова и съм любопитна към предложението за рецензия от читател... :)

Иван Палов Не знам, как ви се отразява толкова шум – на мен зле.

Sofia Nestorova Имам антифони, струват само 50 ст. в аптеката :)))

Николай Аретов Завистливо си мисля дали да не обявя и аз нещо подобно. Сещам се, че мога да въведа и изисквания за възраст на читателката, а текстът да е придружен с нийна снимка. Човек се учи докато е жив.

Sofia Nestorova Защо не? Интересно, интересно :)) Но каква ще е наградата? :)

Sofia Nestorova към Н. Аретов: Всъщност защо ли питам – щом ще има възрастова бариера... :(

Иван Палов При мен бариери няма, госпожо, като ви гледам, само не се сещам, за какво да обявя награда.

Sofia Nestorova Ха-ха-ха... Ами измислете нещо, та и аз да участвам в някакъв конкурс! Защото вече ми е късно за Мис България, по обясними причини изтървавам и Мис Силикон, а за Мис Баба синът ми още не се е погрижил... :))

Андрея Илиев Ами ако вземе Евгени Минчев да напише рецензията и спечели наградата?...;)))))

Иван Палов Сетих се за наградата!
Ще бъде за този, който ми върне загубеното време, в четене на никому ненужни неща сътворени от непризнати български гении, и който ми възстанови колата в състоянието преди да е попаднала в ръцете на българския технически гений.

Vladimir Trendafilov Със Златко Енев сме имали досега съвсем коректни взаимоотношения, затова ще си спестя всички останали реторики, освен сериозната. Но ще кажа откровено какво мисля, тъкмо защото държа да съм коректен към него. Не е редно това, което прави той. Целият му сайт, който иначе има редица качества и заслужено получи тази година награда "Христо Г. Данов", е в момента впрегнат в прослава на романа му. Към пиара се присъедини и Лира.бг, където силна фигура, мисля, е Румен Леонидов.

Не знам защо Златко не усеща, че прекалява, че лишава книгата си от реална публична тежест. Сред този евтин сонм от самохвалебствия и тук-таме хвалебствия нито един сериозен критик не би си позволил да лансира коментар на романа, за да не бъде погълната преценката му от общата рекламна несериозност на контекста.

Христо Марков ОБЯВЯВАМ КОНКУРС, преди това да кажа няколко думи и за романа, защото наистина се напънах и го изчетох. Книжката има тежки следи от графомания – прочетете го и ще се убедите – изкуствени образи, несмислени конструкции, ужасен диалог, сюжетен тюрлю-гювеч. А сега за конкурса към всички и съвсем сериозно – първа награда – една седмица почивка на вилата ми в с. Брестовица + вино + по избор книга от личната ми библиотека + снимка на Божана Апостолова с Йосиф Кобзон, втора награда – същата без вино; трета награда – същата без книга. Темата на конкурса е "отговор на литературен въпрос", а въпроса е "На кого е кръстен Елин Рахнев – етимологичен и литературен анализ ?" с ремарката Рахнев е част от журито, което ще оценява читателските рецензии за Енев.

Boyka Batchvarova По повод казаното от Vladimir Trendafilov: след като се твърди, че светът ни е друг (по-пазарлив, сиреч и по-близък до писането на романи заради рекламата на препарати за мазоли), ще трябва да преглътнем и всички хватки на рекламата. Още повече, че Златко (въпрос на вкус, казвам за съвсем нехаресващите го) не е писателствующ като мнозина други съвременници и съвременнички, с които са ни проглушили ушите, а че и награди им дават. Сега няма да пиша имена, ама...

Sofia Nestorova Доколкото разбрах, Вл. Трендафилов критикуваше само прекаляването с пиара, и то в собственото издание. И тук е прав.

Николай Аретов ‎"... ще трябва да преглътнем и всички хватки на рекламата". Че ние правим ли друго, напоследък. И други щедро (се само)рекламират на мойта стена. Не че съм безгрешен. А и има ли друго в матрицата?

Boyka Batchvarova Матрица като матрица – всичко е в нея. И е пълно с пламенно желаещи да си живеят в матрица. Преглъщаме – к`во ли не. А в науката и образованието, ще си позволя да кажа, най-паче ние, хуманитарите...

Emiliya Dvoryanova А какво ли би станало с наградата, ако най-добрата рецензия е отрицателна? :)))

Пенка Ватова Еми, струва ми се, че конкурсът не се стреми непременно към положителни рецензии, а към читатели, респ. купувачи на книгата. Кой обаче ще решава коя е "най-добрата" рецензия, е некоректно премълчано.

Таня Алмалех Информацията е едно, а скритата реклама е друго... Ама не всички знаят теорията! Ако я знаеха нямаше сега да си губим времето с тази дискусия!

Emiliya Dvoryanova Литературният "живот" започва да става толкова абсурден, колкото и този на държавата ни:) Трябва някой ще даде награда и на Людмила Филипова:)) Очаквам с нетърпение.

Николай Аретов Мисля, че това вече е станало.

Emiliya Dvoryanova Така ли? А на Ваня Щерева?:))))) Би било велико:) Публично ще се откажа да се зова "писателка":)))

Николай Аретов Май не е, но все пак:
През 2008 г. е номинирана за втория кръг на европейския конкурс "Prix du Livre Europeen", а в началото на 2009 г. е номинирана за полуфинала на американската литературна награда "Hidden River".

Николай Аретов Източникът на предишното:
http://liternet.bg/publish23/l_filipova/index.html

Николай Аретов Нещо друго:
Новелови награди 2009. Третото издание на конкурса е обявено на 1 юли 2009 г. В журито са поканени Людмила Филипова, Йордан Евтимов и Ясен Атанасов.

Пенка Ватова Боже, какви литературни компании се оформят!

Майя Динева Извинете, какви са тези Новелови награди? Като видях журито...Преди време опитах да прочета една книга на прехвалената Людмила...не успях и я подарих на библиотеката в радиото. Сега Златко Енев ме отблъсна и от романа си, и от списанието, което получавах. Дали да не обявя конкурс някой да ми плати парното/ вече около 5,000 лв./, а аз да му прочета творенията? Явно, че таланта на цитираните автори се измерва с парите им, щом най-великите от тях са не Керана Ангелова или Мария Станкова, или Емилия Дворянова, а Ваня Щерева и Людмила Филипова. Бедна, бедна Българийо!

Николай Аретов И аз не ги знаех. Пуснах в Гугъл името + награда и излезе, има ги и в Уикипедия, това по-горе май беше цитат оттам.

Николай Аретов Взех че "щракнах тук" и видях следното:
Регламентът за участие е следният:

Конкурсът се провежда в течение на шест месеца, от юли до декември 2011 г. До участие се допускат всички желаещи, без някакви особени ограничения. Рецензиите трябва да отговарят на следните условия:

1. Да бъдат написани на компютър, във формат Microsoft Word.

2. Обемът им да бъде между 1000 и 1200 думи.

3. Да бъдат изпратени по електронната поща на един от следните адреси: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.,Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.,Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

4. Да бъдат придружавани от авторска снимка и кратка автобиография.

Рецензиите ще бъдат оценявани от жури в следния състав:

Румен Леонидов – поет, писател, литературен критик и журналист (София).

Ани Илков – поет, литератор (София).

Златко Ангелов – писател, литературен критик. (Университет Айова, САЩ).

Най-добрите текстове ще бъдат публикувани регулярно на сайтовете на Lira.bg и списание „Либерален преглед“. Всеки месец ще бъдат излъчвани междинни победители, като окончателният победител ще бъде избран измежду тези шест. Крайният резултат от конкурса ще бъде обявен в началото на 2011 г.

Пожелаваме ви силно вдъхновение и страст за победа!

Учредителите

Николай Аретов ‎...Значи снимката не е била моя импровизация. А литературният критик от Айова е всъщност лекар. Ех, Ани, ти що щеш там?

Пенка Ватова Е, значи журито не е премълчано. Вземам си думите обратно. Ами да му пожелаем и на него "силно вдъхновение"!

Иван Палов Вижте сега, като се има пред вид, че наградата за рецензента е гостуване при автора, цяла седмица, боже мой, мисля, че всичко ще си отиде на мястото. За някои от нас, озадачените от конкурса, а и от достойнствата на автора, туй не би било награда, а наказание, нали тъй?!

Emiliya Dvoryanova Умът ми не го побира, но идеята е добра:))) И аз обявявам конкурс за най-възхвална рецензия на последната ми книга! Наградата – една седмица в апартамента ми в София, с още едно допълнително условие: докато гостува, авторът на рецензията се задължава да измие всиччи прозорци на авторката на книгата. И моля, да е мъж! Има ли желаещи?

Иван ПаловEmiliya DvoryanovaГоспожо Емилия, и във вашия конкурс има тъжно озадачаващи неща, миенето на прозорци, примерно, но... и радостно интригуващи! Интересува ме, изискването за мъжки пол на рецензента трябва ли да се свързва по някакъв начин с женския пол на рецензираната. Ако да, тогава, моля, отговорете ми на въпроса, колко са прозорците за измиване, и от колко време не са мити. С най-добри чувства!

Майя Динева Майчице мила, ще взема да поискам парична награда, а не гостуване, заради парното, както писах по-нагоре. Ама наистина хората са се запретнали!! Виж, госпожа Дворянова, вашата последна книга нямам и с удоволствие ще я прочета, но прозорци не мия, моля Ви! Предлагам Ви съпруга си, много е сръчен и е актьор отгоре на всичкото! Ще мие и ще рецитира Яворов!Какво прави името на Ани Илков в това жури? И издателство Сиела, за Румен Леонидов – не се учудвам. Напоследък те двамата с Йордан Ефтимов са навсякъде!

Emiliya Dvoryanova За Ани Илков и аз съм учудена, мислех го за по-"чистоплътен". Но какво ви учудва в Сиела? Напълно в стила на издателството.

Emiliya Dvoryanova Иван Павлов: Но какво тъжно-озадачаващо има в миенето на прозорци?:)))) Само от една година не са мити, за сметка на това са много:)))))

Иван Палов Да бях по-млад, ех... вероятно щях да ви рецензирам и при тия условия...:))))))

Zlatko Enev С неизбежната молба за извинение, тъй като, след всичко казано тук, собственото ми обаждане няма как да не бъде изтълкувано като акт на арогантност... И все пак, моите собствени пет приказки, ако позволите.

Маркетинговата акция, за която става дума, може да бъде изтълкувана по минимум! два различни начина:

1. Като нечуван глад за публичност, който дразни и отблъсква (разпространеното до момента мнение, доколкото съм в състояние да преценя).

2. Като увереност в посланието, което човек изпраща (нещо, неспоменато нито веднъж дотук).

Може би най-здравословната реакция на всичко казано е (все пак) да надмогнете гнева и възмущението си и да се обърнете за момент към книгата, а не към автора й.

С уважение,

Златко Енев

* * *

Ок, за какво всъщност става дума тук? Очевидната нескромност, себеизтъкване, селф-промоушън, и пр., на автора на една книга – нещо, което колегите му порицават, с различна елегантност, в зависимост от различните си характери, стилове и пр. Това е очевидното. Неочевидното – а всъщност показателното – нещо в случая е, че, с едно-единствено изключение (Христо Марков от Пловдивския университет: „Книжката има тежки следи от графомания – прочетете го и ще се убедите – изкуствени образи, несмислени конструкции, ужасен диалог, сюжетен тюрлю-гювеч.“), тук става дума за всичко друго, но не и за въпросната книга. Всичко, което интересува участниците в разговора, е нескромността на автора й, който си е позволил да каже на хората, без ни най-малък срам и свян: „Ето тук нещо, което намирам добро (и на което съм автор). Елате и го прочетете.“ Такова нещо не е правил никой – и това дразни и отблъсква. Но защо? Само защото човекът – в случая аз – изглежда нескромен, може би дори грандомански настроен? Хайде де, толкова много приказки за такова нещо! Дали под повърхността не се крие нещо по-сериозно?

Добре, няма да увъртам повече и ще ви представя собствената си интерпретация. Ваш е изборът да я приемете или не. Или да ми теглите една… Ваш е изборът, повтарям.

Според мен тук действително става дума за нещо по-сериозно, и то е фактът, че някой си позволява да не играе по правилата, да излиза извън рамките, да отхвърля нещо, с което всички останали живеят „без да кръшкат“. Тук става дума за нечий опит да не приеме мъртвото мълчание, с което по принцип се удушава всяка новопоявила се българска книга, без видими изключения. (Владо Трендафилов, който от години насам се бори срещу същото това мъртво мълчание, само че не за собствен роман, сигурно може да потвърди думите ми – ако пожелае. Същото, предполагам, могат да направят Владо Зарев, Палми Ранчев, Димитър Динев – ако и да не е в България – и дори Захари Карабашлиев, чийто отличен! „18% сиво“ стана български бестселър напук на мъртво мълчащите събратя по перо, просто защото го харесаха читателите).

Мълчанието – бих казал злостното мълчание – е неофициалният modus vivendi на съвременната българска литература и (несъществуваща) литературна критика. Всички се надмълчават едни други, вече не просто от яд („Ти си мълча за моята книга, а? Аз пък сега ще мълча за твоята!“), а защото това е общоприетият тон, начинът на съществуване, единствената останала възможност. Мълчи се за посредственото, мълчи се за доброто, мълчи се и тогава, когато се появи нещо истински добро (няма как, все пак сме народ). Мълчи се на инат, мълчи се, за да се оцелява. И за да се отмъщава, мълчейки, най-често на самите себе си.

И тук изведнъж се появява някой, който отказва да мълчи. В България, както всички знаем, пиарът е от два вида – или никакъв, или собствен. Друг няма. И когато този някой започва да използва форума, над който е работил в продължение на години, сами знаете как… когато този някой изведнъж си позволи да настоява от този форум, че книгата, която представя, заслужава внимание, то изведнъж всички настръхват. И забравят начаса за книгата. Всичко, което има някакво значение, е неговото собствено безочие, нахалството му да публикува – в собственото си издание, забележете! – серия от материали (не само рецензии), които се опитват да представят книгата и темата й (ако се заслушате в интервютата, може би ще доловите, че рядко говоря за самата книга, много по-често става дума за онова, което я е породило – и което продължава да съществува, всеки Божи ден, под носовете на всички ни). Е, това вече минава всякакви граници! Тук вече няма да мълчим! Тук вече няма!

Е добре, но как да се получи някаква литература, как да се стигне до там, че да ни забележи някой, когато самите ние не спираме да си играем на този злостен, бих казал дори убийствен „мижлюм“? Знам, че този въпрос е безсмислен – абе пука му на някой за ония отвън, ние тук не можем да оцелеем бе, човече! И все пак отвътре продължава да ме гризе едно такова червейче – Как, как ще стане някога тая работа? Ако се преведе нещо навън, то това става най-често благодарение на нечии лични усилия, след което същата книга, в България, бива толкова по-задружно удушена (Румен Леонидов ми разказва как веднъж, след близо 20! появявания по различни български медии, за да представя една от книгите си, Леа Коен в края на краищата установила, че няма какво да предложи от „българското пътуване“ на немските си издатели, защото в България за книгата й не е написана нито една-едничка рецензия!) Мълчание – тъпо, убийствено, злостно мълчание! Мълчание на всеки срещу всеки и всички срещу всички.

Тъй. Спирам тук с ненужните си приказки, ще повторя само нещо, което съм казвал неведнъж, но в което никой не иска да повярва (мен пък не ми пука, аз ще си го повтарям): колкото и невероятно да ви звучи това, аз гледам на книгата (книгите) си като на далеч по-важни от самия мен. И това е нещото, което ми дава наглостта да се изправя така насреща и да си говоря всички тези безсрамни приказки. Мен самия можете да оплювате колкото си искате. С книгите ми е малко по-различно, независимо от мнението на господина от Пловдивския университет. М-да. Труд зад плет не стои, казваше баща ми. А книгите, ако не са мъртвородени, тоест ако не са някакъв вид интелектуален онанизъм, са тази най-мощна и най-рядка еманация на Човешкото: труд, затворен в едно малко, най-често невзрачно тяло. Така че, повтарям: ваша си работа. Моята аз си я върша и без това.

С почит,

Златко Енев

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...