От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2019 08 Germans border
Германски войски прекосяват границата със Съетския съюз, 22 юни 1941.

 

Сблъсъкът

В събота, 21 юни 1941, Сталин крачи непрестанно в офиса си в Кремъл с обичайните си кратки стъпки, с лула в ръка. Вътре в триъгълния Кремъл Имперският сенат формира собствена триъгълна крепост, а Сталинското крило е крепост в крепостта. Дори персоналът с нормални пропуски за Кремъл се нуждае от специални пропуски, за да влезе в крилото на Сталин. За вътрешните хора на режима това крило е известно под названието „Малкият кът“. Стените в офисите са облицовани с дървена ламперия до височина на раменете, в съгласие с теорията, че дървените изпарения повишават качеството на въздуха. Асансьорите са облицовани с махагон. Зад работното бюро на Сталин виси портрет на Ленин. В един ъгъл, на малка масичка, се намира витрина със смъртната маска на Ленин. На друга малка маса има няколко телефона. (Той винаги отговаря с краткото „Сталин“). До бюрото има стойка с купа, пълна с пресни плодове. В задната част се вижда врата, която води към стая за отдих (макар и рядко използвана за тази цел), с огромни висящи карти и гигантски глобус. В главния офис, между два от трите големи прозорци, които пропускат следобедното слънце, се намира черна кожена кушетка, където, при по-добро настроение, Сталин отпива чай с лимон.

В хода на годините различните хора, на които е била давана аудиенция, са предполагали, че с непрестанното крачене Сталин се опитва да контролира експлозивните си емоции или пък да изкара от равновесие хората в компанията си. Неизменно той си остава единственият в стаята, който крачи напред-назад и се придвижва към хората, докато те говорят. Само няколко от най-близките му знаят, че Сталин страда от почти постоянни болки в ставите на краката, което може да е било генетично заболяване, частично облекчавано от движението. Освен това той често обикаля из Кремълските паркове, обикновено сам, докосва листата на дърветата и гони черните гарвани. (След това охраната идва и потайно избива птиците.)

Сталин е ликвидирал частната собственост и е направил от себе си един вид съветски еквивалент на Вашингтон, Уол Стрийт и Холивуд, всички слети в едно и превърнати в един човек. Той се оплаква от умора, особено в края на дългите си работни дни, и страда от безсъние – състояние, което не се признава публично. Малка група от вътрешни хора знае за неговите инфекции и многодневни трески. В чужбина се разпространяват слухове за различни здравословни проблеми, а работата с чуждестранни лекари е преустановена отдавна. Но един тесен кръг от руски лекари е придобил подробни познания за неговите болести и телесни деформации, включително почти неизползваемата му лява ръка, дебелите, обезцветени нокти на десния му крак и двата свързани с ципа пръста на левия (според традиционния руски фолклор, знак за сатанинско влияние). В продължение на дълги периоди от време Сталин отказва да бъде прегледан от лекар и престава да ползва лекарствата, издадени на негово име от аптеката в Кремъл. Личният му персонал е спрял да внася храна от столовата на Кремъл и вместо това я приготвя в апартамента му, винаги в негово присъствие, и предварително опитва ястията от чиниите. Въпреки това стомахът на Сталин е развалина. Той страда от редовни пристъпи на диария.

Имперският сенат е построен от тевтонската императрица на Русия, Екатерина Велика, за „прославяне на руската държавност“. Няколко десетилетия след откриването му, в ранната есен на 1812 г., Наполеон пристига с войските си. Членовете на френската Grande Armée, включваща много протестанти и католици от Германия, Италия и Полша, са се изхождали в православните църкви в Кремъл и са стреляли по светите икони. След като лукавата руска съпротива довежда окупаторите почти до гладна смърт, оттеглящият се Наполеон нарежда Кремъл да бъде взривен и изгорен. Силните дъждове ограничават щетите, но експлозиите унищожават части от стените и няколко кули. Имперският сенат оцелява в пожара.


Small Ad GF 1

В дългите червени коридори около Малкия кът се намира малка армия от стражи. „Виждате ли колко са много?“, отбелязва веднъж Сталин в разговор с един от военните си командири. „Всеки път, когато вървя по този коридор, си мисля, КОЙ от тях? Ако е този, ще ме застреля в гърба, а ако е онзи зад ъгъла, ще ме застреля отпред.“ Командирът е смаян от подобна параноя: в края на краищата срещу Сталин никога не е имало нито един реален опит за покушение. Но „Човекът от стомана“ – „по-дълбок от океана, по-висок от Хималаите, по-ярък от слънцето, учител на вселената“, според думите на казахския национален поет – е преследван много по-отдалеч.

През лятото на 1941 г. изглежда напълно ясно, че Хитлер е спечелил Втората световна война. Той е анексирал родната си Австрия, чешките земи, голяма част от Полша и една ивица от Литва, създавайки Великата Германия, която през 1871 г. Ото фон Бисмарк умишлено е избегнал да изкове, по време на войните за обединението на Германия (считайки, че съществуването на Австро-Унгария е жизненоважно за баланса на силите). Войските на Хитлер са окупирали Балканите, Дания, Холандия, Норвегия и Северна Франция. Водачи, верни на фюрера, управляват България, Хърватия, Финландия, Унгария, Италия, Румъния и Испания. По същество Хитлер контролира цяла Европа от Ламанша до съветската граница; само Швеция и Швейцария са останали неутрални, но и двете страни сътрудничат икономически на нацистка Германия. Вярно е, че непокорните британци все още отказват да се примирят, но Лондон никога не би бил в състояние да преобърне континенталната доминация на Берлин.

Сталин спазва стриктно пакта за ненападение, подписан от Германия и Съветския съюз през август 1939 г. По онова време Хитлер, който е решил да погълне Полша със сила, трябва да въздържи Съветския съюз от възможна анти-германска коалиция с Франция и Обединеното кралство. Сталин успява да извлече много благоприятна сделка. Докато Хитлер буйства из останалата част от Европа, Сталин избягва да се сблъсква с германската военна мощ и, възползвайки се от ситуацията, окупира и скоро анексира балтийските държави, източната част на Полша, както и източните европейски региони Буковина и Бесарабия. Освен това, в замяна на съветското зърно и петрол, Сталин получава усъвършенствани машинни инструменти и най-съвременно въоръжение от Германия.

Чиракуването на Сталин в дипломацията с високи залози показва, че той е хитър, но и опортюнистичен, алчен, коравосърдечен. Подходът му си остава един и същ: да се подготвя за война чрез масивно натрупване на въоръжение, но да направи всичко, за да избегне битката, като същевременно остави британците и германците да се бият едни с други. И това функционира, поне докато Германия – подпомогната от изобилието от съветски суровини – завладява Франция през лятото на 1940 г. и освобождава войските си за нападение срещу Съветския съюз. Двамата геополитически и идеологически съперници, в резултат на взаимното им разширяване, са придобили обща граница.

Сега, след половин година на противоречиви тайни доклади относно евентуалното германско нахлуване в Съветския съюз, разузнавателните предупреждения за предстояща титанична война идват отвсякъде. В Москва служителите на германското посолство са евакуирани и вземат със себе си всичко, каквото могат – картини, антични килими, сребро. Съветската тайна полиция съобщава, че италианското посолство също е получило инструкции за евакуация. По-рано същия ден съветски агент в България съобщава, че германски емисар е казал, „военната конфронтация се очаква на 21 или 22 юни“. Китайският комунистически лидер Чжоу Енлай съобщава на служители от Коминтерна, че неговият националистически съперник, Чан Кай Ши, „заявява упорито, че Германия ще атакува СССР и дори дава дата: 21 юни 1941!“ Това кара ръководителя на Коминтерна да се обади на Молотов. „Ситуацията е неясна“, отговаря Молотов. „В момента върви голяма игра. Не всичко зависи от нас.“

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Фалшиви новини

Денят е горещ и задушен, и главният помощник на Сталин, Александър Поскрибишев, се поти обилно. Прозорецът му е отворен, но листата на дърветата отвън са съвсем неподвижни. Син на обущар, подобно на деспота, на когото служи, Поскрибишев заема най-външната канцелария, през която трябва да минат всички посетители, и те неизменно го засипват с въпроси… „Защо ме вика учителят?“ „Какво е настроението му?“, на които той отговаря лаконично: „Ще разберете.“ Той е незаменим, приема всички телефонни разговори и обработва купищата документи точно по начина, предпочитан от деспота. Но през 1939 г. Сталин е позволил на Лаврентий Берия, опасният шеф на тайната полиция, да хвърли в затвора силно обичаната жена на Поскрибишев като троцкистка. (Берия е изпратил голяма кошница с плодове на двете им момичета, след което е екзекутирал майка им).

Поскрибишев седи на бюрото си, опитвайки да се охлади с бутилка минерална вода. По нареждане на Сталин, около 2 часа следобед той се обажда на генерал Иван Тюленев, началник на Московския военен окръг. Скоро генералът чува приглушения глас на Сталин, който пита: „Другарю Тюленев, каква е ситуацията с противовъздушната отбрана на Москва?“ След кратък доклад Сталин казва: „Слушайте, ситуацията е неуредена и затова трябва да доведете противовъздушната отбрана до 75% боеготовност.“

Поскрибишев поставя на бюрото на Сталин най-новите разузнавателни сведения, доставени от полеви куриер. Почти всички от тях са по-скоро слухове, отколкото предоставени от разузнаването документи. Докладите са противоречиви, изпъстрени с очевидно невярна информация и често доставяни със скептицизъм. От Лондон съветският посланик пише в доклада си, че смята германското нападение за „малко вероятно“, въпреки че е получил противоположна информация, с помощта на британските прихващания на тайни германски военни комуникации. Посланикът в Берлин обаче, след месеци на извъртания, най-накрая потвърждава, че действията на Германия дават достатъчно основания за очакване на непосредствено предстоящо нахлуване. Но Сталин очевидно е стигнал до заключението, че неговият посланик в Берлин е бил подложен на дезинформация и отбелязва, че той е „не чак толкова умен“.

За Сталин въпросът е не дали войната с нацисткия режим е неизбежна, а дали е неизбежна за тази година. На бюрото му са натрупани десетки и десетки предупреждения за нахлуването, но вече цели 14 конкретни дати, които разузнавателните доклади са идентифицирали като деня, в който Германия ще атакува, са дошли и отминали, без да се случи нищо. Единствено оставащите възможности са „22-25 юни“ и „21 или 22 юни“. Прозорецът за нахлуване скоро ще се затвори, заради краткото време, оставащо до началото на зимата. Сталин е с буквално развързани ръце в продължение на още една година.

Разбира се, предупрежденията за предстояща война изпълват първите страници на вестниците по целия свят. Но, знаейки как самият той е използвал пресата, Сталин приема крещящите заглавия като провокации. Той разсъждава така: американците и британците не искат нищо повече от това германците и руснаците да бъдат въвлечени във война. И е прав, разбира се. Но в резултат на това той отхвърля всички предупреждения за германска атака. Знае, че Германия изпитва сериозни липси и смята, че тя се нуждае от още повече доставки от него, а следователно една германска инвазия би била себеразрушителна, защото ще изложи на риск тези доставки. Знае също, че Германия е изгубила Първата световна война, защото се е била на два фронта, и така приема, че германците ще намерят за самоубийствено да нападнат Съветския съюз на изток преди да са победили Обединеното кралство на запад.

Този начин на мислене се е превърнал за Сталин в капан, който му позволява да стигне до заключението, че колосалното натрупване на германски сили на собствения му праг не е знак за предстоящо нападение, а по-скоро че Хитлер се опитва да го изнуди да се откаже от определени територии и да направи други отстъпки без бой. В действителност една брилянтна нацистка кампания за дезинформация подхранва съветската глобална шпионска мрежа с непрекъснати доклади за германските искания, които ще последват огромното военно натрупване в източната част на страната. Така дори и най-добрата разузнавателна информация на Сталин казва едновременно, че идва война, но и че ще има изнудване. И ако последното е вярно, то първото не е такова по необходимост.

Когато Сталин отхвърля разузнавателните доклади като замърсени от дезинформация, той е прав. Но деспотът няма представа кои точно части са дезинформация и кои могат да се окажат точни. Той обозначава като „дезинформация“ всичко, на което е решил да не вярва.

Готов или не, аз идвам

Полковник Георги Захаров, награден с ордени пилот на изтребител, получава заповед да проведе пълно дневно разследване на граничния регион от германската страна и съобщава, че вермахтът е готов да нахлуе. НКВД открива, че германски диверсанти, които безпроблемно преминават границата, са инструктирани, „в случай, че германските войски пресекат границата, преди те да са се върнали в Германия, трябва да се обърнат към която и да е германска войскова част, разположена на съветска територия.“ Съветското контраразузнаване отбелязва засилен германски подбор на недоволни хора в Балтийския регион, Беларус и Украйна, които формират нелегални групи и започват терористична дейност, далеч след предполагаемото унищожение на петата колона по време на Великия терор. Претоварените съветски железопътни линии, които са необходими за транспортиране на войските на запад, са задръстени от десетки хиляди „антисъветски елементи“, които трябва да бъдат депортирани. Германски танкове, военни самолети и понтони са били изнесени в специална вътрешна зона, защитена с бодлива тел; сега вече телта е премахната. Бръмченето на немски двигатели се долавя напълно ясно откъм съветската страна на границата.

В центъра на Малкия кът, на покрита с филц конферентна маса, Сталин провежда безброй съвещания, посветени на подготовката за война. По време на трите петгодишни планове той е наложил принудителното създаване на повече от 9 000 нови промишлени предприятия и съветското военно производство е нараствало дори още по-бързо от цялостния БВП в продължение на едно десетилетие. Наблюдавал е лично сформирането на 125 нови дивизии само от 1939 насам, а Червената армия сега наброява 5,37 милиона войници, най-голямата военна сила в света. Тя разполага с 25 000 танкове и 18 000 изтребители, три до четири пъти по-големи от резервите на Германия. Сталин знае, че Германия подценява тази огромна сила поради предразсъдъци, както и от невежество, и затова е уредил германски посещения в съветските авиационни и танкови фабрики, и дори е разрешил на германските самолети почти безпрепятствено разузнаване на концентрациите на съветски войски, летища, военни бази, складове за горива и боеприпаси. Освен това той е накарал шпионите си да разпространяват слухове, че ако бъдат нападнати, съветските самолети ще атакуват Берлин с химически и биологични оръжия. Ако би бил на мястото на Хитлер, Сталин би бил обезкуражен.

Но, разбира се, ако страната му наистина е толкова добре въоръжена, то защо да не позволи на врага да го подценява? Защото така наречената „Зимна война“ между Съветския съюз и Финландия, водена през 1939–40, разкрива съветските военни слабости не само за Хитлер, но и за Сталин. (В края на краищата руснаците печелят съкрушителна победа, но едва след като са били задържани в продължение месеци от стабилната финландска съпротива.) След Финландия Червената армия все още се намира по средата на продължително технологично обновяване и реорганизация. Съветите притежават само около 1800 модерни тежки танкове; останалите им танкове са твърде леки спрямо германските им съответствия. По същия начин най-напредналите съветски военни самолети съставляват само една четвърт от военновъздушните сили. Военната подготовка на Сталин е белязана от екзекуциите на хиляди лоялни офицери, особено висши командири като Василий Блюхер, чието око е било сложено в ръката му, преди да умре под изтезания през 1938 г., както и талантливия Михаил Тухачевски, чиято кръв е опръскала цялото му „признание“, че е германски агент – не много преди Сталин да сключи германо-съветския пакт за ненападение.

Сега 85% от офицерския корпус са на 35 или по-млади; онези, които са по-възрастни от 45 години, съставляват около един процент. 1013 съветски генерали са на възраст под 55 години и само 63 са по-възрастни. Много от тях са били майори само малко преди това. От 659 000 съветски офицери само около половината са завършили военно училище, а всеки четвърти е с минимално военно образование (няколко курса). Един от всеки осем няма каквото и да е военно образование.

Сега е момента

Сталин е напълно наясно с тези реалности, а напоследък навъсената страна на деспота е взела надмощие в характера му. „Сталин беше обезпокоен и раздразнен от постоянните доклади (устни и писмени) за влошаването на отношенията с Германия“, припомня си адмирал Николай Кузнецов, комисар на съветския флот от този период. „Той смяташе, че опасността е неизбежна“, припомня Никита Хрушчов, който по онова време е партиен шеф на Украйна и прекарва голяма част от юни в Москва. „Ще може ли страната ни да се справи с нея? Дали армията ни ще се справи с нея?“

21 юни е денят на лятното слънцестоене, най-дългият ден от годината – и сигурно е изглеждал безкраен. В 17:00 ч. Сталин нарежда партийните секретари от всички московски отделения да останат на постовете си. В 18:27, Молотов влиза в Малкия кът – първият посетител, както обикновено. В 19:05, влизат Берия, Кузнецов, Георги Маленков (старши секретар на комунистическата партия, отговарящ за кадрите), Григорий Сафонов (млад заместник-главен прокурор, отговарящ за военните съдилища), Семьон Тимошенко (висш военачалник), Климент Ворошилов (заместник-председател на правителството) и Николай Вознесенски (ръководител на държавното планиране). Дискусията очевидно се върти около последните събития, които говорят за наближаването на войната и страха на Сталин от провокации, които биха могли да я разпалят.

Военното разузнаване на Сталин е изчислило, че само 120 до 122 от общо 285-те германски дивизии са подредени срещу Съветския съюз, докато срещу Обединеното кралство са били насочени 122 до 126 срещу (за останалите 37 до 43 се казва, че са в резерв). Всъщност срещу Съветите са насочени около 200 дивизии – най-малко три милиона войници на вермахта и около половин милион войници от германските партньори на Оста, както и 3 600 танкове, 2 700 самолета, 700 000 оръдия и друга артилерия, 600 000 моторни превозни средства и 650 000 коне. Съветите имат около 170 дивизии в западната си част (около 2,7 милиона души), заедно с 10 400 танкове и 9 500 самолета. Двете най-големи армии в световната история стоят буквално буза до буза по границата с дължина около 3200 километра.

Без да се крият ни най-малко, германските сили са заели стрелкови позиции; съветите не са. Разбира се, Сталин е позволил тайни стратегически преразпределения от вътрешността на страната към западната граница. Но той не е разрешил заемането на бойни позиции, тъй като се страхува, че това само ще усили позициите на ястребите сред германските военни, които жадуват за война и се опитват да насъскват Хитлер. На съветските самолети е забранено да летят в рамките на десет километра от границата. Тимошенко и Георги Жуков, друг висш военен командир, са се погрижили командирите на фронтовата линия да не предизвикват или да се поддават на провокации. Берия е възложил на един от своите майстори-убийци да организира „опитна ударна сила, която да отреже из корен всеки граничен инцидент, който може да се използва като извинение за започване на война.“ Съветските командири могат да бъдат ликвидирани от собствената си страна, ако частите им отвърнат на какъвто и да е германски огън.

Сега съветското разузнаване съобщава, че не само Германия, но и източните ѝ съюзници – Финландия, Унгария, Румъния и Словакия – са в пълна военна готовност. Но Сталин, който вече отдавна е отстъпил инициативата, е по същество парализиран. Всичко, или почти всичко, което той би могъл да направи, ще може да се използва от Хитлер, за да оправдае едно евентуално нахлуване.

В 19:00 ч. Герхард Кегел, съветски шпионин в германското посолство в Москва, рискува живота си, като се измъква, за да каже на съветския си резидент, че немският персонал, който живее извън сградата, е получил нареждане да влезе незабавно и че „всички си мислят, че тази нощ ще има война.“ В 20:00 ч. пристига куриер, за да предаде на Сталин, Молотов и Тимошенко тази нова информация в запечатани пликове. В Малкия кът Кузнецов, Сафонов, Тимошенко, Ворошилов и Вознесенски са освободени в 20:15. Маленков е освободен пет минути по-късно. Не е взето никакво съществено решение.

Жуков се обажда по телефона, за да съобщи, че още един германски войник е преминал през границата и предупреждава за инвазия в рамките на няколко часа. Това е точно видът „провокация“, от която Сталин се страхува. Той заповядва на Жуков да се яви в Кремъл, заедно с току-що заминалия Тимошенко. Те влизат в кабинета на Сталин в 20:50 часа. Докато Молотов и Берия повтарят като папагали след Сталин, че Хитлер няма да атакува, двамата военни командири от селски произход виждат ясно, че Германия е напълно подготвена за нахлуване. И все пак, когато Сталин настоява за обратното, те предполагат, че той разполага с по-добра информация и прозрение. Във всеки случай, те знаят повече от добре каква е цената на загубата на доверието на вожда. „Всеки носеше в паметта си събитията от последните години“, спомня си по-късно Жуков. „А да се каже на глас, че Сталин е сгрешил, че той е в състояние да греши, това най-спокойно би могло да означава, че без да напуска сградата, човек ще бъде отведен за кафе с Берия.“

Въпреки това двамата очевидно са използвали предупрежденията на немския дезертьор, за да призоват към всеобща мобилизация – нещо равносилно, в съзнанието на Сталин, на война. „Ами ако германските генерали са изпратили този дезертьор през границата, за да провокират конфликт?“, пита Сталин. „Не“, отвръща Тимошенко. „Ние смятаме, че дезертьорът казва истината.“ Сталин: „Какво ще правим сега?“ Тимошенко мълчи за известно време. Най-накрая той прави предложение: „Разпоредете пълна бойна готовност за войските на западната граница“. Той и Жуков са дошли с предварително подготвен проект за такава заповед.

Самият Сталин се е опитал да ангажира Хитлер, очаквайки онези искания за изнудване, които според него Хитлер трябва да направи. „Молотов е поискал разрешение да посети Берлин, но то е било отхвърлено“, пише в дневника си на 18 юни Йозеф Гьобелс, нацисткият шеф на пропагандата. „Наивно искане“.

Вместо да продължи да чака ултиматум от Хитлер, Сталин би могъл да го избегне. Това е последната възможност, която му остава, и тя е потенциално мощна. Хитлер се страхува, че лукавият съветски деспот по някакъв начин ще поеме инициативата и едностранно публично ще обяви драматични, всеобхватни отстъпки в полза на Германия. Изглежда Сталин е обсъждал възможни отстъпки с Молотов, но ако го е правил, за това няма запис. Очевидно Сталин е очаквал Германия да поиска Украйна, кавказките нефтени находища и безпрепятствен преход за Вермахта през съветска територия, за да се ангажират британците в Близкия Изток и Индия. Един коварен деспот би могъл публично да заяви желанието си да се присъедини към враждебните действия срещу Обединеното кралство, в акт на отмъщение срещу великата сила, която ненавижда най-много, и, което е най-важно, лишавайки Хитлер от аргумента, че британците се противопоставят на Германия в очакване на евентуална съветска помощ. Вместо това, или успоредно с това, Сталин би могъл да започне демонстративно оттегляне на съветските сили от цялата граница – едно действие, което би подкопало основата на публичната обосновка на войната от страна на нацисткия лидер: „превантивната атака“ срещу „съветското натрупване на войски“.

Вместо да действа лукаво, Сталин се придържа към убеждението си, че Германия не би могла да атакува Русия, преди да е разгромила Обединеното кралство, въпреки че британците не разполагат с армия на континента и не защитават никаква територия там, нито пък имат възможност да нахлуят. Той се надява, че когато в края на краищата Хитлер издаде своя ултиматум, той ще може да спечели време чрез преговори: евентуално да се предаде, ако исканията са поносими, и по този начин да се предотврати войната, или, по-вероятно, да се проточат преговорите отвъд датата, на която Хитлер може да започне инвазия, с което да се спечели още една критична година, по време на която технологичната реформа на Червената армия ще отиде напред. Ако това не се получи, Сталин допуска, че дори и ако избухнат военни действия, германците ще се нуждаят от поне още две седмици, за да мобилизират напълно основните си сили, което ще му даде време да се мобилизира. Когато шпионите му в Берлин и по други места докладват, че вермахтът „е приключил всички военно-подготвителни действия“, той не осъзнава, че това означава пълен сблъсък с основните немски военни сили, още от първия ден на войната.

Започва „Барбароса“

В Малкия кът, докато относително разгорещената дискусия с Тимошенко и Жуков продължава, Молотов излиза. Сталин му нарежда да извика германския посланик Фридрих Вернер фон дер Шуленбург в Имперския сенат за среща в 21:30 часа. Шуленбург пристигна незабавно, директно след като лично е наблюдавал изгарянето на секретни документи в посолството. Посланикът е дълбоко разочарован от факта, че пактът Хитлер-Сталин, в който той е изиграл важна роля, се е оказал инструмент не за териториално споразумение относно разделянето на Полша, за да се избегне войната, а за започване на друга световна война. Сега той се страхува от многобройните слухове за германско-съветския сблъсък, а наскоро дори е отишъл до Берлин, за да се срещне със самия Хитлер и да го убеди в мирните намерения на Сталин, но се е върнал с празни ръце. В отчаянието си Шуленбург е изпратил посланическия си съветник до Берлин, за да направи последен опит, но и този път се е провалил.[1]

Молотов настоява да разбере защо Германия евакуира персонала на посолството, като по този начин раздува слуховете за война. Той предава на Шуленбург писмо с протест срещу систематичните германски нарушения на съветското въздушно пространство и тъжно му казва, че „съветското правителство не може да разбере причината за недоволството на Германия по отношение на [Съветския съюз], ако такова недоволство съществува“. „Няма причина германското правителство да е недоволно от Русия.“ Шуленбург отговаря, че „поставянето на тези въпроси е оправдано“, но само свива рамене, казвайки, че „не е в състояние да им отговори, защото Берлин се въздържа от това да [ме] информира“.

По време на едно от държавните посещения в Германия през ноември 1940 г. Молотов е отишъл заедно с Хитлер в огромната нова сграда на канцлерството, където е спорил върху конфликтните сфери на влияние в Източна Европа. „Никой чуждестранен представител не е говорил с [Хитлер] по този начин в мое присъствие“, пише по-късно преводачът на фюрера. Но сега Молотов може само да изрази на няколко пъти съжалението си, че Шуленбург не е в състояние да отговори на повдигнатите въпроси.

Молотов се връща в Малкия кът на Сталин. Изведнъж, някъде около 22:00 ч., сред все още задушаващата жега, за надигат внезапни ветрове, които раздуват завесите на отворените прозорци. После се задават гръмотевици. Москва е застигната от мощен порой.

Накрая Сталин се поддава на настояванията на военните си командири и приема проекта за заповедта. Тимошенко и Жуков излизат от Малкия кът в 22:20 часа, въоръжени, най-после, със заповед за пълна военна мобилизация, Директива номер 1. „Възможно е изненадващо нападение от германска страна на 22–23 юни 1941 г.“, заявява се в нея. „Задачата на нашите сили е да се въздържат от всякакъв вид провокативни действия, които биха могли да доведат до сериозни усложнения.“ Тя разпорежда, че „през ​​нощта на 22 юни 1941 г. стрелковите позиции на укрепените райони на държавната граница трябва да бъдат заети тайно“, че „преди зазоряване на 22 юни 1941 г. всички самолети, разположени на полеви летища, трябва да бъдат разпръснати и внимателно замаскирани“, че „всички военни единици трябва да бъдат поставени в състояние на бойна готовност“, и че „няма да се предприемат никакви допълнителни мерки без конкретни указания“. Заповедта носи подписите на Тимошенко и Жуков. Военните са успели да изтрият забележката на деспота, че ако германците нападнат, съветските командири трябва да се опитват да се срещнат с тях, за да разрешат всеки възможен конфликт. Документът обаче прави ясно, че военните трябва да се готвят за война, като в същото време правят всичко възможно, за да я избегнат.

А през това време съветските командири по цялата граница са домакини на разнообразни спектакли, както обикновено се случва всяка събота вечер. В Минск, на 150 мили източно от границата, в офицерския клуб се поставя Сватба в Малиновка, съветска комична оперета за село в украинските степи по време на гражданската война. Залата е препълнена. Сред присъстващите са командирът на критично важния Западен военен окръг Дмитрий Павлов, началник-щабът му, както и всички негови заместници. Съвсем наскоро шест германски самолета са прекосили границата в района на Павлов. „Няма значение. Повече самоконтрол. Знам, вече е съобщено! Още самоконтрол!“, чува се Павлов да казва по телефона след докладите за германските действия. Щом Павлов сваля слушалката и се подготвя да поздрави посетителя, телефонът иззвънява отново. „Знам; вече е съобщено“, казва Павлов. „Знам. Тези, които са на върха, знаят по-добре от нас. Това е всичко.“ След което затръшва телефона. По време на оперетата Павлов е прекъснат в ложата си с нов доклад за необичайна дейност: Германците са премахнали бодливата тел откъм тяхната страна на границата, а звукът на моторите е станал още по-силен, дори от разстояние. Непрекъснат поток от немски механизирани колони се движи напред. Павлов остава на представлението.

Накъде към полунощ командирът на Киевския военен окръг се обръща към комисариата по отбраната, за да съобщи, че друг германец е пресякъл границата, заявявайки, че войниците на вермахта са заели позициите си за стрелба, с танкове на стартовите линии. Около 12 часа по-рано, в 13:00 часа, германското командване е предало паролата за война, „Дортмунд“. ​​Този следобед Хитлер е написал писма, в които обяснява решението си да атакува Съветския съюз пред лидерите на съюзническите държави. Адютантът на Хитлер Николай фон Белов забелязва, че фюрерът е „все по-нервен и неспокоен. Хитлер говореше много, вървеше нагоре-надолу; изглеждаше нетърпелив, в очакване на нещо.“ В резиденцията си в старото райхсканцлерство Хитлер не заспива вече втора нощ. Храни се в трапезарията. Слуша Les Préludes, симфоничната поема на Франц Лист. Разпорежда да се извика Гьобелс, който току-що е приключил с гледането на Отнесени от вихъра. В продължение на дълго време двамата вървят нагоре-надолу по хола на Хитлер, завършвайки съдържанието на военната прокламация за следващия ден, която ще се съсредоточи върху „спасението на Европа“ и непоносимата опасност да се изчаква по-дълго време. Гьобелс си тръгва в 2:30 ч., на път за Министерството на пропагандата, където на персонала му е разпоредено да го чака. „Всички бяха абсолютно удивени“, пише той в дневника си, „макар че повечето от тях са предполагали поне половината от случващото се, а някои и всичко.“ Германците са дали на нашествието кодовото название „Операция Барбароса“. Сега тя е започнала.

Повечето от получателите по съветските фронтови позиции не успяват да получат Директива номер 1. Предварителните единици на вермахта, много от тях маскирани в униформи на Червената армия, вече са преминали границата и саботирали съветските комуникации. „Началото на всяка война е като отварянето на врата към тъмна стая“, казва Хитлер на един от личните си секретари. „Човек никога не знае какво го очаква в тъмното.“

Заслепен от силата

Режимът на Сталин е възпроизвел един дълбоко установен в руската история модел: руските владетели налагат принудителни модернизации, за да преодолеят или поне да управляват асиметрията в екзистенциалната ситуация на една страна, която винаги е смятала себе си за избрана от божествеността сила със специална мисия в света, но значително изостава от другите велики сили. Спешното търсене на модел за силна държава е завършило, за пореден път, под формата на лично управление. Режимът на Сталин определя условията на обществената мисъл и индивидуалната идентичност, а самият Сталин олицетворява страстите и мечтите на социалистическата модерност и съветската мощ. С лаконични телеграми или кратки телефонни обаждания той е в състояние да пришпорва тромавата машина на съветската партия-държава, като налага дисциплина и подчинение, но заедно с това вдъхновява младите функционери, които изпитват тясна емоционална свързаност с него, както и милионите, които никога не са имали възможност да се срещнат с него лично.

Режимът на Сталин обещава не просто държавна модернизация, но и превъзмогване на [властта на] частната собственост и пазарите, на класовите антагонизми и екзистенциалното отчуждение – едно обновяване на социалното цяло, инак запазено за буржоазията, търсене на социална справедливост в глобален мащаб. Като мироглед и практика това е конспирация, която възприема всичко и навсякъде като друг вид конспирация, поради което подлага на постоянно изпитание собствената си способност за упражняване на здрав човешки разум. Като администрация режимът представлява кръстоносен поход за планиране и контрол, който в крайна сметка води до всеобщо разпространение на импровизирани незаконности, извратен стремеж към ред и система, в която пропагандата и митовете за „системата“ са най-систематизираната част. Сред всеобщо практикуваната непрозрачност и постоянните лъжи, дори най-висшите служители са принудени да тълкуват ситуацията в съгласие с някакъв вид „Кремълознание“ [Kremlinology]. Фанатичната свръхцентрализация често се саморазрушава, но култът към партийната и особено сталиновата непогрешимост се оказва в края на краищата най-опасният недостатък на силно склонното към грешки сталинско управление.

По склонност и характер Сталин е руски националист в имперския смисъл, а анти-западността е основният импулс на тази многовековна руско-евразийска политическа култура. В началните фази от развитието на режима амбициозният съветски стремеж да се достигне Запада всъщност е увеличил зависимостта на страната от западните технологии и производствени умения. Но след като е внесъл технологии от всяка напреднала западна икономика, режимът на Сталин е продължил да развива собствените си военни и свързаните с тях индустрии до степен, която е безпрецедентна дори за някоя от първостепенните военни сили. Но в геополитически план, докато царска Русия е сключвала чуждестранни съюзи, за да осигури безопасността си, Съветският съюз най-често търси, или е в състояние да предложи, само пактове за ненападение. Единственият му официален съюз, сключен с Франция, няма никакви военни измерения. Самоизолацията на страната става все по-силна.

Сталин настоява фашизмът да се нарича „реакционен“, за него това е само един възможен начин за запазване на стария свят. Но Хитлер се оказва политическа фигура, за която нито Маркс, нито Ленин са могли да го подготвят. Бидейки доживотен германофил, Сталин изглежда е хипнотизиран от мощта и дързостта на тоталитарния режим в Германия. За известно време той е успял да възстанови личното си и политическо равновесие чрез чудотворния си пакт с Хитлер, който е отклонил встрани от Русия германската военна машина, доставил е изобилие от германски промишлени инструменти, направил е възможно завладяването и съветизацията на царските гранични области, и отново е предоставил на Съветския съюз ролята на арбитър в световните дела. Макар и неохотно, Хитлер е разпалил и насърчил апетита на Сталин. Но много по-рано, отколкото деспотът е бил в състояние да си представи, способността му да извлича печалба от огромната опасност, която Хитлер представлява за Европа и света, вече е била изчерпана. Това поражда непоносимо напрежение в живота и управлението на Сталин, но той упорито отказва да се изправи лице в лице с новите реалности – и това не само поради алчността му за немски технологии. Въпреки дълбоката му проницателност за човешката психика, демоничната му изврътливост и острия му ум, Сталин е заслепен от идеология и фиксирани идеи. Британският премиер Уинстън Чърчил не разполага с нито една дивизия по съветската граница, но Сталин си остава абсолютно обсебен от представите си за британския империализъм, борейки се срещу Версайския договор дълго след като Хитлер вече го е направил на парчета, и продължавайки да вярва, че Хитлер води преговори с британците зад гърба му.

Изборът на Хитлер

За Хитлер пактът от 1939 г. е неприятна необходимост, която с малко късмет няма да издържи много дълго. Неговото расово, социално-дарвинистко разбиране за геополитиката означава, че както Съветският съюз, така и Обединеното кралство ще трябва да бъдат унищожени, за да може Германия да осъществи съдбата си на господарска раса. Разбира се, в непосредствена перспектива той мисли най-вече за доминация на европейския континент (Grossmacht), която изисква Lebensraum – жизнено пространство – на изток. Но в по-дългосрочен план той предвижда господство над целия свят (Weltmacht), което би изисквало океански флот, военни бази по всички брегове на Атлантическия океан, както и колониална империя в тропиците, за набавяне на суровини. А това е несъвместимо с продължаващото съществуване на Британската империя, поне във формата, която тя има по онова време. По този начин Хитлер се изправя пред един категоричен избор: или да се съгласи да задълбочи пакта със Сталин и да се сблъска с цялата Британска империя, което би означавало да се признае една поне частична съветска сфера на Балканите и на Черно море – в допълнение към Съветската сфера в Балтийските страни – или, алтернативно, да се освободи от вбесяващата зависимост от Москва и по-късно да се заеме британците. В крайна сметка военните обстоятелства са онези, които определят последователността: Хитлер не притежава въздушните или военноморски сили и дълбочината на ресурсите, които да позволят постигането на военна победа над Обединеното кралство; в замяна на това обаче той разполага със сухопътните сили, които ще му позволят да направи опит за смазване на Съветския съюз.

Обвързването с идеята за продължителна надпревара за надмощие с британците, за която Хитлер е очаквал да бъде подпомаган все повече от огромните ресурси на Съединените щати, превръща бързото унищожение на Съветския съюз в абсолютно необходимо предварително условие. Нещо повече, въпреки че Хитлер и германското висше командване знаят, че Съветският съюз не възнамерява да ги атакува, инвазията все пак се схваща като превантивна война, според тази логика, тъй като Съветският съюз само се усилва и евентуално би могъл да атакува по-късно във време, което счита за по-изгодно. И така, през 1940, докато подтиква Япония да атакува британските позиции в Източна Азия, Хитлер е предложил на британското правителство версия на пакта, който е сключил със Сталин, и изглежда е смаян, когато британското правителство не го приема. Нацисткият лидер смята, че е разбрал много добре британското имперско мислене, и е искрен, когато обещава, че в замяна на свобода за собствените му действия на континента, ще запази (поне засега) Британската империя непокътната. Той продължава да се надява, че Обединеното кралство, което е слабо във военните действия по суша и поради това не може да го победи, ще се съгласи с него. Но Хитлер не е успял да разбере дългогодишното британско предпочитание за баланс на силите на континента (от който отчасти зависи и сигурността на империята). И той възприема много по-общи интереси между Лондон и Москва, отколкото всеки от тях вижда.

По време на подготовката за светкавичната война срещу Съветите Хитлер продължава да отделя ресурси за подготовка на продължителна военноморска и въздушна война срещу британците и САЩ. Май и юни 1941 са най-черният период за Обединеното кралство: Германия потопява корабите му и бомбардира градовете, а освен това кралството е загубило позицията си на Балканите. След като германски парашутисти завладяват Крит, в края на май 1941 британската позиция изглежда силно застрашена. Единадесет дни преди планирания старт на инвазията срещу съветите, Хитлер е продиктувал проект за Директива 32, „Подготовка за времето след Барбароса“. В нея се предвижда разпределение и експлоатация на съветските територии, както и вземане в клещи на Суецкия канал и британските позиции в Близкия изток; завладяването на Гибралтар, Северозападна Африка, и испанските и португалските острови на Атлантическия океан, за да бъдат елиминирани британците в Средиземно море; накрая, изграждането на крайбрежни бази в Западна и вероятно Източна Африка. Като крайна цел се определя изграждането на германска база в Афганистан, с цел превземане на Британска Индия.

Ако Хитлер би хвърлил цялата си мощ в тази „периферна стратегия“, вместо да нахлуе в Съветския съюз, Обединеното кралство може би не би оцеляло. Войната със Съветите сигурно също би била започната в някакъв момент, но в този случай след като британците са били окончателно победени. А в такъв случай не би имало британски плацдарм, който да подпомогне ръководените от САЩ съюзнически сили при десанта им в Западна Европа.

Мъдростта на Бисмарк

Хитлер не може да бъде обяснен от гледна точка на социалния му произход или ранния му живот и влияния – нещо което е валидно в не по-малка степен и за Сталин. Най-важното обстоятелство за формирането на идентичността на Сталин е изграждането и ежедневното управление на една гигантска диктатура, при което той поема отговорността за властта, която Съветският съюз упражнява по света. В името на социализма, Сталин, пристъпвайки назад-напред в офиса си в Кремъл, е свикнал да придвижва милиони селяни и работници – а понякога и цели нации – по една шеста част от повърхността на земята, по собствена инициатива, често без да се консултира с когото и да било. Но в този момент светът му е станал силно стеснен. Хитлер е впримчил съветския деспот в неговия Малкия кът.

Отношенията между Сталин и Хитлер се различават от британското „сдържане“ [appeasement], тъй като Сталин използва и опити за сплашване, а не само успокояване. Но заедно с това политиката на Сталин напомня за британското сдържане, тъй като той е воден от заслепяващото желание да избегне войната на всяка цена. Той демонстрира силата на способностите, но не и на волята си. Нито страховитата решителност, нито изключителната му хитрост, които обикновено са му позволявали да побеждава съперниците си, са видими през 1941 г. Той се въздържа от опита да изпревари Хитлер във военно отношение и не успява да го изпревари дипломатически.

В крайна сметка обаче въпросът кой е направил по-голямата грешка не е прост. „От всички мъже, които могат да претендират, че са проправили пътя“ за Третия райх, обича Хитлер да казва: „една фигура стои във внушителна самота: Бисмарк“. Но Бисмарк е построил канцлерството си върху идеята за избягване на конфликт с Русия. Когато един бюст на Бисмарк е прехвърлен от старата в новата сграда на канцлерството на Райха, той се пречупва през шията. Веднага е изработено копие, което е оцветено изкуствено, за да не може да се отличава от оригинала. Никой не посмява да сподели тази лоша поличба с Хитлер.


Източник

 

[1] Впоследствие, към края на войната, Шуленбург се ангажира с кръга от хора, организирали атентата срещу Хитлер на 20 юли 1944, в резултат на което е арестуван, осъден и екзекутиран на 10 ноември 1944. Бел. пр.

Стивън Коткин е професор по история и международните отношения в Принстънския университет и старши научен сътрудник в института Хувър.

Pin It

Прочетете още...

Слабият пол

Сандра Цинг Ло 11 Окт, 2012 Hits: 19335
Как новата икономика на половете кара все…