От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It



2015 03 malaysian-hornbills



Осми Апрел. Аааа! Туй не е живот! Много е топло! Дърво и камък ся разтича. Искам да ви река, че таз история, дето ви я разказвам е твърде повлияна от една много добра книга на Миленча, дето не само е толко добра, че му донесе известност за радост на майка му и други хора, ами и мене силно ме промени, не точно мене, ама изказа ми повлия и не мога да са оправя, но то разумее ся е за добро. Та да ви кажа, как бе на едно много далечно място, дето е заобиколено само от вода, та се стига само с лодка, ако се не обърне. Викат му Тиоман и е в Малаазия, ако сте чули. За отиването няма да ви казвам, че ние само спахме и нищо не видяхме, викаха нещо за тескерето – дай, вземи, дай, вземи и така дотам, а то бе около пет часа. От сабахлем до обед все то. А щом се понастанихме и детето виде телевизор, а то гаче не е видело и преди, та са лепна на него, а татко му се лепна за банята, че и той ще речеш не е бил у баня таз година, та кат невидели. И аз не може каза с какво точно ми пречи, ма на, дразни ма кат се лепнат за телевизора или нещо таквоз та си викам – я да ида аз на задния чардак, балкон по английскому, та да изпуша един тютюн, белким са разсъня. И как са настаних, така нещо не ми е удобно, тревожно мий. Аз имам тая особеност, ако да е наблизо жива твар – веднага я усещам. То не е за муха или комар, но за по-големо животно – намирам го одма. И така, поглеждам аз нагоре, а то нещо като змия се навило и спи. Аз си викам – пу, пу, ама нали недовидя, та може и да не е змия. Понеже беше на жълти кръгове, пък инак черно. Може да е, а може и да не е, например некои нощни пилета – и те са същия цвет. Та си викам, ако извикам детето да види – то не е много майчинско туй, може и да е опасно, вземе да се събуди. Викам си – ще чакам татко му да потвърди, а докат чакам, да си изпуша аз тютюна. Да, ама ми седи една задна мисъл – ако пък се събуди от тютюна? Та ми се отпуши и всичкото ми удоволствие разсипа. Еле, татко му се яви, питам аз туж змия лий, той вика – змия. Минахме ний под змията, щото тя над вратата спеше, затворихме вратата и се обадихме на хората там, да им кажем. То аз си мислех, че ще предизвикам впечатление, а то никакво! Само питат на предния или на задния чардак. И пратиха един чичо. С торба и кол. Той се поклони дважди, погледна змията и вика – питон. Нема страшно. И заръчка с пръчката като невидел. Питона са събуди и отиде долу. После доходи още един чичо и оттук-оттам, подхванаха го и в торбата. Показаха ни го за снимка и обратно в гората. Те на тая гора ѝ викат джунгла, много е гъста и има всякаква твар вътре, сега има и един питон отгоре. Та стига за питона, оправихме се ние малко, наредихме туй-онуй у къщето и хайде на водата. Моите хора си носеха едни обуща от гума да одят с тях по морското дъно и аз им се много подигравах, ама после намерихме морски еж да стърчи и аз бързо, бързо си донесох едни обуща, та сега на мен се смяха, но нищо. То наистина не е приятно да се набодеш на морски еж още първия ден, па и втория не е, мен ако ма питате.

Сичко си беше много убаво там, само дето имаше певица в гостилницата, ама тя не викаше много, та се ядваше. Одихме натам, после насам, видехме още една змия, маймуна – бол, бая много гущер и един куджа гущер, колко детето голем, викат му игуана. И тая беше особено голема и беше на нашето дърво се качила. Изобщо си мисля – всичките гадини все при нас беха, сигур долавят, че обичаме гадини, туй добре, ма да бе с мяра!

Спахме много добре, едно нещо само се оказа ненаред, а то бе, ние мислехме, че ни е фанала слънчевата алергия, па се оказа, че имало дървеници. Ма и то не е сигурно, щото детето му нямаше нищо. Но може и да е било дървеница, а то детето яде всекакъв боклук, снак му вика по английскому, пражен картоф, ма стар, некви дребни хапки от мамул, тя дървеницата да не е луда да го хапе него – вземе са отрови. Та само по нас. До ден днешен не е ясно слънцето ли е или дървеница. Ма карай – вече премина.

На другио ден взехме една лодка с лодкар, дет му викат Капитана и един человек, дека отговорен за тиа, дето ще гледат риби отгоре и един, за тиа дето ще гледат риби отдоле. На мене изпървом нищо не ми беше ясно, ма после всичко се изясни, освен небето, което се продъни над нас. Валя, валя, толко вода събрах, че само от моите дрехи ако сбереш – едно бебе мож окъпа. Ма то насред морето не ти требе да си сух. Изпървом, тоз дето беше за тиа с рибите по-надълбокото каза, че ще скачат от лодката и да ги приберем след четирейсе минути. Тоз човек беше целиа татуиран и много хубав. Дребен такъв, тъмен и хубав. Те той скочи с един друг, а ние продължихме понататък. А Капитанът се беше целия овъртел с една кърпа – същи сомалийски пиратин. Нищо се не види от него! Та той рече, че не издържа на слънцето, та се е увил, ама ще махне кърпата за малко да ни се покаже. Аз мисля, че той по-добре си беше с кърпата. Може и той да го знае, та затуй да се увива. Нейсе, покри са пак и потеглихме. После дойде и нашио ред да скачаме. Там видяхме много корали, много риби, всички цветове дето ги знаете и още толко, дето не ги знаете, от моите морски ежове, ма по двайсе-трийсе накуп. Също мина и една малка бела акулка, детето я виде, казаха, че не е опасна и напада само ако искаш да я пипнеш. Детето беше цяло и не беше искало да я пипа, та се разминахме с премеждие и тоз път. По едно време третия человек взе да фърля хлеб на рибата и тя дойде от всекъде, от целото море се събра при нас и яде хлеб на поразия. А рибата освен хлеб яде и малко от таткото, щото той имаше една раничка на крака, и му я окълваха. Аз съм чела за същия случай, но в Амазонка, дето ако имаш збрал палец го потапяш в едно вирче и идат малки пирани и кълват всичкото дето не става и е умрело, а ако е целия палец гангренясал – отхапват си го, та гледай. И така само здраво месо остава. Та кракът на таткото не беше гангренясал явно, щото не го бяха отхапали, а само по раничката. И тя – вярваш или не – заздравя на другия ден.

А после Капитанът рече, че онези, ако не са се вече удавили, ще се удавят тепърва, ако не ги сберем оттам, но щото той види как много ни харесват акулите и другите риби, ще ни остави там за малко и ще оди да вземе онези от дъното. И като отплува мен ми стана интересно кой по-напред ще се удави, ама добър е бог не бехме ние, па и онея се завърнаха здрави, само дето нито една риба не беха видели. Аз не разбрах, що дават повече пара за няма и риба, ма щом им се потъва – техна си работа.


Small Ad GF 1

После ся прибрахме и татуирания ма питаше къде е туй България, щото му се чини, че трябва да е на море и ние да сме морска държава. И се поясни человека, че му се видело, че моето дете много плува и скача и хич не се стряска, което било най-естествено, но му се видело, че аз много не викам по него, всмисъл не прави туй, не прави онуй, даже и гърбом съм стояла, което ще рече имам някаква убеденост, че детето си е добре във водата. Което иде да рече, че сме морска страна. И като разбра, че сме морска – твърде се зарадва, та на другия ден пак отидохме да гледаме риби. Но то беше колкото риба – толко и турист, та си тръгнахме по-ранце.

Него вечер седехме на предния балкон, че на задния да има място за питона. И по едно време, ма късно вече беше, таткото вика – не гледай нагоре. И аз веднага погледнах. А там едно голямо нещо, колко телевизор, на дървото, там дето по-преди беше игуаната. И той вика – пеперуда. А е известно, дето аз предпочитам питон, даже три, пред този размер пеперуда. После таз твар литна и кацна на другото дърво. И хоп-хоп, малко нагоре се придвижи. И аз викам на таткото, че не ми мяза на пеперуда, така нагоре да иде. Ма какво ли е? И като отворихме книгата за гости, та се оказа, че имало летящи катерици – червени и черни, наща беше кара-катеричок, литна още два пъти и се невиде. И такваз чудна твар имало! Пресушихме ние шишането и айде при дървениците. Изобщо ний не можем се оплака от липса на твари, аз даже тия, обикновените не ги броя, щото то котка имаше на предния балкон, но ние риба ядохме, какво да има. А кучето беше под къщата, незнам дали казах, че къщата е нависоко на колове и отдоле има място за куче. И така, всичкото заобиколено с море и едни огрооомни скали, побити там от ибам ти века, лично господ ги е побил, така изглежда.

Общо така, много сме доволни. Навръщане взехме голямата лодка, този път не спахме. Ако някой человек ви каже, че е романтично да вземеш лодка – не му хващайте вера. То е страхотен гърмовен шум, та те глава цепи сякаш след пет шишанета, а също то са неколкостотин малаазиатци, некои некъпани и това е в продължение на два часа. Те ти романтика, аз съм по-проста, ще прощавате. Още мога да добавя, че почти презполових на Миленча книгата и съм като обсебена, така, все ми е в главата, толко много ми хареса, че бих го нацелувала, ма незнам какво ще каже майка му, та няма. Исках да почна и да завърша с него, щото така стои по-поетическо, рамка му се вика. Ха със здраве и може да ся видим, тук в тоз свят или пък в онзи.

Елена Мечка е родена в град София в семейство на музиканти. Завършва Музикалната Академия със специалност пиано в класа на Проф. Моллова. Преподавала е в НАТФИЗ 'Кр. Сарафов“ и ДМА „П.Владигеров“, автор е на оригинална музика за куклен театър на над 50 постановки, както и на 8 CD с детски песни и приказки. Носител на наградата „Куклар“ за 1999 година. Работи и живее в Сингапур, заедно с двамата си сина.

Pin It

Прочетете още...

Просяк

Калин Терзийски 25 Ян, 2012 Hits: 20857
Докато вървим с дъщеря ми по Иван Асен, аз…

Като мъжете

Дияна Тончева 23 Ное, 2019 Hits: 3315
Тази сутрин, веднага щом се събуди, момчето…

Телата на хората

Кристин Димитрова 26 Мар, 2009 Hits: 13711
На вратата се позвъни. Метнах чист чаршаф…