Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

2015 02 Russ massmediaСтереотипът е носител на колективни представи. За първи път този термин е използван от класика на съвременната американска журналистика Уолтър Липман[i] през 1922 г. в книгата му „Общественото мнение“. Под „стереотип“ Липман разбира особена форма на възприемане на околния свят, която оказва влияние върху данните, получавани от нашите сетива, преди тези данни да стигнат до нашето съзнание.

Епиграфа на книгата си „Общественото мнение“ Липман взема от „Държавата“ на Платон с описанието на пещерата на затворниците, които са принудени цял живот да наблюдават само сенките на света, но не и самия реален свят. Ако се опитаме да припишем на Липман принадлежност към някаква философско течение, то изглежда най-вече му подхожда неоплатонизма.

Познавателните възможности на човека са ограничени: човек не може да види и да знае всичко, т. е. да бъде абсолютно информиран, тъй като обкръжаващата го среда е изключително многообразна, сложна и изменчива. Освен това той не може да бъде навсякъде по света. Преодолявайки многообразието на света, човек систематизира знанията си за него в категории. Тези категории са фикции, стереотипи, елементи на квазисреда, с помощта на които човек се приспособява към своето обкръжение. Поведението на човека е реакция на стимулите на тази псевдосреда.

Стереотипите се обединяват в системи от стереотипи, които се представят реално като възгледи, вярвания, учения, социални институти. И така до стереотипа, обхващащ всички стереотипни системи, който е известен като социална реалност.

Всеки човек може да познава индивидуално само неголям фрагмент от реалността, да бъде специалист или експерт по някакъв тесен проблем. А допитванията до общественото мнение включват в себе си въпроси, които обхващат значително по-широк спектър от социалната реалност. Получава се така, че на някакъв въпрос обмислени и обосновани въпроси могат да дадат само немного респонденти, компетентни именно по този проблем. Ако останем в рамките на тази теория, да се изясни даден проблем добре означава да има по-широко разгърната система от стереотипи, адекватна на реалността, дотолкова доколкото повече интерпретации на категориите на мисленето се предвиждат да бъдат представени от експерти. При това понякога се получава така, че ограничената компетентност в някаква ограничена област води до хипертрофия на привичката да се компресира вътре в рамките на даден стереотип фрагмент от социалната реалност и обратно, да се изхвърля от него онова, което съществува, но не се помества в неговите тесни рамки.


Small Ad GF 1

Критиката на този метод за изследване на общественото мнение става за Липман отправна точка за разделяне на общественото мнение на два вида: едното – „обществено мнение“ (с малка начална буква), и другото – „Обществено мнение“ (с голяма начална буква).

Според Липман общественото мнение с малка начална буква – това е знание за окръжаващия свят, което засяга самите хора или е интересно за тях, произтича от поведението на други хора или от всичко онова, което се нарича обществени събития (public affairs). В такъв случай хората използват разпространените сред други хора и заимствани образци на стереотипни схеми, интерпретации, морални съждения и норми и т. н., формиращи играта на въображението у тях и самото виждане за тези събития.

Общественото мнение с главна начална буква – това е образ от реалността, в съответствие с който действат група хора или индивиди от името на някаква обществена група, например, държавните и партийните дейци. Започвайки с това, Липман, вече като социолог и политолог, пристъпва към критика на демокрацията, както и на по-стари теории, които наивно предполагат, че сами по себе си обществените мнения максимизират обществената полезност на предприетите политически решения. Оттук следва основната задача на демокрацията – да направи всичко, за да може да се формира Общественото мнение с главна начална буква, което да влияе, бидейки разумно и рационално, както в сферата на политиката, така и в сферата на държавното управление.

Според Липман човек се опитва да разбере околния свят, като създава „картина на света в своята глава“ за явленията, които наблюдава. Следователно човек вече има определена представа за нещата още преди да се е сблъскал с тях в живота. Подобни представи се формират под влияние на културното обкръжение на хората.

Стереотипите могат да бъдат необикновено устойчиви и дори да се предават от поколение на поколение. Така те често се приемат като даденост, реалност, факт. Степента на тяхната рецепция не е постоянна, а варира. Инертните хора, които нямат стимул за промяна на възгледите си или не виждат в стереотипите противоречие, или пък го смятат за изключение от правилото, често забравят за това, което в дадения стереотип противоречи на личния им опит. От друга страна, възприемчивите и любознателни хора при сблъсък с реалната действителност, при който виждат крещящо противоречие между нея и някакъв стереотип, променят представата си за околния свят и отхвърлят или подлагат на съмнение този стереотип. Често например обществото се опитва да категоризира хората или националностите посредством стереотипи, например смята се, че немците са педанти, гърците – хитреци, руснаците – пияници, евреите – хитри и користолюбиви и пр. Като правило, етническият стереотип е твърде устойчива представа, която не се интересува от реалиите, които всъщност се опитва да изрази. Тя произтича от присъщото на обикновения човек неспециалист свойство първо да определи явлението, а след това да го наблюдава задълбочено и анализира.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Според Липман стереотипите винаги са по-прости от реалността – често и най-сложните характеристики от социалната реалност в стереотипите се изразяват с две-три изречения. Хората възприемат стереотипите от познати, от средствата за масова информация, от художествената литература, а не ги формулират от собствения си опит.

Една от основните критики към стереотипите е, че в повечето случаи те са фундаментално погрешни, защото подценяват вътрешногруповата вариация и надценяват междугруповата вариация. Придържащите се към даден стереотип приемат, че той е възникнал на основата на реална характеристика на групата, като не осъзнават, че самите те могат да му влияят. Прави се допускането, че различията между групите възникват от характеристиките на групите, а не от ситуационните условия или от факторите на житейската среда. Например за някои тъмнокожи народи се смята, че са бедни, защото са мързеливи.

В по-голяма или в по-малка степен стереотипите са лъжливи, неверни. Те винаги приписват на конкретен човек черти, които той трябва да притежава само поради принадлежността си към определена социална група. Например стереотипът за пестеливостта и скъперничеството на габровци. Често дори когато хората се убедят в това, че даден стереотип не съответства на действителността, те са склонни да не се отказват от него и да се оправдават, че това е само едно изключение, което потвърждава правилото.

В. А. Маслова разглежда като езиков стереотип не само съждението или няколко съждения, а и всеки устойчив израз, състоящ се от няколко думи, например устойчивото сравнение, клишето и други: „лице от кавказка националност“, „новите руснаци“.

Стереотипите се изследват от много науки: социология, психология, етнопсихология, история, когнитология и др. В най-голяма степен са изследвани етническите стереотипи. Според Гинка Димитрова: „Културният стереотип като част от мирогледа може да се разглежда и като носител на колективни представи.“[ii]

Стереотипът и клишето като понятия са близки, но не и идентични. Тяхната връзка е както смислова, така и функционална. За да се превърне един стереотип в клише, той трябва многократно да се използва в масмедиите, например: „доблестните защитници на родината“, „спален район“ (за жилищен комплекс в големия град), Страната на изгряващото слънце“ (Япония), „Поднебесната“ (Китай) др. Първоначално клишето (от фр. cliché) в книгопечатането представлява гравюра на изображение или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване. В преносен смисъл думата „клише“ означава широко разпространен и оттам шаблонен, банализиран израз, изтъркана фраза, лишена от самобитност. Думата може да се отнася не само за изразни средства, но и за различни стереотипни ситуации, персонажи, цели сюжети, казуси, чиято честа употреба ги е лишила от оригиналност. Тъй като оригиналността и честотата на употреба варират във времето и пространството, това дали даден израз е клише или не зависи в голяма степен от това кой дава тази оценка и от това кой и в какъв контекст е използвал израза (bg.wikipedia.org).

От края на 2013 година, когато в Украйна избухна Демократическата революция, наречена „Революция на достойнството“, в руските средства за масова информация започнаха да се използват следните клиширани стереотипи: „бандеровци“, „хунта“, „каратели“ и др. Те са от типа стереотипи с главна начална буква, защото са инициирани от кремълския режим, който се отнася крайно негативно към тази революция, боейки се, че подобно събитие може да се случи и в Руската федерация. В репортаж на телевизия „НТВ“ за Майдана в Киев от месец февруари 2014 година, озаглавен „Наследники Бендеры“ („Наследниците на Бандера“)[iii], дикторът обяснява самоуверено, с менторски тон, следното:

„Единственный их (на украинските националисти – бел. моя, И. С.) лидер и авторитет – Степан Бандера – немецкий агент, террорист и провокатор, главный идеолог украинских националистов – как прежних, так и нынешних.“ „…Именно бандеровцы во время Великой отечественной войны развернули массовый террор против русских, поляков, евреев и собственного народа.“ „…Сегодняшние украинские националисты – это боевые отряды с железной дисциплины и готовность убивать и именно для этого они приехали в Киев.“

Движещите сили на Демократическата революция в Украйна и новата власт, възникнала в резултат на нея, биват наричани от руските журналисти „бандеровци“. При това тази характеристика е изцяло негативна.

Често наред с това клише се използват и неговите синоними – „националисти“, „фашисти“ и дори „нацисти“. Ето един такъв пример:

„События наступившего 2015 года подтверждают, что на Украине нового ничего нет и быть не может. Антинародный режим и его стражи своими действиями неуклонно демонстрируют: страна прекратила своё существование как самостоятельное государство, стала полигоном нацизма и античеловеческого курса.

ПОДТВЕРЖДЕНИЕМ тому — два марша. Уже традиционно каждый год 1 января украинские неонацисты собираются на Крещатике со свастиками и факелами, чтобы, как они заявляют, наглядно продемонстрировать, что на Украине нет ни фашизма, ни бандеровщины. «Движущей силой Майдана, кто бы что ни говорил и как бы сейчас ни пытался заретушировать этот факт, стал национализм, — с гордостью заявил лидер радикально-националистической партии «Свобода» Олег Тягнибок. — Наша революция Достоинства — яркий пример «бандеризации». Главным лозунгом Майдана стало бандеровское «Слава Украине — героям слава!» Без националистов-бандеровцев украинцы не смогли бы сменить политический режим» (Виктор Толокин, соб. корр. «Правды», г. Киев, www.gazeta-pravda.ru) (подчертаното от мене – И. С.)

По стара традиция от сталинско-комунистическата идеология национализмът се смята за престъпление, тъй като той застрашава съществуването на самата Съветска империя, държаща много народи в желязна „прегръдка“. Тази традиция е продължена и в наши дни от идеолозите и политиците на кремълския тоталитарен режим.

Хунтата[iv] – това са група военни, добрали се до властта по насилствен път посредством преврат, които управляват страната чрез диктатура и терор. Този клиширан стереотип също е напълно погрешен и безпочвен. В Украйна беше извършена демократическа, народна революция, тъй като повече от две трети от украинците се стремят към евроинтеграцията и не желаят повече да живеят в една диктаторска страна, управлявана от криминална власт, подчинена политически на Кремъл. При тази революция бяха дадени човешки жертви (104-ма души, предимно млади хора, наречени „Небесна стотица“), простреляни от снайпери на корумпирания режим. Това в никакъв случай не беше военен преврат. Освен това парламентът функционираше нормално, политическите партии – също. А по-късно бяха проведени демократични, свободни избори за президент и парламент и избрано правителство на мнозинството. Новата власт е напълно демократична и не си служи с никакви насилнически методи. Дори напоследък украинският парламент (Върховната рада) отхвърли имунитета на депутатите, с което се създават условия да се намали корупцията и те да бъдат задължени да се съобразяват със законите и да работят за благото на народа, а не само за своето благополучие.

Ще приведа още един пример за използването на стереотипа „хунта“, този път от един белоруски историк, чиято статия е публикувана в Русия:

«Никогда не будет примирения бойцов Красной армии с бандеровцами, потому что одни с фашизмом сражались, а вторые служили фашизму», — заявил 4 февраля корреспонденту ИА REGNUM доктор исторических наук, профессор Евгений Новик, оценивая решение киевской хунты изъять из учебной литературы термин «Великая Отечественная война» и отмечать 9 мая не День Победы, а «Дни памяти и примирения» и «70-летие завершения войны в Европе».

Как сообщало ИА REGNUM, министерство образования и науки Украины разослало по украинским вузам инструктаж об изменениях в праздновании 70-летия победы в Великой Отечественной войне — в документе предписано полностью пересмотреть отношение к Дню Победы и фактически отказаться от традиционного термина: «Термин „освобождение“ предусматривает свободу, а в 1944 году Украина не стала свободной. С изгнанием нацистских оккупантов Украина не получила свободы, а оказалась под другим гнетом, результатом которого стали массовые репрессии и депортации. Волю и свободу украинский народ получил только после 24 августа 1991 года, освобождение Украины началось только с распадом Советского Союза». Представители «свидомого» чиновничества требуют отказаться от «сталинско-пропагандистского» термина «Великая Отечественная война» в пользу «Вторая мировая». Кроме того, весной 2015 года на Украине планируется отмечать не День Победы, а «Дни памяти и примирения» и «70-летие завершения войны в Европе».

„…Напомним также, в конце апреля 2014 Госкомтелерадио Украины опубликовало аналогичные рекомендации, указав, что «День Победы выполняет важную для режима Путина функцию инструмента реабилитации советского прошлого». По мнению представителей киевской хунты, празднование Дня Победы недопустимо и становится основой для пророссийских и антигосударственных настроений в постсоветской республике. В рекомендациях Госкомтелерадио для государственных телеканалов сказано: «Следует отказаться от советской пропагандистской концепции Великой Отечественной войны, говорить о Второй мировой войне 1939-1945 годов, подчеркивая, что украинские территории попали в водоворот боевых действий с первых дней войны в 1939-м, рассказывать о том периоде конфликта (1939-1941), когда СССР был союзником Третьего рейха» (http://www.regnum.ru) (Подчертаното от мене – И. С.).

В сайта „Военные материалы“ от 04.02.2015 година (www.warfiles.ru) се появи информационна бележка със заглавие: „В Дебальцево уничтожен штаб фашистов“. В нея, между другото, се казва: Согласно сообщениям ополченцев, каратели (подчертаното от мене – И. С.) нанесли мощный удар „Ураган“ по центральному району Горловки.“

Ето един текст към фоторепортаж на в. „Аргументы и факты“ от зоната на АТО (Антитерористическата операция) в окупираните части от Донецка и Луганска област:

„Один из наиболее пострадавших районов Донецка – Киевский. Еще год назад это место считалось престижным. Взорванный сегодня Путиловский мост вел к тогда еще прекрасному международному аэропорту. Практически все здания района имеют следы войны, у некоторых провалились перекрытия. Уничтожена большая часть частного сектора. Однако здесь до сих пор живут люди. ВСУ (Въоръжените сили на Украйна – бел. моя – И. С.) обстреливают эту территорию по несколько раз в день. Гаубицы, минометы, системы залпового огня – в ход идет все, что может максимально эффективно лишать жизни. Мирные жители прячутся под лестницей в подъезде… Они даже научились выбирать при обстреле безопасную сторону улицы. Магазины и кафе давно разорены. Только стаи озверевших дворняг носятся с лаем по опустевшим дворам. Ополченцы рассказывают, что во время недавних боев украинские каратели (подчертаното от мене – И. С.) били из танков прямой наводкой по частному сектору, прекрасно понимая, что в домах живут мирные люди. И сегодня здесь продолжается репетиция Армагедона. Диверсанты и снайпера ВСУ обстреливают любые проезжающие авто, не жалея даже общественный транспорт. Большинство дорог заминированы. Кругом россыпи, гильз и снарядных ящиков. На эту землю пришел Апокалипсис. И только благодаря воинам ополчения он еще не поглотил весь город, в котором еще год назад проживал почти миллион человек…“ (Аргументы и факты, www.msn.com)

От тези т. нар. „репортажи“ и „информации“ излиза, че Въоръжените сили на Украйна, намиращи се в зоната на АТО, няма какво да правят друго освен да обстрелват мирното население. Според добре платените от Кремъл автори на подобни лъжеинформации защитниците на Украйна са „каратели“, т. е. екзекутори, наказатели, които убиват мирни хора за отмъщение. Всъщност по-голямата част от т. нар. „опълченци“ са от Русия и по-малка част от Украйна. Всички те са подготвени в руски военни бази, добре въоръжени с танкове, оръдия, бронирани машини, гранатомети, миномети и системи за залпов огън. Редовно биват снабдявани с муниции именно от Русия. Те получават много високи заплати и практически се явяват външни наемници. В Украйна няма никаква гражданска война. Терористическите нападения на тези бандити кремълското ръководство се опитва да представи като спонтанна гражданска война.

Според Тълковния речник на руския език (Толковый Словарь Русского Языка, www.vedu.ru) думата „каратель“ е обяснена така: „каратель, -я, -м. Участник карательного отряда. Зверства карателей. // прилагательное карательский, -ая, -ое.“ Стереотипът „каратель“ и съответното клише за означаване на новата украинска власт и на защитниците на суверинитета и териториалната цялост на Украйна са ново явление, появило се в руските масмедии през 2014 година, сътворено от кремълските пропагандисти. Ето още един пример за употребата на това клише.

„…А ФАКТЫ, известно, штука упрямая, они как раз свидетельствуют, что на юго-востоке Украины начинается новая полномасштабная война с собственным населением. Как сообщают источники в ополчении, украинская армия начала наступление в районе Станицы Луганской (10 километров от Луганска).

В этом районе обстреляны населённые пункты Николаевка, Пионерское. Постоянно возобновляется автоматный и пулемётный бой в районе возможных переправ через реку Северский Донецк. Артиллерия ополчения не имеет возможности ответить, так как каратели бьют из населённых пунктов.

Наблюдается скопление украинских войск в районе населённых пунктов Камышное, Сизое, Кондрашовка, Ольховая. Оживились каратели и в районе Горловки, идёт пальба по жилому сектору, со стороны Майорска началась канонада. На южном направлении тоже обострение с активным применением артиллерии.

За прошедшие сутки украинские каратели более 60 раз в нарушение договорённостей о прекращении огня систематически обстреливали из артиллерийских орудий и миномётов позиции ополченцев, а также проводили мероприятия по укреплению занимаемых рубежей.“ (Виктор Толокин, соб. корр. «Правды»), г. Киев, www.gazeta-pravda.ru) (подчертаното от мене – И. С.)

От горните примери и разсъждения става ясно, че по-голямата част от съвременните средства за масова информация в Русия са подчинени на Кремъл, което не е чудно за една диктаторска страна. Те умело смесват истината с откровената лъжа, като манипулират общественото мнение, насаждайки му подобни погрешни стереотипи. Всъщност тези масмедии са се превърнали в пропагандистки учреждения, изпълнявайки политическите поръчки на тоталитарната власт. Непокорството на журналистите се наказва строго – закриват се издания, уволняват се автори, водят се съдебни процеси срещу свободолюбивите и инакомислещи хора.

ЛИТЕРАТУРА

Гуревич, П. С. Стереотип // Современная западная социология. Словарь. М.: 1990. С. 332.

Липпман, У. Общественное мнение / Пер. с англ. Т. В. Барчунова, под ред. К. А. Левинсон, К. В. Петренко. М.: Институт Фонда «Общественное мнение», 2004.

Липпман, У. Публичная философия. М.: Идея-пресс, 2004.

Ослон, А. Уолтер Липпман о стереотипах: выписки из книги «Общественное мнение» // Социальная реальность, 2006, № 4, C. 125—141.

Печатнов, В. О. Уолтер Липпман и пути Америки. М.: Международные отношения, 1994.

Фрумкина, Р. Уолтер Липпман: свободный коллективизм! // Социальная реальность, 2006, № 4, С. 123—124.


[i] Уолтър Липман (Walter Lippmann, 1889 – 1974) е американски писател, журналист и политически наблюдател, автор на оригинална концепция за общественото мнение. Двукратен лауреат на престижната премия „Пулицър“ (1958, 1962 г.). Завършва Харвардския университет и защитава докторска научна степен. В 1913 г. той издава своята първа влиятелна публикация „Въведение в политиката“ („Preface to Politics“), след което става сътрудник на политическия седмичник „Ню Репъблик“ („The New Republic“). През 1920 г. Уолтър Липман продължава кариерата си в „Ню Йорк Уърлд“ („New York World“), където през 1929 г. е назначен за един от редакторите. Именно през този период той издава фундаменталните си трудове: „Общественото мнение“ („Public Opinion“) и „Призракът на обществеността“ („Phantom Public“). В тях авторът излага оригиналната си трактовка на феномена обществено мнение и разглежда възможността за развитието на демокрацията в сложните съвременни общества.

[ii] Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология. Варна, LiterNet, 2008.

[iii] Степан Бандера (1909 – 1959) е украински политически деец, идеолог на украинското националистическо движение на ХХ век. Председател е на Организацията на украинските националисти (ОУН). На 30 юни 1941 г. ръководството на Организацията провъзгласява възстановяването на Украинската държава.

Под ръководството на Бандера ОУН започва серия от наказателни акции срещу представителите на полската окупационна власт. През юни 1934 г. е арестуван от полската полиция и, докато тече разследването, е в затворите в Лвов, Краков и Варшава до края на 1935 г. Степан Бандера е осъден на смърт, впоследствие наказанието е заменено с доживотна присъда. Освободен е през септември 1939 г. след превземането на Западна Полша от Германия.

На 30 юни 1941 г. в Лвов Ръководството на организацията провъзгласява възстановяването на Украинската държава. Това е опит да постави Третия Райх пред свършен факт и да го принуди да признае украинската борба. Обаче Хитлер инструктира своята полиция веднага да ликвидира този «заговор на украинските самостийники». Немците арестуват Бандера няколко дни след акта на провъзгласяването на възстановяването на Украинската Държава – на 5 юли 1941. Степан Бандера е затворник в германския концлагерЗаксенхаузен до декември 1944 г. След това той е освободен заедно с няколко други висши членове на ОУН, на които е предложено да присъединят към немските сили ОУН-Б и Украинска въстаническа армия като съюзници на Германия против Съветския съюз. Степан Бандера отхвърля предложението на немската страна.

Като Водач на ОУН-Б, Бандера през следвоенно време решава да продължи въоръжената борба срещу комунистическа Москва. Той интензивно организира регионална мрежа и бойни групи на ОУН-Б, които постоянно поддържат контакт с Регионалното ръководство чак до смъртта на водача.

Следвоенните години са напрегнати за семейството на Бандера. Съветските спецслужби преследват не само водача на националното движение, а и децата му. До 1948 година, семейството шест пъти сменя местожителството си: Берлин, Инсбрук, Зеефелд, Мюнхен, Хилдесхайм, Щарнберг. В края на краищата заради необходимостта да даде на дъщеря си добро образование, семейството през 1954 година окончателно се преселва в Мюнхен.

На 15 октомври 1959 година до входа на дома му на Крайтмайрщрасе 7 (Kreittmayrstraße), в Мюнхен в 13:05 намират още живия Степан Бандера. Медицинската експертиза установява, че причината за смъртта е отрова – калиев цианид, изстрелян в лицето на героя чрез специален пистолет. Две години по-късно, на 17 ноември 1961 година, германският съд обявява, че убиецът на Степан Бандера е Богдан Сташински по заповед на председателя на КГБ СССР Александър Шелепин и ръководителя на СССР и първи секретар на ЦК на КПССНикита Хрушчов.

Степан Бандера е погребан на Мюнхенското гробище Валдфридхоф на 20 октомври 1959 година.

Степан Бандера е сред символите на украинското национално-освободително движение. На 20 декември 2010 година Президентът на УкрайнаВиктор Юшченко присвоява посмъртно на Степан Бандера званието «Герой на Украйна» за «несъкрушимост на духа в отстояването на националната идея, за проявените героизъм и саможертва в борбата за независима украинска държава», и го награждава с ордена на Държавата (посмъртно). Наградата получава внукът на Бандера, който също се казва Степан Бандера.

[iv] „Ху́нта (исп.junta — собрание) — группа военных, пришедшая к власти насильственным путём в результате переворота, и, как правило, осуществляющая диктаторское правление методами террора. В испаноязычных странах так называют объединения и госорганы.“

„…В современном русском языке (как и в ряде других языков мира) слово «хунта» используется в основном для обозначения военной диктатуры, установившейся в результате государственного переворота, причём не обязательно в испаноязычной стране — греческая военная хунта («чёрные полковники») или хунта Мьянмы (https://ru.wikipedia.org).“

 

Д-р Иван Симеонов е роден през 1950 г. Живее в град Пазарджик. Завършил е българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Преподавал е в Педагогическия колеж – Пазарджик и в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, Република Молдова. Научните му интереси са насочени към теория и история на литературата и към лингвокултурологията. Четвърта учебна година преподава български език, литература, история и култура на България и лингвокултурология в Запорожкия национален университет, Украйна, като лектор, командирован от МОН. Автор е на 15 книги (монографии, учебници и сборници) и на повече от 150 научни студии и статии. Носител на Почетното отличие „Неофит Рилски“ на МОН (2010).

Pin It

Прочетете още...

В Атина

Джеймс Мийк 29 Ное, 2011 Hits: 14623
Онези източногерманци, които все още…