Дискусии

22 Март, 2017 385

За моя любим Фатерланд

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Златко Енев
И така, ще ми се да ви припомня една интересна и…

Изкуство

20 Март, 2017 1481 2

Истанбул 2016

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Мустафа Мустафов
Силно впечатляващ поглед към съседната ни метрополия,…
  • 17 Мар, 2017 561 1

    Изкуството на развалата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Джейкъб Микановски
    В какво се състои привлекателността на руините? Не мисля, че днешното очарование от местата на…
  • 11 Мар, 2017 3049 1

    Eротичната фотография на Нели Гаврилова

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Светлозар Василев
    Събитието „16:26:36“ e седемнадесетата самостоятелна изложба на Нели Гаврилова. Тя е една от…
  • 29 Ное, 2016 1899

    За духа и поезията на Весела Василева

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
    Едно име в литературната ни история, днес познато основно на ценители, продължава да свети, подобно…
  • 26 Ное, 2016 1363

    Неда Антонова: Думите са бижута за масово поразяване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    Неда Антонова е автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели.…
  • 01 Ное, 2016 1509

    Защо, наистина?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Защо, наистина? „Менят се времената“ е обяснението на Левчев, допълнено със задоволство от тази…
  • 2016 11 Dilan Ginsberg
    01 Ное, 2016 1659 2

    Защо Дилън?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Владимир Левчев
    В дома му в Ню Йорк, през декември 1994, на моя въпрос дали поезията не се превръща все повече в…
  • 07 Окт, 2016 1910

    Свръхземната същност на живота

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Боян Пенев (подбрал: Асен Валентинов)
    Общ недостатък на най-младите ни лирици, „модернисти“ е, че зле са разбрали своите учители, за…
  • 07 Окт, 2016 2457 6

    Димчо Дебелянов и доброволчеството

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Славимир Генчев
    Преди няколко години акад. Иван Радев от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“…
  • 24 Сеп, 2016 3795 7

    Литературни страсти à la Bulgarie

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Кратката компилация от мнения, обменени във Фейсбук по въпроси, свързани с болежките на днешната…
  • 2016 09 Stanislav Lem
    16 Сеп, 2016 2642 2

    Светът на ръба

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Станислав Лем
    В Русия ставах все по-известен, а на тема „Соларис“ беше откачил не само Тарковски, за чийто филм с…

Изгледи

21 Март, 2017 469

Обратният домино-ефект в Европа

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Пиерпаоло Барбиери
След унизителното поражение на Франция във войната срещу…

Драскулки

2017 03 Or woz
25 Март, 2017 80

Оръжие на възмездието

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Виктор Пелевин
Към края на втората световна война, когато дори ония…
  • 18 Мар, 2017 1433

    Изкуството на неуспеха

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Човешките същества се объркват, когато са под напрежение. Пилоти катастрофират, гмуркачи се давят.…
  • 04 Мар, 2017 1034

    Размисли за Ганди

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джордж Оруел
    Светците винаги трябва да бъдат смятани за виновни, докато не докажат своята невинност, но…
  • 07 Фев, 2017 1258 3

    Давид и Голиат

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    „Давид и Голиат“ описва какво се случва, когато обикновени хора се изправят срещу великани. А под…
  • 19 Ян, 2017 1183 1

    Четвъртък сутрин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Иван Димитров
    Настоящият текст е откъс от „Софийски дует“ – втори роман на българския автор Иван Димитров,…
  • 02 Ян, 2017 1493

    Истински цветове

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Когато през 1956 г. започва кампанията „Тя прави ли го, или не?“, повечето реклами, насочени…
  • 29 Дек, 2016 8875 2

    История с торта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    Тази история се случи в новогодишната нощ на последната ми зима в България. С жена ми и…
  • 2017 01 KourosNaucratis
    28 Дек, 2016 4936

    Статуята, която не изглеждала както трябва

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    През септември 1983 г. един търговец на произведения на изкуството на име Джанфранко Бекина се…
  • 28 Дек, 2016 3851

    Разсейки

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    Благодаря ти, Господи, че му изпрати тази болест! Баща ми изкара само един курс химиотерапия и…
  • 22 Дек, 2016 1308

    Нино и Финч

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вергил Немчев
    Мъжът зад витрината помаха за сбогом, излезе и пресече към кафенето отсреща. Върна се с кафе и…
  • 02 Ное, 2016 1905 3

    Имало едно време едно невидимо вълшебство

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Мълча и си трайкам като нарицателния заек в голо поле, откъде ще ме удари някой зъл куршум, все…

Видрица

29 Декември, 2016 2129

Най-четените текстове за 2016

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте…
  • 26 Ное, 2016 1345 1

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 1196

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 2152

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 2316

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 3486 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 3483

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 6186 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 3931

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 4795 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…
  • 25 Фев, 2015 4432

    Слизате ли на следващата?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

„Соус, повече соус!…“

Ярослав Хашек

Приказки за закуска (Закуската си изяж сам…)

1. ЗАЩО МАКАРОНИТЕ ИМАТ ДУПКА

„Приказки за злояди деца“ не са приказки за злояди деца. Те са приказки за разяждане, които се разказват или четат на злояди деца. Напълно безвредни и за останалите, могат спокойно да бъдат използвани и от родители. Както от любопитство какво мисли по въпроса едно бившо дете, така и докато чакат злоядите да се нахранят. Апетитът идва с четенето! Само авторът на тази книга никога не го е губил. Напротив, когато беше малък, съседите го наемаха да разяжда децата им. Някои от тях днес са влиятелни хора.

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 1

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 2

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 3

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 4

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 5

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 6

Някога макароните ги правели по-дълги. Продавали ги сварени и на кълбо, като прежда, или просто на метър. Чак после се сетили да ги подрязват и сушат, а дотогава човек можел да си ги навие на някоя клечка или ако го мързи, да си ги влачи от пазара до вкъщи. По дължината на макарона се съдело за имотното състояние на купувача. Разправят, че по-богатите граждани в Италия, където за пръв път се появили (донесъл ги, наред с други неша, Марко Поло от Китай), си имали специални слуги със звънчета, които да вървят отстрани и да не позволяват на минувачите да настъпват тестените изделия. Най-състоятелните купували с метри, по-бедните – по няколко крачки, а градските управници – дожите – обезателно по цял километър!

Ето кое се казвало макарон! Дори има една такава картина, която се пази в Музея на хранителните изкуства във Венеция: „Дожи купуват макарони“. На преден план се виждат четири пищни гондоли, между тях, като трамвайна жица, опънат съблазнителен макарон. Гражданите на най-красивия град в света приветствуват от Канале Гранде процесията, по макарона като ноти са накацали ластовички, а от Моста на въздишките, който води от съда към сградата на затвора, надничат тъжните лица на четирима осъдени.

За какво са осъдени тези хора и как надничат от един мост без прозорци, не се разбира, но от израза на лицата им едно е ясно: те никога повече няма да вкусят макарон по-дълъг от половин сантиметър. В затворите в Италия ги нарязвали макароните съвсем ситно като предохранителна мярка срещу бягства с навързани тестени изделия и тъй като още нямали дупка, така се появил кускусът: малки, кръгли парченца тесто.

Дебелината им била различна в различните градове-държавици на Италия. Общо взето на север те (както и хората) били по-дебели от тези на юг. Малко по-тънки били спагетите, а най-тънко – фидето. Производителите на макарони завиждали на производителите на фиде и спагети, защото за макароните отивало много повече тесто и яйца, тежали двойно и тройно, а се продавали все още на метър; благородниците държали на традициите и не искали да се лишат от красивите шествия с макарони. Всичко това водело до непрекъснати разправии за цените и нерядко избухвали истински макаронени войни между градовете. Едва когато Италия се обединила, един майстор на цигулки от Болцано се престрашил и предложил начин хем да се запази размерът им, хем да станат по-леки. Той изнамерил машина за правене на макарони с дупка въз основа на проект за пожарникарски маркуч на великия Леонардо и машина за изтегляне на струни за контрабас. (Колко ли още гениални Леонардови изобретения чакат някой да ги открие!)

Малкото преустройство на макарона, което направил майсторът на цигулки, успокоило обществеността. Всички били доволни от хитроумното нововъведение: аристократите продължили известно време да се мерят по дължината на макароните, а готвачите да ги търсят, защото с дупка увирали по-бързо. Най-радостни били децата: пробитите макарони се оказали чудесно забавление! Сварени и поднесени в чиния, те свирели, ако ги смучеш. Вечерите в италианските семейства заприличали на концерти. Представете си как звучи един такъв оркестър от десет деца, които лапат в надпревара. Славата на полуострова в областта на музиката била отдавна призната, но сега станала почти безгранична. Защото кой музикант, колкото и да е гладен, може да си изяде тромпета, да речем, или пък флейтата? А свирачите на макарони могат. След представлението им остават само дупките, но дори да ги разпилеят по невнимание, няма случай някой да е паднал в тях. Както се казва, дори нищото може да послужи за нещо, стига да се сетиш как!

 

 

Красимир Дамянов
Красимир Дамянов е роден на 25 март 1948 година в София. Първата си книга – сборника разкази „Защо няма бог“ – публикува през 1981 г. Работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга „Дяволски нокът“ (1985) става член на Съюза на българските писатели. От 1990 живее и пише в Барселона, собственик и уредник на културната асоциация Артхостал. (www.arthostal.com). „Дневникът на една пеперуда“, 2008, е първата му публикувана книга след двадесетгодишно мълчание. През 2013 излезе и продължението на „ Дневника на една пеперуда“, „Студентът по хармония“, посветена на дружбата и литературното си приятелство с вече покойния голям български писател Виктор Пасков.
Други статии от този автор
Посетители: 155

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Златко писа Още
    Ето и обещания сборник...... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Сърдечно благодаря!... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Хубаво, че го захванахме... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    За сетен път се... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    И накрая - вече да не се...
    преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Още един труд с изобилни... преди 3 дни
  • Евдокия Борисова писа Още
    Всъщност... грешката е... преди 4 дни
  • 007 писа Още
    Только пепел знает, что... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Боже, колко съм изветрял!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Станко писа:
    Ако са само лъжи New York Times...
    преди 1 седмица
  • Силви Гаврилов писа Още
    Препоръчвам Пътуване... преди 1 седмица
  • Станко писа Още
    Ако са само лъжи New York Times... преди 1 седмица
  • Bisser Stoyanov писа Още
    Визуализирането на... преди 1 седмица
  • Bisser Stoyanov писа Още
    Прекрасно и живо есе на... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    РТ е пропагандното... преди 1 седмица
  • 007 писа Още
    Мисля, че май "скроиха... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Национализмът само ... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Съгласих се - трябва да... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Към Калоян Михайлов: не... преди 1 седмица
  • Zlatko писа Още
    Аз благодаря. Човек се... преди 1 седмица
  • коректор писа Още
    Клуж-Напока (не "Клюй"),... преди 1 седмица
  • нубиец писа Още
    Традицията в с.... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Добре де, добре, разсмя... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Горките американци... Още... преди 2 седмици
  • бай Трендафил беленец писа Още
    Ама той не се е давел.... преди 2 седмици