Дискусии

12 Април, 2018 1205 6

Службата е била великодушна

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Илия Троянов
По каква точно причина фалшификаторите от редиците на…

Изкуство

09 Април, 2018 275

Поетът с две родини

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
Излезе от печат юбилейната стихосбирка „Дръвче“ на Румен…
  • 27 Мар, 2018 573 5

    Многото епохи на Ал Пачино

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Симс
    При всичките възходи и падения в ролите си, Пачино успява да поддържа невероятно себеусещане – нещо…
  • 12 Мар, 2018 900 1

    Изчезващата традиционна култура на словенските пастири

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Йост Франко
    В продължение на около петстотин години в областта „Вèлика планѝна“ в Словения е съществувала…
  • 09 Мар, 2018 1277 1

    „Смъртта на Сталин“ убедително представя ужасяващата…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Маша Гисън
    Джон Чейн и Уилям Стоукс са лекари от деветнадесети век, които са описали един вид мъчително,…
  • 28 Фев, 2018 2763 3

    Най-еротичната година в живота на Пикасо

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Лара Марлоу
    Към 1932 Пабло Пикàсо е вече най-известният художник на света. На 50 години е, живее в луксозен…
  • 16 Фев, 2018 1381 2

    Красотата убива

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Румен Леонидов
    Унищожение. Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране…
  • 04 Ян, 2018 2410 4

    Падингтън, Коледа и Брекзит – или за сериозните политически…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
    – Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. – Не ставай смешен,…
  • 25 Дек, 2017 1641

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 3038 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…
  • 17 Ное, 2017 1980 1

    В режим на оцеляване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Пълно признание: Ако някой намери нещо субективно в това ревю (особено такова, което няма да се…
  • 11 Ное, 2017 3517 8

    „Възвишение“ за българския зрител

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Калоян Гуглев
    Когато влизах в киносалона, носех със себе си едно монолитно предубеждение. Очаквах нещо хубаво…

Изгледи

18 Април, 2018 249 1

Правни аспекти на държавната…

Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Здравка Кръстева
Стремежът към справедлива оценка на действията на…

Драскулки

16 Април, 2018 268

Април на село

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
Голямата крайселска ливада е изпъстрена с шарките на…
  • 16 Апр, 2018 181

    Пеперудата на Роршах

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Яна Букова
    Любимите съждения на Георгиев не са относно времето, но удоволствието от оприличенията е…
  • 11 Апр, 2018 489

    След любовта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Момо Капор
    Това ли е всичко, което остава след любовта? И какво изобщо остава след нея? Телефонен номер, който…
  • 28 Фев, 2018 1247

    Пастирката или мъртвешкият шум

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Тази история ме копаеше отдавна. Все си мислех, че ще я забравя, но когато ставаше дума за стада,…
  • 03 Фев, 2018 1635

    Втора хирургия

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Да срещнеш стар познат преди Нова година, с пари в джоба и цял следобед пред теб, какво по-приятно…
  • 29 Ян, 2018 2257 3

    Тайната вечеря

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Необикновено скрежна е ранната миланска утрин на 18 януари. Минавам предългото разстояние от…
  • 22 Ян, 2018 2229 2

    Ескимоско иглу на припек

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Марин Дамянов
    Всичко започна, когато преди четири месеца на майка ми ѝ откраднаха един цял тир с дамски обувки.…
  • 18 Ян, 2018 1765

    Циганската лъжица

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    След като дълго се колебах в коя най-сигурна банка да си внеса парите, избрах Банесто. Банката…
  • 10 Ян, 2018 1720

    Дзен или на лов за азиатски тигри

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Заминах за Бангкок на двайсет и пети октомври хиляда деветстотин деветдесет и трета година. Една от…
  • 03 Ян, 2018 1759 1

    Предчувствие за септември

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Говорел за необикновените неща с обикновени думи, гласът му бил възглух, ала нищо особено, пък и…
  • 27 Дек, 2017 2142 3

    Силиконовата долина

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Първата нощ си избрах един як негър от Южна Африка, който, за да се стопли, подскачаше с боксови…

Видрица

02 Март, 2018 1067 2

Татуировката – изкуство или кич?

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от…
  • 14 Дек, 2017 2145

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 3229 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 5616

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 4967 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 4114

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 5289

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 5076

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 8364 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 6225

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 9846 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

„Соус, повече соус!…“

Ярослав Хашек

Приказки за закуска (Закуската си изяж сам…)

1. ЗАЩО МАКАРОНИТЕ ИМАТ ДУПКА

„Приказки за злояди деца“ не са приказки за злояди деца. Те са приказки за разяждане, които се разказват или четат на злояди деца. Напълно безвредни и за останалите, могат спокойно да бъдат използвани и от родители. Както от любопитство какво мисли по въпроса едно бившо дете, така и докато чакат злоядите да се нахранят. Апетитът идва с четенето! Само авторът на тази книга никога не го е губил. Напротив, когато беше малък, съседите го наемаха да разяжда децата им. Някои от тях днес са влиятелни хора.

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 1

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 2

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 3

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 4

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 5

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 6

Някога макароните ги правели по-дълги. Продавали ги сварени и на кълбо, като прежда, или просто на метър. Чак после се сетили да ги подрязват и сушат, а дотогава човек можел да си ги навие на някоя клечка или ако го мързи, да си ги влачи от пазара до вкъщи. По дължината на макарона се съдело за имотното състояние на купувача. Разправят, че по-богатите граждани в Италия, където за пръв път се появили (донесъл ги, наред с други неша, Марко Поло от Китай), си имали специални слуги със звънчета, които да вървят отстрани и да не позволяват на минувачите да настъпват тестените изделия. Най-състоятелните купували с метри, по-бедните – по няколко крачки, а градските управници – дожите – обезателно по цял километър!

Ето кое се казвало макарон! Дори има една такава картина, която се пази в Музея на хранителните изкуства във Венеция: „Дожи купуват макарони“. На преден план се виждат четири пищни гондоли, между тях, като трамвайна жица, опънат съблазнителен макарон. Гражданите на най-красивия град в света приветствуват от Канале Гранде процесията, по макарона като ноти са накацали ластовички, а от Моста на въздишките, който води от съда към сградата на затвора, надничат тъжните лица на четирима осъдени.

За какво са осъдени тези хора и как надничат от един мост без прозорци, не се разбира, но от израза на лицата им едно е ясно: те никога повече няма да вкусят макарон по-дълъг от половин сантиметър. В затворите в Италия ги нарязвали макароните съвсем ситно като предохранителна мярка срещу бягства с навързани тестени изделия и тъй като още нямали дупка, така се появил кускусът: малки, кръгли парченца тесто.

Дебелината им била различна в различните градове-държавици на Италия. Общо взето на север те (както и хората) били по-дебели от тези на юг. Малко по-тънки били спагетите, а най-тънко – фидето. Производителите на макарони завиждали на производителите на фиде и спагети, защото за макароните отивало много повече тесто и яйца, тежали двойно и тройно, а се продавали все още на метър; благородниците държали на традициите и не искали да се лишат от красивите шествия с макарони. Всичко това водело до непрекъснати разправии за цените и нерядко избухвали истински макаронени войни между градовете. Едва когато Италия се обединила, един майстор на цигулки от Болцано се престрашил и предложил начин хем да се запази размерът им, хем да станат по-леки. Той изнамерил машина за правене на макарони с дупка въз основа на проект за пожарникарски маркуч на великия Леонардо и машина за изтегляне на струни за контрабас. (Колко ли още гениални Леонардови изобретения чакат някой да ги открие!)

Малкото преустройство на макарона, което направил майсторът на цигулки, успокоило обществеността. Всички били доволни от хитроумното нововъведение: аристократите продължили известно време да се мерят по дължината на макароните, а готвачите да ги търсят, защото с дупка увирали по-бързо. Най-радостни били децата: пробитите макарони се оказали чудесно забавление! Сварени и поднесени в чиния, те свирели, ако ги смучеш. Вечерите в италианските семейства заприличали на концерти. Представете си как звучи един такъв оркестър от десет деца, които лапат в надпревара. Славата на полуострова в областта на музиката била отдавна призната, но сега станала почти безгранична. Защото кой музикант, колкото и да е гладен, може да си изяде тромпета, да речем, или пък флейтата? А свирачите на макарони могат. След представлението им остават само дупките, но дори да ги разпилеят по невнимание, няма случай някой да е паднал в тях. Както се казва, дори нищото може да послужи за нещо, стига да се сетиш как!

 

 

Красимир Дамянов
Красимир Дамянов е роден на 25 март 1948 година в София. Първата си книга – сборника разкази „Защо няма бог“ – публикува през 1981 г. Работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга „Дяволски нокът“ (1985) става член на Съюза на българските писатели. От 1990 живее и пише в Барселона, собственик и уредник на културната асоциация Артхостал. (www.arthostal.com). „Дневникът на една пеперуда“, 2008, е първата му публикувана книга след двадесетгодишно мълчание. През 2013 излезе и продължението на „ Дневника на една пеперуда“, „Студентът по хармония“, посветена на дружбата и литературното си приятелство с вече покойния голям български писател Виктор Пасков.
Други статии от този автор
Посетители: 132

Последните най...


support

Коментари

  • Златко писа Още
    Искрено се надявам... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    Моля обърнете... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    ...ползвам клавиатура... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    ...Ми аз ще ги кажа... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Интересно какво си е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Струва ми се, че е... преди 3 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    "Но то е било... преди 4 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    "Не съдете за да не... преди 4 дни
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Почти във всеки... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Виж, Анатоли, в хода на... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Гърдев, разбира се, НЕ... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Струва ми се, че... преди 4 дни
  • Анатоли Кирилов писа Още
    "Забележките" на... преди 4 дни
  • Румен Петров писа Още
    Аз се опитвам да кажа,... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Анализа на Траянов е... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Самият аз започвам да... преди 6 дни
  • Valpet писа Още
    Може би все пак има... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Вижте, хора,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още

    Не ми се ще да... преди 1 седмица
  • Атанасов писа Още
    Една дълга подобна... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Срамното в цялата... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Говорих за този текст... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Охо! Май че направих... преди 2 седмици
  • Martin Zaimov писа Още
    Отговор на китайската... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Да, изключително... преди 2 седмици