Дискусии

20 Септември, 2017 388

Как „белите хора“ са изобретени от един…

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Ед Саймън
Расата може и да не е нещо реално, но расизмът със…

Изкуство

21 Септември, 2017 1112

Орхан Памук: Понякога, да преподаваш…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Орхан Памук
Но колко силен акцент би трябвало да поставям върху…
  • 13 Сеп, 2017 553

    Пръстът на Сталин

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джейкъб Микановски
    Алегориите правят нещата плоски. Освен това те ласкаят, което, мисля, е и ключът към тяхната…
  • 02 Сеп, 2017 555

    Писането като терапия (Интервю с Данило Киш)

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Данило Киш
    Според мен прозата винаги се приближава до философията, когато няма друг изход – романът сам по…
  • 04 Авг, 2017 1300

    Вапцаров и македонизмът

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Тони Николов
    Българо-македонският прочит на „общата история“ все трябваше да започне някой ден. Което не се…
  • 26 Юли, 2017 1153

    Триковете на диктатурата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Исмаил Кадаре
    Въпросът какво трябва да бъде отношението на литературата към един тираничен режим е сложен.…
  • 20 Мар, 2017 3646 2

    Истанбул 2016

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Мустафа Мустафов
    Силно впечатляващ поглед към съседната ни метрополия, направен с много любов, но и с критично око.…
  • 17 Мар, 2017 2539 1

    Изкуството на развалата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Джейкъб Микановски
    В какво се състои привлекателността на руините? Не мисля, че днешното очарование от местата на…
  • 11 Мар, 2017 5243 1

    Eротичната фотография на Нели Гаврилова

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Светлозар Василев
    Събитието „16:26:36“ e седемнадесетата самостоятелна изложба на Нели Гаврилова. Тя е една от…
  • 29 Ное, 2016 3185

    За духа и поезията на Весела Василева

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
    Едно име в литературната ни история, днес познато основно на ценители, продължава да свети, подобно…
  • 26 Ное, 2016 2518

    Неда Антонова: Думите са бижута за масово поразяване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    Неда Антонова е автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели.…
  • 01 Ное, 2016 2683

    Защо, наистина?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Защо, наистина? „Менят се времената“ е обяснението на Левчев, допълнено със задоволство от тази…

Изгледи

15 Септември, 2017 659

Убийците са наши хора

Отдел: Изгледи - България Автор(и): Иван Димитров
В последните дни две убийства на жени потресоха българското…

Драскулки

23 Септември, 2017 51

Любовта е топла супа

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Иван Димитров
Денят на любовта е, а какво виждаш? Любовта става все…
  • 15 Сеп, 2017 467

    За надеждата

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Чеслав Милош
    Намираме се на пътя на унификацията на нашата планета. Засега въпросната унификация става за сметка…
  • 10 Сеп, 2017 989 2

    Най-нетолерантните побеждават. Диктатът на малцинството

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Насим Талеб
    Има един пример, който по мое мнение най-добре илюстрира принципа на работа на сложните системи.…
  • 04 Сеп, 2017 573

    Римски истории през август – част 2

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Време е да видим Вила Боргезе, вече четвърти ден сме тук. Ако Рим е бялата ми мечта, Боргезе е…
  • 02 Сеп, 2017 515 2

    Човек в бялото поле

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    В автобуса е топло и уютно. Навън прехвърчат снежинки. За да снимам в тази белота, трябва да отворя…
  • 29 Авг, 2017 1083 3

    Римски истории през август – част 1

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    „Трябва да сте съвсем откачили, за да тръгнете през август към Рим“, отсича Деска, братовчедка ми,…
  • 21 Юли, 2017 1638 4

    Кратка изповед, породена от спазъм

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Ницше беше го формулирал така: Болката винаги пита за причината, докато удоволствието е склонно да…
  • 19 Юли, 2017 1038

    Анонимно

    Отдел: Драскулки - Поезия Автор(и): Super User
    Пихме тъмното вино пелиново,пяхме горчиви и мръсни песни,в младата есен, разливо-застинала,с ръце…
  • 29 Юни, 2017 1081

    Вторник срещу сряда (и през август)

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вергил Немчев
    01:35. Махленските кучета млъкват. Стихва тропането на платнища, секва кукерският звекот на ръждиви…
  • 24 Юни, 2017 1555 2

    Птицо проклета

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Знаеше, че трябва да приготви нещо. Нещо важно, ако и неясно. Реши да използва малък трик, затвори…
  • 26 Май, 2017 1992 2

    10 неща, които щях да правя, ако бях жена

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Стефан Икога
    Ще нося пола. Дълга до земята, широка като лъка. Ще гледам денят да е летен, за да може вятърът…

Видрица

26 Април, 2017 1440 1

Ваканция в Иран

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си…
  • 29 Дек, 2016 3660

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 2816 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 2394

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 3494

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 3522

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 4892 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 4650

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 7799 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 5191

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 6044 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

„Соус, повече соус!…“

Ярослав Хашек

Приказки за закуска (Закуската си изяж сам…)

1. ЗАЩО МАКАРОНИТЕ ИМАТ ДУПКА

„Приказки за злояди деца“ не са приказки за злояди деца. Те са приказки за разяждане, които се разказват или четат на злояди деца. Напълно безвредни и за останалите, могат спокойно да бъдат използвани и от родители. Както от любопитство какво мисли по въпроса едно бившо дете, така и докато чакат злоядите да се нахранят. Апетитът идва с четенето! Само авторът на тази книга никога не го е губил. Напротив, когато беше малък, съседите го наемаха да разяжда децата им. Някои от тях днес са влиятелни хора.

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 1

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 2

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 3

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 4

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 5

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 6

Някога макароните ги правели по-дълги. Продавали ги сварени и на кълбо, като прежда, или просто на метър. Чак после се сетили да ги подрязват и сушат, а дотогава човек можел да си ги навие на някоя клечка или ако го мързи, да си ги влачи от пазара до вкъщи. По дължината на макарона се съдело за имотното състояние на купувача. Разправят, че по-богатите граждани в Италия, където за пръв път се появили (донесъл ги, наред с други неша, Марко Поло от Китай), си имали специални слуги със звънчета, които да вървят отстрани и да не позволяват на минувачите да настъпват тестените изделия. Най-състоятелните купували с метри, по-бедните – по няколко крачки, а градските управници – дожите – обезателно по цял километър!

Ето кое се казвало макарон! Дори има една такава картина, която се пази в Музея на хранителните изкуства във Венеция: „Дожи купуват макарони“. На преден план се виждат четири пищни гондоли, между тях, като трамвайна жица, опънат съблазнителен макарон. Гражданите на най-красивия град в света приветствуват от Канале Гранде процесията, по макарона като ноти са накацали ластовички, а от Моста на въздишките, който води от съда към сградата на затвора, надничат тъжните лица на четирима осъдени.

За какво са осъдени тези хора и как надничат от един мост без прозорци, не се разбира, но от израза на лицата им едно е ясно: те никога повече няма да вкусят макарон по-дълъг от половин сантиметър. В затворите в Италия ги нарязвали макароните съвсем ситно като предохранителна мярка срещу бягства с навързани тестени изделия и тъй като още нямали дупка, така се появил кускусът: малки, кръгли парченца тесто.

Дебелината им била различна в различните градове-държавици на Италия. Общо взето на север те (както и хората) били по-дебели от тези на юг. Малко по-тънки били спагетите, а най-тънко – фидето. Производителите на макарони завиждали на производителите на фиде и спагети, защото за макароните отивало много повече тесто и яйца, тежали двойно и тройно, а се продавали все още на метър; благородниците държали на традициите и не искали да се лишат от красивите шествия с макарони. Всичко това водело до непрекъснати разправии за цените и нерядко избухвали истински макаронени войни между градовете. Едва когато Италия се обединила, един майстор на цигулки от Болцано се престрашил и предложил начин хем да се запази размерът им, хем да станат по-леки. Той изнамерил машина за правене на макарони с дупка въз основа на проект за пожарникарски маркуч на великия Леонардо и машина за изтегляне на струни за контрабас. (Колко ли още гениални Леонардови изобретения чакат някой да ги открие!)

Малкото преустройство на макарона, което направил майсторът на цигулки, успокоило обществеността. Всички били доволни от хитроумното нововъведение: аристократите продължили известно време да се мерят по дължината на макароните, а готвачите да ги търсят, защото с дупка увирали по-бързо. Най-радостни били децата: пробитите макарони се оказали чудесно забавление! Сварени и поднесени в чиния, те свирели, ако ги смучеш. Вечерите в италианските семейства заприличали на концерти. Представете си как звучи един такъв оркестър от десет деца, които лапат в надпревара. Славата на полуострова в областта на музиката била отдавна призната, но сега станала почти безгранична. Защото кой музикант, колкото и да е гладен, може да си изяде тромпета, да речем, или пък флейтата? А свирачите на макарони могат. След представлението им остават само дупките, но дори да ги разпилеят по невнимание, няма случай някой да е паднал в тях. Както се казва, дори нищото може да послужи за нещо, стига да се сетиш как!

 

 

Красимир Дамянов
Красимир Дамянов е роден на 25 март 1948 година в София. Първата си книга – сборника разкази „Защо няма бог“ – публикува през 1981 г. Работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга „Дяволски нокът“ (1985) става член на Съюза на българските писатели. От 1990 живее и пише в Барселона, собственик и уредник на културната асоциация Артхостал. (www.arthostal.com). „Дневникът на една пеперуда“, 2008, е първата му публикувана книга след двадесетгодишно мълчание. През 2013 излезе и продължението на „ Дневника на една пеперуда“, „Студентът по хармония“, посветена на дружбата и литературното си приятелство с вече покойния голям български писател Виктор Пасков.
Други статии от този автор
Посетители: 151

Последните най...


support

Коментари

  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 3 часа
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 5 часа
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 4 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Впечатляващото заглавие... преди 3 седмици