Интернет-търсачките чрез живи хора – ренру сусуо инкинг – се превръщат в китайски феномен: те са форма на онлайн справедливост чрез гражданска бдителност…
Бившият швейцарски рай е станал доста грозен, докато ксенофобски настроени политици провеждат кампании за затваряне на вратите пред чужденците (с изключение на свръхбогатите).
Макар и член на ЕС, като гражданско общество Румъния все още не е преодоляла последствията от комунизма. Йон Виану, психиатър и писател, вижда причините за това и в революцията от 1989, за която никой не знае до каква степен е била инсценирана от номенклатурата.
Родният град на Кафка има много неща за криене. Архитектурният дълг на чешката столица към Велика Германия, нейното авторитарно минало и история на антисемитизъм; дори и увлечението на нейния най-известен син по порнографията – всички тези нежелани истини са лоши за бизнеса.
Испания гони африканци от плантациите, Сингапур изпраща обратно работници от Бангладеш, Чехия плаща на виетнамци, за да напуснат страната. Изведнъж в кризата милиони хора се завръщат обратно в бедността: глобализацията крачи назад.
Проблемът е в това, което пръв е забелязал Адам Михник: антикомунистите приличат на комунистите и то дотам, че различаването им става загадка. Трябва да бъдат изоставени, това е препоръката, ако позволите.
Промените на нашия медиен свят са фундаментални – също като мисловната промяна от диска към кълбото. И въпреки това пред обществеността се действа така, сякаш все още имаме избора да запазим досегашната организация на медийната си публичност ...
Падането на комунизма през 1989 беше огромно освобождение за гражданите на Източния блок. Но защо сега милиони от тях се гневят на управляващите елити, които ги направиха по-свободни, по-богати – и граждани на ЕС?
От падането на стената до присъединяването към ЕС, България и Румъния са страните, чийто преход несъмнено е най-неуспешен. И причината не е в корупцията.
В ранните ми спомени от демокрацията има един интересен момент, в който баща ми прави скандал на майка ми, защото е научил, че тя отново е дала помощ от 600 лв. за вестник „Век 21“.
Стената, която разделяше Берлин на източен и западен, Европа на тоталитарна и демократична, а света - на Спутник и Аполо, падна през 1989 г. и вятърът на промяната задуха в двете посоки.
Знам, че на всички им е писнало от тягостни истории за деца и приюти. Но тази тук е по-различна, може би защото съдържа поне малко оптимизъм. Или поне така ми се струва, гледайки Светия Човек, на когото се дължи всичко в тази история.
Нека си припомним, да запалим по някоя и друга свещ и да благодарим за късмета, който имахме. Може би историята ще покаже, че сме преживели най-великото събитие в цялата история на Европа.
Първото градско столетие в историята на човечеството вече е започнало. Макар че има само неясни данни, днес се смята за сигурно, че през 2007 година за пръв път повече хора са живеели в градове, отколкото на село.
Бъдещето на жените е в ръцете на момиченцата. А ние искаме да знаем какво мислят те и затова поразпитахме Алиса Гюзелева за някои важни работи. Тя е на 8 години и си има нейните огледални светове и страни на чудесата.
В най-скоро време на пазара ще започнат да се предлагат множество различни лекарства, предназначени да подобрят неща като паметта или доверието ни в околните …
Подхващам пак мисълта си, че резултатите от последните избори са симптом за нещо ново в българското общество. А именно, за някакво гражданско настроение, макар и все още начеващо, несигурно.
Стотици хиляди се заселиха през последните години в Европа – като евтини работници или дребни търговци. Междувременно идват и тежки инвеститори. Понякога те спасяват стари индустрии, друг път пробуждат гнева на местните жители.
Далечните, бунтовнически провинции Тибет и Синцзян са най-бедните в Китай, но те притежават огромни природни богатства. Пекин използва всякакви средства, за да ги подчини на волята си.
Кабул: един работещ град е мултимедиален проект на Дейвид Гил, Майлс Амур и Оливър Енгелхард, в който се документира животът на хората от Кабул по техните работни места.
Следвоенна Европа беше изградена върху нетърпимост към нетърпимостта и омаловажаване на националните традиции – една умонагласа, възхвалявана като анти-расизъм и осмивана като политическа коректност.
Блогърите променят класическата журналистика, според авторите на този материал. Става дума дори за борба на културите, при която под въпрос се намира господството над общественото мнение от бъдещето.
По традиция мястото на преводача в литературната йерархия е било винаги встрани, а преводачите – често неизвестни, имената им изпускани или ограничавани до инициалите им, или заместени с техни псевдоними ...
Пазарните принципи на работа при износа на проститутки, малките „семейни фирми“, „приятелските мрежи“ и останалите описани по-горе форми, свързани с предприемачество на дребно при проституцията, не предполагат организираната престъпност да отсъства при тези услуги.
За разлика от проституцията в страната износът на проститутки като международен проблем е бил обект на изследване и разглеждан в докладите на много международни организации и правителства ...
В България темата за проституцията през последните 5–6 години се превърна в предмет на засилени дискусии и все повече си осъзнава като реален проблем ...
„В дигиталната
област вие можете да се опитвате да държите Безплатното под контрол“, пише Крис
Андерсън, „но по някое време силата на икономическата гравитация ще надделее.“
Славенка Дракулич се пита защо не е посетила Белград нито веднъж в продължение на седемнадесет години. Тя разбира, че скритите причини за това са свързани с Югославските войни. И все пак се чуди от какво ли може да се страхува днес.
Интервю с иранския кинорежисьор Мохсен Макмалбаф. Той е наблюдавал внимателно събитията в Техеран и се чувства тясно свързан с демонстрантите. Макмалбаф поддържа опозицията около Мир Хосейн Мусави.
Комерсиалните тестове на генетичното родословие имат значителни научни ограничения, но са нещо напълно сериозно за множество хора, които се подлагат на тях.
Кое точно съставлява родината? Още от
детството тя ни се налива в главите като образ и собственост – най-често
неразделно свързана с една държава, с която можем да се гордеем. Но дали
родината наистина трябва да бъде дефинирана чрез националното? Дали не са
налице много други базисни структури, които човек може да възприема като
родина?
Горещо време е: време за олимпиади (ако успееш да се представиш
отлично, влизаш в университет!), време за предварителни изпити в
университетите, време за зрелостни изпити. Всичко това за един – два месеца. И
се учудваш, и сърцето ти се радва ...
Културата ни е бедняшка.
Бедняшки е и манталитетът ни, и регламентът на успеха ни. Кодът на ценностите в
този план е абсолютно категоричен и медиите го улавят, а после го въплъщават в
множество сюжетни инварианти. Беднякът знае, че не е човек. Той само иска „да
стане човек“, но още не е. Той е суровина.
Краят на
двадесети и началото на двадесет и първи век бяха белязани от един специфичен
социален феномен: възходът на авторитарните режими. Възможно ли е настоящата
финансова криза да поставя началото на техния край?
RSS 
