Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София… А още не сме изхарчили и половината от златото.
Показвам тук този кратък клип най-вече за да дам израз на възхищението си пред човешката изобретателност. Колко просто изглежда всичко, когато човек вече знае решението ...
Умря кметът на градчето ни. Отначало като причина за смъртта бе посочена денонощната упорита работа за благото на избирателите, но когато се видя, че никой не вярва, версията бе сменена и бе обявено, че е претоварил сърцето си във фитнес залата, все пак човекът беше на шестдесет години.
Искам да знаете, че чрез никоя победа не сте успявали да ни очаровате, да ни завладеете и спечелите до такава степен, както го направихте чрез това коленичене.
Едно от най-големите чудеса на познатата ми вселена е начинът, по който мислите, веднъж пуснати на свобода, започват да създават свои собствени, сякаш независими от съзнанието кристални десени, в които по-късно човек с удивление открива структури, чието съществуване нито иска, нито пък е в състояние да обясни.
Една от любимите ми теми. Кому е по-нужно опрощението? На този, който прощава или на онзи, комуто прощават? Щом един въпрос дава възможност за избор между два отговора, значи нещо не е наред.
Публикувам тук някои от афоризмите на господин Дилов с искрената надежда, че той няма да се почувства ограбен по никакъв начин, а напротив – ще види в това онзи акт на възхищение пред неповторимото му чувство за хумор, който самият аз се надявам да засвидетелствам.
Много известна история. Бог иска от Авраам да принесе в жертва първородния си син. Не става въпрос за сина му от Агар, а за детето от Сарра – Исаак, който се ражда по чудо.
През 1916 г. проф. Александър Теодоров-Балан прочел във вестниците, че е уволнен от софийския университет „Климент Охридски“. Изпълнен с възмущение той изпратил писмо-протест до министъра на просветата...
С годините се убеждавам, че историята на Ной е написана, за да се отбележи съществуването на „синдромът на погрешния избор“. Той ни съпътства още от раждането и малцина могат да се освободят от него до смъртта.
Обикновено библейската история за Каин и Авел се тълкува в посока: убийство – братоубийство – престъпление. Извършилият такова получава отметка (знак), който носи до края на живота си, за да бъде различаван от останалите.
Всичко започва от един диалог между Ева и Змията. Всичко започва от това, че Райската градина е прекрасно място, без болести, без смърт, без грижи или казано по друг начин: Едем не е истинският живот, защото там липсва нещо...
След една по-продължителна пауза – кратка поредица от нови минимализми, този път появили се след значително по-малко напъване (впрочем, дали това има някакво значение?)
Всъщност, ако трябва да бъда искрен, би трябвало да призная, че Германия присъстваше най-вече чрез отсъствието си. Тя беше онова, за което хората понякога говореха, но никой не познаваше. Затова пък Турция беше навсякъде.
Да се живее в Германия, разбира се, означава преди всичко „да се живее“, и едва след това „в Германия“. Предполагам, че така е – или поне така трябва да бъде – на повечето места по света, макар че много хора сигурно няма да се съгласят ...
Отне ми доста години, докато най-после успях да осъзная, че надеждата, очакването и търсенето на идеалната връзка ме изпълват с повече щастие, отколкото притежаването на стандартната, обичайната, „като-на-всички“ такава.
Всеки познава неприятното чувство на скомина, когато човек се сблъска със собствената си глупост. Единствено приятното в такива моменти е надеждата, че от случилото се ще остане някаква поука.
Ако не беше вторият най-богат човек на света, останалите добре известни атрибути на Уорън Бъфет – адрес в Омаха, петстайно жилище, в което той живее от петдесет и две години насам, годишна заплата от 100 000 долара и телефон, на който той отговаря сам – биха били незабележими.
Недоволни сме от действителността си. Обезнадеждени. Отчаяни, дори. И сме с широко отворени очи към отговорността на политиците за това. И с плътно затворени очи за нашата собствена отговорност.
Мандраджията трябва да е с музикален слух, за да чуе дали питите сирене са узрели“, заявява възрастен мъж, собственик на хижа-мандра с престижния алпийски щемпел „Бофор“.
И така, след
няколко дни на много работа и малко сън, най-лесното
е зад гърба (ни) – сайтът е поставен на нова и, да се надяваме, по-перспективна
основа. Оттук нататък започва тягостната работа по отстраняването на хилядите
дребни проблеми
Според „Трансперънси интернешънъл“
българите са убедени, че корупцията в страната е непобедима. България е
най-корумпираната страна в Европейския съюз. Няма друга страна, в която
доверието към съдебната власт да е толкова ниско.
Вярно е, че на днешно време
всички празници много си приличат. Особено когато става дума за обществени
празници. Трябва да има събиране на хорско множество на едно място – ок. Трябва
да има музика – добре. Трябва да има парад. Наистина ли трябва?
Млада гарга билА много лета на гурбет.
Събрала пари, загладила косъма, решила да се върне по родния край на екскурзия
да види как е там хавата. Четири дена летяла, четири нощи по най-луксозните
хотелски покриви спала, хеле пристигнала най-накрая у нейно царство Гарваноу. И
о чудеса, о гарги – Гарваноу сега станал интернационален резерват, стрелкова
база, сметище и централна алъш-вериш зона на своя регион.
Накъде върви светът 2009 години след
Христа? Все още християнското летоброене е общоприето. (Макар че има еврейски,
ислямски, китайски календар – почти навсякъде по света годината официално е
2009-та.)
Поводът да се захвана с тази толкова сложна и трудна за улавяне тема бяха две неща. Първото: една анкета, озаглавена „Балканските идентичности“, а второто: едно изречение, написано под един от текстовете в „Либерален Преглед“ ...
Искам да ти напиша една моя „малка“, лична история, свързана със зимата на 1985
година, когато ни сменяха имената. Всичко е реално, макар и доста далечно и
вече е като „полузараснала рана“. Спомням си го, с тъга, но не ме боли. Може би
съм го преодолял. Може би...
Ще започна с един образ, който ме
съпътства цял живот, още от мъгливите юношески години, когато го срещнах за
пръв път в опушения малък киносалон на родното си градче. Странен човек беше
този Люк – непокорният Люк, както
бяха превели специалистите далеч по-богатото Cool-HandLuke от оригинала.
На 11 юни преди 26 години съм се родила
аз. Не знам почти нищо за този ден. Знам само, че преди да ме роди майка ми е
изяла 2 килограма ягоди. Знам, че денят е бил сряда, че съм се излюпила малко
преди да започне култовия „Сънчо” и че на излизане от болницата майка ми е била
41 килограма.
RSS 
